Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми ноември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16733 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена Ц.Б.Б. и К.В.Б. срещу З. „Л.И.” АД, с
която са предявени активно,
субектвино и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с §22 от
ПЗР на КЗ, във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че при ПТП настъпило на
31.12.2012 г. около 18,20 часа между л.а.м. „Сеат Леон“ с ДК № ********,
управляван от М.Ц.А.и л.а.м. „Рено Клио“ с ДК № ********, управлявано от П.П.Н.е
починала дъщерята на ищците-Е.К.В.. Същата е седяла на задната седалка на
автомобила от дясната страна. Твърди се, че виновен за произшествието е водача
на л.а.м. „Сеат Леон“ с ДК № ********, чиято вина е установена с присъда по
наказателно дело, която към момента на предявяване на исковата молба не е
влязла в сила.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22112000424730 от 17.01.2012 г., валидна до 16.01.2013 г. Поддържа се, че към
момента на смъртта си Е. В.е била на 25 години, здраво и младо момиче, в
началото на жизнения си път. За ищците мъката от загубата на дъщеря им е
непреодолима и ги съпровожда през целия им живот. Поддържа се, че ищците престанали да се събират с
приятели, странят от хора, нищо не може да ги зарадва, обзела ги е пълна
апатия, което е довело до огромна психическа травма, която ще продължи до края
на живота им. Твърди се, че всичко това се отразява и на здравословното им
състояние, като ищецът се е разболял от артериална хипертония, хипертонично
сърце, дислипидемия, полип на дванадесетопръстника. Твърди се, че до момента на
смъртта на дъщеря си ищецът не е имал здравословни проблеми. Поддържа се, че
ищцата страда от бронхиална астма, като пристъпите са многократно зачестили
след смъртта на дъщеря й.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки един от двамата
ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря им Е.К.В., резултат от ПТП,
осъществено на 31.12.2012 г. в гр. София, виновно
причинено от водача М.Ц.А.управлявал л.а.м. „Сеат Леон“ с ДК № ********, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22112000424730 от 17.01.2012 г.,
валидна до 16.01.2013 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на увреждането-31.12.2012 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, в това число и адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез юрисконсулт Вълчева надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
На първо място твърди недопустимост на
иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице по реда на чл.498,
ал.3 от КЗ от 2016 г. Това възражение е
неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на
отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие, освен ако
законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и съобразно §22
от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, както е в настоящия случай-договоръ е сключен на 18.09.2013 г., се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не твърди
страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част
четвърта от КЗ /отм./.
Оспорва
изцяло претенциите по основание и размер.Твърди прекомерност на предявените
искове. Оспорва твърдението, че вследствие процесното ПТП и смъртта на Е. В.за
ищеца да са настъпили здравословни проблеми, описани в исковата молба, които в
по-голямата си част са с хроничен характер. Оспорва иска за лихви. Не оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение по гражданска отговорност.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците
депозират допълнителна искова молба. Оспорва възраженията на ответника,
включително и възражението за недопустимост на исковата претенция с твърдението
за приложимост на отменения КЗ.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не
депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат
С. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове.
Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 22.08.2016 г.
Присъда от 02.06.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1673/2014 г. по описа на
СГС, НО, 3 състав, М.Ц.А.е признат за виновен в това, че на 31.12.2012 г. около
18,20 часа, на територията на Столична община, на бул.„Европа" при
управляване на МПС- лек автомобил марка "Сеат", модел "Леон
" с ДК № ******** по бул. „Европа" с посока на движение от гр.София
към гр.Божурище в района срещу № 149, нарушил правила за движение по пътищата -
- чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват." и
- чл.16, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено... когато платното за движение има четири и
повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение
", е следвало възприемайки появилата се на пътя опасност за движението
(преминаващо куче) държейки здраво волана да направлява автомобила си
„Сеат" в неговата пътна лента, като вместо това си дължимо поведение, той
предприел ряЗ.о завиване на ляво, отклонил автомобила в ляво и загубвайки
контрол върху управлявания л.а (не го контролирал непрекъснато) последният
навлязъл в лентите за насрещно движение, в следствие на които нарушения на
правилата за движение по пътищата настъпило ПТП с л.а.”Рено Клио” с ДК № С 3136
PC и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, както следва:
на Мая Николова Тодорова ЕГН ********** и на Е.К.В. ЕГН ********** и телесна
повреда на повече от едно лице.
В управлявания от М.Ц.А.автомобил,
пътувала и пострадалата Е.К.В., на задната седалка, вдясно.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед
на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача
М.Ц.А., настъпилата вследствие на това в пряка причинно-следствена връЗ.а,
смърт на Е.К.В., са установени в настоящия процес с горната присъда.
От приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № ГР-14-47 от 07.01.2013 г. на Столична
община, район Люлин, се установява, че ищците са родители на починалата В.и
нейни едИ.твени наследници по закон.
Между страните не е било спорно, че
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22112000424730 от
17.01.2012 г., валидна до 16.01.2013 г.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е от
субективен характер, а именно: оценка на създадената пътна обстановка и решение
за ряЗ.о задействане на волана на лек автомобил «Сеат Леон» от водача му в
посока наляво с навлизане в насрещното пътно платно, при наличието на насрещно
движещия се лек автомобил «Рено Клио».За произшествието е допринесло и
навлизането на неустановено улично куче и решението на водача А.да го предпази.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че причината за смъртта на Е.К.В. е получена съчетана тъпа травма
на главата без счупване на черепа, гръдна и коремна травми. Между установените
травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Пред настоящата И.танция са
разпитани свидетелите И.С.Ч.и Р.К.В..
Свидетелят Ч.установява, че
познава ищеца К. от 2012 г., зимата, а с Ц. се запознали на опелото на Е..
Свидетелят установява, че познава ищеца като комуникативен, майтапчия и прям. След
смъртта на дъщеря му всичко се променило. Когато станал инцидента ищецът
потърсил първо свидетеля, защото е свещеник, пък и приятел. След случая с
дъщеря му, ищецът много отслабнал, избягвал компаниите, особено по светлите
празници. Станал затворен. Свидетелят установява, че преди година и половина,
ищецът получил срив на имунната система, лекарите не можали да изяснят болестта
и тогава отслабнал много, може би над 10 кг.
Свидетелят В. е син на ищците и
брат на починалата Е.. Установява, че след смъртта на сестра му родителите му
станали много необщителни. С времето все по-малко говорели един с друг. Станали
много затворени хора. Преди това нямало проблеми. Свидетелят установява, че никой
от семейството не е преживял смъртта на Е.. Много мъка е паднала върху
семейството. Ищците са тъжни, опечалени, затворени. Все по-лошо става помежду им.
Свидетелят установява, че баща му всяка вечер пие сам на масата в кухнята. Пие
много хапчета. Отслабнал 15-16 кг. С майка му комуникацията е още по-трудна,
защото е в Италия. Крие се, почти не се обажда по скайпа, затворила се е. Майка
му има цяла папка с болести, които не иска да ги споделя със семейството си.
Ходи постоянно на изследвания, пие много хапчета, успокоителни. Отношенията
между сестра му и родителите му били близки, дори по-близки отколкото със сина
им. Заедно живеели.
Съдът кредитира показанията на
двамата разпитани свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са активно, субективно съединени искове за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.Ц.А., настъпилата вследствие на
това в пряка причинно-следствена връзка, смърт на Е.К.В., са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 22.08.2016 г.
Присъда от 02.06.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1673/2014 г. по описа на
СГС, НО, 3 състав.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетите по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и смъртта на Е.К.В..
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като към датата на настъпване
на процесното застрахователно събитие тези размери са съответно: 2 000 000 лв.
и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на дъщерята
на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в съдебната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на дъщеря им болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между родители и дъщеря, прекрасните отношения между тримата.
Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата на дъщеря
си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Съдът намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да се съобрази и обстоятелството, че дъщерята на ищците е
починала на 25 години, била е здраво и младо момиче, в началото на жизнения си
път.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на по 200 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Не следва да се присъжда
обезщетение на ищците за твърдените от тях здравословни проблеми, доколкото с
ангажираните по делото ищците не доказаха главно и пълно, че съществуващите им
отпреди заболявания са се влошили силно и че това влошаване се намира в пряка,
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и смъртта на дъщеря им. Тези
обстоятелства не могат да се предполагат или подразбират по чисто житейска,
човешка логика, а подлежат на пълно и главно доказаване в процеса.
Ето защо предявените искове като
неоснователни и недоказани ще следва да бъдат отхвърлени за разликата над
сумите от по 200 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000
лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното съдът присъжда
лихва върху главниците за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането,
така както е претендирано от 31.12.2012 г.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищците са освободени от внасяне
на такса и разноски в настоящото производство и съответно не са правили
разноски, поради което такива не им се присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 23.12.2015 г. адвокат Н.С. е осъществявала безплатна правна
помощ на двамата ищци, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.
адвокатско възнаграждение, което е съответно на уважената част от исковете.
При материален интерес от
500 000 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 11 530
лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от
9 224 лв., която е съответна на уважената част от исковете /400 000 лв./
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сума в размер на 90 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от
исковете /100 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 16000 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете, както и сумата от 320 лв. платени възнаграждения на вещи
лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Ц.Б.Б., ЕГН ********** и на К.В.Б.,
ЕГН **********, и двамата с адрес *** сумата от по 200 000 лв. /двеста хиляди
лв./ за всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на
дъщеря им Е.К.В., резултат от ПТП, осъществено на 31.12.2012 г. в гр. София,
виновно причинено от водача М.Ц.А.управлявал л.а.м. „Сеат Леон“ с ДК № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22112000424730 от 17.01.2012 г., валидна
до 16.01.2013 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на увреждането-31.12.2012 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените искове за разликата над сумите от
по 200 000 лв. до пълния им предявен размер от по 250 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.С.,***
адвокатско възнаграждение в размер на 9 224 лв /девет хиляди двеста
двадесет и четири лв./ за осъществено процесуално представителство на двамата
ищци.
ОСЪЖДА Ц.Б.Б., ЕГН **********
и на К.В.Б., ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплатят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 90 лв. /деветдесет лв./ направени
от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лв./ изчислена върху уважения
размер на исковете, както и сумата от 320 лв. /триста и двадесет лв./ платени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: