Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. София, 19.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия П. ПАНОВ
при участието на съдебния секретар ТАТЯНА
АСЕНОВА, и прокурор КАЛИНА НАКОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
в.н.о.х. дело № 2972 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда, постановена на 19.03.2019 г. по
НОХД № 3297/2019 г., СРС, НО, 122 състав, съдът е признал подсъдимия В.П.К. -
роден на *** г. в гр. Бяла Слатина, българин, с българско гражданство, с
начално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес *** и настоящ адрес
***, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две години,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета и е определил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Подсъдимият е признат за виновен и за извършване на престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две
години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил с една трета и е
определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал. 1 от НК СРС е определил на В.П.К. с ЕГН: **********
едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
С присъдата СРС е признал подсъдимия В.П.К.
- роден на *** г. в гр. Бяла Слатина, българин, с българско гражданство, с
начално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес *** и настоящ адрес
***, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ години,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета и е определил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ години, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета и е определил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл.23, ал.1 от НК СРС е
определил на В.П.К. е ЕГН: ********** едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Против така постановената присъда е подаден
протест, от прокурор при СРП, като се
излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционната присъда в частта
ѝ относно определените на подсъдимите наказания. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е съобразил степента на обществена опасност на извършените деяния. Приема, че
следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че причинените вреди не са
възстановени от подсъдимите, счита изразеното съжаление за формално. Моли съда
да отчете и факта, че деянията са извършени в условията на реална
съвкупност с налични множество
квалифициращи признаци, което СРП намира за отегчаващо отговорността
обстоятелство. Моли съда да увеличи наложените наказания и да отмени и по
отношение на двамата подсъдими
отлагането на изпълнението на наложените наказания по чл.66 ал.1 от НК.
Настоящата въззивна инстанция служебно
констатирала, че протестът срещу първоинстанционната присъда е подаден в
предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният съд
намира протеста за процесуално допустим. В разпоредително заседание на 25.07.2019
г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и изслушването
на експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.
Представителят на Софийска градска
прокуратура в проведеното открито съдебно заседание поддържа протеста, като
моли да се измени присъдата в частта, с която е наложено наказание, като същото
бъде увеличено. Сочи се, че става въпрос за тежко престъпление. Счита, че с
оглед превъзпитаването на двамата подсъдими, съответно с оглед специалната и
генералната превенция е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно.
В съдебно заседание подсъдимият В.К. не се
явява, за него производството е протекло по реда на чл.269, ал.3 от НПК. За
него се явява служебният му защитник – адв. Р., който оспорва протеста и го
счита за неоснователен. Моли съда да го отхвърли. Софийски градски съд намира,
че за гарантиране на правото на подсъдимия да участва пълноценно във воденото
срещу него наказателно производство са извършени всички възможни действия.
Налице са били предпоставките производството да протече без участието на
подсъдимия, доколкото настоящият състав не счита, че по този начин са били
нарушени правата му, съответно е било невъзможно да се разкрие обективната
истина. Участието на служебен защитник в случая е достатъчно да гарантира на
подсъдимия справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, съответно
неговото отсъствие не е попречило на разкриването на обективната истина.
В своята пледоария, адв. Г., служебен
защитник на подсъдимия В.К., моли протеста да бъде оставен без уважение. Сочи,
че наказанието е правилно индивидуализирано.
В последната с дума под. В.К. моли
присъдата да остане в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите, съдържащи се в протеста,
както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
При служебна проверка съдът констатира, че
правилно СРС е приел, че са налице предпоставките производството да протече по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК –
съкратено съдебно следствие. Налице е изявление и на двамата подсъдими, които
са изявили желание в разпоредително заседание делото да продължи по тази
диференцирана процедура. Същите са признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са били наясно с последиците и
неоттегляемостта на самопризнанието. Въззивният съд приема, че са били налице предпоставките
на чл.372, ал.4 от НПК, доколкото направеното от двамата подсъдими
самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно – показанията на разпитаните свидетели, показанията на
пострадалите, протоколите за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства. Посочените доказателства са непротиворечиви и
еднопосочни, съответно същите подкрепят самопризнанието на подсъдимите. С оглед
обстоятелството, че производството пред СРС е протекло при съкратено съдебно
следствие настоящият състав счита, че не
необходимо да се прави доказателствен анализ на събрание в хода на
наказателното производство доказателства.
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, признанието на подсъдимите, които са обсъдени в
мотивите към присъдата. Настоящият състав възприема изложената в мотивите към
присъдата фактическа обстановка, като с оглед предмета на протеста на СРП
същата не следва да се преповтаря, но за пълнота следва да се изложат само
релевантните за произнасянето на въззивния съд факти.
На 27.08.2018 г. вечерта двамата подсъдими
били заедно със свои познати - М.Б.И.и Х.Т.М.(свидетели по настоящето дело).
Около полунощ четиримата пътували до гр. София с автобус, като подсъдимите В. и
В. К.решили да си набавят доходи по неправомерен начин. За това малко след
полунощ на 28.08.2018 г. подсъдимите се приближили към лек автомобил марка
„Форд“, модел „Пума“, с per. № ******, на стойност 1400 лева, собственост на
свидетеля Т.А.В., паркиран в гр. София, ж.к. „******“, ул. „Радовиш“ пред блок
33, и чрез повреждане ключалката на предна лява врата на автомобила успели да
го отворят и да проникнат в него. След това в опити да приведат в движение
автомобила подсъдимите повредили антената на имобилайзера и скъсали
захранващите кабели в областта под волана. Въпреки усилията на подсъдимите,
двамата не успели да стартират двигателя на автомобила и затова започнали да
бутат колата и така я преместили до локалното платно на бул. „Мария Луиза“ в
посока бул. „Христо Ботев“ преди кръстовището с бул. „Ген. Столетов“. След това
взели от автомобила монтирания му акумулатор марка „Кригер“ на стойност 57 лева
и изоставили колата. Следствие действията на подсъдимите на лекия автомобил
били причинени следните повреди: скъсани всички захранващи кабели в областта
под волана със стойност на повредата в размер на 135 лева, счупена ключалка на
предна лява врата със стойност на повредата в размер на 125 лева и повредена
антената на имобилайзера със стойност на повредата в размер на 183 лева.
Непосредствено след това В. и В. К.се
насочили към друг лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с per. № *******, на
стойност 1050 лева, собственост на свидетеля И.С.М., паркиран гр. София, ж.к. „********,
и чрез повреждане на ключалката на предна лява врата на автомобила успели да го
отворят и да проникнат в него. В опит да приведат в движение автомобила
подсъдимите счупили пластмасовата кутия на волана, скъсали кабела на
имобилайзера и скъсали захранващите кабели в областта под волана. Въпреки
усилията на подсъдимите, двамата не успели да стартират двигателя на автомобила
и затова започнали да бутат колата и така я преместили до уличното платно при
блок **. След това взели от автомобила монтирания му акумулатор марка „Искра“
на стойност 117 лева и изоставили колата. Следствие действията на подсъдимите
на лекия автомобил били причинени следните повреди: скъсани всички захранващи
кабели в областта под волана със стойност на повредата в размер на 145 лева,
счупена пластмасовата кутия на волана със стойност на повредата в размер на 80
лева, счупена ключалка на предна лява врата със стойност на повредата в размер
на 125 лева и скъсан кабел на имобилайзера със стойност на повредата в размер
на 100 лева.
Подсъдимите набелязали друг лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с per. №*******, на стойност 1650 лева,
собственост на свидетеля Б.И.М., паркиран в гр. София, ж.к. „*******, и чрез
повреждане на ключалката на предна лява врата на автомобила успели да го
отворят и да проникнат в него. След това в опити да приведат в движение
автомобила подсъдимите счупили контактното гнездо в основата на волана за
поставяне ключа за запалване на двигателя и скъсали захранващите кабели в
областта под волана. Въпреки усилията на подсъдимите, двамата не успели да
стартират двигателя на автомобила. При това взели от багажника на колата
бормашина марка „Бош“ на стойност 640 лева, собственост на свидетеля Б.И.М. и
изоставили автомобила. Следствие действията на подсъдимите на лекия автомобил
били причинени следните повреди: скъсани всички захранващи кабели в областта
под волана със стойност на повредата в размер на 115 лева, счупено контактното
гнездо в основата на волана за поставяне ключа за запалване на двигателя със
стойност на повредата в размер на 85 лева и счупена ключалка на предна лява
врата със стойност на повредата в размер на 100 лева.
Впоследствие подсъдимите се насочили към
друг лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с per. № *******на стойност 1530
лева, собственост на свидетеля Н.И.Д., паркиран гр. София, ж.к. „******“, на
уличното платно до блок **, и чрез повреждане на задната дясна врата на
автомобила успели да го отворят и да проникнат в него. След това в опити да
приведат в движение автомобила подсъдимите счупили контактния ключ и
пластмасовата кутия на волана и скъсали захранващите кабели в областта под
волана. Въпреки усилията на подсъдимите, двамата не успели да стартират
двигателя на колата. При това взели от автомобила монтирания му акумулатор марка
„Аутоджет“ на стойност 81 лева и изоставили колата. Следствие действията на
подсъдимите на лекия автомобил били причинени следните повреди: скъсани всички
захранващи кабели в областта под волана със стойност на повредата в размер на
115 лева, счупена пластмасовата кутия на волана със стойност на повредата в
размер на 85 лева и счупен контактния ключ със стойност на повредата в размер
на 100 лева. Взетите акумулатори подсъдимите скрили в храсти до трафопост,
находящ се в гр. София, ж.к. „******“ до бл**, а с бормашината марка „Бош“
тръгнали към заложна къща, но били спрени от полицейски служители за проверка.
Правилни и законосъобразни са изводите на
контролираната инстанция, че с оглед надлежно установената фактическа обстановка,
действията на подсъдимия В.П.К. представляват от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, както и такова по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съобразно
закона и данните по делото въззивният съд се солидаризира с приетото от
първоинстанционния съд, че подсъдимият В.П.К. е извършил престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, както и такова по 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като приема, че извършените от
този подсъдим действия представляват престъпление по посочената правна
квалификация.
Настоящият състав намира, че наказанията,
които контролираната инстанция е наложила на двамата подсъдими, са правилно индивидуализирани,
като същите са съобразени с разпоредбите на чл.36 от НК, съответно с чл.54 от НК. Действително, както посочва и СРП в допълнението към протеста, подсъдимите
са взломили четири автомобила, като са им причинили повреди, изоставили са ги
на произволни места, съответно са отнели вещи, намиращи се в тях, с цел
противозаконно да ги своят. Това обаче е отчетено от законодателя при
определянето на квалифициращите признаци на противозаконното отнемане на МПС в
чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от НК, както и при квалифицираната кражба по
чл.195, ал.1, т.3 от НК и съответно СРС правилно е индивидуализирал наказанието
именно в рамките на предвиденото в санкционната част на двете норми. Не следва
тези посочени от прокуратурата обстоятелства повторно да се ценят като
отегчаващи при съпоставянето на смекчаващите и утежняващите обстоятелства. Настоящият
състав не споделя доводите на прокуратурата, че посегателството върху чуждата
собственост в конркетния случай се характеризира като „нагло“ и „провокативно“.
По никакъв начин престъпната деятелност на двамата подсъдими по конкретното
дело не се отличава от сходни деяния, които осъществяват състава на
квалифицираната кражба и на квалифицираното отнемане на МПС, съответно не носи
белезите на деяние, което да разкрива по-висока степен на обществена опасност.
Подобна квалификация на поведението на подсъдимите според настоящия състав би
била важима само в случаите, когато деецът показно извършва изпълнителното
деяние, като не държи сметка дали неговите действия се възприемат от други
граждани, съответно демонстрира чувство за безнаказаност. В случая взломяването
на автомобилите е извършено без подсъдимите да бъдат забелязани, съответно
същите няма как да провокират негативни емоционални реакции у конкретно лице
във връзка с осъществяването на изпълнителното деяние. Следва да се има
предвид, че всяко извършване на противоправно деяние е по своята природа нагло
и провокативно, доколкото се нарушава установеният в държавата правов ред и
съответно бъди чувство на възмущение у гражданите. Това обаче не се отчита
винаги за отегчаващо отговорността обстоятелство, както счита СРП, а според
настоящият въззивен състав е необходимо деянието да е с характер и степен на
посочените признаци над обичайните, за да се приеме, че същите следва да се
ценят като отегчаващи при индивидуализацията на наказанието.
Вярно е, че причинените върху автомобилите
вреди не са възстановени, но следва да се отбележи, че това при никакви
обстоятелства не може да се счете като отегчаващо отговорността обстоятелство, противно
на разбирането на СРП. Това е така, доколкото и самият законодател допуска и
предвижда, че когато се взломява превозно средство неминуемо ще настъпи и вреда,
изразяваща се в стойността на повредата. Именно това е въздигнато в
квалифициран състав на кражбата, съответно на противозаконното отнемане на МПС.
При определяне на границите на санкцията законодателят е изхождал от факта, че
тази вреда е невъзстановена. До този извод съдът достигна като съобрази
обстоятелството, че в случаите, когато вредата е възстановена законодателят е
предвидил форма на премиране на дееца, като е приел по-леко наказуеми състави
на съответното престъпление, под който състав следва да се субсумира
престъпната деятелност на възстановилия вредите деец. Друга предвидена в тази
хипотеза възможност е делото да се разгледа по диференцирана процедура и
съответно на подсъдимия да се наложи по-леко наказание. Дори и да липса такава
бонификация за възстановил вредите подсъдим, то тогава съдът на самостоятелно основание
би приел, че обезвредата е смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая е
вярно, че вредите са невъзстановени, но и правилно СРС не е отчел това обстоятелство
нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността, каквото е и
становището на настоящия състав.
На следващо място следва да се посочи, че обстоятелството,
че срещу подсъдимите се водят и други висящи наказателни производства не може
да послужи на съда за отмерване на санкцията за извършеното престъпление. По
посочените производства няма, а и СРП не твърди да има, влезли в сила окончателни
осъдителни актове, съответно наличието на неприключили наказателни производства
не могат да се ценят като отегчаващи отговорността обстоятелства. Това е така,
доколкото противното разбиране би нарушило презумпцията за невиновност,
съответно е в размер с европейските стандарти за провеждане на наказателното
производство, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и в
частност в наказателноправния аспект на чл.6 от същата. Още по-нелогично е
същите да са индиция, че изразеното съжаление е формално. В случая и двамата подсъдими
са неосъждани (подсъдимият В.К. е реабилитиран през 2017 година), което според настоящия
състав е предпоставка да се приеме, че изразеното съжаление за извършеното не е
просто формално. Следва да се има предвид, че за да се приеме едно разкаяние на
подсъдимия за целящо единствено облекчаване на процесуалното му положение е
необходимо поне същият да е многократно осъждан и да има трайно изградени
престъпни навици, съответно деянието да не е инцидентна проява. В случая такива
данни липсват, поради което правилно СРС е ценил изразеното и от двамата
подсъдими съжаление за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Не е основателен доводът на прокуратурата,
че не е отчетен характерът и начинът на извършване на деянието. Напротив,
първоинстанционният съд е посочил, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчетат множеството деяния, с които е осъществено продължаваното
престъпление. Това обстоятелство е изиграло роля при индивидуализацията на наказанието
от СРС.
Вярно е, че престъплението е извършено в
съучастие, срещу множество предмети на посегателство, но следва да се има и
предвид, че както и прокуратурата посочва, голяма част от вредите на
пострадалите граждани са възстановени, макар и не благодарение на действията на
подсъдимите, а на органите на МВР. Единствените невъзстановени вреди са тези, вследствие
на взломяването на отделните автомобили и опитите на подсъдимите да ги приведат
в движение, което всъщност така и не е постигнато, поради което същите са
преместени на близко разстояние от първоначалното им място на паркиране.
В случая СРП не отдава достатъчно значение
на посочените от СРС и действително налични смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: изразеното съжаление, което по посочените по-горе
съображения не следва да се счита за формално, ниската възраст на подсъдимите
към датата на извършване на деянието, както и чистото им съдебно минало. Тези
смекчаващи отговорността обстоятелства са налични и за двамата подсъдими. Същите
са в състояние силно да отслабят наказателноправната санкция, доколкото са
индиция за липса на трайно установени престъпни навици, съответно би могло да
се приеме, че проявата, макар и осъществяваща признаците на реална съвкупност и
продължавано престъпление, е инцидентна.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия
В.К. правилно СРС е счел, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55
от НК, съответно му е наложил еднакво наказание и за двете престъпления, за
които е повдигнато обвинение, в размер под средния, а именно: 2 години лишаване
от свода, което на основание чл.58а от НК е намалено с една трета – до една
година и четири месеца. Съдът правилно, доколкото не е имал право на преценка,
е приложил и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е определил на този подсъдим едно
общо наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието и за
двете престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия В.П.К., е
отчетено и друго отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно – повечето му
житейски опит. Макар и в млада възраст, същият е по-възрастен от своя брат и
съучастник. В случая, отчитайки, че подсъдимият е бил по-зрял, съдът му е
определил и по-тежко наказание за двете престъпления, за които му е повдигнато
обвинение, което е в размер на 3 години, като след редукцията по чл.58а от НК същото
се намалява на две години лишаване от свобода. В случая съдът намира за нужно
да посочи, че СРС е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство при този
подсъдим и факта на предходно осъждане, за което дори и контролираният съд е
приел, че е настъпила реабилитация. Въпреки това от мотивите на СРС става ясно,
че осъждането е изиграло роля при определяне на така наложеното наказание.
Доколкото реабилитацията заличава занапред всички последици на осъждането
(чл.85 от НК), следва да се посочи, че СРС е нарушил материалния закон. Въпреки
това настоящият състав счита, че определеното наказание и за двете извършени
престъпления, за които е повдигнато обвинение, с оглед по-зрялата възраст на подсъдимия,
съпоставена с тази на неговия по-малък брат
и съучастник, е оправдано, дори и без да се зачита осъждането, за което В.П.К. е
реабилитиран. Поради това решението следва да се потвърди в тази част. Съдът
правилно е приложил чл.23,ал.1 от НК и е определил на този подсъдим едно общо
наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.
Съдът не споделя и възражението на
прокурора, че така определените и индивидуализирани санкции е необходимо да
бъдат изтърпени ефективно. В случая и двамата подсъдими са с чисто съдебно
минало, съответно върху тях не са прилагани способите за въздействие на
наказателния кодекс, поради което целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, биха могли да бъдат постигнати и без така определеното наказание и на двамата
подсъдими да бъде изтърпяно фактически. До този извод съдът достигна като съобрази
обстоятелството, че самият факт на осъждане би бил достатъчен да мотивира подсъдимите
да се въздържат от извършването на противообществени прояви. Още повече, че съгласно
чл.68 от НК последващо деяние в изпитателния срок на настоящето осъждане би могло
да активира ефективното изтърпяване на така наложеното с първоинстанционната
присъда наказание. Налице са и материалноправните предпоставки на чл.66, ал.1
от НК, доколкото подсъдимите са неосъждани и им е наложено наказание до 3
години лишаване от свобода. Съдът е на мнение, че специалната и генералната
превенция биха могли да бъдат постигнати и без фактическото пребиваване на подсъдимите в пенитенциарно заведение, като
в този смисъл правилно СРС е отложил изтърпяването на определеното наказание и
за двамата подсъдими.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания за нейното изменяне
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда, постановена на 19.03.2019 г. по НОХД № 3297/2019 г., СРС, НО, 122
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.