Решение по дело №481/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 90
Дата: 29 ноември 2021 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20215000500481
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 279873/23.07.2021 г. от В. Д. МЛ.
против решение № 260816/17.06.2021 г. ,постановено по гр.д.2603 /20 г. по
описа на ОС – П.. По съображенията ,подробно изложени във въззивната
жалба М. счита решението за неправилно и незаконосъобразно и заявява
искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което
предявеният от нея ревандикационен иск да бъде уважен ведно с присъждане
на разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна ИВ. СП. К. е постъпил отговор, с който оспорва
въззивната жалба ,излагат се съображения за правилност на обжалваното
решение и е заявено искане същото да бъде потвърдено.Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с иск от В.М. против И.К.
за осъждане последният да й предаде собствеността и владението на
1
описания в исковата молба недвижим имот ,нейна собственост ,който се
владее без основание от ответника.Твърдяла е ,че е собственик на имота
,придобит по наследство от нейната майка ,починала през 2004 г. Този имот е
продаден на публична продан по изпълнително дело №*************** по
описа на ЧСИ П.И. като с постановление за възлагане е възложен на
ответника.Поддържала е ,че тази публична продан е материално
незаконосъобразна ,тъй като е осъществена при начална липса на изпълняемо
право доколкото взискателят по изпълнителното дело М.С. няма вземане по
отношение на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствен имот/различен от процесния / ,тъй като същият не е
съсобственик.В тази връзка е поддържала ,че през 1992 г. между нея и П.К. е
одобрена със съдебно решение спогодба за делба , с която в нейн дял е
поставен магазин от 123 км. ,находящ се в гр.П. ,ул.“В.К.“ №*.Независимо от
това през 1993 г. е образувано гр.д. 516/93 г. по описа на РС – П. за делба на
този магазин , с решение по което дело е допусната делба между нея и М.С.
при посочени квоти ,която делба е недействителна спрямо нея като
действителен собственик на имота. И тъй като С. няма права по отношение на
посочения магазин ,то същият няма и вземане против ищцата за обезщетение
за ползите от които е лишен от ползването на имота само от последната и
следователно не е налице изпълняемо право .По тази причина и
постановлението за възлагане на процесния имот няма транслативен ефект и
собствеността не е преминала върху ответника.
Ответникът от своя страна оспорва иска като поддържа ,че между
ищцата и М.С. има влязло в сила решение по допускане и извършване на
делбата на магазин от 123 км. ,находящ се в гр.П. ,ул.“В.К.“ №*/ сега
ул.К.А.*“ №*/,както и влязло в сила решение ,с което ищцата е осъдена да
заплати на С. сумата от 90 080 ,32 лв. ,представляваща обезщетение за
ползите ,от които същият е лишен от това ,че ищцата е ползвала лично
съсобствения им недвижим имот - магазин от 123 км. ,находящ се в гр.П.
,ул.“В.К.“ №*/ сега ул.К.А.*“ №*/,за периода 03.12.2002 г – 26.05.2004 г.
,ведно със законна лихва върху тази сума ,счита от 25.04.2005 г. до
окончателното изплащане.Поради това налице е изпълняемо право ,С. се
явява взискател по изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ
П.И. , в рамките на което е насочено изпълнение към спорния по
настоящето дело имот и същият е продаден на публична продан на ответника
2
и възложен на същия с влязло в сила възлагателно постановление.
Съдът с обжалваното решение е приел иска за неоснователен и е
отхвърлил същия.
Безспорно е по делото ,а и се установява от събраните доказателства ,че
с влязло в сила решение , постановено по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на
Районен съд – П., първа фаза на делбено производство, водено при участието
на ищцата, М.А. С., и трети лица в качеството им на съделители е допусната
делба на следния недвижим имот - магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част
от партерния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес в гр. П., ул.
„К.А.*“ №*, разположен на север от пасажа, която сграда е построена в УПИ
***-*** от кв. **-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ П. от 1982г., при квоти: 1269/ 9000
ид. части за ищцата и 1269/ 9000 идеални части за М.С.. Установява се, че
впоследствие останалите съделители /с изключение на ищцата/ са
прехвърлили на М.С. своите идеални части от правото на собственост върху
описания магазин и така С. е придобил общо правото на собственост върху
7731/ 9000 идеални части от магазина.
С влязло в сила решение № 222/ 31.05.2014г. ,постановено по търг. дело
№ 128/ 2005г. по описа на Окръжен съд- П. ищцата е осъдена да заплати на
М.А. С. сумата от 90 080,32 лв., представляваща обезщетение за ползите, от
които С. е лишен по повод на това, че ищцата М. е ползвала лично следния
съсобствен между страните недвижим имот, а именно магазин с площ от 125
кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажната жилищна сграда на
адрес в гр. П., ул. „К.А.*“ №*, разположен на север от пасажа, която сграда е
построена в УПИ ***-*** от кв. **-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ П. от 1982г., за
периода 03.12.2002г. – 26.05.2004г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2005г. до окончателното изплащане.
С решение № 105/ 01.07.2016г., постановено по гр. дело № 440/ 2016г.
по описа на ВКС, е оставена без уважение молбата за отмяна на влязло в сила
решение №222/ 31.05.2014г., постановено по търг. дело № 128/ 2005г. на
ПОС.
Въз основа на това влязло в сила решение С. се е снабдил с
изпълнителен лист ,въз основа на който е образувано изп.д.
20148210401144 по описа на ЧСИ П.И. с взискател М.С. и длъжник –
настоящата ищца.Безспорно е ,че към момента на образуване на
3
изпълнителното дело процесния имот е собственост на последната ,а както е
видно по отношение на същия ,ведно с други имоти ,е насочено изпълнение
за принудително събиране на вземането на взискателя.След проведена
публична продан в периода 22.03.2016 . – 22.04.2016г. процесният имот е
възложен на ответника с постановление за възлагане от 26.04.2016 г., влязло в
сила на 27.10.2016 г. , а на 05.12.2016 г. ответникът е въведен във владение .
Представен по делото е и протокол от 29.02.1992 г. по гр.д. 1262 / 1992
г. по описа на РС- П. ,с който е одобрена спогодба за делба ,сключена между
ищцата и П.К. ,с която спогодба в дял на М. се поставя описани по-горе
магазин ,находящ се в гр.П. ,ул.“В.К. „ №*.Същият обаче ,противно на
поддържаното от ищцата ,не може да я легитимира като изключителен
собственик на този магазин,а оттам – да изключи съсобствеността по
отношение на него, доколкото ,както се каза по-горе М. ,ведно с М.С. са
страни в последвало делбено производство , в което е прието от съда ,че
гореказаната доброволна делба е нищожна ,тъй като не са участвали всички
съсобственици, и с влязло в сила решение е допусната делба между
посочените лица и трети ,неучастващи в настоящия спор такива. Влязлото в
сила решение по допускане на делбата формира сила на присъдено нещо по
отношение на това кои лица ,на какво основание , по отношение на кои имоти
и при какви квоти са носители на правото на собственост като в конкретния
случай по отношение на магазина ,предмет на делбата със сила на присъдено
нещо е установено ,че ищцата и С. ,ведно с трети лица,са съсобствинци на
посочения имот и този въпрос не подлежи на пререшаване.
Аналогично е положение по отношение на влязлото в сила решение
№222/ 31.05.2014г., постановено по търг. дело № 128/ 2005г. на ПОС , с което
М. е осъдена да заплати на М.А. С. сумата от 90 080,32 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които С. е лишен по повод на това, че ищцата М. е
ползвала лично следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно
магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на
четириетажната жилищна сграда на адрес в гр. П., ул. „К.А.*“ №*,
разположен на север от пасажа, която сграда е построена в УПИ ***-*** от
кв. **-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ П. от 1982г., за периода 03.12.2002г. –
26.05.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.04.2005г. до окончателното изплащане.Дължимостта на тази сума е
скрепена със сила на присъдено нещо и този въпрос също не подлежи на
4
пререшаване.
Като пряко следствие на горното правно валидно М.С. се е снабдил с
изпълнителен лист против М. и е образувал изпълнително производство за
събиране на вземането си ,в рамките на което производство е насочено
изпълнението към имота ,предмет на настоящия спор ,а с влязло в сила
постановление този имот е възложен на ответника и същият е въведен във
владение,поради което абсолютно не може да бъде възприета тезата на
ищцата за материална незаконосъобразност на изпълнението и поддържаното
от нея твърдение липса на изпълняемо право.
Следователно изводът е ,че ответникът ИВ. СП. К. е придобил спорния
тук имот по силата на влязлото в сила възлагателно постановление и се
легитимира като негов собственик ,поради което ищцата не е собственик на
същия ,а оттам и предявеният от нея иск за неговото ревандикиране се явява
изцяло неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционния съд и като е
постановил решение , с което е отхвърлил така предявения от М. иск с
правно основание чл.108 от ЗС е постановил правилен съдебен акт ,който
следва да бъде потвърден , а на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 3 583,84 лв.

.Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260816/17.06.2021 г. ,постановено по
гр.д.2603 /20 г. по описа на ОС – П..
ОСЪЖДА В. Д. МЛ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. С.В.“ №*, да
заплати на ИВ. СП. К., ЕГН ***********, с адрес гр. П., ул. „С.В.“ №*/ 10,
разноски за настоящата инстанция в размер на 3583,84 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6