№ 465
гр. Благоевград, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Милена Каменова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200500417 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпили две въззивни
жалби.
Първата въззивна жалба с вх. № 1229/19.01.2023 г. е подадена от Н. Х. Б., ЕГН **********,
с адрес /адрес/, чрез адв. Р. Н., със съдебен адрес /адрес/, против Решение № 756/23.12.2022
г., постановено по гр. д. № 234/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, в
която е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че ответника Н. Х. Б. дължи
на “/Банка/“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата в размер на
404.61 лв., просрочена главница, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до
окончателното плащане. В въззивната жалба са изложени подробни съображения, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в
несъответствие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на
материалния закон.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор подаден от другата страна – “/Банка/“
АД, в който са изложени твърдения, че съдебното решение в обжалваната от насрещната
страна част е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото, а изложените доводи за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на съдебния акт в тази част
са неоснователни.
1
Втората въззивна жалба e с вх. № 1515/25.01.2023 г. и е подадена от „/Банка/“ АД, ЕИК ****
против Решение № 756/23.12.2022 г., постановено по гр. д. № 234/2022 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, което се атакува в отхвърлителната му част. Счита се за
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, несъобразено
със събраните по делото доказателства, необосновано и противоречащо на законовите
разпоредби.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор по жалбата от ответната страна – Н. Х.
Б., с изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа
на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни в първоинстанционното
производство, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат
необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането им,
поради което съдът ги намира за допустими.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Районен съд – Благоевград е
валидно, а в обжалваните му части – допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат
да обусловят нищожност на решението или недопустимостта му.
Обект на преценка в настоящото производство пред въззивния съд е правилността на
първоинстанционния акт в рамките на очертания предмет от въззивните жалби и отговорите
на същите.
Разгледана по същество въззивната жалба, подадена от Н. Х. Б. е основателна, поради
следното:
С атакуваното от страните решение Районен съд – Благоевград е признал за установено, че
Н. Х. Б., ЕГН **********, дължи на “/Банка/“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление /адрес/, сумата в размер на 404.61 лв. – просрочена главница, ведно със
законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
главница за разликата над 404.61 лв. до пълния претендиран размер от 794.77 лв., като
неоснователен. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни предявените установителни искове за признаване дължимостта на следните
вземания: вземане в размер на 928.05 лв., представляващо договорна лихва за периода от
20.08.2015 г. до 20.09.2021 г.; вземане в размер на 1.54 лв., представляващо законна лихва от
21.09.2021 г. до 27.09.2021 г. както и сумата в размер на 48 лв., представляваща разноски за
връчване покана за доброволно изпълнение.
Видно от приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № 2457/2021 г. по описа на Районен съд
– Благоевград, в полза на заявителя – “/Банка/“ АД е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 653/30.09.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, който в срока и условията на чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение, поради
2
което заповедния съд с Разпореждане № 1535/16.12.2021 г. е постановил връчване на
съобщение до заявителя с указания по чл. 415 от ГПК. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК от заявителя е подадена искова молба за установяване дължимостта на оспореното
вземане по реда на чл. 422 от ГПК.
Както в заявлението по чл. 417 от ГПК, така и в оспорената заповед за изпълнение, главното
и акцесорните вземания за лихва и такси, са заявени и съответно присъдени на основание
сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № 22РКО-А-
1168/07.07.2006 г.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са събирани поисканите от
страните доказателства и доказателствени средства, в т.ч. е приобщено и заключение по
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи какви са
дължимите суми, както и какви са движенията по кредитната карта.
Първоинстанционният съд е направил извод, че предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД са допустими
/предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК/.
Приел е за безспорно това, че ищецът е изпратил покана до длъжника – Н. Х. Б., връчена
чрез ЧСИ М.К., с рег. № 891 в регистъра на КЧСИ, на 15.06.2021 г. и е обявил вземанията
по Договор за издаване на кредитна карта № 22РКО-А-1168/07.07.2006 г. за предсрочно
изискуем, считано от 21.09.2021 г. Приел е също, че след като банката е обявила вземанията
по договора за предсрочно изискуеми и това е доведено до знанието на ответника чрез
изпращане на покана, то от посочения момент е започнала да тече погасителната давност,
която не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.09.2021 г.,
както и към датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022 г. Поради това
първоинстанционният съд е счел възражението на ответника за изтекла погасителна давност
на вземанията на ищеца, изложено в отговора на исковата молба, за неоснователно.
С оглед наведеното възражение от ответника за нищожност на договора за кредитна карта,
първоинстанционният съд е констатирал, че същият е нищожен, поради наличие на
неравноправни клаузи. Приел е, че кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Безспорно е, че съобразно Заповед № 653/30.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2457/2021 г. на
Районен съд – Благоевград е разпоредено длъжникът Н. Х. Б., ЕГН **********, да заплати
на кредитора “/Банка/“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата в
размер на 794.77 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до
окончателното плащане; сумата в размер на 928.05 лв. – просрочени договорни лихви за
периода от 20.08.2015 г. до 20.09.2021 г.; сумата в размер на 1.54 лв. – законна лихва от
21.09.2021 г. до 27.09.2021 г.; сумата в размер на 48.00 лв. – разноски за връчване покана за
доброволно изпълнение, както и сумите в размер на 35.45 лв. – за заплатена държавна такса
и в размер на 50.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
3
Длъжникът по издадената заповед е упражнил правото си и е подал възражение в срок
против посочените в заповедта за изпълнение задължения. На 04.01.20221 г. заявителят е
получил указания да предяви иск за установяване на вземането си и в указания срок е
представил искова молба с вх. № 1491/01.02.2022 г., за установяване съществуването на
вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК.
Безспорно между страните по делото е, а и от доказателствата е видно, че действително на
07.07.2006 г. между банката в качеството на кредитор и ответника като кредитополучател е
сключен Договор за издаване на кредитна карта № 22РКО-А-1168/07.07.2006 г., с който
банката е приела да издаде кредитна карта MASTERCARD, стандартна, с разплащателна
сметка на името на картодържателя. Със същия договор банката предоставя на банков
кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 2600.00 лв., който може да бъде усвояван с използване на картата за извършване
на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство АТМ или ПОС. Кредитната карта е издадена с срок на валидност до 09.05.2008
г., който е и крайният срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако договора не
бъде продължен. Уговорено е, че за обезпечаване на срочното погасяване на предоставения
овърдрафт банката приема запис на заповед, издаден от картодържателя в полза на банката
и залог на всички вземания на картодържателя по негови банкови сметки, открити в същата
банка, докато има такива. Уговорено е също, че за предоставения овърдрафт картодържателя
заплаща на банката промоционален фиксиран лихвен процент за първите три отчетни
периода в размер на 0.75% на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1.5% на
месец, който се изчислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху
дебитните остатъци по къртовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния
отчетен период и непогасени до датата на падежа. Уговорено е още, че картодържателят
ползва гратисен период със срок до 45 дни, ако до датата на падежа погаси цялото дебитно
салдо, формирано до края на предходния отчетен период, като лихва не се начислява върху
платените до датата на падежа суми, а също и че всички права и задължения по договора се
уреждат от Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни
карти MASTERCARD, стандартна.
Пред първата инстанция е прието експертно заключение за извършена съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Десислава Д. и допълнително заключение по допълнително
поставените въпроси.
В рамките на поставените му задачи и въз основа на предоставените му от банката
движения по сметката на Н. Х. Б. от 01.01.2006 г. до 26.08.2015 г., вещото лице посочва, че
размерът на банковия кредит – овърдрафт е 2600.00 лв., както и че сумата на овърдрафта е
изцяло усвоявана многократно, като първото усвояване на кредитния лимит по процесния
договор за заем от 29.7.2006 г. чрез плащане на ПОС. В експертизата са изведени и всички
останали усвоявания и погасявания по кредитната карта. В заключението си вещото лице
изрично е обърнало внимание, че за периода след 26.08.2015 г. от страна на банката са
4
предоставени начисления извлечение, за което не фигурира титуляр, дата на договор. По
този повод в отговор е получил информация от банката, че дългът е преоформен на
20.07.2015 г.
В резултат на направения анализ, експертът посочва, че към датата на преоформяне на дълга
главницата е в размер на 404.61 лв.; лихвите за периода от 21.02.2013 – 20.07.2015 г. са в
размер на 310. 31 лв.; наказателни лихви за непогасена минимална вноска за периода
09.12.2013-08.07.2015 г. са в размер на 34.45 лв. и таксата за картови авторизации е в размер
на 39.00 лв. Посочено е, че общият размер на задължението към 20.07.2015 г. възлиза на
788.37 лв., като е налице капитализиране на главница, предвид това, че в Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 28.09.2021 г. претендираната
главница е в размер на 794.77 лв. По отношение на исковата претенция за 74 броя вноски по
договорна лихва, които са били дължими на падежи и с просрочие от 20.07.2015 г., вещото
лице е посочило, че до датата на предсрочната изискуемост – 21.09.2021 г. е в размер на
926.42 лв. Експертът е направил изчисления и при приложимия лихвен процент към
момента на сключване на договор за овърдрафт, като е посочил, че дължимата лихва при
годишен лихвен процент 18% е в размер на 449.12 лв. /проста лихва/ и 813.14 лв. /сложна
лихва при капитализиране на главница и лихва/. В заключението на вещото лице е посочено,
че след подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
28.09.2021 г. липсват данни за погасяване на дълга.
С оглед на представените заключения на вещото лице, на представените допуснатите в
първоинстанционното производство доказателства, настоящият състав на съда намира най-
напред да изясни следното:
По процесния Договор за издаване на кредитна карта банката предоставя на
картодържателя – Н. Х. Б., банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в
размер на 2600.00 лв. Овърдрафт е специфичен вид банков кредит при който няма
предварително определени погасителни вноски на главница и лихва, които да са отразени в
погасителен план. На кредитополучателя се предоставя възможността да оперира със сумата
до 2600.00 лева, като същият дължи възстановяване само на формираното дебитно салдо при
всяко ползване на част или на цялата предоставена сума, за което има съобразно чл. 7 от
договора до 45 дни гратисен период, в който не се начислява лихвата по чл. 6 от договора.
Следователно тук не е налице типичния договор за кредит с ясен погасителен план, който
при другите кредити – потребителски, ипотечен и т. н., се предоставя на разположение на
кредитополучателя при подписване на договора за кредит. Страните не определят
предварително план и срокове за издължаване на вноски на главницата и лихвата. Предвид
характера на заема това е и невъзможно.
Ползването на размера от предоставения по картовата разплащателна сметка на
кредитополучателя финансов ресурс става единствено по негова преценка чрез
предоставената му за целта банкова карта. Тази особеност на заема определя и дължимостта
и изискуемостта му. Същите настъпват на падежа, който е функция на всяко отделно
усвояване от предоставения кредитен лимит, формиращо дебитно салдо по сметката.
5
В настоящия случай, видно от представените таблици в заключенията на вещото лице и от
приложените банкови извлечения за движението по сметката на Н. Х. Б. първото усвояване
на кредита е от 29.07.2006 г. (л. 181 от първоинстанционното дело), а последното – от
17.11.2010 г. (л. 196 от първоинстанционното дело). Последното погасяване на сумите по
дебитното салдо по картовата разплащателна сметка е от 17.01.2013 г. (л. 201 - гръб от
първоинстанционното дело). Всяко отделно ползване на предоставената от банката сума от
страна на картодържателя, съобразно същите данни, е водело до негов отделен падеж и
изискуемост. Това е така, защото само всяко отделно усвояване създава дълг на Н. Х. Б. към
банката. Същата не дължи изначално цялата сума от 2600.00 лв. по картовата сметка, а само
ползвания от нея паричен ресурс. В тази насока следва да се съобрази и че ако
кредитополучателя не е усвоил никакви ресурси от картовата сметка, то същият няма да се
задължи към банката да връща каквото и да е. В този смисъл, освен посоченото по-горе, е и
чл. 28, б. „а“ от общите условия от 06.07.2004 г., действащи към датата на договора и
представени по делото, който изрично предвижда самостоятелна изискуемост само на
възникналите отделни плащания по усвоените суми от уговорения с договора кредитен
лимит, от които се извежда и правото на предсрочна изискуемост само на усвоените суми,
така и чл. 14 и чл. 24 от общите условия от 06.07.2004 г.
Наред с това следва да се съобрази, че ползваните части от предоставената сума по
кредитната карта, както и начислените лихви след изтичането на гратисния период – до 45
дни от датата на усвояването, не представляват периодични плащания, а отделно
възникнали задължения към банката. Така е прието и в Решение № 130 от 15.04.2020 г. по
т.д. № 1829/2018 г. по описа на ВКС.
С отговора на исковата молба Н. Х. Б. е направила възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните с исковата молба вземания, което
първоинстанционният съд е приел за неоснователно и поради което с въззивната жалба тя
излага довод за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Предвид изложеното по-горе и своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна
давност на задълженията по предоставения овърдрафт, по отношение на отделните дължими
суми, формирани от всяко едно усвояване на кредита, е приложима разпоредбата на чл.110
от ЗЗД и те се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на тяхната
изискуемост, съгласно чл. 114 от ЗЗД. По отношение на всички отделни непогасени
усвоявания, чийто обща сума е в размер на 404.61 лв., включително и по отношение на
последното усвояване на сума от картовата разплащателна сметка, което е от 17.11.2010 г.,
този срок е изтекъл при всички положения към месец декември 2015 г. Това е така защото
видно от представените общи условия от 06.07.2004 г., а и от общите условия, приети през
2007 г., „дата на падежа“ е датата, до която картодържателят е длъжен да погаси изцяло или
минималната погасителна вноска, именно 5-то число от месеца или първия следващ работен
ден.
С други думи цялото вземане за главница и лихва е изцяло погасено по давност. В тази
насока е Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ІI т.о. на ВКС, според което
6
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска. Всяка вноска по използваната част от договорената сума се дължи на
собствено основание, на отделен падеж и има отделна изискуемост.
Дори и да се приеме, че цялата усвоена сума от Н. Х. Б. е отнесена в забава и е станала
изискуема към 20.07.2015 г. (така както е посочено в Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК), то спрямо нея давността по чл. 110 от ЗЗД е изтекла на
20.07.2020 г. В тази насока банката не е предприела никакви действия по събиране на
възникналите спрямо нея задължения по процесния договор.
Нещо повече, от представените счетоводни справки от банката за целите на съдебно-
счетоводната експертиза (л. 203 от първоинстанционното дело) на 26.08.2015 г. е
осчетоводено „преоформяне“ на дълг, като салдото по сметката на Н. Х. Б. е занулено и
затова банката не следва да начислява възнаградителни лихви след тази дата.
Видно от представената разпечатка за движението на издадената през 2010 г. кредитна карта
(л. 104 от първоинстанционното дело) последната издадена карта на името на
кредитополучателя е с дата на валидност до месец юли 2013 г. и няма данни да е
предоставена на разположението на кредитополучателя, доколкото не е отразено връщане
на старата карта и доколкото както беше посочено по горе последното усвояване на суми по
кредита за овърдрафт е от 17.11.2010 г. Това води до извод, че без средството – кредитна
карта, Н. Х. Б. не може по никакъв начин да ползва предоставената й банкова услуга, след
07.2013г., тъй като самата карта е единствения начин за достъп до осигурения от банката
паричен ресурс, което сочи, че срокът на кредита – овърдрафт реално не е продължен. В
тази насока са чл. 13 и т. II от общите условия от 06.07.2004 г.
Неиздаването на кредитната карта е функция идентична на правнорелевантните основания
по чл. 24 и чл. 25 от общите условия от 06.07.2004 г. по договора, които обуславят
блокиране, респ. деактивиране на картата при непогасяване в срок на изискуемите вземания.
Съобразно чл. 25 от общите условия от 06.07.2004 г. при такава хипотеза банката може
едностранно да прекрати договорните отношения. Именно неиздаването на нова кредитна
карта съставлява такова едностранно действие по прекратяване на договорната връзка
между страните от банката. Следва да се съобрази и че самият договор, сключен между
страните по делото е с основен предмет именно издаване на кредитна карта, чрез която да се
ползва предоставения овърдрафт по разкрита разплащателна сметка. Следователно при
липса на карта не може да съществува и функционира самия договор.
След закриването на салдото по разплащателната сметка, банката е начислявала лихви, без
да предприема каквито и да е действия спрямо Н. Х. Б. по събиране на вземанията си. През
това време обаче тече погасителна давност и вземанията на банката за главница и лихви са
погасени.
Според Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се
7
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Погасителната
давност гарантира правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Поради това и правата по тези
отношения следва да се заявят в срок, след изтичането на който се погасява възможността за
принудително изпълнение. Бездействието на кредитора е правнорелевантен факт,като
законът го свързва с течене на давностния срок. Продължителното бездействие на банката
по отношение на собствените вземания, предпоставя отпаднал интерес от реализиране на
това право, което законът санкционира с настъпване на погасителната давност от една
страна, а от друга създава корелативното право на длъжника да не бъде принудително
изпълняемо. Ето защо извършените действия от банката, свързани с предсрочна
изискуемост нямат правна основа и нямат правни последици.
Същината на обявяването на предсрочната изискуемост е да се доведе до едностранно
изменение на договора за кредит в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение
веднага на основното задължение по договора – за връщане на заетата парична сума и
поставя длъжника в забава. Настоящия случай обаче касае ползване на суми по овърдрафт,
като се дължи всяка сума по отрицателното салдо по предоставения лимит след момента на
всеки падеж. Поради това може да се иска предсрочна изискуемост само за сбора от
ползвани суми и то в рамките за срока на изпълнение на всяка от тях. След падежа на всяка
вноска настъпва изискуемостта и същата не може да бъде обект на предсрочно
погасяване.
Поради изложеното спрямо претендираната сума не може да се иска предсрочна
изискуемост, тъй като изискуемостта за всички отделни усвоявания по отпуснатия лимит е
вече настъпила към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От друга
страна на основание чл.114 от ЗЗД и чл.119 от ЗЗД са погасени по давност всички
претенции обхващащи заявената за присъждане главница и лихви към момента обявяването
на предсрочната изискуемост и към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 28.09.2021 г.
Предвид изложеното въззивна жалба, подадена от Н. Х. Б. се явява основателна, досежно
приложението на института на погасителната давност.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на решаващия
състав на БлРС обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта,
в която е прието за установено, че Н. Х. Б. дължи на “/Банка/“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление /адрес/, сумата в размер на 404.61 лв., просрочена главница, ведно със
законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното плащане, като неправилно и исковата
претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.
По подадената въззивна жалба от “/Банка/“ АД:
Същата е неоснователна. Атакуваното с нея решение на РС, като правилен краен резултат
8
следва да се потвърди. Неоснователни са твърденията, изложени във въззивната жалба, за
липса на каквито и да било конкретни възражения от страна на Б. за недействителност или
нищожност на договора и общите условия, както и за „общи оспорвания“ и възражение за
давност, тъй като такива са въведени своевременно още с отговора на ИМ. Районният съд
правилно е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на
същите в определението си от 09.05.2022 г. по доклада на делото, че в тежест на ответника е
да установи възраженията, релевирани в отговора на исковата молба. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът и служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и осигурява възможност на страните
да изразят становище по тези въпроси. Освен това настоящият съдебен състав приема, че
поради погасяване на вземането по давност и липса на годно основание за преоформяне на
дълга, цялата искова претенция на “/Банка/“ АД е неоснователна, затова решението на РС, в
тази му част, като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно чл. 78 от ГПК и изхода от въззивното обжалване следва на въззивникът Н. Х. Б.
да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК както следва:
25.00 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Така постановеното решение не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 756/23.12.2022 г., постановено по гр. д. № 234/2022 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, в частта, в която е прието за установено, на основание чл. 422 от
ГПК, че Н. Х. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/дължи на “/Банка/“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление /адрес/, сумата в размер на 404.61 лв., просрочена главница,
ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното плащане, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „/Банка/“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П.,
против Н. Х. Б., ЕГН **********, иск за признаване дължимостта на сумата в размер на
404.61 лв., просрочена главница, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА атакуваното решение в останалата му част.
ОСЪЖДА „/Банка/“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П. да заплати на Н. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, сумата в размер на общо 525.00лв. - съдебни разноски пред
9
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10