РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Перник, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500645 по описа за 2021 година
С решение № 260914 / 28. 07. 2021г., постановено по гр. д. № 06664 /
2020г. описа на Пернишкия районен съд :
Е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от М. А. Х. и М. С. С.,
срещу Л. А. Й. и Л. А. Й., с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
давностно владение на следния недвижим имот : 1 / 2 идеална част от дворно
място, находящо се в ***, цялото с площ от 259 кв. м., представляващо имот
пл. № *** в квартал *** по отменения план на гр. ***, а по сега действащия
план регулационен план на гр. ***, съставляващ 1 / 2 идеална част от УПИ
***, в кв. *** по плана на гр. ***– *** район, с площ от 287 кв. м., заедно с
реална част от находящата се в същия ПИ сграда, представляваща северната
част от сградата, състояща се от две стаи, кухня, коридор и мазе и който имот
по КККР на гр. ***, одобрена със Заповед № РД -18-91 от 13. 10. 2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, представлява 1 / 2 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 55871.508.4 с площ от 287 кв. м. с
1
административен адрес: ***, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер по
предходен план – ***, квартал ***, парцел ***, заедно с реална част от
находящата се в същия ПИ сграда с идентификатор 55871.508.4.1, включваща
северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня, коридор и мазе.
Е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от М. А. Х. и М. С. С.,
срещу Л. А. Й. и Л. А. Й., с който се иска ответниците да предадат на ищците
владението върху следния недвижим имот : 1 / 2 идеална част от дворно
място, находящо се в ***, цялото с площ от 259 кв. м., представляващо имот
пл. № *** в квартал *** по отменения план на гр. ***, а по сега действащия
план регулационен план на гр. ***, съставляващ 1 / 2 идеална част от УПИ
***, в кв. *** по плана на гр. ***– *** район, с площ от 287 кв. м., заедно с
реална част от находящата се в същия ПИ сграда, представляваща северната
част от сградата, състояща се от две стаи, кухня, коридор и мазе и който имот
по КККР на гр. ***, одобрена със Заповед № РД -18-91 от 13. 10. 2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, представлява 1 / 2 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 55871.508.4 с площ от 287 кв. м. с
административен адрес: ***, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер по
предходен план – 4511, квартал ***, парцел ***, заедно с реална част от
находящата се в същия ПИ сграда с идентификатор 55871.508.4.1, включваща
северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня, коридор и мазе.
Са осъдени М. А. Х. и М. С. С. да заплатят на Л. А. Й. и Л. А. Й. сумата
800лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволни от решението са останали М. А. Х. и М. С. С., които чрез
адвокат К.Б., са го обжалвали изцяло. По подробно изложени съображения,
касаещи и двата иска, молят обжалваното решение да бъде отменено като
постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния
закон, след което предявените искове да бъдат уважени. Основните доводи
са, че Пернишкият районен съд се е ръководил от решението по делбеното
дело № 892 / 1998г. на ПРС, а не е обсъдил всички събрани по настоящето
дело писмени доказателства, експертизи на вещото лице Р.Н. и свидетелски
показания, от които се установява, че те са придобили имота по давностно
владение. Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете
2
съдебни инстанции.
Насрещните страни Л. А. Й. и Л. А. Й., чрез адвокат И.В., в срок са
подали писмен отговор. Оспорват въззивната жалба като неоснователна, а
наведените доводи в нея като неоснователни, поради което не е доказано
придобивно владение от страна на ищците. Молят решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и да им се присъдят разноски
пред въззивната инстанция.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е
квалифицирал иска по чл. 108 от ЗС, като е приел, че искът е допустим и го е
разгледал по същество. За да го отхвърли като неоснователен, съдът е
направил извод, че ищците не са доказали, че са осъществявали постоянно,
явно и необезпокоявано владение върху процесните имоти в периода от 22.
04. 2009г. до 21. 04. 2019г., Същият е приел, че не се установява ищците да са
извършвали действия, чрез които да демонстрират завладяването на правата
на останалите съсобственици, включително и на ответниците, което да е
продължило 10 години. Посочил е, че ищците са ползвали процесния имот, но
са спрели да обитават северната част от сградата и част от дворното място
след земетресението в гр. Перник през август 2012г., а периодичните
посещения до имота не могат да се приемат за изискуемото се придобивно
давностно владение. Посочил е, че освен това ищците не са отстранявали от
имота и недопускали до същия трети лица, каквито са били свидетелите М. и
Е.И., които са косили и поддържали имота по възлагане от ответниците.
Съдът е присъдил разноските в тежест на ищците.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба, се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
3
процесуално допустимо. Пернишкият районен съд се е явявал родово и
местно компетентен да се произнесе по предявения иск. Налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били отрицателни предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Следователно налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване.
По отношение незаконосъобразността на обжалваното решение,
Пернишкият окръжен съд е ограничен от изложеното във въззивната жалба.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, допълнено с писмената
защита, от изложеното от ответниците в първоинстанционното производство,
както в производството пред ПРС, така и в писмения отговор на въззивната
жалба и от събраните по делото доказателства, Пернишкия окръжен съд
намира, за установено следното :
С решение № 800, постановено на 11. 12. 2006г. по гр. д. № 892 / 1998г.
по описа на Пернишкия районен съд е изнесен на публична продан следният
недвижим имот, находящ се в гр. ***:
Дворно урегулирано място, с площ от 360кв. м., парцел *** в кв. *** по
плана на гр. ***, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от
две стаи, кухня, антре и мазе, между 11 съделители, сред които ищците в
настоящето производство М. А. Х. – с 1/30 идеални части и М. С. С. 1/30
идеални части, както и ответниците в настоящето производство – Л. А. Й. с
3/30 идеални части и Л. А. Й. с 3/30 идеални части. Видно от същото решение
съсобствеността не е наследствена, а е смесена, тъй като страна по него
участва и Община Перник, с 1/30 идеални части.
Това решение е влязло в сила на 21. 04. 2009г.
По делото не се спори, че описания недвижим имот не е бил реално
изнесен на публична продан и не е продаден.
Решението се ползва със сила на пресъдено нещо, по отношение на
обстоятелството, че този недвижим имот е съсобствен, броя и имената на
съделителите /съсобствениците/ и техните идеални части, съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК.
4
От гореизложеното може да се направи извод, че придобивна давност
по отношение на процесния недвижим имот, за двете ищци, би могла да
започне да тече от 22. 04. 2009г.
От първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице инж.
Р. Н. Н., които съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадене,
се установява, че УПИ /парцел/ *** в кв. *** по действащия план на гр. ***–
*** район, одобрен със заповед № 1823 / 31. 08. 1991г., е идентичен с
поземлен имот с идентификатор 55871.508.4 по КККР на гр. ***, одобрена
със заповед № РД 18-91 от 13. 10. 2008г. и с имот пл. № *** в кв. *** по
отменения план на гр. ***. Пак от тях се установява, че в имота са построени
две сгради - полумасивна жилищна сграда, построена на северната
регулационна линия с „Г“ образна форма, тухлена, върху каменни основи,
гредоред и масивна баня-тоалетна. В северната част на сградата е оформено
самостоятелно жилище, състоящо се в от две стаи, кухня, антре с отделен
вход и мазе под помещенията, а в южната част е оформено самостоятелно
жилище, състоящо се от две стаи, кухня /антре/. Всяко от тези две жилища е
със самостоятелен вход. Имотът е разделен с вътрешна ограда на две части.
Двата дяла на сградата са отговаряли на изискванията за самостоятелно
жилище към момента на изграждането им и могат да се обособят като
самостоятелни жилища.
Предмет на процесния ревандикационен иск е именно северното
жилище, състоящо се в от две стаи, кухня, антре с отделен вход и мазе под
помещенията и
½ идеална част от дворното място.
От събраните по делото свидетелски показания, всичките
кореспондиращи помежду си в тази насока, се установява, че в обособеното
жилище в северната част е живяла ищцата М. А. Х., а в обособеното жилище
в южната част е живяла и все още живее Л. А. Й..
Ответниците Л.Й. и Л.Й. са се снабдили с констативен нотариален акт
за собственост, придобит на основание давностно владение и наследяване №
117, том I, рег. № 4605, дело № 106 от 2019г. за целия поземлен имот с
идентификатор № 55871.508.4 и за цялата жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор № 55971.508.4.1 /т.е. и за двете обособени жилища/, което се
установява от гореописания нотариален акт от 17. 07. 2019г. на нотариус
5
М.М., представен с исковата молба.
Констативния нотариален акт не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за правото на собственост, съгласно ТР № 11 от
07. 02. 2013г. на ОСГК на ВКС. В следващото изречение на същото ТР е
отбелязано – При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Следователно именно ищците, които оспорват констатираното право на
собственост, в частта му, за обособеното жилище в северната част и за ½
идеална част от поземления имот, носят доказателствена тежест да докажат
иска си, на предявеното от тях основание - че те са придобили по придобивна
давност правото на собственост върху процесния недвижим имот – обособено
жилище в северната част на сградата и за ½ идеална част от поземления имот.
Както беше отбелязано по го - горе съсобствеността върху поземления
имот и цялата сграда /включваща и двете самостоятелни жилища/, не
произтича само от наследяване, а има смесен характер и общо 11
съсобственици, поради като двете ищци, които се позовават на придобивна
давност, изтекла преди 17. 07. 2019г., по отношение на северното
самостоятелно жилище и на ½ от недвижимия имот, на основание ТР № 1 от
6. 08. 2012 на ОСГК на ВКС, следва да докажат, че те са извършили действия,
с които са обективирали спрямо останалите съсобственици намерението да
владеят техните идеални части за себе си. Такива доказателства по делото
няма :
От извършените очни ставки между разпитаните свидетели в с. з. на 10.
05. 2021г. се установява, че в периода 2010г. – след земетресението на 22. 05.
2012г. /известно като Пернишкото земетресение/, ищцата М.А. е отишла да
живее в апартамента на втората ищца – дъщеря й М.С., а пък последната е
била в чужбина, където е работела. При това положение периодът от 22. 04.
2009г. до 22. 05. 2012г., през който ищцата М.Х. сама е живяла в северното
жилище е три години.
След 22. 05. 2012г. ищците не са доказали да са извършили някакви
видими за всички останали съсобственици действия в процесния имот, от
които да може да се направи извод, че те вече са променили намеренията си и
вече не владеят само собствените си по 1/30 идеална част за всяка ищца, а
6
владеят северното жилище и ½ идеална част от поземления имот като свои
собствени. Единственото видимо действие което са извършили е ремонтът на
комина, пострадал при земетресението на 22. 05. 2012г. и подмяна на
счупените керемиди от падналия комин на северното жилищно помещение
/без санитарен възел/, чрез свидетеля Л. А. В., който взел керемиди от
външната тоалетна /с което пък тя се излага на увреждане/, за да подмени
счупените такива около комина. Това единствено действие, извършено чрез
трето лице, през 2012г., извън спорадичните им посещения в имота, в никакъв
случай не може да се приеме като промяна в упражняването на владение по
отношение на северното жилище и ½ идеална част от поземления имот, от
страна на двете ищци. Същото само е породило право на иск у
съсобственичката М.Х. да претендира заплащането на суми от останалите
съсобственици, съобразно идеалните им части от правото им на собственост.
Плащането на данъците за този недвижим имот до 2020г. от страна на
М.Х., също не представлява такова действие, тъй като същото не е видимо за
останалите съсобственици.
От заключението на вещото лице инж. Р.Н., както и от устните
обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че
северното самостоятелно жилище е с паднали тавани, в лошо състояние и не е
подходящо за ползване за жилищни нужди.
Освен това самите ищци не са отблъснали владението на ответниците,
извършвано чрез трети лица – свидетелите М. и Е.И., изразяващо се в
поддръжка на дворното място.
От приложената останала част от гр. д. № 3454 / 2009г. по описа на
Пернишкия районен съд, е видно, че искът по чл. 45, ал.1 вр. с чл. 50, ал.1 вр.
с чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на Л. А. Й. против М. А. Х., за заплащане на сумата
1678лв., представляваща стойността на увредено имущество от наводнението,
станало на 07. 06. 2009г. в жилището на ищцата, находящо се в ***, е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Мотивите на съдебното решение
на Пернишкия районен съд и тези на Пернишкия окръжен съд, нямат сила на
пресъдено нещо, а такава сила има само диспозитивът на решение № 443 / 26.
06. 2010г., цитиран по – горе. Следователно същият с нищо не допринася за
установяване на придобивна давност в полза на ищците по настоящето дело.
Напротив – от приложения по настоящето дело отговор от М. А. Х., по гр. д.
7
№ 3454/2009г. по описа на ПРС /л.58 – 60 от първоинстанционното дело/, е
видно, че тя признава съсобствения характер на имота, заявява, че не живее
там, а ако следва да се ангажира нейната отговорност по предявения иск, то
тя следва да отговаря само за 1/30 част.
Ищцата М. Х. пък е била в чужбина и е идвала по веднъж годишно в
имота заедно с майка си.
Следователно искът по чл. 108 от ЗС, предявен на основание изтекла 10
годишна придобивна давност в полза на двете ищци, се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като Пернишкият окръжен
съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК аргументираните, прецизни и
обстойни мотиви на Пернишкия районен съд.
Въззиваемата ответница Л.Й. е направила разноски по делото в размер
на 350лв. за адвокатско възнаграждение, която сума с оглед изхода по делото,
следва да им бъде заплатена от жалбоподателите.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава № 260914 / 28. 07. 2021г., постановено по гр. д. № 06664
/ 2020г. описа на Пернишкия районен съд решение.
Осъжда М. А. Х., с ЕГН **********, от *** и М. С. С., с ЕГН С. С., с
ЕГН **********, от ***, да заплатят на Л. А. Й., с ЕГН **********, от ***,
сумата 350лв., представляваща направените от нея разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9