№ 14481
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110157906 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца В. В. С. срещу ответниците Р. Х. Т. и С. Б. С.
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
при условията на солидарна отговорност сумата от 20000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания вследствие на причинена на 16.07.2019 г. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за
което деяние ответниците са признати за виновни и са освободени от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с наложено наказание „глоба“
по НАХД [НОМЕР]/2021 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, ведно със
законната лихва за периода от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане,
сумата 1000,00 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на
заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със
законната лихва от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 237,00
лева – мораторна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
за периода от 25.06.2020 г. до 25.10.2022 г.
Ищецът В. В. С. твърди, на 16.07.2019 г. около 13:42 часа пред хотел
[ЮЛ], находящ се в [АДРЕС], изпълнявал служебните си задълженията в
качеството си на „[ЮЛ]“ в дирекция „[ЮЛ] когато ответниците Р. Х. Т. и С.
Б. С. като съизвършители причинили на ищеца лека телесна повреда,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
контузии в дясна слепоочна област на главата и в корема. Навежда твърдения,
че ответниците отправили към ищеца и друго длъжностно лице обиди и
закани, както следва: „Сваляйте скобата от автомобила, бе! Сваляйте бързо,
ще ви пребия!“; „Сваляйте веднага скобата! Какво заплащане искате от нас?
Чувате ли бе, сваляйте скобата веднага! Ще ви еба майката, тъпаци с тъпаци,
кръвопийци, хищници! Помияри, боклуци, ще искате пред хотела да ви
1
плащаме! Ти кво снимаш бе, помияр?“. Ответниците ритали и поставената от
длъжностните лица скоба върху предна лява гума на автомобил марка
[МАРКА], модел „[МОДЕЛ]“, с per. № [НОМЕР], собственост на С. С.. Сочи,
че с Решение № [НОМЕР] от 17.11.2021г. на Софийски районен съд, 105
състав по НАХД № [НОМЕР]/2021 г., потвърдено с Решение № [НОМЕР] от
09.05.2022г. на Софийски градски съд, Х-ти въззивен състав, по в.а.н.д. №
[НОМЕР]/2022г. ответниците са признати за виновни за извършено
пресъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК били освободени от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Поддържа, че
в резултат от противоправното поведение на ответниците ищецът С.
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, както и имуществени, свързани с представителство по
наказателното производство, за което Р. Т. и С. С. са съпричинители. Моли
съда да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.
Ответникът Р. Х. Т. , редовно уведомен на 06.01.2023 г., не подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът С. Б. С., редовно уведомен на 06.01.2023 г., не подават
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените осъдителни искове с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищецът да е претърпял твърдените имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в причинена на
ищеца на 16.07.2019 г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, за което
е налице влязло в сила Решение, с което ответниците са признат за виновни.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена презумпция за вина, т.е. наличието на
вина се предполага, респективно деецът е длъжен да докаже наличието на
обстоятелства, които изключват наличието на вина.
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деяние и извършено ли е
виновно от дееца. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й
сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Съгласно Решение
№75 от 12.05.2014г. на ВКС по гр. д. №733/2012г., IV ГО ГК „Решението
по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл. 78а
НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с
присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като
разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от
наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно
2
наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава
престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК,
с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в
сила присъда“.
В настоящия случай от приложеното НАХД № [НОМЕР]/2021 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 105-и състав, се установява,че
ответниците по настоящото производство са признати за виновни за това, че
на 16.07.2019 г., около 13:42 ч., пред хотел [ЮЛ]“, находящ се в [АДРЕС], в
съучастие са причинили лека телесна повреда на ищеца, в качеството му на
длъжностно лице, при изпълнение на служебните му функции /след поставяне
на блокиращо средство тип „скоба“ на МПС- собственост на ответника С. С./
на „[ЮЛ]“ при „[ЮЛ], като са му причинили увреждания в областта на
главата и корема, представляващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като подсъдимите са освободени от наказателна
отговорност и им наложено административно наказание глоба. С Решение №
[НОМЕР] от 09.05.2022 г., постановено по ВАНД № [НОМЕР]/2022 г. по
описа на СГС, Наказателно отделение, X въззивен състав, е потвърдено
изцяло решението на първоинстанционния съд.
Предвид наличието на влязло в сила решение с което гражданският съд
е обвързан, съдът приема за доказано, че е реализирано деяние – причиняване
на лека телесна повреда и че същото е извършено виновно. Това означава, че
от значение за преценка дали искът е основателен е какви вреди са
възникнали за ищеца, в кой времеви период е търпял същите, респективно
видът и интензитета на вредите обосновават извод за размера на дължимото
обезщетение.
В конкретния случай се установява, че на ищеца са нанесени удари в
областта на главата и корема, което представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. възникналите травматични увреждания
представляват лека телесна повреда- контузии в дясна слепоочна област на
главата и в корема.
Според представен амбулаторен лист, издаден от лекар специалист
Симеон Тодоров, ищецът имал оток над дясното ухо и подкожен хематом в
горната част на корема, като му е издаден болничен лист за домашно лечение
за период от 5 дена. От приложеното съдебномедицинско удостоверение по
делото се установява, че ищецът е получил временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, след нанесени травматични увреждания-
контузия и хематом в дясната слепоочна област на главата и болка в предна
коремна стена.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля И.П.И, служител в „[ЮЛ], се установява, че с ищеца са били
заедно на смяна, когато ищецът е бил нападнат от ответниците поради
поставена скоба на техен лек автомобил, за който не е била заплатена зелена
зона за престой пред хотел [ЮЛ]“, находящ се в [АДРЕС]. От показанията се
установява, че след получаване на уврежданията ищецът е изпитвал болка в
главата и замаяност. След като е изтекъл срокът на болничния лист за
3
домашно лечение, ищецът се е върнал на работа, като същият се е бил
притеснен да не се повтори случилото се и се чувствал неудобно от
коментарите на колегите във връзка със случая.
От свидетелските показания на П.И.Д., съсед на ищеца, се установява,
че в продължение на около година след процесния инцидент ищецът не се е
чувствал добре психически, не бил комуникативен, искал да напусне работа,
избягвал да се прибира по тъмно, тъй като се страхувал да не го нападнат
отново ответниците.
С оглед изложеното и доколкото безспорно се установяват настъпили
неимуществени вреди в причинна връзка с противоправното деяния на
ответниците, съдът счита, че искът за присъждане на обезщетение на
неимуществени вреди следва да бъде уважен като доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди в закона- чл. 52
ЗЗД, е въведен критерий, а именно справедливостта. Според възприетото в
Постановление No 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Такива могат да бъдат характерът на
причинената вреда, обстоятелствата и начинът на извършване на
противоправното поведение, което я е предизвикало и др.
Съгласно решение No 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС,
Трето ГО, моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят
всички наведени доводи и обстоятелства. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот.
Съдът съобрази събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказаталствени средства, посредстом разпита на свидетелите И. и Д., от
които се установява негативното влияние върху физическото здраве и
психиката на ищеца, на контактите и социалния му живот, на поведението му
при изпълнение на трудовите функции, както и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая. В настоящия случай в резултат на причинените му
травматични увреждания ищецът е претърпял както физически, така и психо-
емоционални болки и страдания. Възстановителния период за физическите
травмите на ищеца не се установява да е продължил повече от обичайното
дни като не се установява по категоричен начин да е имало усложнения от
травмите. При преценка за обезщетяването на вредите, съдът изхожда от
техния характер, вид, степен и продължителност на претърпените болки и
страдания, обстоятелството че са отзвучали към настоящия момент. Следва
да се отчете, че особено унизително за ищеца е, че претърпеният побой е бил
нанесен на публично място, пред негов колега и граждани по време на
4
изпълнение на трудовите му функции. При определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е бил
пасивна страна и ответниците са го нападнали внезапно и неочаквано, както
физически, така и вербално. Справедливото обезщетение за лека телесна
повреда с такъв характер и при такава обстановка, с оглед възрастта на ищеца
към датата на инцидента според настоящия състав възлиза на сумата от
2500,00 лева. За разликата до пълния претендиран размер от 20000,00 лева
искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от датата на деликта 16.07.2019 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство: По наказателното дело е приложен Договор за правна защита и
съдействие № [НОМЕР] от 25.06.2020 г., видно от който ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Тъй като този разход е
направен в пряка причинно-следствена връзка с нанесеното увреждане от
страна на ответниците на ищеца и ищецът не е имал възможност да
претендира разноски в рамките на наказателното производство с оглед
приключването му по реда на чл. 78а НК, съдът намира претенцията за
имуществени вреди за основателна.
С оглед основателността на главната претенция за обезщетение за
имуществени вреди, следва да бъде уважен и акцесорната претенция за
присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 237,00 лева, дължими за
периода от 25.06.2020 г. – датата на заплащане на адвокатския хонорар до
25.10.2022 г.
Когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят
солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска
за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва
съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53
ЗЗД те отговарят солидарно. С оглед изложеното исковите претенции срещу
ответниците следва да бъдат присъдени при условията на солидарна
отговорност.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в тежест на ответниците следва да се присъдят направените от ищеца
съдебни и деловодни разноски в размер на 1000,00 лева – реално изплатено
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважена част следва да се присъди
сумата 175,97 лева.
Ответниците не претендират разноски и не доказва извършването на
такива, поради което не следва да бъдат присъждани.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса като пострадал от престъпление, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
несъбрания размер на дължимата държавна такса в размер на сумата от 200,00
5
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. Т. , ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] и С. Б. С., ЕГН
**********, с адрес [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТЯТ на В. В. С., ЕГН **********, с
адрес [АДРЕС] на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията
на солидарна отговорност сумата от 2500,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания
вследствие на причинена на 16.07.2019 г. лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което деяние
ответниците са признати за виновни и са освободени от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК с наложено наказание „глоба“ по НАХД
[НОМЕР]/2021 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, ведно със законната лихва
за периода от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 1000,00
лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатен адвокатски
хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва от
26.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 237,00 лева – мораторна
лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
25.06.2020 г. до 25.10.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
175,97 лева – разноски по делото в производството пред СРС като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 20000,00 лева
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Х. Т. , ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] и С. Б. С., ЕГН
**********, с адрес [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 77 ГПК вр.
чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 200,00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6