РЕШЕНИЕ
№ 6987
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110166143 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от малолетния В. Р. Р., ЕГН ********** (ищец),
действащ чрез своята майка и законен представител И. П. Н., ЕГН **********, срещу Р. В.
Р., ЕГН ********** (ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
В молбата се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на съдебно решение да му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Сочат
се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и нарастването му.
С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на
определената издръжка на ищеца, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в
размер на 500,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.11.2024 г. до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва иска като неоснователен. В съдебно заседание сочи, че има възможност да заплаща
издръжка в размер до 330,00 лева.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, малолетният В. Р. Р., ЕГН
**********, е дете на ответника (л. 3 от делото).
1
С Решение № 34 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 252/2021 г. по описа на РС-
Тетевен, I състав, родителските права по отношение на ищеца са предоставени на неговата
майка, при нея е определено местоживеенето му, на ответника е определен режим на лични
отношения с малолетния В., като първият е осъден да му заплаща издръжка в размер на
200,00 0 лева (л. 45-л.56 от делото).
Видно от представената по делото справка на НАП, майката на ищеца се намира в
трудово правоотношение с двама работодатели, като за периода м.01.2024 г. –м.11.2024 г.
има среден месечен облагаем доход в размер на 2 574,22 лева (л. 24-л.26 от делото). Бащата
на ищеца има един действащ трудов договор, като за периода м.01.2024 г. –м.11.2024 г. има
среден месечен облагаем доход в размер на 1 885,24 лева (л. 27-л.28 от делото). И за двамата
родители на ищеца не са налице данни за подадени декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, както и за
регистрация като самоосигуряващи се лица (л. 24 от делото).
Не се спори между страните, че детето посещава логопед, като същият заплаща по 30
лева на посещение, както и че ответникът му е закупил плейстейшън на стойност 1099,00
лева (л. 40 от делото). Останалите представени по делото касови бонове, съдът не цени, тъй
като от същите не може да се установи за нуждите на кого са направени разходите и кой ги е
сторил (л. 31-л.39 от делото).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
2
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищеца е настъпила
съществена промяна, след постановяване на Решение № 34 от 28.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 252/2021 г. по описа на РС-Тетевен, I състав. От присъждане на досегашната
издръжка, са изминали повече от 4 години, през което време детето е пораснало и с това са
се увеличили потребностите му от средства за съществуване и образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че ответникът за
периода м.01.2024 г. –м.11.2024 г. има среден месечен облагаем доход в размер на 1 885,24
лева (л. 27-л. 28 от делото). Поради това, макар и действително, по делото по безспорен
начин да бе установено, че нуждите на ищеца са се увеличили, то не бяха ангажирани
доказателства, че е във възможностите на ответника да дава изцяло претендирания размер
издръжка. Въпреки това обаче, съдът отчита инфлацията и нарасналите нужди на детето,
както и обстоятелството, че ответникът е в работоспособна възраст, не се установи да страда
от заболяване и същият може да реализира доход възлизащ на средната за страната работна
заплата и няма други алиментни задължения (така Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това, съдът намира, че в конкретния случай с
оглед доказателствата по делото, ответникът следва да заплаща на ищеца издръжка в размер
на 350,00 лева.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да
заплаща увеличение на издръжката на детето в пълния претендиран размер, настоящият
съдебен състав, счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от 350,00 лева, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 500,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.11.2024 г.
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 350,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски няма, поради което съдът не дължи произнасяне
3
в тази насока.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд, сумата
в размер на 216,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 34 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 252/2021 г. по описа на
РС-Тетевен, I състав, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Р. В. Р., ЕГН
**********, да заплаща на малолетния В. Р. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И. П. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00
(триста и петдесет) лева, считано от 06.11.2024 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
за разликата над 350,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на В. Р. Р., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Р. В. Р., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 216,00 лева, представляваща
държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4