МОТИВИ
към решение № 149 на Самоковския районен съд от 19 август 2019 г.
по АНД № 326/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на Самоковската районна прокуратура от 26.07.2019 г.,
с което се предлага обвиняемият Л.Д.Я. *** да бъде освободен от наказателна отговорност, като на
същия бъде наложено административно наказание "глоба" за извършено от
него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание РП – Самоков,
редовно призована, не се представлява.
В хода на съдебните прения
обвиняемият заявява становище за основателност на предложението на прокурора.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемият моли да му бъде наложена глоба в минимален размер.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство № 524/2018 г. по описа на
РУ – С.и приобщени в съдебното производство на
основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява,
че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, изразяващо се
в това, че на 05.09.2018 г., около 22,10 ч., в гр. С., по ул. „Т.“ е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21093“, с рег. № С .. КТ,
без да притежава съответно свидетелство за управление, като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, а именно с наказателно постановление № 3440/10.09.2012 г., издадено
от Началника на РУП – Д. към ОДМВР – К., влязло в сила на 28.12.2017 г.
От обективна страна
съставомерността на деянието на обвиняемия като престъпление по чл. 343в, ал. 2
от НК се обосновава от следните установени по делото обстоятелства: 1/. Към
датата на извършване на деянието на обвиняемия не е издадено свидетелство за
управление на МПС, както се установява от справките относно правоспособността
му като водач на МПС и относно нарушенията му като водач на МПС /л. 19 и л. 20-21
от ДП/; 2/. С наказателно постановление № 3440/12, издадено на 10.09.2012 г. от
Началника на РУП – Д. към ОДМВР – К.. /л. 16 от ДП/, на обвиняемия е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лв. за административно нарушение
по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП /в
редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 43/2002 г /, изразяващо се в това,
че на 26.08.2012 г. в гр. Д. управлява МПС с рег. № РК .. АР като
неправоспособен водач – без да притежава свидетелство за управление на МПС; 3/.
Наказателното постановление е връчено лично на обвиняемия на 20.12.2017 г. и е
влязло в сила на 28.12.2017 г. като необжалвано от него /справка – л. 22 от
ДП/; 4/. Преди изтичане на една година от влизане в сила на наказателното
постановление, а именно на 05.09.2018 г., около 22,10 ч., в гр. С., по ул. „Т.“
обвиняемият е управлявал МПС – лек автомобил марка “ВАЗ 21093“, с рег. № С ..
КТ, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.
От субективна страна обвиняемият
е извършил престъплението във форма на вината пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици, засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, и е искал тяхното настъпване.
Ето защо съдът намира, че обвиняемият
Л.Д.Я. *** виновно е
извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за
извършеното от него умишлено престъпление с налагане на административно
наказание.
За престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три
години и глоба от 500 лв. до 1200 лв.
За осъждането си по НОХД №
269/2012 г. по описа на РС – Е. П. обвиняемият е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК към 21.08.2015 г.
Поради това обвиняемият не следва да се счита осъждан за престъпление от общ
характер или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от Общата част на НК. Освен това, по НОХД № 339/2018 г. по описа на
РС – С. обвиняемият не е наказан на основание чл. 183, ал. 3 от НК.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди,
поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не
са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемия
обстоятелства, както и съобрази социалното и материалното му положение.
Обвиняемият е с ниска степен на
обществена опасност като извършител на престъпление. Степента на обществената
опасност на деянието също не е висока – същото е разкрито при извършване на
рутинна проверка от полицейските служители А. Д. и И.Н.,
като извършването му не е било съпроводено със създадена от обвиняемия
конкретна опасност за движението по пътищата.
Като съобрази всички изложени
по-горе обстоятелства, които следва да се ценят като смекчаващи отговорността
на обвиняемия, както и липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства,
съдът наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер 1000 лв.
– в минималния законоустановен размер на това административно наказание,
съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемия административно наказание е справедливо и е от естество да
постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: