№ 2381
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. С.
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100514474 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 4764 от 16.05.2022 год., постановено по гр.дело № 45524/2021 г.
на СРС, Г.О., 43 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на И. Г. С.,
ЕГН **** съществуването на вземането на „Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село“,
бул.“Ген.Тотлебен“ № 8 за сумите, както следва: за сумата от 613,09 лева,
представляваща 7 броя падежирала главница по договор за кредит № 1986/29.08.2014
г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата от 4602,01 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
кредит № 1986/29.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 291,36 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 10.06.2020 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 27,92 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.05.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата от 19,89 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 08.12.2020 г.; сумата
о т 113,33 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 09.12.2020 г. до
1
27.01.2021 г. и сумата от 110,00 лева, представляваща направени разноски за
нотариални покани, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.02.2021 г. по ч.гр.дело № 5235/2021 г. по
описа на Софийски районен съд. С решението на съда е отхвърлено обективираното в
писмения отговор от ответника И. Г. С., ЕГН **** възражение за прихващане със
сумата от общо 3671,72 лева, представляваща заплатени възнаградителна лихва,
наказателна лихва и разходи по процесния договор за кредит, при липса на основание.
С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Г. С., ЕГН **** да
заплати на „Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Красно село“, бул.“Ген.Тотлебен“ № 8 сумата от 1485,33
лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата от общо 165,55
лева, представляваща разноски по производството по ч.гр.дело № 5235/2021 г. по
описа на Софийски районен съд.
Срещу решението на СРС, 43 с-в е постъпила въззивна жалба от И. Г. С.,
подадена чрез назначения му по делото особен представител адв.К. М., с искане
същото да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлено обективираното в писмения
отговор от ответника И. Г. С., възражение за прихващане със сумата от общо 3671,72
лева, представляваща заплатени възнаградителна лихва, наказателна лихва и разходи
по процесния договор за кредит, при липса на основание. В жалбата се излагат доводи,
че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част, като постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на закона.
Въззиваемата страна - ищец „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.Радостина Толева оспорва жалбата, по съображения
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение - потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
2
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението, в частта, с която е отхвърлено обективираното в писмения отговор
от ответника И. Г. С., ЕГН **** възражение за прихващане със сумата от общо 3671,72
лева, представляваща заплатени възнаградителна лихва, наказателна лихва и разходи
по процесния договор за кредит, при липса на основание, е недопустимо. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК, ВКС,
потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия.
За да породи предвидения в закона ефект - погасяване на насрещните вземания до
размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън
процеса, т.нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане", изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Извършено в
процеса, т.нар. "съдебно прихващане", изявлението е под условие, че предявеното с
иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи
вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за
прихващане, извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска,
възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли
останалите. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е единственото
възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи съществуването на
пасивното вземане. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление
за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на
прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса.
Чл.298, ал.4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането,
изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях,
винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се
извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне
изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса
или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ.
3
Извънсъдебното и съдебното прихващане касаят все института на прихващането. Той
е материалноправен, а ефектът на погасителния способ е винаги ретроактивен. С
възражението за прихващане ответникът извършва изявлението за прихващане в
процеса по предявения иск или се позовава на осъществения извън процеса
погасителен способ. Когато възражението е неоснователно, съдът уважава иска
/изцяло или частично/ според заявения и установен размер на пасивното вземане.
Когато е основателно, съдът отхвърля иска /изцяло или частично/ като погасен чрез
прихващане до заявения и установен размер на по-малкото от насрещните вземания.
Ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за горницата от своето вземане,
останала непогасена след прихващането. Решението не е изпълнително основание за
непогасената част от вземането на ответника /чл. 404 ГПК/. Следователно
възражението за прихващане е отбранително средство, с което разполага ответникът в
защитата си срещу предявения иск. То внася допълнителен предмет на делото / чл.298,
ал.4 ГПК/, но действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на
ОСГТК, ВКС, характеристиката на възражението за прихващане като защитно
средство се изяснява и чрез съпоставка с насрещния иск. Диспозитивното начало
позволява на ответника да прецени дали да заяви вземането си с насрещен иск или с
възражение за прихващане. Неупражнената възможност за насрещен иск не следва да
ограничава което и да е от защитните му средства, нито да води до неблагоприятни
последици за него. Когато ответникът предяви вземането си с насрещен иск, цялото
негово вземане става предмет на делото. Съдът се произнася по насрещния иск
независимо от първоначалния. С насрещния иск изявление за прихващане не се прави.
Решението установява вземанията, такива каквито са към приключване на съдебното
дирене. След влизане в сила на решението всяка от страните може да направи
изявление за извънсъдебно прихващане. Насрещните вземания са определени по
основание и размер и са безспорни, т.е. ликвидни. При възражението за прихващане
правото на прихващане се заявява като осъществено или се осъществява в процеса за
активното вземане. Максималната защита, която ответникът може да получи, е
отхвърляне на иска. Активното вземане внася допълнителен предмет на делото, но
погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, установено
с иска - до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на
ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след прихващането остава
извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено нещо, подобно на
решението по изцяло уважения частичен иск - за правопораждащите факти на
активното вземане. /ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС/.
Разликата между насрещния иск и възражението за прихващане се проявява и в
диспозитива на решението. По насрещния иск съдът постановява самостоятелен
диспозитив, независим от първоначалния иск. По възражението за прихващане съдът
4
се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С
отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират
пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. С оглед на което
постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, с която е
налице изрично произнасяне по неоснователно възражение за прихващане в
диспозитива на същото и е отхвърлено, като неоснователно обективираното в
писмения отговор от ответника И. Г. С., възражение за прихващане със сумата от общо
3671,72 лева, представляваща заплатени възнаградителна лихва, наказателна лихва и
разходи по процесния договор за кредит, при липса на основание следва да бъде
обезсилено, като процесуално недопустимо.
При този изход на спора, на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На въззиваемата страна-ищец на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да се присъдят направени разноски за въззивната инстанция в размер на
сумата от 877,76 лв., представляваща депозит за назначения особен представител на
ответника И. Г. С.. От друга страна искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ищец,
съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила
изменение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата
редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на
делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се
присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от
съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен
по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 25, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед на
обстоятелството, че процесуалните действия, извършени по делото се свеждат
единствено до подаване на отговор на въззивна жалба и до явяване в открито съдебно
заседание на процесуален представител на въззиваемата страна- ищец пред настоящата
въззивна инстанция, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в Наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, дължимото
от ответника в полза на ищеца възнаграждение за юрисконсулт, следва да се определи
от съда в размер на сумата от 50 лв. Поради изложеното, на основание чл.78, ал.8 ГПК,
въззивникът- ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ищец
сумата от 50 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
5
инстанция.
На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 73,43 лв.- дължима
държавна такса по подадената от него въззивна жалба.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4764 от 16.05.2022 год., постановено по гр.дело №
45524/2021 г. на СРС, Г.О., 43 състав, в частта, с която е отхвърлено обективираното
в писмения отговор от ответника И. Г. С., ЕГН ****/ погрешно посочен/ възражение за
прихващане със сумата от общо 3671,72 лева, представляваща заплатени
възнаградителна лихва, наказателна лихва и разходи по процесния договор за кредит,
при липса на основание.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН **********, да заплати на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно
село“, бул.“Ген.Тотлебен“ № 8, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 927,76 лв./
деветстотин двадесет и седем лева, и 76 стотинки/, представляваща направени разноки
по делото.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 73,43 лв./ седемдесет и три лева, и
43 стотинки/, представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6