РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501566 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. С. Т. против
решение № 1719/16.04.2024г. по гр.д.№ 7097/2023г. на ПдРС, ХIVгр.с., с което същият е
осъден да преустанови бездействието си, с което пречи на Г. А. А. и А. А. А. да упражняват
правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *****.*****.265 по КК и КР на гр.
****, като премахне част от навес, заснет като сграда с идентификатор *****.*****.265.3 по
КК и КР на гр. ****, която част е с размери 1,05 м. на 8,6 м. и е защрихована на скица-
приложение към съдебна техническа експертиза. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
трайната съдебна практика и със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съд не бил отчел обстоятелството, че към 2006г., когато жалбоподателят придобил
собствеността върху имота, съседен на този на въззиваемите, между двата имота вече
съществувала ограда с масивна основа и въпросният навес попадал изцяло в имота на
жалбоподателя без да било налице каквото и да било навлизане в имота на въззиваемите.
Изместването на границата по кадастралната карта навътре в имота на жалбоподателя
спрямо материализираната на място на терена граница било в резултат от неприложена
регулация, за прилагането на която въззиваемите отказвали всякакво съдействие. Акцентира
се и на факта, че премахването само на една част от навеса е невъзможно, без той да рухне
изцяло. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска по чл. 109 от ЗС.
1
От въззиваемите Г. А. А. и А. А. А. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С определение в закрито заседание на 12.11.2024 г. исковата молба по
първоинстанционното дело е оставена без движение с указание до въззиваемите - ищци да
уточнят кой и кога е построил оградата между двата съседни имота – техния и на ответника,
въз основа на какви строителни книжа, а също така да уточни, дали южната плътна стена на
навеса представлява част от оградата между двата имота. Подадена е молба за уточнение с
входящ номер от 27.11.2024 г., в която се сочи, че на въззиваемите не им е известно кой и
кога е строил оградата, заявени са искания за назначаване на съдебна техническа експертиза
и за 1 разпит на свидетел. От жалбоподателя е подаден отговор на исковата молба,
включително и за днешното съдебно заседание е подаден допълнителен отговор, с който се
поддържа, че оградата, вкл. и задната страна на навеса между двата съседни имота, са
изградени по регулационната граница между имотите, а също така, че оградата, вкл. и
задната страна на навеса са съществували към момента, в който той е придобил правото на
собственост върху имот 198. Представени са разпечатки от Google Еаrth заснемане и от
сайта на АГКК.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7097/2023г. на ПдРС, ХIVгр.с. е образувано по искова
молба от Г. и А. А.и против А. Т., с която са предявени искове по чл.109 от ЗС. В исковата
молба се твърди, че ищците са собственици на ПИ № *****.*****.265 по КК на гр. ****. В
имота им попадала част от сграда с идентификатор *****.*****.265.3 изградена и ползвана
от ответника- собственик на съседния от север ПИ № *****.*****.198, като до нея нямало
достъп от техния имот. Твърди се, че сградата им пречи да упражняват правото си на
собственост поради което искат нейното премахване в частта попадаща в имота им.
В подадения от ответника- жалбоподател във въззивното производство, отговор на
исковата молба се твърди, че сградата попада в двата имота поради неприложена регулация,
за което той поискал от ищците да уредят отношенията си. Между двата имота имало
изградена от ищците ограда, която също не съответствала на регулацията.
С нот.акт № 22/20.09.1996г. Е. К., М. К. М. М. и Б. У. са дарили на А. А. 1/10 ид.ч. от
нива от 0,500 дка. От нива, с площ от 6,081 дка., съставляваща имот пл.№ 145 в землището
на гр. ****, местността „*****“, масив ***** / имот пл.№ *****145/. С нот.акт №
*****.1996г. А. А. е купил от горепосочените дарители останалите 9/10 ид.ч. от същата нива
от 0,500 дка. Видно от приетото по делото на ПдРС удостоверение за наследници, А. А. е
починал на *****.2010г. и е оставил за свои наследници И.ка А.а / преживяла съпруга,
починала на *****.2012г./ и двама сина- въззиваемите Г. и А. А.и.
С нот.акт № *****.2006г. Г. К. е продал на А. Т. нива от 1,416 дка., съставляваща имот
пл.№ *****198 в землището на гр. ****- Запад, ведно с построените в имота къща и
второстепенни постройки. Като граничещ с този имот е посочен имот пл.№ *****349-
2
„жилищен терен на А. Г. А..
По първоинстанционното дело са приети заключения по СТЕ и СГЕ, изготвени
съответно от вещо лице инж.А. Х. и от вещо лице С. С.. От заключението на вещо лице Х. се
установява, че процесният навес има една плътна стена, с дължина 8,60 м., две частични
стени от двете му страни, покрит е с бетонна плоча с размери 8,60м./2,60м., която в предния
й край е подпряна с две бетонни колони с кръгло сечение. В заключението е записано
следното: „В северната част бетоновата плоча стъпва на ограден зид от газобетонови тухли
и бетонова стена в основи“. Очевидно вещото лице има предвид южната част, а не северната
част на бетоновата плоча, тъй като имотът на жалбоподателя е разположен от северната
страна на имота на въззиваемите и в случай, че плътната стена на навеса е от северната му
страна, тя би попадала в имота на жалбоподателя и би се оформил свободен достъп откъм
имота на въззиваемите, а не откъм неговия имот / този извод се потвърждава и от
описанието на навеса, което се съдържа в заключението на вещо лице С./.
От заключението на вещо лице С. се установява, че имотите по горепосочените
нотариални актове са идентични съответно с ПИ № *****.*****.265 и ПИ №
*****.*****.198. Процесният навес е изцяло отворен от северната си страна, като обслужва
изцяло и само ПИ № *****.*****.198. Той има плътни стени от юг, запад и частично от
изток, които не позволяват достъп откъм имота на въззиваемите. Площта, с която той
навлиза в ПИ № *****.*****.265 е с размери 8,6м. х 1,05м. и е защрихована на скицата към
заключението, съставляваща неразделна част от обжалваното решение. На л.17 по
първоинстанционното дело е налице частно геодезическо заснемане, което в съпоставка с
констатацията на вещо лице Х., че бетонната покривна плоча на навеса стъпва на ограден
зид, индиректно подкрепя твърдението на жалбоподателя, че между имотите съществува
ограда, която представлява част от южната стена на навеса. На геодезическото заснемане се
вижда, че малко по на юг от южната имотна граница на ПИ № *****.*****.198, е изчертана
успоредна на нея линия между точки 32 и 43, която преминава по южната фасада на
процесната постройка и която следва да обозначава съществуваща ограда. В показанията си
разпитаният по първоинстанционното дело свидетел П. К. сочи, че живее в имота на А.и. В
имота дошли да замерват геодезисти и от тях той разбрал, че процесният навес навлиза с 80
см. В имота на А.и. Задната стена на навеса / тази откъм имота на А.и/ представлява част от
плътната ограда между двата имота.
От събраните по делото доказателства не се установява твърдението на
жалбоподателя да е налице неприложена дворищна регулация, която да предвижда
приобщаване на цялата площ под навеса към неговия имот. Със Заповед № ОА-
1594/17.08.2001г. на Зам.кмет „ТСУ“ на Община- гр. **** / л.11 по първоинстанционното
дело/ е одобрен план за застрояване /ПУП- ПЗР/ за имоти пл.№№ *****349 и *****265, за
които е отреден общ УПИ. От графичната част към заповедта / л.6/ е видно, че този план не
предвижда промяна на границата между имот пл.№ *****265 / настоящ ПИ №
*****.*****.265/ и разположения на север от него имот пл.№ *****198 / настоящ ПИ №
*****.*****.198/. Не е налице разминаване между имотната и дворищно-
3
регулационнатаграници между двата имота. От събраните доказателства не се установява
също така да е налице разминаване между границата по картата на възстановената
собственост, въз основа на която е изработен одобрения със Заповед № ОА-
1594/17.08.2001г. на Зам.кмет „ТСУ“ на Община- гр. **** ПУП- ПЗР, и действащата
кадастрална карта.
По настоящето дело е разпитана свидетелката Х. Л. С. /без родство със страните/. В
показанията си тя сочи, че познава жалбоподателя като съсед на ул.“*****“. Познава и А.и
като съседи. С двете семейства- това на А. Т. и с покойните родители на въззиваемите Г. и А.
А.и навремето се били събирали на кафе. Преди това свидетелката била много близка и с
предишните собственици на имота на жалбоподателя. От 54 години свидетелката живеела в
съседство с двата имота. Къщата и оградата били построени от стария собственик, който
продал имота на А. Т.. Старият собственик бил съученик на мъжа на свидетелката и той
построил оградата и къщата. Оградата била от бетонни тухли. Свидетелката много добре си
спомня, че е построена от стария собственик, защото дори имали идея да си оставят
вратичка между двата имота. Оградата била построена преди А. Т. да купи имота, някъде
през 2000 и някоя година. Преразпитан е и свидетелят П. А.ов К., които в показанията си
сочи, че покривната плоча на навеса, който е в имота на А. Т., се опира на оградата, т.е., че
задната стена на навеса представлява част от оградата.
От заключението на вещо лице С. С. категорчино се установява, че процесният
навес навлиза в имота на въззиваемите върху площ с размери 8,6м. х 1,05м. Достъпът им до
тази площ е препятстван от задната стена на навеса, представляваща част от оградата между
двата имота. Навесът, както и оградата, не са изградени от жалбоподателя, а от неговия
праводател, но това не дава основание за запазване на съществуващо противоправно
положение. Както се сочи и в мотивите към Решение № 348 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 903/2011 г., I г. о., „Смущаването в упражняването на правото на собственост може да се
изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа
противоправно състояние в съседен имот, което е довело до трайно и продължително
смущаващото въздействие върху вещта“. Действително само част от процесния навес
навлиза в имота на въззиваемите, а както се сочи в мотивите към Решение № 122 от
6.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о., „Решението по чл. 109 ЗС следва да се
ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в правната сфера на
ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца“. С обжалваното решение е
постановено премахване именно на тази част от навеса, която навлиза в ПИ №
*****.*****.265, но не и тази, която е над част от имота на жалбоподателя. Дали е възможно
частично премахване на навеса- така както е постановено от съда, е въпрос на техническо
решение, но така или иначе навлизането в имота на въззиваемите следва да бъде отстранено.
В мотивите към Решение № 122 от 6.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о. се сочи
също така следното:“ Ако постройката е изградена със съгласието на собственика на
съседния имот и е търпяна от него повече от 40 години, неговият правоприемник няма
правото да иска премахването й. Собствениците на съседни имоти могат да постигнат
4
съгласие за застрояване на регулационната линия /дори и неформално/ и са длъжни да
съобразяват поведението си с това фактическо състояние, ако то е трайно установено. Така
постигнатото съгласие следва да обвързва и техните правоприемници, които придобиват
собствеността с оглед правното и фактическо състояние на вещта, като съществуващите
ограничения в ползването, включително и касаещи отстоянията и разположението на
съществуващите в имота сгради, не представляват скрит недостатък на вещта, видими и
известни са за приобретателя. Поради това следва да се приеме, че правото на собственост е
придобито и с оглед съществуващите ограничения в ползването“. Има се предвид
постигнато между предходни собственици на съседни имоти съгласие за застрояване на
дворищно- регулационната граница, но не и такова за навлизане в чужд имот. Неформалното
съгласие за навлизане в чужд имот няма вещно- прехвърлително действие и не лишава
собственика на засегнатия от навлизането имот да брани собствеността си. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемите бъдат
присъдени разделно направените от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от
500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1719/16.04.2024г. по гр.д.№ 7097/2023г. на ПдРС,
ХIVгр.с., с което жалбоподателя А. С. Т. е осъден да преустанови бездействието си, с което
пречи на Г. А. А. и А. А. А. да упражняват правото си на собственост върху ПИ с
идентификатор *****.*****.265 по КК и КР на гр. ****, като премахне част от навес, заснет
като сграда с идентификатор *****.*****.265.3 по КК и КР на гр. ****, която част е с
размери 1,05 м. на 8,6 м. и е защрихована на скица- приложение към съдебна техническа
експертиза.
ОСЪЖДА А. С. Т. от гр.*****, ЕГН: **********, да заплати разделно на Г. А. А. от
гр.*****, ЕГН: ********** и на А. А. А. от гр.*****, ЕГН: **********, по 250 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5