Решение по дело №180/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260045
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20204410100180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _06.11._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _шести октомври_ 2020 г. в състав:

 

                  Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                               

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _180_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от И.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Р., от ПАК срещу „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Т.Т.   

В исковата молба се твърди, че с ответника ищецът е бил в трудово правоотношение, прекратено със Заповед №24/27.01.2020г., на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ – неизплащане на трудово възнаграждение.

Твърди се, че неизплатените задължения за брутно възнаграждение за периода от м. септември 2019г. до месец януари 2020г. възлизат на 2684 лв. Твърди, че на ищеца не са изплатени и обезщетения по чл. 221, ал.1 от КТ, възлизащо на сумата от 610 лв. и по чл. 224 от КТ, възлизащи на сумата от 145.20 лв. за 5 дни неизползван годишен отпуск, които били описани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди, че общата дължима сума за неизплатено възнаграждение е в размер на 3439.20 лв.

Сочи се, че за посочените неизплатени задължения ищецът е подал заявление в РС – Ловеч, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №423/2020г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, като в определения от съда предявявали настоящия иск. 

Прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищеца по отношение на ответника на следните суми: сумата от 2684 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. септември 2019г. до м. януари 2020г., ведно със законната лихва върху просрочие, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 610 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва за просрочие, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

- сумата от 145.20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за 20 дни неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва за просрочие, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата.

 

Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението.

Претендира направените по делото разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище, не са направени доказателствени искания.

 

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На основание чл. 214 от ГПК от страна на ищеца е направено изменение на иска, като искът по чл. 128, т.2 от КТ се счита предявен за сумата от 2627.89 лв. и по чл. 221 от КТ – в размер на 563.36 лв.

          Съдът приема за безспорно, че през процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „опаковач“. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 27.01.2020г.

За неизплатените възнаграждения ищецът е подал заявление в Районен съд – Ловеч, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №423/2020г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, поради което и е предявен настоящият иск.  

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което е компетентно, пълно, обосновано, неоспорено от страните, се установява, че за месец септември 2019г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 742.89 лв., от които заплатени са 345.89 лв. и са останали неизплатени 397.00 лв. За периода 09.2019 г. до м. 27.01.2020г. полагащото се брутно трудово възнаграждение, дължимо от ответника е в размер на 2627.89 лв.

Изчисленото обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ е в размер на 563.36 лв.

          С оглед на представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани до размера с оглед направеното изменение на иска на основание чл. 214 ГПК.

С оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -05.03.2020г.

По отношение разноските по делото:

 

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски.

Сключеният договор за правна помощ и съдействие е по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Адвокат Р. Р. има право на адвокатско възнаграждение, предвид изхода от делото. 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважената искова претенция в размер на 76.81 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150.00 лв.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК  по отношение на ответника „***” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, съществуването на парично вземане в полза на И.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 2627,89лв. главница, представляваща неизплатено възнаграждение за периода от м. 09.2019г. – 27.01.2020г. и сумата от 563.36 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2020г. до окончателното изплащане, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Л. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Н.Р. ***, сумата от 458.39 лв. за осъществено процесуално представителство на ищеца в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Л. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, сумата 127.65 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 130.00 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: