№ 23
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500589 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. С. Г., чрез адв. М. против
решение № 1498/11.10.2021г., постановено по гр.д. № 1291/2021г. на ОС –
Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от него против
Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени психически страдания вследствие на обвинение в извършване
на престъпление, по което е оправдан с постановена по НОХД № 1428/2015г.
на Специализиран наказателен съд присъда, за горницата над присъдените
с решението 5 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2020г. до окончателното изплащане на
главницата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
относно определения като справедлив размер на следващото му се
обезщетение. Счита, че същият е занижен, несъобразен с установеното от
доказателствата относно релевантните фактически обстоятелства и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД вр. чл.4 от ЗОДОВ. Твърди се, че съдът не е отчел
в съвкупност продължителността на воденото наказателно производство,
характера и тежестта на повдигнатите обвинения, отражението върху
1
психичното и здравословно му състояние, търпените негативни емоции,
невъзможността да бъде реабилитиран, поведението на ответната страна.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на така обжалвания
съдебен акт и уважаване на предявения иск в претендирания размер от
100 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, но е
подадена насрещна въззивна жалба, с която Прокуратурата на РБ обжалва
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част – за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2020г. Наведените оплаквания са за
неправилност и необоснованост на решението в тази му част. Сочи се, че
съдът не е изложил мотиви кои обстоятелства обуславят присъждането на
обезщетение именно в този размер, същият е определен в нарушение на
задължителните разяснения, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне
изцяло на предявения иск, евентуално намаляване на присъденото
обезщетение.
Отговор на тази жалба не е постъпил.
В с.з. всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба,
съответно оспорва жалбата на насрещната страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от ИВ. С. Г.
против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато му обвинение, по което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 1428/2015г. на СНС - София, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното й изплащане.
Наведените в исковата молба твърдения са, че на 18.11.2015г. И.Г. е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 1/2015г. по описа на сектор "БОП" -
Варна, прокурорска преписка № 324/2014г. на Специализирана прокуратура
за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК. По внесения
вр. това обвинение обвинителен акт е било образувано НОХД № 1428/2015г.
на Специализиран наказателен съд, приключило с влязла в сила на
14.05.2020г. оправдателна присъда, потвърдена по реда на инстанционния
контрол от Апелативен специализиран наказателен съд и Върховния
касационен съд. Твърди се, че в резултат на така повдигнатите му обвинения
и воденото наказателно производство, продължило извън разумните срокове
/повече от 5 години/ и разгласено в средствата за масова информация, е
претърпял неимуществени вреди - затворил се в себе си, странял от близки и
приятели, последните също се отдръпнали от него; преживял стрес, страх и
притеснения, които рефлектирали и на емоционалните му лични връзки /през
2
този период имал такива с две жени, но и двете го напуснали/; след като
работодателят му разбрал за повдигнатите обвинения прекратил трудовото му
правоотношение и впоследствие не можел да си намери работа, тъй като
разбирайки за воденото наказателно производство не искали да го наемат,
което довело до финансови затруднения и невъзможност да заплаща
кредитните си задължения към ОББ; повдигнатите обвинения му попречили и
да бъде реабилитиран; негативните емоции и притеснения се отразили и на
здравословното му състояние /изпаднал в депресия, настъпили усложнения на
съществуващо хронично заболяване - болест на Крон/.
С отговора по чл.131 ГПК Прокуратурата на РБ е оспорила предявените
искове като неоснователни. Наведени са възражения, че твърдените като
претърпени негативни изживявания не надвишават по обем и интензитет
обичайните такива в подобни случаи, поради което обезщетение да тях не се
дължи. Счита, че не е отговорна за публикации в пресата, тъй като не е
огласявала факти по провежданото срещу ищеца наказателно производство.
Наред с това оспорва да е накърнено доброто му име, предвид предходни
осъждания за изключително тежки престъпления. Оспорва твърденията, че
подвигнатите обвинения са довели до обостряне соченото хронично
заболяване, както и до невъзможност за намиране на работа. Счита, че
наказателното производство е продължило в разумен срок, при отчитане
фактическата и правна сложност на същото. Оспорва се и претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен и
несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното
НОХД № 1428/2015г. по описа на СНС, че ДП № 1/2015г. е образувано след
обединяване на материали по ДП 314/14г. на ОД на МВР Варна и по преписка
1891/2014 на ВОП вр. извършване на престъпление по чл.354а, ал.1 НК срещу
неизвестен извършител. В хода на разследването са били повдигнати
обвинения на трети за настоящия процес лица, а на 22.06.2015г. с
Постановление от 10.06.2015г. въззивникът И.Г. също е привлечен като
обвиняем за това, че в периода от края на м.март 2014г. до 29.07.2014г. на
територията на гр.Варна е участвал в организирана престъпна група,
създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и
ал.2 НК - без надлежно разрешително да придобива, държи и разпространява
високорискови наркотични вещества - марихуана, кокаин и хероин -
престъпление по чл.321, ал.2, пр.3, т.2 вр. ал.2 НК. Наложена му е била мярка
за неотклонение "парична гаранция" от 1 000 лева. Едновременно с
предявяване на обвинението Г. е бил разпитан в процесуалното му качество
на обвиняем. На 18.09.2015г. материалите от разследването са му предявени,
а на 18.11.2015г. Прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу него и срещу
3
останалите обвинени лица. По образуваното по този обвинителен акт НОХД
№ 1428/2015г. по описа на СНС е постановена присъда от 21.06.2018г., с
която въззивникът И.Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Същата е
била протестирана от ПРБ и потвърдена с решение на АпСНС от 03.06.2019г.
по ВНОХД № 31/2019г. По жалба на Прокуратурата е било образувано
НОХД № 999/2019г. по описа на Върховен касационен съд, който със свое
решение от 14.05.2020г. е потвърдил акта на въззивната инстанция и
оправдателната присъда е влязла в сила, считано от тази дата.
От материалите по цитираното ДП и образуваните съдебни дела се
установява, че извършените в досъдебното производство процесуални
действия с участието на въззивника се свеждат до предявяване на
обвинението и на материалите по разследването, ведно с извършения при
привличането му като обвиняем разпит. В съдебната фаза са били насрочени
общо 31 открити съдебни заседания, на които, с изключение на три,
въззивникът се е явявал лично. Неявяването му на три от заседанията е било
по независещи от него причини.
Воденото наказателно производство, включително с посочването на
името на въззивника е отразено в електронни средства за масова информация
през 2016г., установено от посочените в исковата молба електронни
препратки.
За установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди по
делото са приети гласни и писмени доказателства.
Видно от справка на ТД на НАП - Варна, сключеният на 27.01.2015г.
трудов договор на И.Г. е бил прекратен на дата 21.10.2015г., т.е. след
привличането му като обвиняем. Но доказателства за основанието за
извършеното прекратяване не са ангажирани. Не са ангажирани и
доказателства в подкрепа на твърденията, че непосредствената причина
/мотив/ за освобождаването му е именно образуваното срещу него
наказателно производство.
Съгласно показанията на св.Д.Т. в началото на 2019г. въззивникът е
кандидатствал за работа в ръководената от свидетеля фирма, кандидатурата
му принципно е била одобрена, но е трябвало да представи чисто
свидетелство за съдимост. След няколко дни Г. му се е обадил, че няма да
може да изпълни това условие, тъй като срещу него се водило наказателно
производство, обещано било позицията да бъде запазена за около 4-6 месеца,
в който срок въззивникът да реши проблема, но този срок не бил спазен.
Свидетелят сочи също така, че при разговора за воденото срещу него дело
това въззивникът видимо се е притеснявал.
Св.Р.Р. също сочи в показанията си, че след излизането от затвора Г.
имал затруднения с намирането на работа, след това "гръмнал скандала" с
новото обвинение; знае, че през 2017г. И. е работил, но не може да каже къде
и какво; свидетелства също така, често му е помагал с пари, тъй като нямал
работа и изпитвал финансови затруднения, както и че след излизането от
4
затвора /според свидетеля това е станало през 2011г./ въззивникът искал да
започне "живота си на чисто"; че имал връзка с момиче, но след
разгласяването на обвиненията по телевизията се скарали и се разделили, през
2017г. започнал нова връзка, но поради здравословни причини се разделил и с
новата си приятелка. Свидетелят сочи също така, че до влизането му в затвора
И. бил много усмихнат и лъчезарен човек, а в последните години станал по-
затворен.
Установено е по делото от фактическа страна и това, че И.Г. има
осъждания за четири престъпления - по НОХД № 3431/2000г. на РС - Варна
за престъпление по чл.197, т.4 вр. чл.195 НК с наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година с 3-годишен изпитателен срок, по НОХД №
322/2001г. на ОС - Варна за извършено в изпитателния срок престъпление по
чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода от 9 години, изтърпяно на 07.05.2007г., с прилагането на
предсрочно условно освобождаване, по НОХД № 278/2009г. на РС - Варна за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,5 НК и по НОХД № 3946/2008г.
на РС - Варна за престъпление по чл.131а, пр.1 вр.чл.131, ал.1, т.5 вр.
чл.128,ал.1 НК, за което също е бил осъден на лишаване от свобода.
Наложените наказания по последните две осъждания, комулирани с остатъка
по НОХД № 322/2001г. са изтърпени на 23.09.2013г., от която дата
въззивникът е освободен от затвора.
Наличието на повдигнато обвинение и постановената оправдателна
присъда ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетение
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение. В тази
връзка от обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че въззивникът
И.Г. безспорно е претърпял негативни изживявания, които са в причинна
връзка с воденото срещу него наказателно производство и за обезщетяването
на които справедлив еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД се явява сумата от 5 000
лева.
При определяне на този размер съдът отчита в съвкупност релевантните
към настоящия иск установени фактически обстоятелства относно вида на
нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет,
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина на живот,
ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието
на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния,
обществения и професионалния му живот, както и върху неговото
здравословно състояние; поведението на ответната страна.
В резултат на воденото наказателно производство въззивникът е бил
подложен на стрес, изпитвал е чувство на притеснение при общуването с
5
близки и непознати, имал е неблагополучия в личния живот /според
показанията на св.Р. причината за раздялата с първата приятелка е новото
обвинение/, трудно си намирал работа. Относно последното съдът приема
като негативна последица именно установеното от свидетелските показания
за проблеми при намирането на работа, но не и като невъзможност да полага
труд и да реализира доходи през времето, през което се е водило
наказателното производство. Доказателства, че съществувалото към датата на
повдигане на обвинението трудово правоотношение е прекратено именно
поради това не са ангажирани, а в същото време св.Р. сочи, че през 2017г. Г. е
работил.
Повдигнатото обвинение е за престъпление за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. Наказателното
производство по него е продължило общо 4 години и 11 месеца, считано от
привличането му като обвиняем, като е преминало през двете му фази -
досъдебна и съдебна. От своя страна съдебната фаза се е развила на три
инстанции, последните две по повод подадени протести от Прокуратурата
само срещу оправдателната присъда спрямо въззивника. Макар с оглед
фактическата и правна сложност на делото, обусловени от спецификата на
престъпленията /организиране и участие в престъпна група с цел
придобиване, държане и разпространение на високорискови наркотични
вещества/, наличието на повече от един обвиняем и голям обем
доказателствен материал, продължителността на наказателното производство
да не надхвърля разумните срокове, съдът отчита обстоятелството, че тази
продължителност е в резултат и от поддържането на обвинението спрямо
въззивника от страна на Прокуратурата през целия процес. Предприетите
обжалвания на акта на първоинстанционния наказателен съд са единствено по
отношение на оправдателната присъда на Г.. В тази връзка, макар в
досъдебната фаза извършените с негово участие процесуални действия да не
са значителни по обем, а наложената мярка за неотклонение "парична
гаранция" да не е ограничила съществено правата му, следва да бъде
отчетено, че въззивникът се е явявал на всички, не малко на брой съдебни
заседания, освен на три от тях и то по уважителни причини. Ето защо тази
продължителност рефлектира върху продължителността и интензитета на
претърпените неимуществени вреди, обуславящо присъждането на
обезщетение в посока на неговото завишаване.
В същото време съдът отчита, че не се доказаха твърденията за
влошаване на здравословното състояние - изпадане в депресия и влошаване
на съществуващо хронично заболяване. По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи прояви в поведението, сочещи за депресивна
симптоматика, съответно провеждано лечение. Разпитаните по делото
свидетели единствено сочат, че Г. се притеснявал докато говорил за делото и
че след излизането от затвора станал по-затворен. Не са ангажирани и
доказателства, че обострянето на съществуващо заболяване, по повод на
което в хода на наказателното производство е бил хоспитализиран е в
6
причинна връзка с предприетата спрямо него наказателна репресия. Що се
отнася до представената в първоинстанционното производство епикриза от
2001г. за претърпян сърдечен инцидент, съдът намира, че този факт не е
въведен в предмета на спора като последица от незаконосъобразната
наказателна репресия, а и липсват доказателства, сочещи на извод за
причинно-следствена връзка между тях.
Недоказани са и твърденията, че именно повдигнатите му нови
обвиненения са единствената причина да не бъде реабилитиран. Няма данни
за предприети действия от страна на въззивника по см. на чл.87 НК. А с оглед
предпоставките на цитираната норма не може да бъде направен и извод, че
ако не беше образувано новото наказателно производство, то искането му за
реабилитация би било уважено.
При определяне на следващото се обезщетение в посочения по-горе
размер съдът отчита и предходните осъждания на въззивника за
престъпления, характеризиращи се с висока обществена опасност - кражба в
големи размери, грабеж в големи размери, квалифицирана кражба и
причиняване на тежка телесна повреда в условията на опасен рецидив и по
начин, особено мъчителен за пострадалия. Съгласно константната съдебна
практика съдебното минало и наличието други предишни осъждания, следва
да бъдат отчетени при преценката на личността на ищеца, която, ведно с
начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и
интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение /в т.см. Решение №
376/21.10.2015г. по гр.д. № 514/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
146/07.10.2020 по дело № 4129/2019г. на ВКС и др./. В настоящия казус,
наложените осъдителни присъди за извършени престъпления, в това число в
сроковете на условно осъждане и условно предсрочно освобождаване,
категорично сочат за личност, незачитаща установения правов ред и за която
не може да се приеме наличието на положителна обществена оценка,
накърнена с новоповдигнатото обвинение, респ. засегнати достойнство и
авторитет. Няма и данни, че освен прекратената връзка с първата си
приятелка останалата част от обкръжението му се е дистанцирала от него или
да е променила отношението си.
При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът съобрази
и това, че настоящото осъждане на държавата, чрез нейния процесуален
субституент Прокуратурата на РБ също има момент на морална репарация за
накърнените нематериални блага на въззивника.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява основателен до размер на сумата от 5 000 лева.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
7
На основание чл.38 ЗАдв. Прокуратурата на РБ следва да заплати на
процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, което с оглед
уважената част от исковата претенция е в размер на 176.50 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1498/11.10.2021г., постановено по гр.д. №
1291/2021г. на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д.К. М., ЕГН ********** от АК - Варна сумата от 176.50 лева /сто
седемдесет и шест/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца И.Г. във въззивното производство,
съответно на уважената част от иска, на основание чл.38 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8