№ 5220
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110211442 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователна компания „ХХХХХХХХ“ АД,
ЕИК ХХХХХХХХХХХХХХ, чрез юрк. А. Р., срещу Наказателно
постановление № Р-10-152/24.07.2023 г., издадено от Заместник-председател
на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
"Застрахователен надзор", с което на Застрахователна компания
„ХХХХХХХХ“ АД на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1,
т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, вр. с ал. 1, т. 2
от КЗ, вр. с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 2 000
(две хиляди) лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно
тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Конкретно се поддържа, че в аналогична ситуация, в която
застрахователното дружество не спази установената процедура в КЗ по
отношение на събиране на доказателства във връзка със застрахователна
претенция, ще бъде санкционирано от надзорния орган. Излагат се
1
съображения, че административнонаказващият орган се е произнесъл по
преписката извън законоустановения срок и е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно установеното в чл.
52, ал. 1 ЗАНН в месечен срок от получаването наказващият орган е длъжен
да се произнесе по преписката, а в конкретния случай това се е случило
повече от месец след издаването на АУАН № Р-06-155/09.06.2023г.
По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени
атакуваното наказателно постановление изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят ЗК „ХХХХХХХХ“ АД, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Налбантов, с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт. Същият, от името на
доверителя си, моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни
съображения във връзка със законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на ЗК „ХХХХХХХХ“ АД, ЕИК ХХХХХ, срещу Наказателно
постановление № Р-10-152/24.07.2023 г., издадено от Заместник-председател
на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
"Застрахователен надзор", е подадена в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 18.05.2023 г. в КФН, Управление „Застрахователен надзор“,
постъпила жалба с входящ № 91-02-460 от 18.05.2023 г. от Л.Б.С., в която се
съдържало оплакване от размера на определеното и изплатено от
застрахователя обезщетение по претенция № 3000-1301-23-000311 на
основание договор за имуществена застраховка „Каско“.
На 19.05.2023 г. с писмо от КФН били изискани подробни писмени
обяснения от ЗК „ХХХХХХХХ“ АД по повод на изложеното в жалбата и
заверени преписи от всички документи по горната претенция № 3000-1301-
2
23-000311.
На 02.06.2023 г. с писмо вх. № 91-02-460 в КФН постъпил отговор на ЗК
„ХХХХХХХХ“ АД по поставените от КФН въпроси.
След проверка и анализ на предоставените от застрахователя документи
по преписката, било установено следното:
На 20.03.2023 г. пред ЗК „ХХХХХХХХ“ АД, била предявена от Л.Б.С.
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на
претърпяно пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 18.03.2023 г., при
което били причинени имуществени вреди на притежавания от нея лек
автомобил марка ХХХХХХХХХХХХХХХ. Завеждането на претенцията към
ЗК „ХХХХХХХХ“ АД било основано на сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ХХХХХХХ с
период на застрахователно покритие от 23.03.2022 г. до 22.03.2023 г.
включително. В уведомлението за настъпилото застрахователно събитие било
отбелязано, че увреденото лице желае обезщетението по претенцията да бъде
определено по експертна оценка.
На същата дата 20.03.2023 г., собственикът на увреденото имущество
представил на застрахователя писмени доказателства, необходими за
установяване на претенцията по основание и размер, включително и данни за
банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.
На 20.03.2023 г. бил извършен оглед на вредите на процесния лек
автомобил, за което били съставени необходимите документи.
На 27.04.2023 г. застрахователят се произнесъл по претенция № 3000-
1301-23-000311, като изплатил на Л.Б.С. застрахователно обезщетение в
размер на 670,00 лева.
На 27.04.2023 г. Л.Б.С. подала жалба до ЗК „ХХХХХХХХ“ АД, с която се
оплаквала от размера на определеното и изплатено обезщетение.
С писмо изх. № 4434 от 12.05.2023 г. застрахователят предоставил на С.
фактическа и правна обосновка на определения размер на застрахователното
обезщетение.
При така установеното, на 09.06.2023 г., свидетелят В. Р. Ш. съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-155 от
09.06.2023 г. против ЗК „ХХХХХХХХ“ АД, ЕИК ХХХХХ, за извършено
3
нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на свидетели и упълномощен
представител на дружеството – Д.Д. и връчен на последния лично и срещу
подпис.
Въз основа на АУАН № Р-06-155 от 09.06.2023 г., било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, за извършено нарушение на
чл. 108, ал. 6 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се
събраха достатъчно доказателства за това, че констатираното и
санкционирано с атакуваното НП административно нарушение на чл. 108, ал.
6 от КЗ, е извършено.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 108, ал. 6 от Кодекс
за застраховането, при жалба от ползвател на застрахователни услуги,
застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави
фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението.
Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за
поведение, адресирано до конкретни правни субекти.
4
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
вмененото му законово задължение по чл. 108, ал. 6 от КЗ в 7- дневен срок от
подаване на жалбата от ползвател на застрахователни услуги – в конкретния
случай на 27.04.2023 г., но не по-късно от 04.05.2023 г. включително, да му
предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на
обезщетението по претенцията.
Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 108, ал. 6
от КЗ.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез
бездействие и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в
срок до 7 дни от депозиране на жалбата по отношение на размера на
изплатеното обезщетение по претенцията.
Въпреки, че ЗК „ХХХХХХХХ“ АД е изпратило на Л. С. фактическа и
правна обосновка на определения размер на обезщетението по предявената от
нея претенция, от приетите и приобщени по делото доказателства се
установява, че дружеството се е произнесло след установения в чл. 108, ал. 6
от КЗ срок, а именно на 12.05.2023 г.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 6 от КЗ е фактът,
от който произтича отговорността му, съответно основание за налагането на
имуществена санкция.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на
правомощията му, видно от заповед № З-141 от 31.05.2023 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, с
която е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят Ш., да
съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса
за застраховането, актовете по прилагането му и пряко приложимото право на
Европейския съюз, с изключение на административните нарушения по чл.
638, ал. 1–3 и 5 и чл. 639 от КЗ.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и от страна на административнонаказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
5
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и
мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Във връзка с възраженията на въззивника е необходимо да бъде
посочено, че едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за издаване на НП
спрямо датата на издаване на АУАН не е преклузивен, а единствено
инструктивен такъв, респективно и неспазването му не представлява
съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното
постановление на визираното основание. Неспазването му може да доведе
единствено до евентуално ангажиране на дисциплинарна отговорност на
съответното длъжностно лице, но не опорочава дейността по
административно наказване.
Следва да бъде посочено, че липсата на описание на повторността в
АУАН не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правата на дружеството – въззивник. Според чл. 42, т. 4 от ЗАНН, АУАН
следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. В случая, повторността не е елемент от състава на
нарушението, респективно има значение за индивидуализацията на
наказанието, която дейност е от компетентността на
административнонаказващия орган. В тази връзка следва да се посочи също
така, че видът и размерът на наказанието според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са
реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като последният
не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито
тяхната оценка като смекчаващи или отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, като му е наложена
имуществена санкция в размер от 2000 (две хиляди) лева за извършеното
нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
6
В съответствие с целите на Кодекса за застраховането за осигуряване на
защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаване
на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен
пазар, в чл. 644 от КЗ е определена отговорността на лицата за нарушения на
нормативната уредба в областта на застраховането. Съгласно чл. 644, ал. 1 от
КЗ, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на КЗ, на актовете по прилагането му или на пряко
приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635–643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместник-председателя й, се налага: (1) глоба от 500 до 3000 лв. – за
физическо лице и (2) имуществена санкция от 1000 до 20000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец.
В чл. 644, ал. 2 от КЗ е предвидено, при повторно нарушение,
наказанието по ал. 1, т. 1 да е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 2000 до
40 000 лв.
В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като следва
да бъде посочено, че съобразно §1, т. 51 от ДР на КЗ, „повторно нарушение” е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение. От приобщените по делото доказателства се установява, че
нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на НП № Р-10-78 от 12.04.2022 г., влязло в сила на
31.05.2022 г., с което на ЗК „ХХХХХХХХ“ АД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” за същото по вид нарушение.
Освен това, съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от
ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните случаи на същото нарушение. Още
повече, следва да се отчете и фактът, че засегнатите обществени отношения
са с финансов характер, където застрахователните дружества имат важна
регулативна роля както по отношение на защитата на интересите на
ползвателите на застрахователни услуги, така и за развитието на стабилен,
ефективен и прозрачен застрахователен пазар. Поради това, неизпълнението
на законоустановени задължения в изрично предвидени нормативни срокове
от страна на застрахователните дружества засяга в голяма степен правата на
7
ползвателите на застрахователни услуги, като не само ги лишава от
възможността да бъдат обезщетени за настъпили вреди в съответствие с
условията на подписаните от тях договори със съответното застрахователното
дружество, но също така дестабилизира пазара на тези услуги и го лишава от
прозрачност.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно, респективно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на Комисията за финансов надзор
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна,
като последното следва да бъде определено в размер на 80,00 лева, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид обстоятелството, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което е
разпитан един свидетел.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-152/24.07.2023 г.,
издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на Застрахователна
компания „ХХХХХХХХ“ АД на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл.
16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, вр. с
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
сумата от 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ХХХХХХХХ“ АД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХХХ, да заплати на Комисията за финансов надзор, сумата
в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9