Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….12.2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 1823/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба вх. №
4633/07.08.2019 г. на В.М.С., ЕГН **********, Р.С.Р., ЕГН ********** и Т.С.
С., ЕГН ********** срещу Решение № 212/24.07.2019 г., постановено по гр.д. №
931/2015 г. на ПРС, III с., в частта, с
която в качеството на наследници на С.
Р.С., ЕГН **********, всеки от тях е
осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев", № 2, сумата 521.42 лв.,
представляваща 1/3 от изплатеното по щета № 187/24.04.2007 г., обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1564.25 лв., за увреден при ПТП, настъпило на
06.10.2006 г., в гр. Дългопол, л. а. „ ***“, ДК. № **********, причинени от
общия им наследодател С. Р.С., при управление на колесен трактор „***”, ДК № ***,
с прикачена сеялка „***”, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и сумата 150.04 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва за периода
02.09.2007 г. - 24.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.08.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. В с.з. не изпращат представител.
Въззивниците считат, постановеното решение за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон
и неправилно интерпретиране на събраните доказателства. В резюме оплакванията
на въззивниците се свеждат до следното: Неправилно не било допуснато участието
на работодателя и то при предявен насрещен иск като съдът бил длъжен да се
произнесе по предявения иск. Неправилно първоинстанционния съд при
произнасянето си е съобразил разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, без да съобрази чл. 49 ЗЗД и да ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на работодателя като
ирелевантно било наличието или липсата на задължителна застраховка „ГО“. Излага
виждане по вида на отговорността и приложението на чл. 49 ЗЗД. По същество
отправя искане за обезсилване на атакувания съдебен акт, а в условията на
евентуалност неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Гаранционен фонд, депозира отговор, в
който счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Счита, че изложените във въззивната жалба доводи и възражения
са в резултат на некоректно интерпретиране на факти, обстоятелства и нормативна
регламентация. Поддържа доводите изложени пред първостепенния съд. Намира част
от изложените във въззивната жалба доводи за ирелевантни към предмета на спора. По същество отправя
искане за потвърждаване на постановеното съдебно решение. В с.з. не изпраща представител.
ВОС по
предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ПрРС е образувано по искова
молба на Гаранционен фонд,
за
осъждане на С. Р.С. да заплати сумата 1564.25
лв., представляваща изплатеното
обезщетение по щета № 187/24.04.2017 г., за нанесени щети,
вследствие на виновно причинено от ответника ПТП на 06.10.2006 г., по л.а. „***”,
ДК № **********, собственост на П.К.К. от гр. Асеновград ведно със законната лихва върху тази
сума, от датата на завеждане на исковата молба – 24.08.2009 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 487.99 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 02.07.2007 г. (датата на изплащане на обезщетението) – 24.08.2009 г.
Ищецът твърди, че виновен за ПТП, настъпило на
06.10.2006 г. е ответникът, който
управлявайки
колесен трактор „***",
ДК № ***, с прикачена сеялка „***“, собственост на „Пиреос Лизинг България“
ЕАД, в гр. Дългопол, при движение по път III-208 - ул. „Наско
Обретенов“, в района на ЖП товарна гара, прикрепения инвентар заема част и от
лентата за насрещно движение, поради което блъска движеното се в нея МПС „***“
и причинява щети по него. Предвид липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на произшествието за управляваното от ответника МПС,
застрахователно обезщетение било изплатено на собственика на увредения
автомобил от страна на ищеца. Отправена
била покана № 480/25.07.2007 г. до виновния водач – ответника да възстанови
платеното, липсата на изпълнение на това задължение обусловило и правния
интерес от предявяване на иска.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът
С., депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че не е бил виновен за настъпване на произшествието, оспорва
констатациите в представения протокол за ПТП, релевира възражение за неговата
нищожност, поради наличие на пороци, които не конкретизира. Твърди, че
отговорността следва да се носи от неговият работодател „Аспарухово Лейки
Инвестмънт Къмпани“ ООД, чието задължение е било сключването на застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди, че като работник не е имал задължение да
сключва задължителна застраховка. По същество отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция.
В хода
на производството, на 30.04.2010 г., ответникът С. е починал и като ответници в
производството са конституирани неговите наследници и настоящи въззивници.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна, следното:
От представения ПТП № 722299/07.10.2006 г.,
се установява, че на 06.10.2006 г., около 22.50 ч., в гр. Дългопол, на път III-208 – ул.
„Никола Обретенов“, в района на ЖП товарна гара, С. Р.С., ЕГН **********, при
управление на колесен трактор „***",
ДК № ***, с прикачена сеялка „***“, заема част от платното за движение на
насрещно движещия се л.а. „***“, ДК № **********, собственост на П.К.К.,
в резултат от което става причина за настъпване на ПТП с материални щети. В
протокола са отразени видимите щети по л.а. „***“. В протокола е налице
констатация, че за управляваното от С. превозно средство не е налице
застраховка „ГО“.
По делото са представени и доказателства за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на наследодателя на
ответниците, като са съставени АУАН №№ 311422, за нарушения на чл. 20, ал. 2 и
чл. 44 ал. 2 ЗДвП и 311410, за нарушение по чл. 259, ал. 1, вр. чл. 249, т. 1 КЗ. Издадени са НП № 431/2006 г., влязло в сила на 25.01.2007 г. и № 77/2006
г., влязло в сила на 22.01.2007 г.
Представено е издаденото НП № 77/27.11.2006
г., връчено на съпругата на С., отв. В.С. на 12.01.2007 г. и влязло в законна
сила на 22.01.2007 г., по силата на което е наложено административно наказание
за това, че при процесното ПТП е управлявал МПС – трактор, ДК № ***, без
сключен договор за застраховка „ГО“.
За установяване на твърденията на ищеца по
делото са представени: уведомление за имуществени вреди от 18.04.2007 г.,
изходящо от П.К.К.; техническа експертиза по щета от 29.11.2006 г., доклад по
щета № 187/24.04.2007 г. и заключителна техническа експертиза по щета №
187/26.04.2007 г.
Видно от представеното преводно нареждане от 02.07.2007
г. е, че ищецът е наредил плащането на сумата 1564.25 лв., по сметка на П.К.К.
като основание за плащането е посочено – обезщетение по щета № 187/24.04.2007
г.
Представена е и регресна покана изх. №
ГФ–РП-480/25.07.2007 г., с която ищецът е поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение в размер на 1572.25 лв., в полза на П.К.. Поканата е
получена на 29.05.2014 г.
В съответствие с така възприетата фактическа
установеност, въззивния състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като такъв с правно
основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По
оплакванията на въззивниците, съставът на ВОС намира следното: Съобразно уреденото в
разпоредбата на чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.),
приложима към процесното спорно правоотношение с оглед момента на възникването
му - плащането на обезщетение, регресното суброгационно право предвижда, че
след изплащането на обезщетение за имуществените вреди по застраховка
”Гражданска отговорност”, ако причинителят на ПТП не е имал застраховка
„Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното.
В конкретния случай, съобразно изложението
във въззивната жалба, първото оплакване касае произнасянето на първостепенния
съд с Определение № 482/31.05.2019 г., с което са отменени актове на ПрРС по
движението на делото, по реда на чл. 253 ГПК. Това оплакване следва да бъде
квалифицирано като такова за допуснато съществено процесуално нарушение от
страна на първоинстанционния съд, доколкото цитираното Определение не подлежи
на самостоятелен инстанционен контрол.
Съставът на въззивния съд намира, че отмяната
на посочените в диспозитива на акта други разпореждания и определения,
постановени по първоинстанционното дело, не представлява съществено процесуално
нарушение от страна на ПрРС, което да рефлектира върху допустимостта или
правилността на решението. Напротив, с Определение № 482/31.05.2019 г.,
съдията-докладчик е отстранил допуснати процесуални нарушения по движението на
делото, след връщането му за ново разглеждане, от други съдии-докладчици,
изразяващи се в предприета нова размяна на книжа между ищеца и наследниците на
ответника, при вече завършила такава приживе на наследодателя им и произнасяне
по искания релевирани в границите на тази повторна размяна. Обстоятелството, че
наследниците на едната от страните, встъпват, респ. са конституирани, във
висящия исков процес, не презюмира отпочването му от фазата на размяна на
съдебните книжа. Наследниците заместват наследодателя си от етапа, на който
спора се е намирал към момента на неговата смърт, но за тях не възникват на
самостоятелно основание процесуалните права, които вече са били упражнени или
са пропуснати, от наследодателя им.
В останалата си част оплакванията във
въззивната жалба касаят ангажираната от страна на първоинстанционния съд
отговорност на наследодателя на ответниците, вместо да ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на неговия работодател за вредите
причинени при изпълнение на възложената работа. Въззивния съд, принципно
споделя теоретичните постановки и е запознат с посочената от въззивниците
практика, както и я споделя. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
виновно причинените от деликвента – ответник, вреди и в негова полза са
възникнали регресните права, при наличието на посочените в чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.),
основания. Наследодателят на ответниците е управлявал МПС без за него да е
налице сключена застраховка на гражданската му отговорност, която безспорно е
от кръга на задължителните и чиято липса не е спорна между страните. След като
ищецът е носителя на регресните права, то именно той е и легитимираното лице да
прецени спрямо кого да реализира тези си права като съдът извършва преценка
дали са налице основанията за това. В случая, спрямо кого се реализират
регресните права е определено от посочената по-горе разпоредба на КЗ (отм.)
и това е виновния за настъпването им водач. Следва да бъде посочено, че
основанието за възникване на регресните права на ищеца не е заплащането на
обезщетение за репариране на вреди настъпили при или по повод на възложената на
наследодателя на ответниците работа, а заплащането на обезщетение по причина
липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
вредоносното събитие. Безспорно
е, че задължителната застраховка „ГО“ касае отговорността за вреди настъпили
при или по повод използването на определено превозно средство. Съобразно
разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗДвП, на водачите на МПС е вменено и
задължението да носят документ за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно
средство, което управляват и за тегленото от него ремарке, когато такова е
налице. Отнесена към конкретиката на казуса тази разпоредба води до извода, че
преди да предприеме управление на МПС наследодателят на ответниците е бил
длъжен да се увери, че разполага с всички необходими документи за него, а в
случай, че такива не са му били предоставени да не предприема управлението му.
По останалите основания за ангажиране
отговорността на въззивниците и нейния размер, въззивния съд споделя изложените
от ПрРС мотиви, поради което препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК
В заключение, въззивната жалба е
неоснователна, а съдебния акт като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден в атакуваната му част.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК, разноски макар и да се следват на въззиваемия, предвид липсата на искане
и доказателства за направени такива, не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАВА
Решение
№ 212/24.07.2019 г., постановено по гр.д. № 931/2015 г. на ПРС, III с. в частта, с която В.М.С., ЕГН **********, Р.С.Р., ЕГН **********
и Т.С. С., ЕГН **********, в качеството на наследници на С. Р.С., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев", № 2, по 521.42 лв. (петстотин двадесет и един лева и 42 ст.) всеки, представляващи 1/3 от изплатеното по щета №
187/24.04.2007 г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1564.25 лв., за
увреден при ПТП, настъпило на 06.10.2006 г., в гр. Дългопол, л. а. „ ***“, ДК.
№ **********, причинени от общия им наследодател С. Р.С., поч. На 30.04.2010
г., при управление на колесен трактор „***”, ДК № ***, с прикачена сеялка „***”,
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и по 150.04 лв. (сто и петдесет лева и
04 ст.), всеки, представляващи 1/3
от мораторна лихва за периода 02.09.2007 г. - 24.08.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 24.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
необжалваната си част Решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.