РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14. 01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично съдебно заседание на 17 декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА
административно дело № 327 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 68, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
Русенски университет (РУ) „Ангел Кънчев“, представляван
от ректора проф. дтн Х.Б., депозирана чрез адвокат-пълномощник Р.Б. ***, против
Решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. по описа на Комисията
за защита от дискриминация (КЗД), издадено от Комисията за защита от
дискриминация на Република България, Петчленен разширен заседателен състав по
чл. 48, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), определен със
Заповед № 146 от 10.08.2017 г. на Председателя на КЗД, само в частта, с която:
-
По т. 1 е
установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че разпоредбата на чл. 46,
ал. 2, т. 5 от Правилника за дейността на РУ „Ангел Кънчев“ представлява форма
на непряка дискриминация по признак „лично положение“ спрямо преподавателите,
сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения,
извършващи обучение по сходни или идентични професионални направления и
специалности, по които Русенският университет има акредитация, в населени места,
където университетът провежда учебен процес, в сравнение с преподавателите,
които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов договор с друг вид
работодател.
-
По т. 2 е
установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че чл. 47, т. 7 от същия правилник
представлява форма на непряка дискриминация спрямо преподавателите от РУ „Ангел
Кънчев“, на които се ограничава възможността да осъществяват каквато и да било
дейност извън тази, извършвана в рамките на основното трудово правоотношение.
-
По т. 4 във
връзка с горните две установявания предписва на основание чл. 65, т. 4, във
връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. в
едномесечен срок от получаване на решението на КЗД РУ „Ангел Кънчев“ да
предприеме действия за изменение на правилника за дейността си така, че да
отпаднат изискванията за предоставяне на предварително съгласие в случаите, в
които даден работник/служител пожелае да полага труд по допълнителен трудов
договор с друг работодател и
-
По т. 3 е
установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че РУ „Ангел Кънчев“, в
качеството на работодател, е осъществил преследване по смисъла на § 1, т. 3, б.
„а“ от ДР на ЗЗДискр. спрямо Л.Д.Л. посредством решението същият да не бъде
командирован в Кралство Испания в периода след образуване на производството
пред КЗД.
Жалбоподателят
счита, че решението, в оспорената му част, е незаконосъобразно – издадено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни разпоредби.
Претендира
съдът да отмени акта в оспорената му част.
Заинтересованата
страна Общото събрание на Русенски университет „Ангел Кънчев“ (чл. 162 от АПК) е депозирало становище с вх. № 4130/18.11.2019
година, в което счита подадената жалба за изцяло основателна, а постановеното
от КЗД решение за неправилно и незаконосъобразно. От страна на Общото събрание
на Русенски университет „Ангел Кънчев““, представлявано от проф. В.П., е депозирана
чрез адвокат-пълномощник Р.Б. ***, жалба против посоченото решение в частта му
по т. 1, т. 2 и т. 4 като е образувано адм. д. № 725/2019
година по описа на Административен съд – Русе, производството по което е
присъединено към адм. д. № 327/2019 по описа на Административен съд – Русе. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни разпоредби, като се претендира отмяната му в
обжалваната част.
Ответникът
в производството – Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище
вх. № 2674 от 19.07.2019 г. по описа на съда, депозирано чрез упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт В.Г., счита жалбата на РУ „Ангел Кънчев“
за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по изложени в становището
съображения. (л. л. 21 – 24 от делото).
Заинтересованата страна в
производството – Л.Д.Л. навежда доводи за недопустимост на подадените жалби,
като в условията на евентуалност оспорва и тяхната основателност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
И
двете жалби са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане, като подадени в срок от лица с правен интерес от
оспорването и са насочени против годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледани
по същество, жалбите са основателни.
Производството пред адм.орган е образувано по
жалба с вх. № 17-00-42/16.03.2017 година и допълнение с вх. №
44-00-1053/05.04.2017 година от заинтересованата страна Л. с разпореждане № 251/02.05.2017 година на
председателя на КЗД е образувана преписка. В жалбата се заявява, че са нарушени
правилата при атестирането му, че е налице „специално“ отношение към него,
произтичащо от множеството подадени от него сигнали. В допълнението към
жалбата, което има и характер на сигнал Л.Д.Л. уточнява, че е дискриминиран
поради неговите убеждения, че академичната дейност следва да се упражнява
законосъобразно и етично. В допълнението е посочено, че във връзка с
атестирането му в периода 2011г.- 2016г. са нарушени конкретни разпоредба на
ЗЗДискр., както и че същият е бил „притискан“ многократно да не осъществява
преподавателска дейност във Великотърновския университет и във Висшето училище
по агробизнес и развитие на регионите, не бил получил отговори па поредица от
свои доклади, те не били стигнали по техните адресати, както и бил затрудняван
при ползване на полагащия му се годишен отпуск. От страна на Л.Д.Л. (лично или
чрез адвокат – пълномощника) са подадени по преписката допълнителни уточнения с
вх. № 44-00-1430/17.05.2017г., 44-00-1639/06.06.2017г., 44-00-1872/23.06.2017г.,
17-00-108/17.07.2017г., 44-00-228/26.07.2017г., 44-002883/28.09.2017г.,
44-00-3394/01.11.2017г., 44-00-3856/05.12.2017г., 44-00-4645/21.12.2017г.,
17-00-27/05.02.2018г., 44-00-805/01.03.2018г., 17-00-46/13.03.2018г., към които
са приложени писмени доказателства и са направени уточнения по фактите и нови
твърдения в производството за осъществената дискриминация (при обсъждането на
атестационната оценка не са били взети предвид съществени дейности, осъществени
от Л. Л.; неточни отразявания на изказвания на Л. Л. в катедрените съвети;
непредоставяне на протоколи; осъществена дискриминация при провеждането на
държавни изпити; осъществена дискриминация при командироване до Кралство
Испания; дискриминация при полагане на труд по втори трудов договор; ограничаване
на достъп до информация; лишаване от възможност за професионално развитие на
докторанти на Л. Л., в сравнение с други лица от състава на университета). Изрично в уточнение № 44-00-3394/01.11.2017г/ л.145/ е посочено ,че в периода 2012-2013г.
доц.Л. е бил в трудови провоотношения с ВТУ на допълнителен трудов договор, за
което е уведомил ректора на РУ. Отново през 2016-2017г. е сключил допълнителен
трудов договор с ВТУ и е уведомил РУ и продължава да работи, без да му дадено
съгласие/несъгласие от декана,
ръководителя на катедра и ректора, а само е бил уведомен за решения на
Академичния съвет
С разпореждане № 251/02.05.2017 година на
председателя на КЗД е определил състав за разглеждане на преписката – петчленен
разширен заседателен състав за множествена дискриминация на КЗД, възложено е на
членовете да определят председател и докладчик по преписката, като определеният
докладчик да започне проучване по преписката, за което Л.Д.Л. е уведомен.
С писмо
с изх. № 17-00-99/04.07.2017 година ответниците по преписката В.П., в лично
качество и като ректор на Русенски университет „Ангел Кънчев“, А.П., в лично
качество и като декан на факултет „Бизнес и мениджмънт“ и Д.М., в лично
качество и като ръководител катедра „Икономика“ към факултет „Бизнес и
мениджмънт“. В хода на производството е бил избран нов ректор на Русенския
университет, като производството е продължило срещу университета чрез
представителството му от Х.Б.. От
страна на ответниците са постъпили писмени становища в определения от КЗД 10 –
дневен срок.
От
страна на Русенския университет „Ангел Кънчев“, представлявано от ректора В.П.,
включително и в лично качество, е постъпило писмено становище, в което се заявява,
че жалба с вх. № 17-00-42/16.03.2017 година и допълнение с вх. №
44-00-1053/05.04.2017 година са неоснователни.
С писмо
с рег. № 17-00-171/27.11.2017 г. КЗД е поискала от Русенски университет „Ангел
Кънчев“ за нуждите на проучването на преписката документи и допълнителна
информация, която е предоставена изцяло
Докладчикът
по преписката Ана Джумалиева е изготвила доклад – заключение за насрочване на
открито заседание. За изясняване на спора и за събиране на
доказателствата са проведени четири заседания на състава на КЗД, с оглед на разширяване обхвата на
оплакванията . Събрани са писмени и гласни
доказателства, относими към предмета на производството, след което преписката е
обявена за решаване.
С
оспореното решение № 156/18.03.2019 година, след анализ на становищата на
страните и събраните доказателства е установено, че разпоредбата на чл. 46, ал.
2, т. 5 от ПДУ представлява форма на непряка дискриминация по признак „лично
положение“ по отношение на посочения в диспозитива на решението кръг лица - преподавателите,
сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения,
извършващи обучение по сходни или идентични професионални направления и
специалности, по които Русенският университет има акредитация, в населени
места, където университетът провежда учебен процес, в сравнение с
преподавателите, които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов
договор с друг вид работодател.;
разпоредбата на чл. 47, т. 7 от ПДУ
представлява форма на непряка дискриминация по отношение на преподавателите, на
които се ограничава възможността да осъществяват каквато и да било дейност
извън тази, извършвана по основното им трудово правоотношение; предписани са
мерки за изменение на ПДУ по начин, чрез който да отпаднат изискванията за
предоставяне на предварително съгласие; установено е, че по отношение на Л. Л.
е осъществено преследване по смисъла на пар. 1, т. 3, б.“а“ от ДР на ЗЗДискр.;
Във влязлата в сила като
неоспорена част от решението е установено
е, че Русенски университет „Ангел Кънчев“, В.П., А.П.
и Д.М., в лично качество и като ректор, декан и ръководител-катедра не са
извършили нарушение на ЗЗДискр. по признаци „лично положение, семейно положение
и убеждения“ по отношение на А.П.Л.и Л.Д.Л..
Частично оспореният административен акт – Решение № 156
от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. на Комисията за защита от
дискриминация, е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 3 от
ЗЗДискр., доколкото случаите на множествена дискриминация се
разглеждат от разширен състав от петима членове.
Съгласно чл. 50, т. 1 от
ЗЗДискр производството пред КЗД започва по жалба на физически
лица, от което право се е възползвал Л.Л.-доцент в РУ „Ангел
Кънчев“,катедра „Икономика” /чл. 3, ал. 1 ЗЗДискр/.
Спазени са разпоредбите на чл. 51, чл. 52 и чл. 54 ЗЗДискр, по
допустимата жалба е проведена процедура по проучване /чл. 55 и следващите
от ЗЗДискр/, като на страните е предоставена
възможност да се запознаят със събраните по преписката материали на основание чл. 59, ал. 3 от
ЗЗДискр и да организират защитната си теза. Конституираните от КЗД в производството страни са изслушани,
насочени към помирителна процедура, като им е предоставена възможност да
обективират своите доказателствени искания и да изразят становище по
доказателствата на другата страна.
На основание чл. 64, ал. 1
от закона резултатите от производството са обективирани в атакуваното решение,
подписано от членовете на състава, присъствали на проведеното на 05.11.2018 г.
заседание. Видно от горепосочените дати на приключване на производството и на
произнасяне на решението, се констатира, че 14-дневният срок по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр не е спазен. Въпреки това,
настоящият съдебен състав следва да уточни, че сроковете по глава Четвърта, раздел Първи от
ЗЗДискр
"Производство пред Комисията за защита от дискриминация" имат
инструктивен характер, като срокът за обжалването започва да тече не от датата
на последното проведено заседание пред КЗД, а от датата, на която
жалбоподателят е получил копие на решението.
Спазена е
предвидената в закона форма и съдържание на акта, съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. Решението
формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването му.
По т. 3 от Решение № 156 от 18.03.2019 г. по
преписка № 72/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, съдът счита, че неправилно е приложен материалният закон поради следните
съображения:
В решението на
КЗД е посочено, че Л. Л. /заинтересована страна в настоящото производство/ твърди,
че спрямо него е осъществено преследване по смисъла на § 1, т. 3, б. „а"
от ДР на ЗЗДискр. посредством избора на друг преподавател за командироване във
връзка с осъществяване на дейности по проект в Кралство Испания след образуване
на настоящото производство. В това отношение комисията е отчела,
че в периода преди образуване на производството Л. е бил
командирован в рамките на същия проект заедно с други трима преподаватели в
Република Чехия. Счела още, че ответните страни в производството пред нея не
отричали, че въпросните трима преподаватели са били
командировани в Кралство Испания, но на мястото на Л.
е било командировано друго лице. Ответните страни не били
представили
и аргументи, както и
доказателства, от които да се установи причината за това неравно третиране,
поради което комисията приела, че в производството пред нея не била оборена
презумпцията, че това неравно третиране се дължи именно на подаването на
жалбата на Л. - предмет на производството пред КЗД. По тези съображения комисията е приела,
че спрямо Л.Д.Л. е извършено преследване от страна на
Русенския университет „Ангел Кънчев“, в
качеството му на работодател.
Изводът на ответния административен орган за наличие на преследване по
смисъла на § 1, т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр. се явява правно необоснован с
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал.
1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата
сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за
дискриминация.
Дефиниция на понятието „преследване” е дадена в § 1, т. 3 от ДР на
ЗЗДискр., според който „преследване“ е: а) по-неблагоприятно третиране на лице,
което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме
действие за защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно третиране на лице,
когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или
ще предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно
третиране на лице, отказало да дискриминира.
В случая административният орган е приел за относима първата хипотеза, а
именно че е налице преследване, тъй като било установено по-неблагоприятно
третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация.
Безспорно заинтересованата в настоящото производство страна Л. Л.,
подавайки жалба до КЗД е предприела действия за защита от дискриминация, но не
са налице никакви данни същият да е бил по-неблагоприятно третиран в тази
връзка.
За да изведе извод за наличие на преследване административният орган е
приел, че това е станало посредством избора на друг преподавател за
командироване във връзка с осъществяване на дейности по проект в Кралство Испания
след образуване на производството пред КЗД. В това отношение комисията е
отчела, че в периода преди образуване на
производството Л. е бил командирован в рамките на същия
проект заедно с други трима преподаватели в Република Чехия. Счела още, че ответните страни в производството пред нея не
отричали, че въпросните трима преподаватели са били
командировани в Кралство Испания, но на мястото на Л.
е било командировано друго лице, като не са представили аргументи
и доказателства, от които да се установи причината за това неравно третиране.
От данните по делото обаче не се установява така описаното деяние,
доколкото доказателствата сочат, че Заповед № МС-166 от 04.09.217 г. на Ректора
на РУ „Ангел Кънчев“ за командироване в Кралство Испания – гр. Хага на трима
преподаватели и един студент от университета с основна задача: изпълнение на
задачи, свързани с проект Agropuzzle 3, 2016-1-CZ01-KA202-023864 (л. 130 от преписка № 72/2017 г. по описа на КЗД, том I) е предшествана и обусловена от доклад-предложение на координатора на
проекта от българска страна и покана от страна на координатора на проекта от
Испания, в която изрично са посочени лицата, които ще участват в проекта в
Кралство Испания от страна на русенския университет. В тази покана от 04.09.2017г.
не е посочено името на заинтересованата в настоящото производство страна Л. Л. (л.
38 от делото). Именно въз основа на тази покана са докладите -предложение на координатора/ л. 872,873/
и от св. Г.П. до ректора кои лица да бъдат командировани. Видно от докладите
основанието е писмото-покана, съдържащо конкретно посочени участници, сред
които не фигурира името на доц.Л..
Писмените доказателства, които са били представени от Л. пред КЗД – такива,
относно командироването му в Р Чехия по същия проект – доклад-предложение за
командироването му, както и покана от страна на координаторите в Чехия до
лицата от русенския университет, също и водена кореспонденция по имейл между
координатора на проекта от българска страна и другите участници в проекта от
русенския университет до този момент не доказва осъществена дискриминация от
страна на РУ „Ангел Кънчев“ (л. л. 122 – 129 от преписка № 72/2017 г. по описа
на КЗД, том I). Противно на твърденията на Л. тези доказателства не установяват, че той е
бил поканен да участва в проекта от страна на координаторите в Испания. От тях
се установява, че в поканата от чешка страна Л. е бил включен, въз основа на
което е и било направено предложение за командироването му, докато в
предложението от испанска страна името му не фигурира, поради което и не е бил
включен в заповедта за командироване, макар да е бил участник в проекта, по
повод на което е бил поканен от партньор в същия проект в Р Чехия. Водената
предварителна кореспонденция между координатора на проекта от българска страна
и други участници в проекта от русенския университет не доказва неравно
третиране. Видно от този имейл от дата 12.07.2017 г., е била водена
предварителна кореспонденция във връзка с посещението в Испания между
координаторите по проекта от страните-участници в него. В тази кореспонденция обаче
не е уточнено кои ще са останалите участници.
С оглед горното решението в
тази му част се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да
бъде отменено.
По т. 1, т. 2 и т. 4 от Решение № 156 от
18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, съдът счита, че административният орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на решението в
тази му част, без да бъде разглеждан спора по същество. Съображенията за това
са следните:
По т. 1 и т. 2
КЗД е установила, че определени разпоредби от Правилника за дейността на РУ
„Ангел Кънчев“ представляват форма на непряка дискриминация, като в т. 4 е дала
предписание РУ „Ангел Кънчев“ да предприеме действия за изменение на правилника
за дейността си така, че изискванията, въведени с тези разпоредби, да отпаднат.
Непряката дискриминация е дефинирана в ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. в унисон с тази чл. 2, § 2 б. "б" от Директива 2000/78/ЕО на СЪВЕТА от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите , като поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона /чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр / или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика" /чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр/.
Сравнението
се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки
един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е
налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при
сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими".
КЗД е приела, че разпоредбата на чл. 46,
ал. 2, т. 5 от ПДУ представлява форма на непряка дискриминация по признак
„лично положение“ по отношение на посочения в диспозитива на решението кръг
лица - преподавателите,
сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения,
извършващи обучение по сходни или идентични професионални направления и
специалности, по които Русенският университет има акредитация, в населени
места, където университетът провежда учебен процес, в сравнение с
преподавателите, които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов
договор с друг вид работодател; разпоредбата на чл. 47, т. 7 от ПДУ представлява форма на
непряка дискриминация по отношение на преподавателите, на които се ограничава
възможността да осъществяват каквато и да било дейност извън тази, извършвана
по основното им трудово правоотношение.
КЗД е приела, че нормите на чл.46
ал.2 т.5 и чл.47 т.7 от Правилника за дейността на РУ „Ангел Кънчев“ досежно
изискванията за съгласие на ръководителя на катедрата, декана и ректора са
сключване на допълнителен трудов договор пряко противоречи на Кодекса на труда/
чл.111/ и на целите на Закона за висшето образование. В тази връзка са
коментирани и решения на Академичния съвет от 30.08.2016г. и 04.07.2017г. Академичният
съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище,
който определя образователната и кадрова политика на висшето училище / чл.30
ал.1 т.1 и т.8 ЗВО/ и именно от коментираните негови решения е изведен
сравнителния критерий.
За пълнота следва да се отбележи следното : За да е налице проява на дискриминация по смисъла на
чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е нужно
административният орган да установи, че са осъществени определени юридически
факти, които поставят в по-неблагоприятно положение (или третират) определено
лице или група лица на основата на някои от законово визираните признаци по чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр. Причината за това нееднакво
третиране следва да е именно наличието на този признак у дискриминираното лице.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обвързан от признак по чл.
4 от ЗЗДискр. В тази връзка съдът отчита, че посочените за израз на
непряка дискриминация текстове от правилника са адресирани към всички
преподаватели / хабилитирани и нехабилитирани лица без значение къде желаят да
сключат или са сключили допълнителен трудов договор/, а сравнителния признак е
изведен от решения на Академичния съвет.
КЗД по силата на чл. 47 ЗЗДискр. да има множество правомощия
свързани с предприемане на мерки за преустановяване на действията, с които се
извършва дискриминация, включително чрез налагане на санкции и прилагане на
мерки за административна принуда, даване на задължителни предписания с оглед
спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;
обжалване на административни актове, постановени в нарушение на ЗЗДискр.,
завеждане на искове и встъпване като заинтересувана страна във вече образувани
дела по този закон или други уреждащи равенството в
третирането, да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи
за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове,
издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането
и други, подробно изброени в 13 точки на цитирания законов текст.
Съгласно правната норма на чл. 24, ал. 1 от
Закона за висшето образование (ЗВО), органи за управление на висшето
училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.
В последващи разпоредби законът
регламентира избора, състава, мандата, правомащията на тези органи, както и
възможността актовете на тези органи да се обжалват пред съда по реда на АПК.
Според нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗВО, Общото
събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на
основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и
докторантите от всички негови звена.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от
ЗВО, Общото
събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия
председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една
четвърт от списъчния състав на общото събрание.
А според чл. 29,
ал. 1, т. 2 от ЗВО, с
компетентност да приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище разполага единствено Общото събрание на
висшето училище.
Анализът и тълкуването на цитираните правни
норми водят на извода, че Общото събрание на висшето училище има отделна,
самостоятелна компетентност и притежава необходимата отделна правосубектност за
участие в производството.
В случая Общото събрание на висшето училище
не е било конституирано като страна и не е участвало в производството пред КЗД.
Решението на КЗД, в което е обсъждано дали разпоредби на
Правилника за дейността на висшето училище не нарушават забраната за
дискриминация, е постановено без участието на надлежна страна – Общото събрание
на висшето училище, което е единственият орган за управление на висшето училище
с компетентност да приема и изменя правилника за дейността му, съгласно чл.29,
ал. 1, т. 2 от ЗВО.
КЗД е нарушила чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр., което е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като именно
Общото събрание на висшето училище, единствено разполагащо с правомощия да
приема и изменя правилника за дейността на висшето училище и като автор на
процесните разпоредби от този правилник, в случай на преценка за
дискриминационен характер на тези разпоредби, е страната, спрямо която КЗД
разполага с правомощията по чл. 65, т. т. 2 – 4 от ЗЗДискр.
В този смисъл е и Решение № 10483 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12331/2018 г., V о.
Предвид изложеното, решението в
частта му по т. 1, т. 2 и т. 4, касаещо разпоредби от Правилника за дейността
на висшето училище, съответно даденото предписание за тяхната отмяна, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено в тази му част, а преписката -
върната на Комисията за защита от дискриминация. Последната следва да извърши
съответните процесуални действия и постанови акт, след надлежното конституиране
и уведомяване за участие в производството на всички заинтересовани страни, в
т.ч. и Академичния съвет и след съобразяване на евентуалните им възражения,
като прецени и изложеното от съда и правомощието по чл.47 т.5 ЗЗДискр.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г.
по описа на Комисията за защита от дискриминация, издадено от Комисията за
защита от дискриминация на Република България, Петчленен разширен заседателен
състав по чл. 48, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, определен със
Заповед № 146 от 10.08.2017 г. на Председателя на КЗД, в частта, с която е
установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че РУ „Ангел Кънчев“, в
качеството на работодател, е осъществил преследване по смисъла на § 1, т. 3, б.
„а“ от ДР на ЗЗДискр. спрямо Л.Д.Л. посредством решението същият да не бъде
командирован в Кралство Испания в периода след образуване на производството
пред КЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. по описа на
Комисията за защита от дискриминация, издадено от Комисията за защита от
дискриминация на Република България, Петчленен разширен заседателен състав по
чл. 48, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, определен със Заповед № 146
от 10.08.2017 г. на Председателя на КЗД, в частта, с която е установено на
основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 от
Правилника за дейността на РУ „Ангел Кънчев“ представлява форма на непряка
дискриминация по признак „лично положение“ спрямо преподавателите, сключили или
желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения, извършващи обучение
по сходни или идентични професионални направления и специалности, по които
Русенският университет има акредитация, в населени места, където университетът
провежда учебен процес, в сравнение с преподавателите, които са сключили или желаят
да сключат допълнителен трудов договор с друг вид работодател и че чл. 47, т. 7
от същия правилник представлява форма на непряка дискриминация спрямо
преподавателите от РУ „Ангел Кънчев“, на които се ограничава възможността да
осъществяват каквато и да било дейност извън тази, извършвана в рамките на
основното трудово правоотношение, като във връзка с горните две установявания е
дадено предписание на основание чл. 65, т. 4, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. в едномесечен срок от получаване на
решението РУ „Ангел Кънчев“ да предприеме действия за изменение на правилника
за дейността си така, че да отпаднат изискванията за предоставяне на
предварително съгласие в случаите, в които даден работник/служител пожелае да
полага труд по допълнителен трудов договор с друг работодател и ВРЪЩА преписката в тази й част на
Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне при съобразяване на
дадените в настоящото решение указния.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: