№ 60
гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Николай Ал. Н.
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231500600131 по описа за 2023 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП - ТО Дупница срещу Присъда №
1/12.01.2022 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 555/2022 г. по описа на
съда, с която подсъдимия К. Е. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в
извършването на престъпления по: 1/. по чл.157 ал.1 НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години; 2/. по чл.214 ал.1 НК и
му е наложено наказание за това престъпление „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и „глоба“ в размер на 1000 лв., като на основание чл.23 ал.1 НК
двете наказания са групирани и му е наложено най-тежкото общо наказание
„лишаване от свобода“ измежду тях – „лишаване от свобода за срок от 3
години“, при първоначален общ режим на изтърпяване и е присъединено към
него наказанието“глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата е уважен
предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на 200 лв. на
пострадалия С. Р. Г.. Със същата присъда подсъдимия Г. е признат за
невиновен и на осн.чл.304 НПК оправдан в извършването на престъпление
по чл.144 ал.3 НК. Протестът е само срещу определения режим на
изтърпяване на общото наказание, който според прокурора трябва да
1
бъде“строг“съгласно чл. 57 ал.1 б.“б“ ЗИНЗС. Моли се за изменение на
присъдата в протестираната част относно определения режим на изтърпяване
на наказанието, като се определи „“строг“ първоначален режим на
изтърпяване на наказанието ЛС за всяко от двете престъпления, за които Г. е
осъден. Доказателствени искания в протеста не са направени.
В о.с.з. прокурорът поддържа протеста и изложените в него мотиви и
моли за уважаването му.
Защитникът на подсъдимия адв. К. Н. намира протеста за неоснователен и
поддържа, че определеният от ДнРС режим е съобразен с личностната
характеристика на подсъдимия , че почти ¼ от присъдата е вече изтърпяна и
че една промяна на режима в по-тежък би имала негативно отражение върху
подсъдимия, каквато не е целта на закона.
Подсъдимият Г. в лична защита изрази съгласие със заявеното от
защитника му и допълни, че не е рецидивист. Като последна дума поиска от
съда справедливост.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но по същество за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
С протестираната присъда подсъдимия К. Е. Г. е признат за виновен в това,
че на 12.12.2021 г. в гр. Дупница, в апартамент в района на ж.к.“Развесена
върба“, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
– свалил си панталона и гащите и проникнал с пениса си в устаната
кухина/фелацио/ на С. Р. Г., от гр. Дупница – лице от същия пол, като е
употребил за това сила –дърпайки главата му към пениса си и нанасяне на
удари с юмруци и дъска по главата, поради което и на основание чл.157 ал.1
във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от
3 години, при първоначален режим на изтърпяване“общ“.
Г. е признат за виновен и в това, че на 13.12.2021 г в гр. Дупница, с –цел да
набави за себе си имотна облага, е принудил С. Р. Г. чрез заплашване – че ще
го пребие, да претърпи нещо противно на волята му, а именно – да заложи
мобилния си телефон марка „Самсунг“, модел „Ноте 10+“ , в заложна
2
къща“Занини“ ЕООД, гр.Дупница, ул.*** за сумата от 200 лв. и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 200 лв., поради което и на основание
чл.214 ал.1 във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания “лишаване от
„свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 1000 лв.
Двете наказания“лишаване от свобода“ са групирани при усл.на чл.23 ал.1
НК и е наложено най-тежкото общо наказание измежду тях – ЛС за срок от 3
години, при първоначален режим на изтърпяване“общ“ и на осн.чл.23 ал.2 НК
към това общо наказание е присъединено и наказанието“глоба“ в размер на
1000 лв. На основание чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето на задържане с
МНО “задържане под стража“ на Г..
С присъдата Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл.144 ал.3 НК – че на 12.12.2021 г. в гр. Дупница, в
апартамент в ж.к.“Развесената върба“, се е заканил с убийство на С. Р. Г. /като
е опрял нож в гърлото му с думите:“Ще те убия, ще те утепам! Не трябва да
пускаш жалби в полицията“ и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Въпреки че протестът е само досежно първоначалния режим на
изтърпяване на наложеното наказание ЛС, съдът в изпълнение на служебното
начало и правомощията си по чл.313 и сл. НПК извърши цялостна служебна
проверка на присъдата.
ДнРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, която в
настоящото решение следва да се уточни в отделни нейни детайли.
На 12.12.2021 г. вечерта св. В. отишъл при подсъдимия – негов приятел на
по питие и по настояване на подсъдимия се обадил по телефона на
пострадалия С. Г. да дойде и той в апартамента на подсъдимия. Тъй като
пострадалият се колебаел, подсъдимият взел телефона от св.В. и казал на
пострадалия, че си е купил кола и го кани да отпразнуват събитието.
Пострадалият Г. се съгласил и отишъл след 22 часа в горепосочения
апартамент в кв.“Развесена върба“ в гр.Дупница.
Междувременно св. Г., майка и попечител на пострадалия, звъняла по
мобилния телефон на сина си, но той не отговарял на обаждането й. При
пристигане на пострадалия в посочения апартамент подсъдимият поискал
телефона му, за да го заложи, но Г. отказал да даде телефона си.
3
Тогава подсъдимият, вече доста пиян, се разкрещял, че пострадалият му
дължи 10 лв. и започнал да го удря с ръце по главата с настояване да заложи
телефона си, но гр.ищец отказвал. Подсъдимият счупил нощното шкафче и с
една дъска от него продължил да удря гр.ищец по главата. Г. поискал тогава
да си тръгне, но подсъдимият заключил вратата и му казал, че ще го пусне на
сутринта, след като си заложи телефона.
Но подсъдимият не спрял дотук. Като се възползвал от психичните
дефиците на гр.ищец Г./лека умствена изостаналост, от която бил податлив на
внушения и волева нестабилност/, за да демонстрира надмощие, подсъдимият
заявил на пострадалия, че трябва да му направи“свирка“. Гр.ищец отказал и
подсъдимият започнал отново да му нанася удари по главата. Св.В. се опитал
да спре подсъдимия и му казвал да престане, но подсъдимият се разкрещял и
на него, след което свалил панталоните и гащите си, навел главата на
подсъдимия към пениса му и го вкарал в устата му. Като не успял да
еякулира, подсъдимият оставил пострадалия Г. и си легнал в другата стая,
където била приятелката му св.Г..
Правилно е прието, че след като заключил вратата и взел ключа у себе си,
пострадалият и св. В. не могли да си тръгнат и преспали в кухнята. На
сутринта пострадалият, подсъдимият и св. В. излезли от апартамента и
тръгнали към центъра на града. По пътя подсъдимият заявил на гр.ищец, че
трябва да заложи телефона си, иначе ще го пребие и ще му счупи главата и че
не трябва да се обажда в полицията.
Гр.ищец бил стресиран и уплашен от станалото през нощта и от новите
заплахи на подсъдимия и този път не се възпротивил. Тримата отишли пред
заложна къща“Занини“ ЕООД, като подсъдимият и пострадалият влезли
вътре и пострадалият заложил телефона си, за което получил 200 лв., които
били взети от подсъдимия. Следва да се допълни, че залагането на телефона е
установено и от Заложен билет № 12088/13.12.2021 г. и е станало в 11,22 часа.
Подсъдимият отишъл в игрална зала, а а гр.ищец се прибрал у дома си и по
телефона разказал на майка си за случилото се. Св. Г. подала жалба в
полицията в Дупница и след около седмица откупила телефона на сина си от
заложната къща.
Комплексната СПЕ установява, че пострадалият Г. страда от лека умствена
изостаналост/олигофрения лека степен на дебилност/, но притежава базисна
4
психическа годност да дава достоверни показания.
В допълнение към възприетите от ДнРС фактически положения
настоящият състав намира за уместно да посочи, че с Решение от 20.07.2020
г. на КнОС, постановено по гр.д.№ 560/2019 г. по описа на съда гр.ищец С. Г.
е поставен под ограничено запрещение.
Настоящият съд споделя изводите в доказателствения анализ
първоинтанционния съд за така установената фактическа обстановка, като
законосъобразно е кредитирал за достоверни и непротиворечиви показанията
на свидетелите Г. и В., както и на гр.ищец С. Г., последните приобщени по
реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 НПК. Правилно е прието, че
показанията на свидетеля-очевидец В. изцяло кореспондират с показанията на
самия гр.ищец Г. и с опосредените показания на майката на подсъдимия св.
Г., която пък е разказала на съда и за предходни взаимоотношения на
подсъдимия и св.В. със сина й и това, че подсъдимият и св. В. са добре
запознати със здравословното състояние на сина й и са се възползвали и по-
рано от него с цел извличане на облаги.
Законосъобразно съдът е кредитирал частично показанията на св.Г. и
обясненията на подсъдимия само в частите им, в които се подкрепят от
кредитираните доказателства – че св.В. и пострадалият са били на гости у
подсъдимия и са останали там през цялата нощ.
Единственото несъгласие на въззивния състав с доказателствения анализ на
ДнРС е обстоятелството, че според настоящия състав показанията на св. Г. не
следва да се кредитират в останалата им част – че подсъдимият не е упражнил
физическо насилие над пострадалия, тъй катов тази им част са опровергани от
кредитираните доказателства и най-вече и защото самият св.В. е заявил, че по
време на първоначалното нанасяне на ударите от подсъдимия на пострадалия
е присъствала и св. Г.. Настоящият състав изцяло се солидаризира с
доводите на ДнРС относно недостоверността на обясненията на подсъдимия,
представляващи единствено защитна теза поради опровергаването им от
кредитираните доказателствени средства.
При така възприетото от фактическа страна обосновано и законосъобразно
ДнРС е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на две престъпления – по чл.157 ал.1 НК и по чл.214 ал.1
НК, като доводите му за това са изчерпателни.
5
ДнРС е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи за
несъставомерност на третото обвинение – това за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 НК поради неговата недоказаност от събраните доказателства.
Единственото доказателство за това са обясненията на пострадалия, които не
са подкрепени от никакви други преки или косвени доказателства и правилно
съдът е приел в тази част показанията на Г. за преувеличени поради
упражненото спрямо него физическо насилие от подсъдимия, довело до
хиперболизация на заплахите предвид заболяването на пострадалия.
При така възприетото от съда правилно е отчетена високата степен на
обществена опасност на престъплението по чл.157 ал.1 НК предвид и мястото
и начина на извършване на това престъпление, като подсъдимият се е
възползвал от уязвимото положение на пострадалия, при правилно приета
липса на смекчаващи обстоятелства. За това престъпление съдът е наложил на
подсъдимия ефективно наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
при законодателно опроделени рамки на наказанието ЛС за това
престъпление от 2 до 8 години.
Относно престъплението по чл.214 ал.1 НК ДнРС е приел по-ниска степен
на обществена опасност на конкретното престъпление от обичайната такава
за тези престъпления, като се е позовал на степента на увредените обществени
отношения и ниската стойност на причинената имотна вреда. И за това
престъпление е прието липса на смекчаващи обстоятелства, а като отегчаващо
обстоятелство – предходните осъждания на подсъдимия.
Настоящият състав обаче не съзира по-ниска степен на обществена
опасност на това престъпление. Това е така поради начина на извършване на
престъплението – пострадалият, след нанесения му побой с ръце и дъска по
главата, е бил принуден да пренощува в жилището на подсъдимия, за да
осъществи последният на другия ден принудата върху пострадалия – да
отидат заедно в заложната къща и пострадалият да заложи телефона си. Но
поради степента на увредените отношения и ниската стойност на
причинената имотна вреда за това престъпление законосъобразно е наложено
наказанието “лишаване от свобода“ в законовия минимум от 1 година, при
законово определен размер на това наказание от 1 до 6 години, както и
наказанието „глоба“ – в минималния законов размер от 1000 лв. , при
законодателно фискиран размер на глобата от 1000 лв. до 5000 лв..
6
Правилно е приложен чл.23 ал.1 и 2 НК и е определено най-тежкото общо
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 години и към него е
присъединено наказанието“глоба“, като е приспадното на осн.чл.59 ал.1 НК
времето на задържането на подсъдимия с МНО“задържане под стража“.
Съдът е постановил ефективното изтърпяване на наложеното наказание ЛС
и е постановил първоначален режим на изттърпяването му “общ“ по
съображения, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, че от
изтърпяване на предходното ефективно наказание ЛС до извършване на
процесните престъпления са изминали 4 години и е приел наличие на
изключението по чл.57 ал.3 ЗИНЗС.
Така определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието е
определен правилно в хипотезата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС, но се налага корекция
на мотивите в тази им част. Относно степента на обществена опасност на
подсъдимия на стр.6 от мотивите на присъдата съдът е направил два
противоположни извода. На стр.6 от мотивите, абзац 2-ри е прието, че
степента на обществена опасност на подсъдимия е висока поради
многократните му осъждания и непроявена критичност към действията му. И
по-надолу, в абзац 7 от мотивите на същата страница 6, при определяне на
режима пък е прието, че подсъдимият не е с висока степен на обществена
опасност. Изрично следва да се посочи, че това противоречие в мотивите не
се отразява на правилността на присъдата и то ще се коригира с настоящото
решение.
Следва да се посочи, че непроявената критичност на подсъдимия към
действията му не може да се преценява като отегчаващо обстоятелство. А що
се отнася до многократните му осъждания, трябва да се направи изричното
уточнение, че 8 от фигуриращите в Справката за съдимост на подсъдимия Г.
10 осъждания са осъждания за извършени престъпления като непълнолетен.
Последните 2 осъждания са за извършени престъпления като пълнолетен,
като второто от тях –това под № 10 в справката, не е за тежко умишлено
престъпление – то е за престъпление по чл.345 НК. Неправилно е посочено в
мотивите на присъдата също, че от изтърпяването на последното наказание
ЛС до извършване на процесните престъпления са изминали повече от 4
години. Видно от СС, предходното наказание ЛС е изтърпяно на 20.08.2019
г., а процесните престъпления са извършени на 12 и 13.12.2021 г., т.е. след
7
малко повече от 2 години.
Съобразявайки съдебното минало на подсъдимия и вземайки предвид
предвид и двете извършени и доказани по безспорен начин процесни
престъпления, настоящият състав приема степента на обществена опасност
на подсъдимия за завишена, но за невисока. И при това положение следва да
се приложи разпоредбата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС, като се отчете спецификата на
съдебното минало и личността на подсъдимия и се пренебрегне правилото на
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС, както е поискано в протеста. Действително
формално е налице основанието на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС за определяне
на строг режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходното ефективно наказание ЛС. Но, както се посочи вече, в съдебното
минало на подсъдимия има само 2 осъждания като пълнолетен, последното от
които е за престъпление по чл.345 НК, което не е тежко умишлено
престъпление. Процесните две престъпления са тежки умишлени, но пък
съобразно тяхната тежест са наложени горепосочените наказания ЛС, като
най-общото тежко наказание ЛС за срок от 3 години е над законовия
минимум от 2 години за престъплението по чл.157 ал.1 НК. И предвид това би
било несправедливо и неоправдано тежко определяне на първоначален строг
режим по правилото на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС. В тази връзка се споделя
извода на ДнРС, че с определения първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието ще се постигнат в най-пълна степен визираните в чл.36 НК
цели на наказанието.
Присъдата е законосъобразна и в гражданската част, и в частта за
разноските.
По тези съображения съдът намери протеста за неоснователен, а
проверяваната присъда след извършената й цялостна служебна проверка за
правилна и законосъобразна, с направените частични корекции на мотивите й
в настоящото решение. Не се намериха основания за изменението или отмяна
на присъдата извън мотивите на протеста и като правилна и законосъобразна
тя следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/12.01.2023 г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НОХД № 555/2022 г. по описа на този съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9