Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Луканов гр. дело № 2785 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.И.Х., допълнена с молба от 25.03.2019г. (лист 66-67 от
делото), който твърди, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 2
(две), находящ се на 2 (втори) етаж на кота +5.38 % (пет цяло и тридесет и осем
стотни), състоящ се от: дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, един
кабинет и сервизни помещения, със застроена площ от 97.31 кв. м. (деветдесет и
седем цяло и тридесет и една стотни квадратни метра) при съседи: калкан,
асансьор, стълбищна клетка, двор, калкан и бул. „Витоша”, заедно с мазе № 4
(четири), находящо се в сутерена на кота -2.80 (минус две цяло и осемдесет
стотни) с площ от 2.16 кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни квадратни метра)
при съседи: мазе № 5 (пет), коридор, стълбище и калкан, съгласно документ за
собственост - нот. акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015
г. СВ София, а съгласно схема № 15- 247878-21.03.2019г., изд. от служба по ГКК
София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.672.2.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: гр. София, район Триадица, бул. „*********, самостоятелният
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.672
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 97.31 кв. м., прилежащи части: мазе № 4,
с площ от 2.16 кв.м. и 12.69 % ид. ч. от общите части на сградата, стар
идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта 68134.1001.672.2.1, над обекта: 68134.1001.672.2.3,
заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и шестдесет и девет стотни процента) идеални
части от общите части на сградата и от УПИ Х-10 (десети, отреден за имот
планоснимачен номер десети), целият е площ от 220 кв.м. (двеста и двадесет
квадратни метра), в квартал 380 А (триста и осемдесет, буква „А”) по плана на
град София, местност ГГЦ-Г-6 (шест)-II (втора) част, при граници по скица:
улица, УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14, УПИ II-14, УПИ III-2, УПИ IX-15, съгласно
документ за собственост - нот. акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229
от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно скица на ПИ № 15-247873-21.03.2019г.,
издадена от служба по ГКК София, представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1001.672 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма, издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: гр. София, район Триадица, бул. „*******, местност IV-67, е с площ
от 228 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 10, квартал 380 А, парцел X, съседи: 68134.1001.674,
68134.1001.673, 68134.1001.671, 68134.1001.964, 68134.1001.677, 68134.1001.675.
Ищецът
поддържа, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по
силата на договор за дарение, сключен между него и Т.П.И. – негова майка,
обективиран в нот. акт № 164 от 13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус
с рег. № 207 на НК и район на действие СРС. Твърди, че от уведомление за въвод
по чл. 498 от ГПК, връчено му на 18.07.2018 г. от ЧСИ узнал, че същият имот е
бил възложен с постановление за възлагане по изп. дело № 20117810400789 по
описа на ЧСИ Г. Д., вписано на 17.12.2018 г. под рег. № 84734, акт № 179/2018г.
на Служба по вписванията София на ответника Н.К.Д.. Изпълнителното дело било
образувано, въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 20348/2011г. по описа на СРС, ГО, 51 състав
против длъжника Т.П.И.. Излага още, че по искане на ЧСИ била вписана възбрана
върху имота, насрочен опис и публична продан на имота. Поддържа също, че
изпълнителното производство е било спряно по разпореждане на съда с
обезпечителна заповед от СГС, която в последствие е била обезсилена с
определение № 1736 от 08.08.2012 г. по ч. гр. д. №1863/2012 г. на САС, ГО.
Счита, че от датата на постановяването и влизането в сила на определението на
САС е отпаднало законното основание за спиране на изпълнението. Поддържа, че
след изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради
бездействието на взискателя са настъпили основания за прекратяване на
изпълнителното производство. С молба от 21.08.2015 г. длъжникът поискал
прекратяване на производството и вдигане на наложената възбрана, но ЧСИ отказал
да го прекрати. Ищецът изтъква, че с настъпването на предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона,
като се позовава на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че въпреки прекратяването, на 17.02.2016 г.
бил извършен опис на процесния недвижим имот. По молба на „А.П.“ ЕООД и въз
основа на сключен с взискателя договор за цесия от 31.03.2017г. същият бил конституиран
като взискател по цитираното изпълнително дело. Имотът бил изнесен на публична
продан и възложен на купувача – ответника Н.К.Д. с постановление от
09.06.2017г.
С исковата
молба се поддържа, че действието на възбраната от ЧСИ се разпростира само в
рамките на изпълнителното дело, така че при липсата на валиден висящ
изпълнителен процес и след като към датата на описа (17.02.2016 г.) и на
публичната продан имотът не е бил собственост на длъжника, прехвърлянето на
вещното право върху имота на ищеца е противопоставимо на взискателя, длъжника и
купувача по публичната продан. Твърди, че последващото постановление за
възлагане не е породило вещноправното си действие и не може да легитимира
купувача като собственик на имота.
Иска съдът да
признае за установено по отношение на ответника Н.К.Д., че ищецът е собственик
на спорния недвижим имот. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д.С.С.
от САК поддържа исковата молба. В хода на устните състезания излага доводи за
основателност на предявения иск. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В
срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита по съществото на спора.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор, ответникът Н.К.Д., чрез надлежно упълномощен
представител – адв. Н.Г.Б. от САК, оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че сключеният от ищеца договор за дарение е в нарушение
на чл.451, вр. с чл.452, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК, тъй като е след вписаната възбрана
и не е противопоставим на взискателя и на купувача по публичната продан (чл.
496, ал.2 от ГПК). Иска привличане на трети лица помагачи на ответника. Сочи
доказателства.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие поддържа
отговора на исковата молба и изложените в него факти и обстоятелства.
Претендира разноски. Прави възражение за присъждане разноски за адвокатския
хонорар на ищцовата страна, тъй като не са налице основанията на чл. 38 от
ЗАдв. Представя писмена защита след изтичане срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК.
Трето лице
помагач „А.П.“ ЕООД с ЕИК *********, чрез представителя си по пълномощие - адв.
А.В.С. от САК, представя становище, с което оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Не сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание „А.П.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва предявения иск и
поддържа становището си. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на
иска и възразява за присъждане разноски за ищцовата страна на основание чл. 38
от ЗАдв. Представя писмена защита в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК.
Трето лице
помагач ЧСИ Г. С.Д., чрез надлежно упълномощената адв. А.М.Д. от САК, представя
становище, с което оспорва иска като неоснователен. Не сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание третото лице Д., чрез пълномощника си, оспорва предявения
иск, като неоснователен. Пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Не представя писмена защита.
Трето лице
помагач Т.П.И., представя становище, с което признава иска като допустим и
основателен. Излага доводи, с който поддържа твърденията в исковата молба и
оспорва отговора на исковата молба и становището на „А.П.“ ЕООД. Не сочи
доказателства.
В открито съдебно
заседание Т.П.И. поддържа становището си и оспорва заявеното на ЧСИ Д., като
неоснователно. В хода на устните състезания моли да бъде уважен предявения иск
и да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски, както са поискани от адв. С..
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита по съществото на
спора.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК
и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е
приет, като неоспорено от страните доказателство, нотариален акт № 164 от
13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус Е.И., с рег. № 207 на НК и
район на действие СРС, от което се установява, че на 13.07.2015г. Т.П.И. е
дарила на своя син Г.И.Х., описания процесен недвижим имот. Дарителката си е
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на дарения имот (лист
12-13 от делото).
Видно от покана
за доброволно изпълнение с изх. № 00107/03.01.2019г., по изп. дело №
20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., Г.И.Х. е поканен на основание влязло в
сила постановление за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017г. и на основание
чл. 498 от ГПК, да предаде на купувача Н.К.Д., владението върху описания
процесен недвижим имот (лист 16 от делото).
От
приложеното в цялост изп. дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., се установява, че
изпълнителното дело е образувано по искане на взискателя „О.Б.Б.“ АД, срещу Т.И.П.
въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2011 г., издаден по гр. д. №
20348/2011г. по описа на СРС (лист 3 от изп. дело). Дължимата престация се
изразява в задължение за заплащане на парично задължение за сумите от
239 690.15 евро главница по договор за предоставяне на банков кредит от
10.04.2008г. ведно със законна лихва от 13.05.2011г. до окончателното плащане,
7 304.83 евро договорна лихва за периода от 28.09.2010г. до 12.05.2011г.
по чл.5 от договора, 128.13 евро наказателна лихва за периода от 28.09.2010г.
до 12.05.2011г. по чл.6 от договора и разноски в размер на 16 009.59 лв.
С молба изх.
№ 10736/29.06.2011г. е отправено искане към Агенция по вписванията за налагане
на възбрана върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична
община, район Триадица, бул. „*******, а именно апартамент № 2, находящ се на
втори етаж на кота +5.38 със застроена площ от 97.31 кв.м., заедно с мазе № 4,
находящо се на сутерена на кота – 2.80, с площ от 2.16 кв.м. заедно с 12.69 %
идеални части от общите части на сградата и урегулиран поземлен имот Х-10,
целият с площ от 220 кв.м. по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6“ за
обезпечение на вземане на „ОББ“ АД по изп. дело № 20117810400789 при ЧСИ Г. Д.
рег. № 781, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2011 г.,
издаден по гр. д. № 20348/2011 г. по описа на СРС, 51 състав. Възбраната е
вписана, считано от дата 05.07.2011г.
С определение
от 01.08.2011 г., постановено по гр. д. № 3068/2008 г. по описа на СГС, I ГО,
16 с-в, е допуснато обезпечение на предявените от Н.И. М.срещу Г.В.П.– П.а, А.П.П.,
П.А.П., Д.П. П.а и Т.П.И. установителен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и установителен иск за собственост върху недвижимите имоти, находящи се гр.
София, квартал Симеоново, улица „******на първи и втори етаж, чрез прилагане на
обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. дело № 20117810400789 по
описа на ЧСИ Г. Д. с рег. № 781 при КЧСИ с район на действие Софийски градски
съд (лист 84 от изп. дело). По силата на определение от 08.08.2012г. по ч.гр.д.
№ 1836/2012г. по описа на Софийски апелативен съд (САС) допуснатата
обезпечителна мярка е отменена и издадената обезпечителна заповед от
01.08.2011г. е обезсилена. Това определение на САС е влязло в сила в деня на
постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване.
С молба вх. №
3440/25.02.2013г. Т.П.И. е отправила искане към ЧСИ Г. Д., предвид връчената
покана за доброволно изпълнение от 21.07.2011г. по изп. дело № 20117810400789 и
начисляването на лихви за забава, да предприеме изпълнителни действия по
насрочване на опис и изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, намиращи
се в гр. София, квартал Симеоново, улица „******, и да свали възбраната върху
недвижимия имот, находящ се в гр. София, бул. „******(лист 109-110 от изп.
дело).
С молба вх. №
14520/20.08.2013г. взискателят „ОББ“ АД е сезирал съдебния изпълнител с искане
за насрочване на извършването на опис, оценка и публична продан на двата
недвижими имота, върху които била учредена договорна ипотека в полза на взискателя
и на имота, находящ се гр. София, бул. „******. На 04.10.2013г. ЧСИ Д. се е
произнесъл положително по това искане, но „след отмяна на спирането“ (лист 111
от изп. дело).
С молба с вх.
№ 15939/21.08.2015г. Т.П.И. е отправила искане за прекратяване на изпълнително
дело № 20117810400789 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с оглед на
обстоятелството, че в период от две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. С постановление върху молбата от
22.08.2015г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, като е
посочил, че производството е спряно с обезпечителна заповед по нареждане на
съда (лист 112 от изп. дело). Постановлението на съдебния изпълнител е връчено
на длъжника на 25.08.2015г. (лист 113 от изп. дело).
С молба с вх.
№ 1119/22.01.2016г. взискателят „ОББ“ АД е представил заверен препис от определение
№ 1736/08.08.2012г., постановено по ч.гр.д. № 1863/2012г. по описа на САС, 2-ри
състав, по силата на което е отменена наложената обезпечителна мярка спиране на
изпълнението и е направил искане за възобновяване на изпълнителното
производство чрез насочване на изпълнителни действия върху възбранените
недвижими имоти. С постановление от същата дата - 22.01.2016г. съдебният
изпълнител е възобновил изпълнителното производство по изп. дело № 20117810400789
(лист 147-148 от изп. дело).
С призовка за
принудително изпълнение Т.П.И. е била уведомена за въобновяването на
производството, в частност за насрочените описи на 17.02.2016г. за недвижими
имоти, находящи се в гр. София, квартал Симеоново, улица „******и за спорния недвижим
имот, намиращ се в гр. София, бул. „******(лист 154-155 от изп. дело).
Видно от протокол
(лист 17-18 от настоящото дело), съставен по реда на чл. 483 от ГПК на
17.02.2016 г. по изпълнително дело № 20117810400789, ЧСИ Г. Д., чрез
помощник-частен съдебен изпълнител Р.А., е извършил опис на процесния недвижим
имот в гр. София, Столична община, район Триадица, бул. „*******, а именно апартамент
№ 2, находящ се на втори етаж на кота +5.38 със застроена площ от 97.31 кв.м.,
заедно с мазе № 4, находящо се на сутерена на кота -2.80, с площ от 2.16 кв.м.
заедно с 12.69 % идеални части от общите части на сградата и урегулиран
поземлен имот Х-10, целият с площ от 220 кв.м. по плана на гр. София местност
„ГГЦ-Г-6“, собственост на ищеца Г.Х., придобит след наложена възбрана чрез
сделка-дарение от длъжника Т.П.И.. В свободен текст в протокола е удостоверено,
че имотът е бил отворен от длъжника Т.И., която заявила, че собственикът не
присъства, тъй като не е редовно уведомен.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2017г., по изпълнително
дело № 20117810400789, ЧСИ Г. Д., е възложил върху Н.К.Д., следния недвижим
имот: апартамент № 2 (две), находящ се в гр. София, район „Триадица“, бул. „*******,
на 2 етаж, кота +5.38 %, състоящ се от: дневна-трапезария с кухненски бокс,
една спалня, един кабинет и сервизни помещения, със застроена площ от 97.31 кв.
м. (деветдесет и седем цяло и тридесет и една стотни квадратни метра) при
съседи: калкан, асансьор, стълбищна клетка, двор, калкан и бул. „Витоша”,
заедно с мазе № 4 (четири), находящо се в сутерена на кота -2.80 с площ от 2.16
кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни квадратни метра) при съседи: мазе № 5,
коридор, стълбище и калкан, заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и шестдесет и
девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от УПИ Х-10
(десети, отреден за имот планоснимачен номер десети), целият е площ от 220
кв.м., в квартал 380 А по плана на град София, местност ГГЦ-Г-6-II (втора)
част, при граници по скица: улица, УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14, УПИ II-14, УПИ
III-2, УПИ IX-15, за сумата от 397 740 лева. Отразено е, че
постановлението е влязло в законна сила на 21.11.2018г., както и че е вписано в
Служба по вписванията гр. София, рег. № 86021/17.12.2018г., акт. № 179, том
202, дело № 63188, партидна книга № 172249 (лист 163 от делото, както и лист
1463 от изп. дело).
По делото са
приети като неоспорени писмени доказателства нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 139, том I, рег. № 3887, дело № 126/2008г. при нотариус Р.Т.№
348 (лист 54-57 от делото) и скица от 21.03.2019г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. София, на процесния недвижим имот (лист 68 от
делото).
Приети са и
преписи от решение № 2345 от 24.11.2015г. по в.гр.д. № 2565/2015г. по описа на САС,
ГО, 4 с-в, решение № 5756 от 30.07.2014г.по гр.д. № 14051/2010г. по описа СГС,
I-18 с-в, решение от 28.01.2015г. по гр.д. № 3068/2008г. по описа на СГС, I-16
с-в, определение № 1736 от 08.08.2012г. по ч.гр.д. 1863/2012г. по описа на САС,
ГО, решение № 4875/18.07.2018г. по ч. гр. д. № 6574/2016г. на СГС, ГО, както и други
съдебни актове, във връзка с подадени жалби срещу актове по изпълнително дело №
20117810400789 на ЧСИ Г. Д..
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими
и неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните
искания и възражения, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
І. По допустимостта на иска.
Съдът приема, че искът е допустим, тъй като ищецът е изложил твърдения да е
собственик на процесния имот, а за ответника, че е придобил имота на правно
основание, настъпило след придобиването на собствеността от ищеца.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за
собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед
естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на
който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а
ответникът оспорва или смущава правото му
на собственост с фактически или правни действия. В случая съдът приема, че
с достигането на поканата за доброволно изпълнение с изх. № 00107/03.01.2019г.,
по изп. дело № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., до ищеца Г.И.Х. правото му
на собственост е оспорено/смутено и за последния възниква интерес да го защити
с предявения установителен иск. Не се установяват отрицателни процесуални
предпоставки за надлежното упражняване на иска за собственост.
Неоснователно е възражението на ответника и третото лице „А.П.“ ЕООД, че
след като ищецът не упражнява фактическа власт върху спорния имот, респ. до
намиране на лицето във владение на имота, то искът за собственост е
преждевременно предявен (по арг. от чл. 498, ал. 2 от ГПК). Право на ищеца е да
избере вида на защитата на твърдяното право на собственост спрямо процесния
недвижим имот. Действително съдът приема, че ищецът не е във владение на имота,
тъй като е учредено вещно право на ползване в полза на неговата праводателка - Т.П.И.,
но именно поради изложеното съдът счита, че установителният иск е допустим, тъй
като ищецът не иска защита чрез предявяване на петиторен иск срещу купувача Н.К.Д.,
а само цели да осуети евентуално предприет на основание чл.
498, ал. 1 от ГПК въвод в продадения на публична продан имот чрез
установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на купувача, че именно
ищецът е собственик на този имот. Отделно от изложеното съдът съобрази и
приетото с т. 2 на Тълкувателно
решение (ТР) № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и
други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право. В мотивите на цитираното ТР се сочи, че
преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от
вида на спорното право, а от степента на
засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на
ищеца. ВКС приема, че когато защитаваното с установителния иск право е само
застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото
потвърждаване (аргумент от чл.
124, ал. 1 от ГПК). Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за
неговото възстановяване (т.е. чрез петиторна защита). От установителен иск за
собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на
ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
Т.е. в случаите, когато третото лице е принудително отстранено от продадения на
публична продан имот за удовлетворяване чрез помощта на държавната принуда на
изпълняемото право, предмет на изпълнителното производство, то може да оспорва
(„може да се брани“ по смисъла на чл. 498, ал. 2, изр. 2 от ГПК) въвода на
купувача по исков ред само чрез предявяване на петиторен осъдителен иск (по чл. 108 от ЗС), но в процесния случай
ищецът не е отстранен от имота (респ. не се брани с петиторен иск), а иска да
установи по отношение на купувача, че продадения на публична продан имот е
собственост на ищеца.
В този смисъл съдът приема наличие на правен интерес за ищеца от водения
установителен иск, който следва да бъде разгледан по същество.
ІІ. По основателността на иска, съдът приема следното:
Искът е неоснователен.
Ищецът се легитимира като собственик на спорния имот по силата на
прехвърлителна сделка – дарение от 13.07.2015г., извършено от Т.П.И. - длъжник
по изп. дело № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., като поддържа, че собствеността
върху процесния недвижим имот е преминала в патримониума му от същата дата.
Спорно между страните е, дали ответникът Н.К.Д., който се легитимира като
собственик на процесния имот по силата на постановление за възлагане, издадено
от ЧСИ Г. Д. по изп.дело № 789/2011г., на основание публична продан, състояла
се 01.05.2017 г. до 01.06.2017 г., може да противопостави правото си на собственост
на ищеца по делото. Т.е. както ищецът, така и ответникът се легитимират като
собственици на спорния имот по силата на различен деривативен придобивен
способ.
Друг спорен въпрос между страните е дали към момента на публичната продан е
била в сила наложената върху имота възбрана, вписана в СВ – гр. София, вх. peг.
№ от 28478, том 10, под № 29/05.07.2011г. Ищецът е изложил твърдения, че тази
възбрана е загубила правното си действие, тъй като изп. дело № 20117810400789
по описа на ЧСИ Г. Д. е било прекратено по силата на закона, като се позовава
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В този смисъл настоящият съдебен състав следва да извърши преценка дали към
момента на публичната продан по цитираното изпълнително дело е настъпило неговото
прекратяване поради изтичане на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Установи се, че с решение № 4875/18.07.2018г., постановено по ч. гр. д. №
6574/2016г. на СГС, ГО, е отхвърлена жалбата на Г.И.Х. срещу постановление,
издадено на 17.02.2016 г. по изпълнително дело № 20117810400789 съгласно описа
на ЧСИ Г. Д. с рег. № 781 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд,
което постановление е за опис и насрочване на публична продан на недвижимия
имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, ет.***. На основание тази публична
продан, състояла се 01.05.2017 г. до 01.06.2017 г., ответникът твърди да е придобил
собствеността на спорния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК решението по ч. гр.
д. № 6574/2016г. на СГС, ГО не подлежи на обжалване. Т.е. решение №
4875/18.07.2018г., постановено по ч. гр. д. № 6574/2016г. на СГС, ГО влиза в
сила от деня на постановяването му - 18.07.2018г. и се ползва със сила на
пресъдено нещо относно разрешения с него процесуален въпрос - порочно ли е или
не е обжалваното действие на съдебния изпълнител. Това производството по
обжалване действията на ЧСИ Г. Д. по изпълнително дело № 20117810400789 има за
цел да провери тяхната законосъобразност и когато констатира
незаконосъобразност - да ги отмени. Отмяната е еднозначна на унищожаване на
правните последици на действието. Отмяната на действието създава задължение за съответния
ЧСИ да повтори порочно извършеното действие или да не го извърши ако не са били
налице предпоставките за това. Производството по обжалване действията на съдебния
изпълнител е конститутивно, наподобява конститутивния исков процес дотолкова,
доколкото има за предмет унищожаване на властнически акт, в случая
постановление за опис и насрочване на публична продан на недвижимия имот,
находящ се в гр. София, бул. „*******, ет.***. Съдебният акт, постановен в това
контролно производство, се ползва със сила на пресъдено нещо по разрешения
процесуален въпрос за валидността на обжалваното действие, поради което е
задължителен за всички адресати, посочени в чл. 297 от ГПК - съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Съобразно приетото в цитираното решение и съдът,
разрешаващ гражданскоправен спор за вещни права върху същия имот е длъжен да се
съобрази с него (в същия смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение
№ 278 от 28.03.2011 г. по гр. д. № 630/2010 г. на ВКС, I г. о., ГК).
Съобразявайки събраните доказателства и приложимите правни норми настоящият
съдебен състав приема, че постановлението за възлагане на имота от 09.06.2017г.
по изпълнително дело № 20117810400789 съгласно описа на ЧСИ Г. Д. с рег. № 781
при КЧСИ, влязло в сила на 21.11.2018г. е валидно извършено и е произвело
правно действие, тъй като не се установи да е изпълнено основанието за
прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.443, ал.1, т.8 от ГПК
или то да е прекратено на друго основание.
Неоснователен е доводът на ищеца, че след като с определение № 1736 от
08.08.2012г. по ч. гр.д. № 1863/2012г. по описа на САС, ГО е постановена отмяна
на определение от 01.08.2011г. по гр. д. № 3068/2008г. по описа на СГС, 16
състав, с което е била наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изп. дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., то най-късно от 08.08.2012 г. е
продължил да тече срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от първото искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия, инкорпорирано в молбата за
образуване на изпълнителното дело от 16.06.2011 година, като този срок е
изтекъл на 24.06.2014 година.
Действително по делото се установи, че длъжникът Т.П.И. е подала молба от
25.02.2013г. за възобновяване на производството на основание произнасянето на
съда към съдебния изпълнител по изп. дело №20117810400789, но към молбата не е
приложено заверено копие на определение № 1736 от 08.08.2012г. по ч. гр.д. № 1863/2012г.
по описа на САС, ГО, т.е. с молбата от 25.02.2013г. не са ангажирани доказателства
в подкрепа на искането за възобновяване на производството.
Основателен е доводът на ищеца, че основанието за прекратяване на
изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съобразявайки
задължените указания в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, настъпва ex lege. Същевременно за да бъде зачетено действието на съдебния
акт, основание за възобновяване на изпълнителното производство, той следва да
бъде предявен по изпълнителното дело. Настъпването на ефекта на обезсилването
на обезпечителната заповед, с която е наложена мярка спиране на изпълнението е
обусловено от фактически състав включващ: 1) отправяне на волеизявление на
заинтересованата страна към съдебния изпълнител и 2) представяне на
доказателства за произнасянето на съда. Съдебният изпълнител е длъжен да
изпълни разпореждането на съда, след като се увери, че такова произнасяне е
извършено във връзка с образуваното пред него изпълнително производство, т.е. след
като му бъде представено в заверен препис определение № 1736 от 08.08.2012г. по
ч. гр.д. № 1863/2012г. по описа на САС, ГО. От приложените с изп. дело № 20117810400789
на ЧСИ Г. Д. доказателства се установи, че най-ранната дата, от която съдебния
изпълнител се е запознал с определението на съда, по силата на което е
обезсилена обезпечителната заповед, е 22.01.2016г. и на същата дата съдебният
изпълнител е възобновил изпълнителното производство (лист 147-148 от изп. дело).
Следователно до този момент изпълнението по изп. дело № 20117810400789 на ЧСИ Г.
Д. е било спряно по разпореждането на съда, от което е бил обвързан и съдебния
изпълнител в съответствие с предоставените му от закона правомощия. През
периода, в който изпълнението е било спряно - давностният срок не е текъл, респ.
не е настъпило и основанието за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С нормата на чл. 451, ал. 1 от ГПК е прието, че от момента на налагане на
запора длъжникът се лишава от правото да
се разпорежда с вземането или с вещта
и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или
унищожава вещта. Съгласно разпоредбата на чл.452, ал.2 от ГПК при насочено
изпълнение върху недвижим имот извършените
от длъжника разпоредителни действия с възбранената вещ след датата на
вписване на възбраната са относително
недействителни по отношение на взискателя.
С разпоредбата на чл. 496, ал.2 от ГПК законодателят е приел, че от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са
придобили върху имота не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези
права не могат да се противопоставят на взискателите.
Установи се, както е отразено и в протокола за извършване на опис от
17.02.2016г., че имотът е собственост на Г.Х. и е придобит след наложена
възбрана чрез сделка-дарение от длъжника Т.П.И.. След като към датата на
сключване на договора за дарение - 13.07.2015 г., има редовна и валидно вписана
възбрана по висящо изпълнително производство (възбрана вх. рег. № 28478, т.10, под
№ 29 от 05.07.2011 г.), която възбраната не е била заличена и към датата на разпоредителната
сделка е вписана, то съгласно чл.451, ал.1 от ГПК от момента на налагането й
длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вещта. По арг. от чл. 452,
ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 496, ал.2 от ГПК извършените след вписване на
възбраната разпореждания от длъжника са недействителни спрямо взискателя, като
правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на
взискателя. В този смисъл следва, че извършеното на 13.07.2015 г. разпореждане
в полза на ищеца Г.Х. е относително недействително по отношение на ответника. Поради
непротивопоставимостта на сделката от 13.07.2015 г. на купувача на публичната
продан, то изцяло неоснователни са и останалите доводи на ищеца и третото лице Т.П.И..
Именно установената по категоричен начин принадлежност на правото на
собственост върху имота, на длъжника по изпълнението Т.П.И., считано към датата
на налагане на възбраната, която обезпечителна мярка е била действаща и към
момента на разпоредителната сделка - 13.07.2015 г., представлява достатъчно
основание за отхвърляне на разглеждания иск за собственост срещу купувача при
осъществената публична продан на същия имот, като неоснователен.
По разноските съдът приема следното:
Съдът дължи
произнасяне по разноските в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК.
Предвид изхода на спора на ищеца и на процесуалния му представител не се
дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в размер
на 5 800 лв. - за адвокатско възнаграждение, което съдът приема за реално
направен разход съгласно представените договор за правна защита и съдействие №
415/28.05.2019г. (лист 270 от делото) и платежно нареждане от 06.06.2019г.
(лист 271 от делото), за които разноски е представен списък по чл. 80 от ГПК
(лист 269 от делото). Адвокатското възнаграждение е уговорено с ДДС и заплатено
в цитирания размер, поради което следва да намери приложение разпоредбата на §
2а от ДР на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че при
прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Претенцията за
адвокатско възнаграждение е в размер на 5 800 лв., която сума незначително
надвишава размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (при материален интерес от
162 889.40 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5 745.35
лева). По настоящото исково производство са насрочени две открити съдебни
заседания. От съдебните
протоколи за проведените открити съдебни заседания, както и приложените отговор
на исковата молба и молби по делото, съдът формира извод, че процесуалният
представител и пълномощник на ответника Н.Д. е бил активен, като своевременно и
точно е извършил необходимите процесуални действия в защита не неговите
интереси. В този смисъл съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 5 800
лева не може да се приема за прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Не следва да бъде намалявано адвокатското
възнаграждение на ответника до сумата от 5 745.35 лева, тъй като делото е с фактическа
сложност (с оглед на приложеното копие на изп. дело, което най-малкото изисква
достатъчно време за подготовка на представителя на ответника), а платеното
възнаграждение от 5 800 лв., макар и да е над минималния размер не е прекомерно,
тъй като надвишава само с 54.65 лева минималното адвокатско възнаграждение по
цитираната наредба. С оглед на изложеното съдът счита за неоснователно
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което своевременно е заявеното от
представителя на ищеца.
В тежест на Г.И.Х. съдът възлага сумата от 5 800 лева - направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адресат адв. Д.С.С. от САК срещу Н.К.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адресат адв. Н.Г.Б. от САК, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за дарение, сключен между Г.И.Х. и Т.П.И. – негова майка, обективиран в нотариален акт № 164 от 13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус Е.И., с рег. № 207 на НК и район на действие СРС, на следния недвижим имот: апартамент № 2 (две), находящ се на 2 (втори) етаж на кота +5.38 % (пет цяло и тридесет и осем стотни), състоящ се от: дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, един кабинет и сервизни помещения, със застроена площ от 97.31 кв. м. (деветдесет и седем цяло и тридесет и една стотни квадратни метра) при съседи: калкан, асансьор, стълбищна клетка, двор, калкан и бул. „Витоша”, заедно с мазе № 4 (четири), находящо се в сутерена на кота - 2.80 (минус две цяло и осемдесет стотни) с площ от 2.16 кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни квадратни метра) при съседи: мазе № 5 (пет), коридор, стълбище и калкан, съгласно документ за собственост - нот. акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно схема № 15- 247878-21.03.2019 г., изд. от служба по ГКК София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.672.2.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, бул. „*********, самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.672 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 97.31 кв. м., прилежащи части: мазе № 4, с площ от 2.16 кв.м. и 12.69 % ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта 68134.1001.672.2.1, над обекта: 68134.1001.672.2.3, заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и шестдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от УПИ Х-10 (десети, отреден за имот планоснимачен номер десети), целият е площ от 220 кв.м. (двеста и двадесет квадратни метра), в квартал 380 А (триста и осемдесет, буква „а”) по плана на град София, местност ГГЦ-Г-6 (шест)-II (втора) част, при граници по скица: улица, УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14, УПИ II-14, УПИ III-2, УПИ IX-15, съгласно документ за собственост - нот. акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно скица на ПИ № 15-247873-21.03.2019г., издадена от служба по ГКК София, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1001.672 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, бул. „*******, местност IV-67, с площ от 228 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10, квартал 380 А, парцел X, съседи: 68134.1001.674, 68134.1001.673, 68134.1001.671, 68134.1001.964, 68134.1001.677, 68134.1001.675, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Н.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5 800 (пет хиляди и осемстотин) лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 2785/2019г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението е постановено при участието на третите лица „А.П.“ ЕООД с ЕИК *********; ЧСИ Г. С.Д. с рег. № 781 на КЧСИ и Т.П.И. с ЕГН **********, привлечени като помагачи от ответника Н.К.Д. с ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: