Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във връзка с Глава ХХІ НПК. С решение № 38 от 25.04.2012 година по АНД № 72/2012 година по описа на Районен съд - град П. Д. С. С. е признат за НЕВИНЕН за това на 07.02.2012 година в село М., община П. чрез измама или по друг незаконен начин да е използвал съоръжение – кабел USB кабел с TP-Link устройство и услуга – доставка на интернет услуги от „В. – Е. Г.” – град П., за да пренасочи в свой интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни и съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, поради което същият е оправдан по обвинението по чл. 348а, ал. НК. Против така постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура – град П.. Излагат се съображения, че постановеното решение е неправилно. Представителят на ПРП посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че С. е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което е изложил подробни съображения. Моли постановеното от Районен съд – град П. решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което Д. С. да бъде признат за виновен и същият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа подадения протест по отношение на искането за отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че след отмяна на решението на Районен съд – град П. делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура – град П. поради допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, доколкото в повдигнатото на обвиняемия обвинение не е посочено дали деянието е извършено чрез измама или по друг незаконен начин. Посочва, че по този начин е нарушено правото на защита на С. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – град П.. Д. С. С. в хода на съдебните прения и предоставеното му право на последна дума заявява, че няма какво да каже. В. окръжен съд, като взе предвид депозирания протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на решението. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Обвиняемият Д. С. С. ероден на ........... година в град П., с постоянен адрес в село М., Община П., ул. „С.” № 5, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН *. Обвиняемият С. живее в село М., община П. заедно с майка си. В началото на 2011 година закупил компютър със сериен № ............., който нямал вграден Wi-Fi приемник /приемник на безжичен интернет сигнал/, поради което С. си закупил външно устройство със същата функция – процесното ТР link устройство, от свой познат. Включил го към компютъра си чрез USB кабел, тъй като самият компютър няма USB порт. „В. - Е. Г.” – град П., представляван от свидетеля Е. Х. Г. се занимавал с доставки на интернет в района на град П. и обвиняемият ползвал интернет сигнал, доставян от него. За ползването на услугата не бил сключен договор между С. и интернет доставчика. Д. С. бил регистриран като клиент на доставчика с М. адрес – 54:е6:fc:8a:e7:7c, но статутът му е „спрян”, тъй като същият преустановил плащанията на услугата към края на 2011 година. От справката за IP адрес на потребител Д. С. е видно, че във вътрешната мрежа, администрирана от ”В. – Е. Г.” – град П. обвиняемият е ползвал IP адрес 192.168.12.37. На 06.02.2012г. около 23 часа, свидетелят Г. установил, че М. адреса на С. ползва ІР адрес 192.168.8.200, отразен при доставчика като такъв на друг абонат. На следващия ден свидетелят уведомил служителите на РУ „П.” – град П.. При извършения на 07.02.2012г. оглед на местопроизшествие в дома на обвиняемия се установило, че към компютъра на последния, със сериен № UBCL147228, е присъединено USB устройство с надпис TP link I № 10СИА705977, което е свързано към компютъра чрез черен USB кабел. След като било отворено меню „мрежови връзки” се изписвал посочения от свидетеля Г. „ІР” адрес записан на друг абонат и М. адреса, с който С. е вписан в партидите на доставчика. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на обвиняемия Д. С. С., депозираните на досъдебното производство показания на свидетелите Е. Х. ╚., Е. Х. Г.; приложените в досъдебното производство, прочетени и приети в хода на съдебното следствие – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 3-5 от ДСП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 14 от ДСП/, характеристична справка на обвиняемия /л. 15 от ДСП/, справка за съдимост на Д. С. С., изготвена от Районен съд – град П. /л. 17 от ДСП/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че Д. С. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 348а, ал. 1 НК. За да бъде осъществено същото е необходимо от обективна страна деецът чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда. На първо място не би могло да бъде споделено становището на Районна прокуратура – град П. за осъществена от обвиняемия измама – по смисъла на чл. 29 ЗЗД, на чл. 209 НК или на чл. 212а НК, доколкото във всички тези случаи е необходимо деецът да е въвел или да поддържа заблуждение у друго лице. Неоснователно е и становището, изразено във въззивния протест, че става въпрос за измама по смисъла на Закона за електронните съобщение. Съгласно цитираната в протеста разпоредба на чл. 328, ал. 2 ЗЕС, който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва без правно основание електронна съобщителна мрежа, като с това причини вреда на предприятието, стопанисващо електронната съобщителна мрежа, или на трето лице, подлежи на административно наказателна санкция, освен ако деянието не представлява престъпление. В §1 от ДР на Закона е дадена легална дефиниция на "Електронна съобщителна мрежа", а именно - съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост съоръжения за комутация и/или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. В т. 22 от същия §1 от ДР пък е дадена дефиницията на понятието "Интернет" - система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Съпоставяйки двете разпоредби една със друга следва да бъде направен изводът, че „интернет” е самостоятелна мрежа, която не е елемент от електронна съобщителна мрежа и в случая терминът „измама” не може да бъде отнесен към посочената норма от ЗЕС. На следващо място както правилно е посочил първоинстанционният съд TP-Link устройството и USB кабелът не могат да бъдат определени като незаконно използване на съоръжение по смисъла на чл. 348а, ал. 1 НК. Същите могат да бъдат средство, като те не са част от мрежата на интернет доставчика, а са собственост на обвиняемия; не е забранено използването им и се предлагат свободно на пазара. Обвиняемият С. не е бил информиран за своя „IP адрес” и е въвеждал произволни такива. В доказателствения материал по делото липсва договор между интернет доставчика и обвиняемия. Доколкото С. не е бил уведомен за неговия „IP адрес”, с въвеждането в настройките на компютъра си на произволен такъв, не може да се приеме, че осъщественото се явява нарушение на договора с доставчика, нито пък закононарушение. Освен това разпоредбата на чл. 348а, ал. 1 НК изисква пренасочването на сигнал да бъде извършено чрез определени средства, като проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда. Компютърът и свързаните към него TP-Link устройство и USB кабел не спадат към нито един от видовете, посочени средства. Компютърът е краен получател на сигнала, а както беше посочено по-гое "Интернет" е система от взаимносвързани мрежи, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обективните признаци от състава на престъплението по чл. 348а, ал. 1 НК не са налице, респективно осъщественото от обвиняемия С. деяние е несъставомерно. От изложеното по-горе, както и предвид обстоятелството, че осъщественото от Д. С. деяние е несъставомерно по смисъла на чл. 348а, ал. 1 НК, съдът приема, че е безпредметно връщането на делото на Районна прокуратура - град П., респективно - искането на В. в тази насока е неоснователно. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че подаденият от Районна прокуратура – град П. протест е неоснователен. Постановеното от Районен съд – град П. решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, В. окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖАДА РЕШЕНИЕ № 38 от 25.04.2012 година на Районен съд - град П. по АНД № 72/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |