Определение по дело №1161/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 780
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Иванка Шкодрова
Дело: 20201000601161
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 78004.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601161 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.243 ал.8, във вр. ал.7 от НПК.
С Определение №2974 от 11.08.2020год., постановено по ЧНД №489/2020год. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, 11 наказателен състав, е отменено Постановление от
29.07.2020год. на Окръжна прокуратура –Благоевград, с което на осн. чл.243, ал.1, т.1 във
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №331 ЗМ
201/2019год. по описа на РУ-Разлог поради липса на осъществен състав на престъпление
по чл.124 във вр. чл.129, ал.2 от НК; чл.343, ал.1 б.“в“ във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и
делото е било върнато на ОП-Благоевград за изпълнение на дадените указания в мотивите
на определението.
Против така постановеното определение, в срок е подаден протест от ОП-
Благоевград. С протеста се иска от въззивната инстанция да постанови определение, с което
да отмени посоченото определение и да бъде потвърдено Постановление от 29.07.2020год.
на Окръжна прокуратура –Благоевград за прекратяване на ДП №331 ЗМ 201/2019год. по
описа на РУ-Разлог. Твърди се, че в протестираното определение е възприета фактическа
обстановка, която не се различава от описаната в постановлението за прекратяване и
направените изводи относно механизма на получените увреждания от пострадалия, поради
което изводът на прокуратурата за наличието на чл.24, ал.1, т.1 и т.3 от НПК е правилен.
Според прокуратурата и двете заключения по изготвените съдебно медицински експертизи
в ДП, са категорични, че телесните увреждане върху черепа и главния мозък на пострадалия
са в резултат на падане, т.с. механизма на причиняването им е изяснен и не се налага
събиране на доказателства в тази насока, изразяващи се в повторна СМЕ, в каквато насока
са дадените указания в протестираното определение. Набляга се на заявеното от страна на
пострадалия пред свидетели, че сам е паднал.
Против така подадения протест е било подадена жалба – възражение от
наследниците на починалия В. Г. Б., чрез техния повереник адв.Т. К. от АК – Благоевград. В
посоченото възражение се навеждат доводи, че в хода на досъдебното производство не са
били събрани всички необходими и възможни доказателства за правилното решаване на
делото, поради което определението на ОС-Благоевград, с което е отменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство и са дадени указания за
назначаване на допълнителна експертиза, като правилно и законосъобразно следва да бъде
1
потвърдено.
Така подаденият протест е процесуално допустим, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.7 от НПК .
Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като се запозна с материалите по
делото и доводите в протеста, разглеждайки делото по реда на чл.243, ал. 8 от НПК, намира
че протестираното определение следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
Досъдебното производство е образувано на 12.05.2019год. при условията на
чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.129, ал.1 във вр. ал.2 от НК. С Постановление от
25.10.2019год. на Окръжна прокуратура – Благоевград ДП е прието по компетентност,
въпреки неизяснената фактическа обстановка, изпратено й с Постановление от
14.10.2019год. на РП-Разлог, в предвид възможността смъртта на пострадалото лице да е в
резултат на престъпление по чл.115 от НК, чл.124 от НК и чл.343, ал.1, б.“в“ от НК и
продължаване на разследването за евентуално извършено престъпление по чл.124 от НК.
Действително, по отношение на свидетелските показания и заключенията на СМЕ,
изложеното от ОС-Благоевград припокрива фактическата страна на постановлението за
прекратяване на ОП-Благоевград. Но в определението, съдът е изложил мотиви защо така
описаната фактическа обстановка, възприета въз основа на събраните доказателства по
делото не е достатъчна, за да се направи извод, че деянието не съставлява престъпление, по
смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НПК и от тук е следва неправилният извод на ОП-Благоевград
за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Разпитаните свидетели установяват че около 20,30 -21,00часа на 12.05.2019год., е възникнал
конфликт между пострадалия В. Б. и св.Н. Ж. по повод употребата на алкохол от последния
и състоянието в което се е намирал в заведението, стопанисвано от пострадалия.
Свидетелите са категорични, че двамата са се оттеглили в един момент встрани от
заведението, като св.Ж. е преместил автомобила – марка „Фиат“ модел „Дукато“ /тип бус/,
който е бил паркиран преди това пред заведението, при което същите не са имали видимост
към тях. Свидетели са чули, в последствие, отново потеглянето на автомобила, след което
са установили че В. Б. е останал да лежи на мястото, с паднали до него очила и
изкуствените му зъби. На въпросите им, пострадалият отговорил че не е бил удрян или
блъскан, а му прилошало, поради което е паднал и си е ударил главата. На пострадалия
била оказана медицинска помощ, с престои в лечебни заведения. След изписването на
15.06.2019год. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София, пострадалият не е могъл да се
движи, трудно контактувал, боледувал често и на 21.08.2019год. починал.
В ДП са били назначени и изготвени две съдебно медицински експертизи, като
втората е била изготвена след есхумация на трупа на пострадалия В. Б. и извършена
аутопсия. И двете са дали заключение, че се касае на първо място за получена от В. Б.
ЧМТ, като уврежданията не биха могли да бъдат получени от удар с предмет с
ограничена удряща повърхност, каквито са тръбата и металния чук, в каквато насока са
били първоначалните показания на някой от свидетелите и в последствие при повторния им
разпит, са били променени. На второ място, и двете експертизи, са констатирали и
травматично увреждане на гръдния кош /счупване на VII и VIII ребро в ляво, наличието на
голям травматичен подкожен кръвоизлив, голям хематом в лявата поясна област/. И
докато получаването на ЧМТ е обяснена с падането на пострадалия върху пътната
настилка, то по отношение на гръдната травма, вещите лица и от двете експертизи
посочват, че същата се дължи на значителен по сила удар или притискане между твърди
2
тъпи предмети в тази област, но не и от падане върху терена. Вещите лица посочват като
един от вариантите на получаване на тази травма именно блъскането от микробус. Тази
възможност не е била обсъдена от страна на прокуратурата при излагане на мотивите в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, и въпреки това е прието,
че не е налице деяние съставляващо престъпление изобщо. Маркирането на това, че липсват
доказателства св.Ж. да е причинил констатираните телесни увреждания на В. Б.,
представляващи средна телесна повреда в резултат на което същият е починал, не води до
законосъобразен извод, че не е налице извършено престъпление въобще, при положение че
не са събрани всички относими доказателства за правилното решаване на казуса. От тук е
налице необходимостта от назначаване на експертиза, с включване на вещи лица
специалисти във връзка с получените травми /травматолог/ , спецификата на автомобила с
който е бил св.Ж. и възможността същите да са получени при блъскане, удар или
прегазване с този автомобил.
В предвид на изложеното, неоснователни са твърденията в протеста, че няма
никакви обективни доказателства, които да сочат, че спрямо В. Б. е било оказано физическо
въздействие под каквато и да е форма от страна на Н. Ж. и което да е довело до неговото
падане на земята. Както се твърди в протеста, и двете заключения на СМЕ са катигорични,
че телесните увреждания върху черепа и главния мозък на пострадалия не са причинени от
удар с предмет с ограничена удрящо се повърхност, а са в резултат на директно въздействие
в тази област, причинено от падането на пострадалия. И тук именно е непълнотата на
доказателствата във връзка с причината за това падане и липсата на отговор относно времето
и начина на получената гръдна травма. Липсата на този отговор води до невъзможност да
се прецени дали същата предхожда получената ЧМТ и е причина за падането на
пострадалия, или е получена в последствие, в резултат на „прегазване“ от лекия автомобил
на св.Ж. и то след като лицето вече е било паднало. Подпълването на доказателствената
маса относно начина на получаване на гръдната травма, би довело до категоричност
относно причината за падане. Предмет на мотивите на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е била само една от двете възможни хипотези, а именно
хипертония и хипертонично сърце, в резултат на което му е станало лошо и е паднал, без да
бъде даден отговор на въпроса относно възможността пострадалия да е бил блъснат от
автомобила на Ж. и в резултат на това да е паднал, с последващ удар на главата в уличната
настилка и в резултат на това да е получена ЧМТ. Тази втора възможност е посочена от
вещите лица. Действително пострадалият Б. непосредствено сред като е бил намерен паднал
на земята в безпомощно състояние, е заявил пред свидетели, че никой не го е блъскал, а сам
е паднал, което не е преценено на плоскостта на състоянието му към този момент и
заявеното от същия при снемане на анамнезата, че няма спомен за случилото се.
Неоснователно се твърди в протеста, че липсват каквито и да било
доказателства, че пострадалият е бил блъснат от Ж., при положение че са налице обективни
находки – гръдна травма, по отношение на която липсва каквото и да било обяснение за
получаването й, а в заключението на вещите лица е посочена възможност да е получена при
удар от автомобила. Както се твърди в протеста, вещите лица са посочили като причина за
смъртта е масивния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и в мозъчната тъкан на
главния и малък мозък, но с уточнението, което се премълчава, че същият се дължи на удар
с твърд тъп предмет в лявата слепоочна област, видно от кръвопропиването на левия
слепоочен мускул, който удар не е бил с голяма сила. И тук отново се стига до
необходимостта да бъдат изследвани всички възможности и причини за падане на
пострадалия, при което е получил този кръвоизлив и в тази връзка дали описаните
увреждания при получената гръдна травма се дължат на поведение на друго лице.
Както е отразено в протестираното определение, посочената непълнота на
3
доказателствата, чието събиране е възможно, е довело до противоречие в мотивите на
постановлението и необоснованост на същото.
По отношение на маркираното в протеста, че изводът на прокуратурата за
наличие и на т.3 на чл.24, ал.1 от НПК е правилен, настоящият съдебен състав, прие че се
касае за неволно пренасяне на този текст в протеста, тъй като такъв извод в
постановлението за прекратяване не е правен, а и от материалите по делото е видно, че не е
налице.
С оглед на гореизложеното, Определението на Окръжен съд – Благоевград, с
което е отменено Постановление от 29.07.2020год. на Окръжна прокуратура –Благоевград, с
което на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП №331 ЗМ 201/2019год. по описа на РУ-Разлог поради липса на
осъществен състав на престъпление по чл.124 във вр. чл.129, ал.2 от НК; чл.343, ал.1 б.“в“
във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и делото е било върнато на ОП-Благоевград за изпълнение
на дадените указания в мотивите на определението, се явява законосъобразно и обосновано
и като такова следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид изложеното, Апелативен съд- София, НО , 3-ти, на осн. чл.243,
ал. 8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.08.2020год., постановено по ЧНД
№489/2020год. по описа на Окръжен съд – Благоевград е отменено Постановление от
29.07.2020год. на Окръжна прокуратура –Благоевград, с което на осн. чл.243, ал.1, т.1 във
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №331 ЗМ
201/2019год. по описа на РУ-Разлог поради липса на осъществен състав на престъпление
по чл.124 във вр. чл.129, ал.2 от НК; чл.343, ал.1 б.“в“ във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и
делото е било върнато на ОП-Благоевград за изпълнение на дадените указания в мотивите
на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4