Решение по дело №714/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260023
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Чокоева
Дело: 20204500500714
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260 023

гр. Русе, 15.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 15 декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                        Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 714 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

АГЕНЦИЯ  ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”***, е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. № 296/2020 г., с което на основание чл. 49 от ЗЗД са уважени предявените против нея искове за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Излага доводи за неправилност на решението и иска същото да бъде отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата. Евентуално поддържа искането съдът да приеме, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено поради съпричиняване. Претендира разноските по делото.

Ответниците по жалбата считат същата за неоснователна и молят да не се уважава. Претендират разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б.П.И. – лично и като майка и законен представител на двете си малолетни деца против АГЕНЦИЯ  ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,  с която са предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2019 г. поради неизправност на републикански път.

Въззивният съд споделя изцяло установената от РРС фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Ищцата била съсобственик на лек автомобил марка „Ауди А 4 Авант 1.9 ТДИ" и родител и законен представител на малолетните деца И.С.И. и П.С.И.. На 21.12.2019 г., около 15.00 ч., управлявала автомобила по пътя от гр. Русе за с. Тетово – път ІІ-23. В автомобила отзад били малолетните й деца. В района на 1-ви км. /Русе-Кубрат/ посока с. Червена вода, автомобилът преминал през несигнализирани неравности по пътя /дупка/ с приблизителни размери 100/50/6 см., напуснал пътното платно в дясно по посока на движението и се преобърнал в крайпътна нива. Местопроизшествието било посетено от служители на сектор „Пътна полиция“, които съставили констативен протокол за ПТП  № 1732398/21.12.2019г. /л.17/.

Свидетелят И. /съпруг на ищцата/ установява, че на 21.12.2019 г., съпругата му и децата им претърпели ПТП, на разклона за гр. Кубрат, и че малко след инцидента отишъл при семейството си. Намерил автомобила обърнат, а семейството - в шок. Заявява, че пристигнали и родителите на ищцата, и органи на МВР, описва и щетите по автомобила. Свидетелят установява, че децата още не са преодолели психологическите травми от произшествието и когато минавали оттам обсъждали инцидента, а синът му се натъжавал.

Свидетелят П. /майка на ищцата/ установява, че е видяла децата непосредствено след инцидента стресирани и плачещи, като състоянието им на стрес продължило и в следващите дни. Когато минават с кола през мястото на ПТП момчето се разплаквало, а момичето изпитвало страх, когато влезе в кола.

 Свидетелят Р. установява, че  към 21.12.2019 г. е заемал длъжността „главен експерт“ към ответната Агенция и че пътя II – 23, 1-ви км. се  стопанисвал от Агенция “Пътна Инфраструктура”. Сочи и че участвал в комисията, която поставила пътен знак за неравности и указателна табела, както и че към момента на инцидента, въпросният път бил в режим на зимно поддържане.

 През 2014 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014” , състоящ се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на северен централен район, стопанисван от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 т.1 от ЗП. В т. ІV от договора е уговорено, че срокът му е 48 месеца, считано от датата, посочена като начало на срока на договора във възлагателното писмо. В чл. 33 от договора, страните са уговорили, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

 На 03.09.2015 г. е съставен констативен протокол /л.67/ за монтаж на пътен знак А12 и пътен знак Т2 на път II – 23, Русе-Кубрат, в района на процесното ПТП.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, технически възможно е посочените по делото вреди върху процесния автомобил да бъдат получени по установения по делото начин. В конкретната ситуация водачът на лекия автомобил  е имал техническа възможност да направи преценка за характера и размерите на неравността, но не е имал възможност да избегне ПТП. Вещото лице установява, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била 70-80 км/ч, т.е. в рамките на разрешената скорост. Разходите за възстановяване на вредите по  лекия автомобил, настъпили вследствие на процесното ПТП, вещото лице определя на 1570, 69 лв.

Съгласно заключението на приетата по делото комплексна психиатрично-психологична експертиза, за ищцата процесното ПТП е силен стресогенен фактор, свързан със страх от накърняване физическата цялост на децата й, както и на нейната собствена. Повишената тревожност при нея е продължила няколко месеца след ПТП, като към момента на изготвяне на експертизата липсват данни за посттравматична симптоматика. Относно децата е посочено, че ПТП е предизвикало симптоми на внезапно настъпил стрес, продължил няколко месеца, като към момента на изготвяне на експертизата липсват данни за посттравматична симптоматика. Вещите лица посочват, че към момента на ПТП, състоянието и на трите лица би могло да се причисли към групата на невротични, свързани със стрес разстройства.

Свидетелските показания на съпруга на ищцата и бащата на малолетните деца, както и тези на нейната майка, са преценени от аспекта на възможната  заинтересованост на свидетелите и се кредитират като подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал, логически свързани и безпротиворечиви.

По силата на чл.30 от ЗП на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено задължението да осъществява дейностите по изграждането,  ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е и процесният път. 

Предвид установените фактически положения, въззивният съд приема, че жалбоподателят не е   изпълнил задължението си да поддържа или  да обезопаси  пътната неравност /дупка/, вседствие на която е настъпил инцидентът. Наличието на неизправност по пътя се установява както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства – протокол за ПТП. Механизмът на произшествието и причинените вреди се установяват от посочения протокол за ПТП и заключението на автотехническата експертиза. Последната установява и пазарната стойност на вредите. По делото няма доказателства въз основа на които да се приеме, че е налице виновно поведение на ищцата, като водач на увредения автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Не се установява тя да е управлявала автомобила с превишена или несъобразена с метеорологичните условия скорост, да е имала възможност да избегне преминаването през неравността, или да е допуснала каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата, за да бъде прието, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради виновното й поведение или тя да е допринесло за това, в който смисъл направеното от ответника  възражение е неоснователно. По изложените съображения и на посоченото основание ответникът следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени и неумуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създал предпоставки за настъпването му.

 Възраженията на ответника, че към момента на инцидента пътният участък, където се е осъществил, е бил сигнализиран с пътен знак А12 – „Неравности по платното за движение“ е допълнително доказателство, че пътят не е бил в добро състояние, а технически неизправен, което се установява и от представените от сектор „ПП“ ОД на МВР-Русе фото снимки от ПТП /л.136 и сл./. Съгласно представения по делото протокол, предупреждаващият пътен знак А12 е бил поставен на 03.09.2015 г. на процесния участък. Липсват обаче категорични доказателства, че този знак е бил на мястото към датата на инцидента – 21.12.2019 г.

Съдът приема, че този знак е липсвал към момента на ПТП, защото в съставения от органите на МВР протокол за /л.17/ изрично е посочено, че автомобилът на ищцата е преминал през несигнализирани неравности по пътя /дупка/. Констативният протокол за ПТП, издаден след посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа и той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.  

По изложените съображения, предявените искове са основателни и правилно са уважени от районния съд, размерите съответстват на критериите за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и постановеното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответната страна разноски в размер на 730 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 27.08.2020 г., постановено по гр. д. № 296/2020 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ  ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”*** да заплати на Б.П.И. сумата от 730 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

          Членове: