Решение по дело №530/2022 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 182
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20224310200530
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200530 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №3315553 на ОД на МВР Ловеч на М. Р. Т., ЕГН **********
от гр. **** в качеството на законен представител на фирма ***** ЕООД, ЕИК **** е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на
400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 23.11.2019 г. в
15:50 часа в обл. Ловеч, ПП I-4, кв.24+500, при движение в посока гр. Варна, при
максимално разрешена за населено място скорост 50 км.ч., установено с АТС „ARH CAM
S1“ и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, с МПС ***** вид л.а. с регистрационен номер *****
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост
от 81 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км.ч.
Срещу Електронния фиш е подадена жалба от М. Р. Т., който го обжалва, в
срок и излага, че на 19.06.2022 г. получил известие на електронната си поща, че Електронен
фиш Серия К № 3315553/23.11.2019 г., издаден от ОД на МВР - Ловеч, с който му е
наложена глоба в размер на 400.00 лева, е бил предаден за събиране от органите на
Националната агенция за приходите. Сочи, че с полученото от него уведомление за първи
път разбрал, че му е наложена глоба с електронен фиш. Сочи, че след извършена справка
установил, че в действителност такава глоба фигурира като публично задължение, дължимо
от него. Моли съда, да отмени Електронен фиш Серия К № 3315553/23.11.2019 г., издаден от
ОД на МВР - Ловеч, на основание допуснато нарушение на административно
производствените правила, незаконосъобразност и неправилност, поради противоречие с
материалния закон. Сочи, че въпреки пълното отсъствие от доказателства за начина, по
който наказващият орган е успял да връчи електронният фиш, можело да се направи
обосновано предположение, че същият се е опитал да приложи процедурата по чл. 58, ал. 2
ЗАНН, чрез която да му бъде връчен издаденият електронен фиш. Излага, че не е получавал
1
каквато и да било кореспонденция от СДВР или ОД на МВР - Ловеч, нито пратки или
препоръчани писма на постоянния му и настоящ адрес. Излага, че подобно грубо нарушение
на административнопроизводствените правила води до заключението, че процедурата по
връчване на издадения електронен фиш е опорочена и съответно същият подлежи на отмяна.
Излага, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е приложима само и единствено по
отношение на връчването на наказателни постановления, като същата е неприложима към
института на електронния фиш, в която насока била и константната съдебна практика на
съдилищата в Република България. Обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че
цитирания номер на АТСС, в издадения електронен фиш, не е надлежен номер на
записващото устройство, който може да послужи за недвусмислена идентификация на
същото, както и че никъде в процесния електронен фиш не се удостоверява дали
същият е издаден в отсъствието или не на контролен орган, нито дали АТСС, с което е
заснето нарушението, е стационарно или мобилно. Сочи, че неудостоверяването в пълен
обем на всички изискуеми реквизити, свързани с предполагаемото нарушение, създава
предпоставка за ограничаване правото му на защита, която може да бъде получена от
субекта на правонарушението. Още повече, че в константната съдебна практика било
залегнало тълкуването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, че електронен фиш може да бъде издаден само
със стационарно техническо средство, което функционира автоматизирано в отсъствие
на контролен орган. Сочи и че от датата на нарушението - 23.11.2019 г. до датата на
узнаване за същия -19.06.2022 г. е изтекъл съответния давностен срок, в която връзка моли
съда да бъде съобразена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, която предвижда, че не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Излага, че в случай че в процесния случай
периодът от дата на установяване на нарушението до датата на издаване на електронния
фиш са изтекли три или повече месеца, то следва да се приеме, че краткият тримесечен срок
от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл и възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е погасена по
давност. Излага, че игнорирането на сроковете по чл. 34 ЗАНН би довело до необосновано
злепоставяне на правата на нарушителите, чийто деяния са установени с технически
средства, в отсъствие на контролни органи, спрямо тези, чиито деяния са установени при
проверка на контролните органи. Още повече, че електронният фиш се издава по ускорена
процедура и при протичане на съкратено производство, с оглед на което няма основание да
се приеме, че могат да се пренебрегват сроковете по чл. 34 ЗАНН. Излага, че
законоустановеният тримесечен срок от извършване на нарушението е напълно разумен
срок, в който да се извърши проверка за собствеността и да се издаде електронния
фиш. Излага, че установяването на собственика, при заснети нарушения с техническо
средство в отсъствие на контролен орган, фактически се извършва чрез справка в централна
база КАТ, въз основа на данните за регистрационния номер на МПС. Субектът на
нарушението е известен на наказващия орган от момента на заснемане на нарушението,
доколкото от една страна неговото установяване се основава на законовата оборима
презумпция, че нарушителят е собственик на управляваното МПС, а от друга - на данните за
собствеността на автомобила, които са на разположение на контролните и наказващите
органи по ЗДвП, към момента на извършване на нарушението. Излага, и че за посоченото в
издадения електронен фиш автоматизирано техническо средство липсва удостоверяване на
изправност към дата на констатиране на нарушението, съгласно Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Излага, че без надлежно
удостоверяване на изправност на АТСС не може да бъде прието по недвусмислен начин, че
устройството е било в пълна техническа изправност и не е констатирало нарушение поради
недостатъчно добре калибрирана апаратура или неизправност. Наказващият орган по
никакъв начин не е дал повод да бъде прието, че заснемащото автоматизирано техническо
2
средство функционира в условията на пълна изправност. Моли да бъде извършена проверка
дали посоченото предполагаемо местоизвършване на нарушението за превишена скорост,
както и установената скорост на движение на МПС, е описано с необходимата конкретика.
Излага, че било недостатъчно добре формулираното местонахождението на извършеното
нарушение не може да бъде удостоверено по недвусмислен начин местоизвършването на
нарушението и създава предпоставки за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
Обръща вниманието на съда, че при издаване на електронен фиш за установено нарушение
за превишена скорост от измерената от АТСС скорост следва да бъде приспадната
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и че в Електронен
фиш Серия К № 3315553/23.11.2019 г. никъде не се упоменава за начина на изчисление на
регистрираната скорост. Излага, че бланкетно били посочени стойности на допустима и
регистрирана скорост на МПС без да бъде дадена ясна, точна и конкретна формулировка на
начина на изчисление на регистрираната скорост. Излага, и че липсва приложен снимков
материал от извършеното заснемане с цитираното по-горе АТСС към Електронен фиш
Серия К № 3315553, както и че при извършеното връчване на издадения електронен фиш не
са предоставени снимки и/или клип от извършеното заснемане, от които да става ясно
марката, моделът, видът и регистрационният номер на управляваното МПС, които са
основополагащи за установяване авторството на нарушението. Излага, че подобно грубо
нарушение на административно производствените правила е недопустимо. В тази връзка
излага, че липсата на какъвто и да е снимков материал на предполагаемото
местоизвършване на нарушението, в съвкупност с липсата на надлежно и недвусмислено
удостоверяване на функционалността и серийния номер на АТСС, е в пълен разрез с
установените административнопроизводствени правила и изисквания за законосъобразност
на издадения Електронен фиш Серия К № 3315553. Сочи, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита
на жалбоподателя и поради това, че Електронният фиш е издаден от съответната
териториална структура на МВР, в конкретния случай от ОД на МВР – Ловеч, че същият
отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите, посочени в чл. 189, ал. 4
ЗДвП, но независимо от това, в него, както и в утвърдения образец, липсвало отразяване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, регламентираща възможността за подаване в 7-дневен
срок на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР,
който в предвидените хипотези може да анулира фиша, и който, по силата на ал. 7, е длъжен
да уведоми собственика на МПС за решението си, както липсва и отразяване и на
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на електронния
фиш. Сочи, че фактът, че електронният фиш е приравнен по сила на наказателно
постановление, но също така не съдържа указания за обжалване на същия, представлява
съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на лицето, срещу което е
издаден електронният фиш, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза и
респективно води до основание за отмяна на електронния фиш, като напълно
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако
съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
3
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.) Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то
се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала на ЕФ /приложен по
преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото не са
налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че
процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателят с писмо с обратна разписка. В случая, видно
от ангажираните от АНО писмени доказателства е приложена докладна записка, която не
съдържа рег. номер, изготвена от ПИ Е.Н. на 07.12.2020 г., от която е видно, че на
неотразена в докладната записка дата адреса е била извършена проверка на адрес гр. ****
ж.к*****, но жалбоподателят не е бил установен. Отразено е, че на 30.11.2020 г., около
16.15 ч. бил проведен разговор с жалбоподателят по телефона, м.т.****, в хода на който
същия бил уведомен за неговото посещение и запознат с текста на ЕФ, като същият му
заявил, че ще се яви до края на седмицата в 06 РУ СДВР за получаването му, но до момента
на изготвяне на докладната записка никой не се бил явил и не се бил свързал с него по
телефона. Предвид на гореизложеното ПИ е предложил процесния ЕФ да бъде върнат като
невръчен на ОД на МВР Ловеч за отношение по компетентност. При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма.
Тези предпоставки са кумулативно дадени и е необходимо нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и същевременно да има нов адрес, който обаче да е неизвестен. Т.
е., за да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не
е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен.
4
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е спазена процедурата по
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От една страна върху ЕФ няма отбелязване, че същият е влязъл в сила
на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Освен това по делото не са приложени доказателства, че
процедурата определена от посочената разпоредба е спазена. Нормата изисква наказаното
лице да не е намерено на адреса, а новият му да е неизвестен и едва след това се пристъпва
към отбелязване по чл. 58, ал. 2 и ЕФ се счита връчен от деня на отбелязването. В случая е
видно от приложена докладна записка, че лицето не е намерено на адрес гр. **** ж.к*****,
като същото не се е явило за получаване на документа след проведен с него разговор по
телефона. Посоченият в докладната записка адрес, не е постоянен, както и настоящ адрес на
жалбоподателят, като няма данни същия да е търсен на неговите постоянен и настоящ адрес
– гр. ***** ул. ***** и гр. ***** ул. ****, с информация за които служебно е разполагал ПИ
изготвил докладната записка, освен това, видно от посоченото в докладната записка, е
налице еднократно посещение на адрес гр. **** ж.к*****, което не води до извод, че на
адреса на управление са правени многократни опити да бъде връчен ЕФ. По делото не са
приложени доказателства, че ЕФ е изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна
разписка. Следователно не са били налице предпоставки на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. В случая не
е налице и отбелязване, на която дата именно жалбоподателят не е бил открит, а това
обстоятелство е от съществено значение, тъй като именно от тази дата /която трябва да бъде
отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят. Именно от тази дата
започва да тече 14-дневния срок за обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на
този срок и ако ЕФ не е обжалван от нарушителя, ЕФ влиза в сила. На следващо място, в
случая липсва изписан текст върху ЕФ, кога е влязъл в законна сила, което противоречи на
закона. ЕФ би влязъл в сила само ако е бил редовно връчен и необжалван в срок, от което
следва извода, че процесния ЕФ не е бил редовно връчен. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в
ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,
така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е
изпълнена. Не е налице първата предпоставка – тъй като с лицето жалбоподател няма данни
някой да се е свързвал и да го е уведомявал за процесния ЕФ. По отношение на втората
съдът констатира, че тя не е налице – административния орган не е извършил необходимите
действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от
всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на
достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес,
да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в
закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателят и до момента,
поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена.
На следващо място, действително, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП създава
5
облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение,
установено и заснето с техническо средство. Но, както беше упоменато по-горе, по делото
липсват доказателства за връчването на процесния ЕФ на жалбоподателят “с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им.” (съгл. чл. 189, ал. 5 ЗДвП), липсват доказателства да му е изпратен снимков материал от
“нарушението за скорост”, липсват доказателства да му е изпращана и декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП, в която да декларира кой е управлявал МПС. Този доказателствен
недостиг налага извод, че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата
му по повод издадения срещу него ЕФ, както и да му предостави реална възможност да
упражни правото си на защита чрез попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП.
След връчването на фиша на собственика на автомобила, за последния, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той
може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначалния
фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения пред директора на
съответното ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. Може също така, да се
ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като заплати в намален размер
наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от
редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или чрез длъжностни лица на
определените от МВР служби, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП .Това в
разглеждания случай не е било направено и по този начин са били съществено нарушени
процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш.
В този смисъл, при издаването на ЕФ е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, и самостоятелно
обуславящо отмяната му изцяло.
Само за пълнота съдът, намира, че следва да се разгледа и спора по същество,
въпреки констатираните от съда нарушения водещи до незаконосъобразност на издадения
ЕФ.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е
одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност
до 07.09.2027 година, както и че на 14.06.2019 г. на техническото средство е била
извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол от
проверка №28-С-ИСИС/14.06.07.2019 г. на БИМ.
В приложената снимка №11743С0/0058872 се съдържа информация за това къде се е
намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е
засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на
нарушението.
6
При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на
скоростта, като измерената скорост е била намалена с км.ч., закръглена до цяло число в
полза на нарушителя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-8143 от 25.11.2019 г. по описа
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото техническо средство на 23.11.2019 година, от който е видно къде е било
разположено техническото средство – на км.24+500 от път ПП І-4, в с. Сопот, както и че е
контролирал МПС-та, движещи се от Варна към *****.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, което е изрично посочено в
титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с
намерени фишове се установява, че същият е издаден на 28.11.2019 година, т.е. преди
изтичане на законоустановения срок.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
От приложените по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е
бил заснет с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от
събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от
проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. При преминаване
покрай техническото средство същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 81
км. час, при разрешени 50 км. час, за населено място било засечено превишение на
разрешената скорост на движение от 31 км. час, след отчетен толеранс от минус 3 км.ч., с
който работи уредът (в полза на жалбоподателят).
В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния
участък е бил населено място – с. Сопот, за който максимално разрешената скорост е 50
км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, който
гласи, че „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
7
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98
от 2003 г.).“
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, е видно, че на посочените в ЕФ дата, място и час, с
процесното МПС е осъществено посоченото от административно - наказващият орган
нарушение.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но
само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване, име на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, поради което и направените в тази връзка възражения се явяван
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е бил
засечен с техническо средство АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено, като в
тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и копие от протокол от проверка №16-С-
ИСИС/14.06.2019 г. от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
8
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото е приложен, приет и
вложен: протокол за използване на АТС с рег. №906р-8143/25.11.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
издадена от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, регламентираща, че „При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда.”. В тази връзка по делото е приложен снимков
материал на разположението на АТСС, с което е заснето процесното нарушение. С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ,
както е посочено и по- горе не е спазена процедурата и същият не е бил предявен на
представляващия дружеството, тъй като видно от справката за собственост, ползвател на
автомобилът е *****. От справката на ТР се установява, че дийствително управител на
дружеството е М. Т., срещу когото е издаден ЕФ, но видно от събраните по делото
доказателства ЕФ не е бил връчен на същия и последния е бил лишен от възможност да
възрази, както и да заяви дали не е предоставял автомобила на друго лице.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 15.01.2020 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН, поради което направените в тази връзка
възражения се явяват неоснователни.
С оглед обаче констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на
електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване,
настоящият съдебен състав приема, че процесния ЕФ е незаконосъобразно издаден и следва
да бъде отменен като такъв.
Жалбоподателят е направил искане да му бъдат заплатени всички направени разноски
в настоящето производство, но тъй като по делото не бяха ангажирани от негова страна
9
доказателства за направени разноски, съдът намира, че не следва да се произнася за
разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №3315553 на ОД на МВР Ловеч, с който на
М. Р. Т., ЕГН ********** от гр. **** в качеството на законен представител на фирма *****
ЕООД, ЕИК **** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10