Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261648 14.12.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2798 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД против А.Г.Я., с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона
за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания произтичащи от
договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 04.12.2015 г. до 13.11.2019 г., в размер на 472.10
лева, за обект, находящ се в гр. П., ул. „Л. К.“ № **, както и за обезщетение
за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от
31.03.2016 г. до 31.10.2019г. в размер на 51, 13 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 15.11.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 9991 от 18.11.2019 г. по ч.гр.д.
№ 18589/2019г. на Районен съд – Пловдив.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание чл.
198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът
не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна
вода за обект, с адрес: гр. П., ул. „Л.
К.“ № **, . Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги
по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване
на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и
присъждане на разноски.
Ответникът Т. Г. Ф. в срока за
отговор на исковата молба е направил изявление, че в полза на ищеца ще бъдат
изплатени всички вземания по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема предявените искове за допустими, но неоснователни по следните
съображения:
При постановяване на съдебното
решение, съдът следва да вземе предвид всички факти настъпили в хода на съдебното
дирене. Установява се от приложените по делото доказателства, че ответникът в
хода на исковото производство доброволно е платил претендираните от ищеца суми
за главница и лихви. Този факт се признава от ищеца, в чиято полза е постъпило
плащане в общ размер на сумата от 523,23 лева, колко е размерът на
задълженията. С тази сума напълно са покрити исковите претенции, като не може
да се приеме, че са погасени част от разноските по водене на делото. Последните
се дължат като последица от изхода на правния спор, т.е. те не са съществували
към момента на изпълнението. Вземанията, предмет на предявените искове, са
погасени чрез доброволното им изпълнение от длъжника в хода на процеса, поради
което исковете подлежат на отхвърляне. Материалното право не съществува към
приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция.
Въпреки отхвърлянето на предявете
искове, ответникът следва да понесе отговорността за разноски. По аргумент от
чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не отговаря за разноски, ако с поведението си не е
дал повод за водене на делото и признае иска. Процесната хипотеза не е такава.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като исковете се отхвърлят
единствено с оглед направеното в хода на делото доброволно изпълнение. Претендираните
от ищеца разноски възлизат на общо 150 лева за заповедното и исковото
производство, за държавни такси – 100 лева и 50 лева – възнаграждение за
юрисконсулт. Ищецът изрично заявява, че не претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството по иска по чл. 422, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.Г.Я., ЕГН **********,
с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване на вземания произтичащи от договор за доставка на битово-комунални
услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 04.12.2015 г.
до 13.11.2019 г., в размер на 472.10 лева, за обект, находящ се в гр. П., ул.
„Л. К.“ № **, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
върху главното задължение за периода от 31.03.2016 г. до 31.10.2019г. в размер
на 51, 13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.11.2019 г.,
до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 9991 от 18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18589/2019г. на Районен съд –
Пловдив
ОСЪЖДА А.Г.Я., ЕГН **********
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски за заповедното и исковото
производства.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала: Д. Д.