Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, 28 – и състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
При участието на секретаря Емилия Кривачкова,
разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 3562 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 435 ал. 4 от ГПК, по жалба, с вх. № 16859/ 28.02.2020 г., подадена от „Б.“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, и от „Е.А.Д.Т.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление на същия адрес, с ЕИК *********, чрез
процесуалния им представител, против опис на движими вещи, обективиран протокол
от 20.02.2020 г. по изпълнително дело № 20 198510402054 по описа на ЧСИ М.П.с рег.
№ 851, с район на действие СГС. Съобразно изложените в жалбата оплаквания
изпълнителното действие било незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на
материалния закон и на процесуалните правила предвид следното: Длъжникът по
изпълнителното производство е „Б.“ ЕООД ЕООД било дружество, различно от
жалбоподателите. Управител и едноличен собственик на капитала както на длъжник,а
така и на дружествата- жалбоподатели е едно и също физическо лице, което
притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в град София, ж.
к. „*****. Той е сключил с „Б.“ ЕООД договор за наем на недвижимия имот от 01.10.2013
г. и въз основа на този договор двете дружества - жалбоподатели се намират на
посочения адрес. Доходите от плащането на наем по този договор са декларирани
от физическото лице. На този адрес дружеството - длъжник по изпълнителното
производство „Б.“ ЕООД не осъществява дейност, а го използва единствено като
адрес за кореспонденция, с оглед получаването на книжа по изпълнителното
производство. На 20.02.2020 г. е
предприето принудително изпълнение върху движими вещи. По време на извършването
му служители на дружествата - ижалбоподател са представили договора за наем,
както и доказателства, че движимите вещи, намерени на адреса, принадлежат на
тях, а не на длъжника. Независимо от това описът е бил извършен.
Жалбоподателите представят доказателства, че вещите, предмет на протокола за
опис по изпълнителното дело не принадлежат на длъжника и се намират в тяхно
владение. Настоява се за отмяна на извършения опис.
Длъжниците по изпълнителното производство Н.П.К.
и К.И.К., по отношение на които изпълнителното производство е приключило, не са
депозирали писмено становище по подадената жалба.
В подаденото от взискателя „П.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, чрез процесуалния му
представител, писмено възражение е изразено становище за процесуална
недопустимост на подадените жалби, предвид липсата на активна процесуална
легитимация на жалбоподателите. В протокола за извършения опис е посочено, че
движимите вещи се намират във владението на длъжника по изпълнителното
производство. Дружествата-жалбоподатели не са били във владение както на
недвижимия имот, така и на намиращите се в него движими вещи, предвид което не
е налице хипотезата, предвидена в чл. 435 ал. 4 от ГПК. Вън от горното жалбата
била неоснователна, тъй като седалището и адресът на управление на длъжника „Б.“
ЕООД, според публичните данни в Търговския регистър, се намират на същия адрес.
При извършване на изпълнителното действие физическото лице - собственик на
имота и управител на трите дружества, е присъствал и не е представил каквито и
да е доказателства, че процесните вещи не принадлежат на длъжника При тези
съображения се настоява изпълнителното действие да бъде потвърдено, а
подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
представените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител
става ясно, че намира подадената жалба за частично процесуално недопустима
доколкото, разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК предвижда допустимост на
подадените от трети по изпълнителното производство лица жалби срещу действия на
съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ, се
намират във владение на това лице. Защитата по този текст е владелческа.
Дружествата-въззивници не са установили да са осъществявали владение върху вещите, предмет на принудително изпълнение.
Подадената жалба била и неоснователна, тъй като от представените от
жалбоподателите доказателства ставало ясно, че същите притежават право на
собственост върху част от процесните вещи. Представени били фактури по
отношение на осем движими вещи, а за останалите 23 от описаните доказателства
не били представени. Договорът за наем на недвижим имот не притежавал достоверна
дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 453 от ГПК1 поради което не
можело да се приеме, че дружествата-жалбоподатели са осъществявали владение
върху недвижимия имот, а оттам и върху движимите вещи намерени в него. Настоява
се за отхвърляне на подадената жалба.
Представители на „Б.“ ЕООД и „Е.А.Д.Т.“ ЕООД са
присъствали при извършване на описа по изпълнителното дело на 20.02.2020 г. Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани лица,
предвид което е процесуално допустима. Изложените от взискателя, както и в
мотивите на частния съдебен изпълнител твърдения относно липсата на
процесуалноправна легитимация на жалбоподателите, са неоснователни тъй като
последните твърдят да осъществяват владение върху недвижимия имот и върху
вещите, които се намират в него. Тъй като владението представлява фактическо
състояние, доказването на този факт е свързан със съществото на спора, а не
касае допустимостта на подадената жалба.
Относно основателността и, Градският съд намира
следното:
Изп. дело
№ 20198510402054 по описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба от „П.“ ЕООД и
приложен изпълнителен лист, издаден на 22.05.2019 г. по гр. д. № 5499/ 2017 г. по
описа на СГС, І – 2 състав, по силата на който „Б.“ ЕООД, Н.П.К. и К.И.К., са
били осъдени да заплатят на „П.“ ЕООД сумата от 16 299, 75лв., представляващи
разноски по делото.
На 12.092019
г. на длъжника-юридическо лице е била изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело
възлиза в размер на 6378, 26 лв., от които 5433,25 лв. присъдени разноски по
изпълнителен лист; 172,83 лв. разноски по изпълнителното дело; 772,18 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 26.09.2019 г. Посочено е, че по изпълнителното
дело са наложени обезпечителни мерки „Запор“ върху вземанията по банкови сметки
на длъжника и върху МПС.
На 20.02.2020 г. съдебният изпълнител е
пристъпил, съгласно писмената молба на взискателя, към опис и оценка на движими
вещи, които се намират на регистрираното седалище и адрес на управление на
длъжника – юридическо лице в гр. София, ж. к. „*****. Описът е бил извършен в
присъствието на упълномощен представител на взискателя, както и на управителя
на дружеството-длъжник Л.П., и в присъствието на свидетел Р.Г.- служител „Е.А.Д.Т.“
ЕООД. В протокола е отбелязано, че по време на описа е предоставен договор за
наем от 01.10.2013 г., сключен между Л.П. и „Б.“ ЕООД, с предмет: ап. 1,
находящ се в гр. София, ж.к. *****, с площ от 191,19 кв. м.. В тази връзка
съдебният изпълнител, както и по повод изявленията за правото на собственост
върху описаните движими вещи, е
предоставил срок до 21.02.2020 г. за представяне на доказателства за това.
Представени са като доказателства по
изпълнителното производство годишна данъчна декларация на Л.П. по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2013 г., в която е деклариран доход от наем на посочения недвижим имот,
получен от „Б.“ ЕООД. Представена е и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ,
в който е посочен доход, придобит от наем или друго възмездно предоставяне за
ползване на права полза на „Б.“ ЕООД. В хода на съдебното производства са
представени и данъчни декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016
г.
Представен е и отчет за приходите и разходите на
„Б.“ ЕООД, към 31.12.2016 г., видно от който дружеството е декларирало
балансова загуба.
За да прецени основателността на подадената
жалба, Градският съд намира следното:
Подадената от „Е.А.Д.Т.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *****, жалба против извършения опис е
неоснователна, доколкото въззивникът не е представил доказателства да е бил във
владение на недвижимия имот, а от там – и на движимите вещи, предмет на описа,
извършен на 20.02.2020 г. Седалището и адресът на управление на това дружество
са различни от седалището и адреса на управление на длъжника по изпълнителното
производство „Б.“ ЕООД. Св. Г., служител на „Е.А.Д.Т.“ ЕООД, която твърди, че в
гр. София, ж. к. „***** се е помещавал офиса на дружеството, не са подкрепени
от други доказателства по делото.
По отношение на жалбоподателя „Б.“ ЕООД , то
може да се приеме, че това дружество е осъществявало владение върху недвижимия
имот въз основа на договор за наем от 01.10.2013 г., който, с оглед подадените
от физическото лице данъчни декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, може да се приеме,
че е с достоверна дата. Доказателства за осъществявано от това дружество
владение са налице за периода до 31.12.2016 г., с оглед подадената декларация
по чл. 50 от ЗЗДФЛ през 2017 г. От този момент нататък липсват доказателства,
извън гласните, които съдът цени с резерва, доколкото са депозирани от служител
на дружеството – жалбоподател „Е.А.Д.Т.“ ЕООД и в подкрепа на неговата теза,
които да установяват, че „Б.“ ЕООД е осъществявало владение върху недвижимия
имот, както и върху намиращите се в него вещи. Неговите седалище и адрес на
управление също се различават от адреса на имота, в който е било извършено
процесното изпълнително действие, поради което съдът не може да приеме за
установено, че и този жалбоподател е бил във владение след 2016 г.
Обстоятелството, че дружеството – длъжник е реализирало балансова загуба за
2016 г., което е отразено в отчет за приходите и разходите, е ирелевантно.
Вън от горното, съдът намира, че въззивниците не
са установили идентичност между движимите вещи, предмет на описа по изпълнителното
дело, и закупените от тях. Различават се посочените в документите за
закупуването им серийни номера с тези, описани от съдебния изпълнител, или във
фактурите за придобиването им вещите не са индивидуализирани и не може да бъде
установено, че са идентични с откритите в имота.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба, с вх. №
16859/ 28.02.2020 г., подадена от „Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *****, и от „Е.А.Д.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на същия
адрес, с ЕИК ********, чрез процесуалния им представител, против опис на
движими вещи, обективиран протокол от 20.02.2020 г. по изпълнително дело № 20
198510402054 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851, с район на действие СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.