Р Е Ш Е Н И Е
№ 489/15.3.2023г.
Град Пловдив, 15.03.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 215 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Министерство на земеделието срещу решение № 1934 от 17.10.2022
г., постановено по а.н.д. № 3318 по описа на Районен съд Пловдив за 2022
година, с което е отменено наказателно постановление № НП-96 от 03.05.2022 г.
на министъра на земеделието, с което на В.М.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 2549 лева за нарушение на чл.2, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 ЗОЗЗ, вр. чл.3,
ал.2, изр.1 ППЗОЗЗ.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на
решението и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител я оспорва и моли тя да
бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира
разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите
са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства, че при съставяне
на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 ЗАНН и сроковете по чл.34 ЗАНН, не са допуснати съществени
процедурни нарушения, които да са опорочили производството, актовете и правата
на нарушителя, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи. Според районния съд нарушението е описано надлежно в наказателното
постановление и са посочени всички индивидуализиращи белези – време, място,
авторство и обстоятелства, при които то е извършено, поради което не е налице
засягане на правото на защита на нарушителя, който е имал пълната възможност да
разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Според районния съд
непосочването на доказателствата не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Според районния съд наказващият орган законосъобразно е
упражнил правомощието си по чл.53, ал.2 ЗАНН с оглед безспорното установяване
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Затова според
първостепенния съд наказващият орган не само може, но е длъжен да даде правилна
правна квалификация на установеното деяние, за да приложи правилно закона и да
издаде законосъобразно постановление. Затова като неоснователно е преценено
възражението на жалбоподателя за съществено нарушение във връзка с
разминаването в правната квалификация на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление, защото няма разминаване относно фактическата страна на
нарушението, а неговата правна квалификация е същностна дейност на наказващия
орган. Като неоснователно е възприето също възражението за липса на подпис на
наказващия орган, защото наказателното постановление е подписано от зам.-министъра
на земеделието, на когото със заповед е възложено упражняването на правомощията
на министъра на 03.05.2022 г. поради отсъствието на титуляря, т.е., в условията
на заместване.
Според районния съд, обаче, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва по несъмнен
начин извършването на нарушение по чл.2, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 ЗОЗЗ, вр. чл.3,
ал.2, изр.1 ППЗОЗЗ, защото наказуемо по чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ е
използването на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна
на предназначението. Следователно фактическият състав на нарушението изисква
установяване факта на използване на конкретна земеделска земя за неземеделски
нужди, за което не е издадено предварително разрешение от компетентните органи
за промяна на предназначението й. Според първостепенния съд осъщественото
строителство на сграда е в пряко нарушение на чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ, а от друга
страна, установеният на място рибарник в част от имота също представлява
действие, несвързано със земеделска цел. Следователно единственият възможен
извод е да се приеме, че с акта на строителство е осъществено поведение, което
не е съобразно с използването на земеделската земя съгласно предназначението й.
Нещо повече, поддържането на състоянието на реализиран строеж и употребата му
също следва да се приеме като поведение, което представлява използване на
земеделската земя за неземеделска нужда, не по предназначение. Въз основа на тези
констатации първостепенният съд приема, че обективната страна на нарушението и
фактическият му състав са доказани, но не е доказано реализирането на строежа
и/или използването му за неземеделска нужда да е извършено именно от
жалбоподателката, не се установява авторството на деянието. Макар жалбоподателката
да е съсобственик на поземления имот, недоказан според съда е фактът, че именно
тя е извършила строителството и използва построената сграда по повод на
изградения рибарник, което е за неземеделска нужда, като в тази насока липсват
свидетелски показания, не е достатъчно доказателство също представеното
разрешение за строеж. Според първостепенния съд недоказването на авторството на
твърдяното деяние представлява неизпълнение на задължението за установяване на
всички елементи от обективната страна на нарушението, което е основание да се
прецени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Според районния съд санкционната норма
е правилно определена и правилно е преценено, че отегчаващо отговорността
обстоятелство е увреденото почвено плодородие и влошените екологични функции на
почвената покривка, което възпрепятства ползването му впоследствие по
предназначение. Отчетено е и смекчаващото отговорността обстоятелство –
извършване на нарушение за първи път. Същевременно, обаче, липсват мотиви относно
определения от наказващия орган размер на наложената глоба, който размер според
съда не съответства на самото увреждане, изразяващо се в използване на 40 кв.м
от имота за неземеделски нужди.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил обосновани и
съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Неоснователно е
възражението на касатора, че от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност в случая е фактът кой е собственик на
имота. Това твърдение не съответства на нормата на чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ,
съгласно която се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което
използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на
предназначението й. Т.е., законът определя като нарушител всяко физическо лице,
а не собственикът на земята, поради което в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже кой е действителният извършител на административното
нарушение. В този смисъл изводите на районния съд за липса на конкретни и
недвусмислени доказателства, че в.Д. е извършител на процесното нарушение са
напълно обосновани и правилни.
Обоснован и правилен
е изводът на първостепенния съд и относно липсата на мотиви за размера на
определената глоба. Цитираният в касационната жалба доклад от 04.03.2021 г. на
министъра на земеделието е вътрешноведомствен акт, който не е цитиран в
наказателното постановление, нито е обяснен по друг начин механизмът на
изчисляване на конкретния размер на глобата, поради което неоснователно е и
това възражение на касатора.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията за
заплащане на разноските, същото като основателно и доказано в размер на 1000
лева за адвокатско възнаграждение (л.13) следва да се уважи и да бъде осъдено
Министерството на земеделието да заплати на ответника тази сума. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1934
от 17.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 3318 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
ОСЪЖДА Министерството
на земеделието да заплати на В.М.Д., ЕГН **********,***,
сумата 1000 (хиляда) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.