№ 391
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501749 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 вр. чл. 462 ал. 2 и чл. 463 от
ГПК и е образувано по повод жалбата на процесуалния представител на
„Флагман инк“ЕООД-гр.Несебър , против предявеното с протокол от
13.09.2021 г. разпределение на постъпилите суми след проведена
публична продан на имоти на длъжника по изп.д. № 20207030400474/2020
г. по описа на ЧСИ Георги Михалев ,рег. № 703 на КЧСИ ,с район на
действие ОС-Бургас .
Сочи се в жалбата ,че предявеното разпределение
енезаконосъобразно ,като жалбоподателят не е надлежно уведомен за датата
на разпределението .Оспорват се като неправилни изчисленията на съдебния
изпълнител при определяне на дължимата сума ,както и при посочването на
вземанията на присъединените взискатели.Счита се ,че съществува неяснота
относно разпределените суми.Не се посочва начина ,по който е определена
сумата по т.26 от ТЗЧСИ за разноските по изпълнението .,както и не са
определени правилно привилегиите с оглед нормата на чл. 136 ЗЗД. .Моли се
за отмяна разпределението ,обективирано в сочения протокол и връщане на
делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение с даване на указания
1
относно правилното му извършване .
Ответниците по жалбата – взискателите „Домеу“ЕООД и
„Комфорт България „ ЕООД , чрез процесуалните си представители я
оспорват и сочат ,че изложените в нея аргументи са неоснователни .
В изложените по повод на обжалваното разпределение
мотиви ЧСИ счита ,че жалбата е неоснователна .Счита ,че при изготвяне на
разпределението не са допуснати сочените нарушения.
Бургаският окръжен съд след преценка на приложените по
изпълнителното дело доказателства и като обсъди изложените в жалбата
съображения ,намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК , от
процесуално легитимирани лица и против подлежащо на обжалване
изпълнително действие ,поради което се явява процесуално допустима .
Разгледани по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Производството по изпълнителното дело е образувано по
молба на процесуалните представители на „Домеу“ЕООД ,със седалище гр.
Бургас и „Конфорт България“,гр. Бургас въз основа на изпълнителен лист
,издаден по по т.д. №273 /2019 г. по описа на БОС против длъжника
„флагман инк“ЕООД за изплащане на сумата от 1 914 964,05 лв.-по
957 482,02 лв. на всеки от взискателите ,ведно със законната лихва от
30.05.2019 г. до окончателното им изплащане ,както и за заплащане поравно
89 563,79 лв. –разноски по делото .
Като способ за изпълнение взискателите са поискали още в
началото принудителното изпълнение да бъде насочено върху притежаваното
от длъжника недвижимо имущество,възбранено в тяхна полза с
обезпечителна заповед на БОС.Тези имоти -101 самостоятелни обекта в
сграда с идентификатор 51500.507.79.1,находяща се в к.к.“Сл.бряг“ –запад
,община Несебър,заедно с 1967/2608 кв.м. ид.части от имота ,върху който е
построена сградата , са били обявени на публична продан –от 02.07 до
02.08.2021 г. ,като на осн.чл. 492 ял. 2 от ГПК за купувачи на имотите на
обща стойност от 2 819 985 лв. с ДДС са обявени двамата взискатели .На
2
03.09.2021 г. е обавено разпределението на сумата от продажбата на имотите
и предмет на настоящата жалба е именно това разпределение ,обективирано с
протокол от същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с
който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях.
При извършване на разпределението съдебният изпълнител
следва да определи естеството на отделните притезания - кои са
привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на
привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния
изпълнител, независимо от произхода му.
На първо място се твърди от представителя на
жалбоподателя-длъжник ,че при обявяване на разпределението съдебният
изпълнител е допуснал процесуални нарушения ,тъй като дружеството-
длъжник не било надлежно уведомено –тъй като изпратеното съобщение с
обр. разписка не било връчено лично на управителя му ,а в офиса му
липсвали служители.Възражението е несъстоятелно ,тъй като
съгл.разпоредбата на чл. 50 от ГПК мястото на връчването на книжата и
съобщенията по делото на търговеца или юридическото лице е мястото на
последния вписан в съответния регистър адрес и връчването става в
канцеларията /офиса/на търговец и може да бъде получено от всеки
работник или служител ,съгласен да ги приеме /чл. 50 ал. 2 ГПК/.С други
думи –връчването не следва да става задължително на управителя на
дружеството .Независимо от всичко длъжникът се е явил чрез своя
процесуален представител на разпределението ,което означава ,че е узнал за
него. Процесуалният представител на дружеството твърди ,че е
3
упълномощен по делото на 03.09.2021 г. и не е разполагал с време да се
запознае с делото ,но видно от изпълнителното дело той е правил редица
справки по изпълнителното дело /с изрични пълномощни и от по-рано /,което
означава ,че е запознат с предмета на делото .
Твърди се също ,че неправилни са самите изчисления по
разпределението ,тъй като в него вземането на взискателите ,обявени за
купувачи ,е обявено за възлизащо на сума над продажната цена общо за
всички изнесени имоти.Не ставало ясно и как точно е формирано вземането
на взискателите ,тъй като нямало разбивка за главници ,лихви ,разноски и
т.н.
Всъщност в закона няма изрични изисквания за съдържанието на
протокола за разпределение по чл. 460 ГПК ,счига то да е ясно и катерично
относно дължимите и разпределените суми .В случая съдебният изпълнител е
посочил общата сума на дълга /включваща главница и лихви / ,събраната от
публичната продан сума ,както е посочил и по отношение на другите двама
кредитори – Община Несебър и ТД на НАП – присъединени по право по
смисъла на чл. 459 от ГПК, че по отношение на Община Приморско
длъжникът има задължения за местни данъци и такси за осребрените
недвижими имот в размер ня 4 235,94, а по отношение на кредитора –
Държавата (чрез ТД на НАП) има публични задължения в размер на 2 245,64
лева. . В тази връзка, съдът намира за неоснователно и отправеното от страна
на жалбоподателя възражение, според което вземанията на Община Несебър
са неправилно определени преди тези на държавата . Безспорно е, че
присъединяването на Държавата, респ. на Общината като взискатели за
дължимите от длъжника публични вземания е по право като дължимите към
общината суми за местни данъци и такси се ползват с привилегията по чл.
136, т. 2 от ЗЗД. Присъединяването обаче се извършва само досежно вземания
от същия длъжник, срещу когото вече изпълнителното производство е
образувано и висящо. На основание чл. 28, ал. 4 от ЗМДТ след прехвърляне
на имота, данъчно задължено лице за дължимите за имота данъци и такси
става новия собственик на имота, и тези вземания на общината, макар да се
отнасят за същия имот, не могат да бъдат присъединени по изпълнителното
дело, образувано срещу прехвърлителя. Не е налице изискването по чл. 456 от
ГПК за присъединяването на тези вземания на общината по вече висящото
4
изпълнително дело поради различие на задължените лица.
Следва да се посочи ,че в случая други кредитори освен
двамата взискатели няма .Няма присъединени кредитори ,нито вземания на
други кредитори за разноски по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД ;нито вземания
,обезпечени с ипотека или залог по т. 3 , или вземания ,за които се упражнява
правото на задържане по т. 4 ,или вземания на работници по т. 5 ,или каквито
и да е други вземания към други кредитори /привилегировани или
хирографарни/;няма други кредитори по чл. 137 от ЗЗД .Кредиторите –
взискатели не се конкурират с друг кредитор/освен с присъединените по
право Община и НАП .И тъй като сумите се дължит от длъжника на двамата
взискатели ,тук не може да става дума за липса на информация за
съотношението на размера на вземанията за всеки от взискателите ,както и на
относимия към датата на извършването на разпределението режим .
Твърдението на жалбоподателя за неяснота при посочване
на размера на общия дълг и събраните суми от публичната продан ,както
и относно разпределението им , е неоснователно .Верно е ,че в самия
протокол за разпределение липсва достатъчно прегледност ,не са посочени
конкретно основанията за разпределение на сумите ,но доколкото събраната
сума е била достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори
,изчисленията могат да бъдат направени ,ясни са размерът на вземанията на
първоначалните кредитори ,на присъединените взискатели ,начислените
такси и разноски .
Така твърденията за неправилно определяне на размера на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от съдебния изпълнител следва да бъдат
приети за неоснователни. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с ПМС № 92 от
19.04.2006 г., обн., ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г., изм. и доп., бр.24 от 12.03.2013
г., доп., бр.63 от 01.08.2014 г., в сила от 01.08.2014 г.; изм. с Определение №
10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на РБ – бр.90 от 31.10.2014 г.; Решение 15565
от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ; Решение № 13014 от 02.12.2015 г. на ВАС на
РБ - бр.100 от 18.12.2015 г., за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се
определи по правилото на б. "е". Пропорционалната такса по т.26, съдът
5
намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за
адвокатско възнаграждение – в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по
гр.д. № 1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС. Материалният интерес по
изпълнителният лист е общият сбор между главницата-общо в размер на
1 914 964,05 лв., законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното
изплащане , неолихвяемите вземания и разноските в гражданското
производство -89 563,79 лв. В случая таксата по т. 26 е определена върху
събраната от публичната продан сума от 2 819 985 лв.
Съгласно т. 1 от забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ при
частично събиране на паричното вземане, таксата се определя върху целия
дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Това означава, че
таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената
върху общо събраната сума, т. е. в случая при начисляването на
пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането,
същата следва да бъде точно и ясно определена и конкретизирана по размер
за целия дълг. Така се гарантира таксата да не може да бъде променяна по
размер, при събирането на дълга на части.В случая вземането на
взискателите е посочено като размер от общо 2 443 905,72 лв. .Предложената
от взискателите цена за всички изнесени на публична продан имоти е в
размер на 2 819 985 лв. .Въпреки това в разпределението съдебният
изпълнител е посочил/явно неправилно /,че вземането на взискателите
/обявени за купувачи /възлиза на сума над продажната цена на имотите .В
крайна сметка става ясно каква точно сума се разпределя на взискателите и
защо същите следва да внесат по сметка на ЧСИ точно 540 821,56 лв./след
като вземането им възлизало на сума над продажната цена /.
Жалбоподателите сочат също така, че ЧСИ неправилно е
поставил вземанията си за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в първия ред
вземания. Съгласно т.6 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, в първия ред специални привилегии по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД
влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяване на изпълнителния способ, чиито постъпления се разпределят,
разноски за образуване на изпълнителното дело и разноски за един
адвокат. Тази специална привилегия принадлежи само на взискателите в
изпълнителното производство, каквото качество ЧСИ няма, освен ако не се е
6
снабдил с изпълнителен лист по установения в закона ред. ЧСИ е включил в
този ред привилегии обикновените такси и разноски и пропорционалната
такса по т.26. Действително, и в закона – чл. 79, ал.2 ГПК, и в съдебната
практика се допуска, когато таксите по изпълнението все пак са останали
невнесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. От това правило
обаче не следва изводът, че същите намират място в първия ред на
специалните привилегии по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, нито във втория – по чл.
136, ал.1, т.2 ЗЗД. Според разясненията, дадени в мотивите към т.11 на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, дължимите на
частния съдебен изпълнител такси, в това число таксата за изпълнение по
т.26, са частно вземане за възнаграждение за положен труд. Те не са
публични вземания, за да бъдат приравнени дори към вземанията по чл. 136,
ал.1, т.2 ЗЗД. В този случай ЧСИ, след снабдяване с изпълнителен титул, ще
се яви обикновен хирографарен кредитор. Ето защо невнесените от
взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след
удовлетворяване на всички привилегировани вземания. Още повече, че
според цитираната т.11 на тълкувателното решение, неизпълнението на
задължението на ЧСИ по чл. 80 ЗЧСИ за авансово събиране на таксите по
изпълнението от взискателя, а директно от длъжника, е дисциплинарно
нарушение. Това негово противоправно поведение не може да му носи
специални привилегии, които се предоставят на изрядни взискатели, които в
първи ред след следва да бъдат овъзмездени за направени от тях разноски за
съответния изпълнителен способ.
Всичко това обаче важи само при положение ,че събраната
от продажбата цена не е достатъчна за удовлетворяването на кредиторите ,а
в случая получената сума е било достатъчна за удовлетворяване на всички
кредитори ,включително и за дължимите такси и разноски .Затова и жалбата
против така изготвеното и предявено разпределение като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение,поради което и на основание чл. 463
ГПК Бургаският Окръжен съд
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 6938/07.10.2021 г. на
БОС , на „ФЛАГМАН ИНК.“ЕООД ,ЕИК 202677 273,със седалище и адрес
на управление -гр.Несебър ,п.к.8140,к.к.“Слънчев бряг“ ,зона Запад
,административна сграда „Аква парк“ ,представлявано от управителя Вили
Мацин ,съдебен адрес – гр. София ,бул.“Драган Цанков „ № 36,Интерпред-
СТЦ,офис 304Б-чрез адв. Станислава Василева против предявеното с
протокол от 13.09.2021 г. по изп.д. № 20207030400474 по описа на ЧСИ
Георги Михалев ,с рег. № 703 при КЧСИ,с район на действие – БОС,
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ . на постъпилите суми в размер на 2 819 985 лв. след
проведена публична продан на 03.08.2021 г. на недвижими имоти
,собственост на длъжника „ФЛАГМАН ИНК.“ЕООД
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването на препис от него на страните, пред Бургаския апелативвен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8