№ 1001
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501128 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД,
подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Р., срещу Решение №
22/19.01.2022г. по гр.д.№ 116/21г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което
е уважен предявения иск над размера от 23 573,41лв. до присъдения размер
от 33 653,41лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, като счита
същото за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосновано. В жалбата твърди, че размерът на застрахователното
обезщетение е неправилно определен от ПОС. Не оспорва, че наличието на
застрахователно правоотношение, настъпилото застрахователно събитие, не
оспорва начина на определяне на пазарната стойност на процесното МПС,
както и наличието на тотална щета. Твърди, обаче, че при определяне размера
на застрахователното обезщетение, съдът е следвало да съобрази
разпоредбата на т. 66 от ОУ към договора за застраховка „Пълно автокаско“,
подписан между страните, които общи условия също са подписани от ищеца.
Счита, че валидността на тази клауза се основава на доброволния характер на
застраховката и на свободната воля на страните при договарянето.
1
Счита, че определянето в клаузите на ОУ на по-нисък размер лимит на
отговорността на застрахователя при тотална щета не е в противоречие със
закона. Твърди, че начинът на изчисляване на обезщетение при тотална щета
не е определен в императивни правно норми, а се извлича чрез тълкуване на
общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на
генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При това
не била налице пречка страните да договорят друг начин на обезщетение при
тотална щета, предвид принципа на свободата на договарянето.
Твърди, че общите условия са част от застрахователния договор, като
ищцовата страна не твърди, че не се е запознала с тях, а напротив сама ги е
представила по делото. Те обвързвали страните по силата на чл. 20а от ЗЗД.
Клаузата на т.66 от ОУ била договорена в полза на двете страни, доколкото
изначално презюмирала още при сключването на договора конкретна
стойност на запазени части, независимо от наличието или липсата на такива и
тяхната пазарна цена, която би могла да бъде по-ниска или по-висока от
договорената. Тази клауза била израз на едновременното прилагане на
принципите на обезвреда и избягване на неоснователно обогатяване. Счита,
че същата следва да се приложи в отношенията между страните при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, което бъде
определено в размер на 70% от пазарната стойност на МПС към деня на
събитието – 25 200лв. Тази сума следва да бъде намалена с неплатените
застрахователни вноски и решението да бъде отменено над размера от
23 573,41лв., като на негово място бъде постановено ново, с което иска бъде
отхвърлен в тази му част. Претендира разноските пред първата инстанция и
такива в настоящата в размер на 201,60лв. държавна такса и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала в срок отговор по жалбата, в който
твърди, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната част. Твърди, че още в първото по делото с.з. е направила
възражение за нищожност на клаузата на т. 66 от ОУ по договора за
застраховка „Каско“. Счита че същата противоречи на закона, а именно на чл.
386 ал.2 от КЗ, който предвижда, че при настъпването на застрахователното
събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди от застрахователното
събитие, освен в случаите на надзастраховане и подзастраховене, каквото в
2
случая не се твърди, че е налице. Счита, че ответникът не е ангажирал
доказателства, че е налице тотална щета. Доколкото определеното
обезщетение е по-ниско от застрахователната сума – лимита на отговорност
на застрахователя, счита че обезщетението е правилно определено. Моли
съда да потвърди решението на ПОС в обжалваната част и му присъди
направените разноски за тази инстанция.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемата страна е депозирала писмено становище, с което
поддържа изложеното в отговора си и претендира разноски по представен
списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно, а в обжалваната част за допустимо.
Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно
установено въз основа на събраните доказателства:
На 06.04.2020 г. около 00,05 часа лек автомобил марка „Рено“, модел
„Талисман“, с рег. № *******, собственост на К. Р. М. е бил опожарен. По
случая е било образувано досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на
РУ - ОД МВР – Перник по прокурорска преписка № 1057/2020 г. по описа на
Районна прокуратура – Перник за разследване на престъпление по чл. 330, ал.
1 от НК. Не е установен извършителя на престъплението.
На 06.04.2020 г., за настъпилото застрахователно събитие е уведомено
застрахователното дружество „Дженерали Застраховане“ АД, регистрирано е
уведомление за щета и е образувана преписка. Между ищеца и ответника по
делото е бил сключен договор за застраховка „Пълно каско“ за процесния лек
автомобил марка „Рено“, модел „Талисман“, с рег. № *******, обективиран в
застрахователна полица № 0312200185004770/17.03.2020г. Представители на
застрахователя са извършили оглед на автомобила и са изискали писмени
доказателства. Доказателствата са представени от застрахования, но до
момента на предявяване на иска, обезщетение не е било заплатено.
По делото са изслушани две съдебни авто-технически и пожаро-
технически експертизи. Първата такава, изготвена от вещото лице инж. В. Л.
е оспорена и е назначена нова по същите въпроси, изготвена от вещото лице
Е. З.. Втората експертиза, неоспорена от страните е дала заключение, че
3
пожарът е бил концентриран в двигателния отсек и предната част на купето
на автомобила. Вследствие на пожара са нанесени вреди в двигателния отсек,
купе, ведно с оборудването в него, багажния отсек, възли, агрегати и системи.
Като най-вероятна причина за възникване на пожара, експертът посочва
човешка намеса – умишлен палеж, с леснозапалима течност. Относно
средната пазарна цена на автомобила към датата на увреждането, вещото лице
посочва че в резултат от извършените проучвания и приложения аналитичен
метод, средната претеглена стойност на процесния автомобил към м. април
2020 г. е 36 000 лв. В следствие от пожара са нанесени значителни
материални вреди на автомобила, като са изброени детайлно засегнатите
части, възли и агрегати. В заключение експертът е посочил, че автомобилът е
технологично невъзстановим, а също така възстановяването му не е
целесъобразно. При оценка на запазените части, експертът е посочил, че
тяхната стойност възлиза на 720 лв., или 2 % от стойността на автомобила.
След приспадането им, вещото лице посочва, че стойността на нанесените
вреди на автомобила вследствие на пожара възлизат на 35 280 лв.
Въз основа на тези фактически констатации, първоинстанционният съд
е направил правилния правен извод, че искът с правно основание чл. 405 от
КЗ е доказан по основание. Налице е валидно застрахователно
правоотношение между страните за периода от 17.03.2020г. до 16.03.2021г.
по действителен договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Талисман“, с рег. № *******. Налице
е настъпило застрахователно събитие – пожар, което е покрит
застрахователен риск. Не са налице основания за освобождаване на ответника
от отговорност, тъй като не е доказано пожарът да е причинен умишлено от
застрахования, нито да е не налице застрахователна измама. В срок е
отправено искане до застрахователя за заплащане на обезщетение, като са
представени необходимите доказателства.
В първоинстанционното производство някои от посочените по-горе изводи
са били спорни между страните. Във въззивната жалба, жалбоподателят
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение и
основанието за ангажирането на неговата отговорност за обезщетение поради
настъпването на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.
Оспорва единствено частично размера на определеното обезщетение, като
твърди, че определеното такова следва да бъде намалено на 70% от
4
действителната цена на вещта на основание уговореното между страните в т.
66 от ОУ към договора за застраховка, подписан между страните.
По наведения довод във въззивната жалба: съдът намира оплакването за
неправилно приложение на материалния закон за неоснователно, а
постановеното в тази му част решене за правилно и законосъобразно.
От установеното в заключението на вещото лице З., че автомобилът е
технологично невъзстановим, а също така, че възстановяването му не е
целесъобразно и че при оценка на запазените части, тяхната стойност възлиза
на 720 лв., или 2 % от стойността на автомобила може да се направи извод, че
е налице пълна загуба /тотална щета/ по см. на чл. 76.33 от ОУ към договора
между страните. Безспорно е, че при 2% запазени части от автомобила,
стойността на разходите за възстановяване би била над 70% - а именно 98%
от действителната му стойност. В този смисъл изложеното от ищеца в
отговора на въззивната жалба, че липсват доказателства за тотална щета на
автомобила е невярно.
При изложеното, ответникът дължи обезщетение за имуществените
вреди, претърпени от ищеца. В тази хипотеза на основание чл. 14 от ОУ към
договора отговорността на застрахователя се ограничава до
застрахователната сума, която е била в размер на 56 700лв., но не по-висока
от действителната стойност на МПС към датата на настъпването на
застрахователното събитие. Установено е от експертното заключение, че
действителната стойност на МПС към 06.04.2020г. е била в размер на 36
000лв.
На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен
когато това е предвидено в кодекса.
В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност т.е. на обезщетяване от
застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само
от лимита на отговорността. В случая е доказано, че действителните вреди са
5
в размер на 35 280лв. / стойността на вещта към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със сумата на запазените части/ . Те са
по-малки от застрахователната сума, която е 56 700лв. т.е. подлежат на пълно
репариране. Обезщетението следа да бъде намелено единствено на основание
чл. 369 ал.2 от КЗ със сумата от неплатените вноски по договора за
застраховка с ненастъпил падеж на обща стойност 1 626,59лв.
В т. 66 от ОУ по договора за застраховка е предвидено, че при пълна
загуба /тотална щета, вследствие на проявени рискове, покрити при условията
на договора /без рисковете кражба и грабеж на МПС/, застрахователят
изплаща обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Разпоредбата на т. 66 от ОУ на договора не може да намери
приложение, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 386
ал.2 от КЗ, която урежда размера на дължимото обезщетение и като такава е
нищожна. Същата следва да бъде заместена по право от нормата на чл. 386
ал.2 от КЗ.
Ответната страна се е позовала на свободата на договарянето между
страните, като е изложила аргументи, че евентуално при тотална щета на
автомобила биха останали на собственика на вещта части и агрегати, които
имат стойност и ако му се присъди обезщетение в размер на действителната
стойност на вещта той би се обогатил неоснователно. Свободата на
договарянето е ограничена от императивните разпоредби на закона, които
уреждат същите отношения, в случая от чл. 386 ал.2 от КЗ. Тази правна норма
предвижда пълно обезщетение за претърпените вреди без то да бъде
намалявано от застрахователя по негово усмотрение. Подлежат на
обезщетяване именно действителните вреди и при наличие на годни за
употреба части от МПС те следва да бъдат приспаднати от застрахователното
обезщетение /както е направено в случая/ и не би се стигнало до
неоснователно обогатяване на застрахования. Наложеното ограничение в
размера на обезщетението е необосновано и противоречи на закона.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди
решението в обжалваната му част.
Решението е влязло в сила, тъй като не било обжалвано в частта, в
която е осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размера до
6
23 573,41лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.03.2021г.
Решението е влязло в сила, като необжалвано и в отхвърлителната му част.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
направените разноски за адвокатска защита в размер на 1000лв., които са
доказани с представения договор за правна помощ и разписка към него.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/19.01.2022г. по гр.д.№ 116/21г. по
описа на Окръжен съд – Перник, в обжалваната част, с което е уважен
предявения иск с правно основание чл. 405 от КЗ, като е осъдено
застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“, № 68, да заплати на К. Р. М., с ЕГН: ********** и
адрес, с. ***, общ. ***, ул. „***“, № * сумата над размера от 23 573,41лв. до
33 653,41лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба – 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“, № 68 да заплати на К. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес, с. ***,
общ. ***, ул. „***“, № * направените разноски пред въззивната инстанция
размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7