Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 21.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд
в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия НЕНОВА гр.д. № 1294 по описа за
2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Съдът в настоящото
производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. „Младост
Ищеца твърди, че на 02.06.2015 г. между К.Я.К. и „Теленор България”ЕАД с
ЕИК ********* бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца, с абонаментен план „Резерв 13.99 с тарифиране на интервали от 60
секунди” и със стандартен месечен абонамент в размер на 13.99 лв. К. не
изпълнявал задълженията си по договора в общ
размер на 16.16 лв., представляващи
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 15.12.2016 г.
- 14.01.2017 г.
Посочва, че на същата дата - 02.06.2015 г. и по повод горепосочения
договор, мобилният оператор, като лизингодател сключил с К.Я.К.
-лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка Telenor Smart White с обща лизингова цена в размер на
142.47 лв., която лизингополучателят се задължил да заплати, чрез внасяне на
първоначална лизингова вноска в размер на 30.00 лв. и внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 4.89 лв. Сочи, че по договора за лизинг К.
дължал заплащане на сума в общ
размер на 21,74 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2016 г. - 14.04.2017 г., а именно:
-
4.89
лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 15.12.2016 г. - 14.01.2017 г., начислена във фактура №
**********/15.01.2017 г.;
-
2.18
лв. - остатък от лизингова вноска след
приспадане на предплатени суми при сключване на договора за мобилни услуги,
дължима за отчетен период 15.01.2017 г. - 14.02.2017 г., начислена във фактура
№ **********/15.02.2017 г;
-
4.89
лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 15.02.2017 г. - 14.03.2017 г. начислена във фактура №
**********/15.03.2017 г;
-
9.78
лв. - сбор от 1 лизингова вноска,
начислена поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите
условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена
съгласно чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за отчетен период 15.03.2017 г. - 14.04.2017
г., начислени във фактура № **********/15.04.2017 г.
Сочи също, че на 30.11.2016 г. между същите страни бил сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца, с абонаментен
план „Старт
На същата дата - 30.11.2016 г. и по повод горепосочения договор мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с К.Я.К. - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка Samsung
Galaxy A3 2016 Gold с обща
лизингова цена в размер на 551.77 лв., платима от лизингополучателя чрез
внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 23.99 лв., по който К.
дължал заплащане на сума в общ
размер на 571.51 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетния период 30.11.2016 г. - 19.03.2017 г., а именно:
-
23.99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 30.11.2016 г. -
19.12.2016 г.. начислена във фактура № **********/20.12.2016 г.;
-
23.99 лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 20.12.2016 г. - 19.01.2017 г..
начислена във фактура № **********/20.01.2017 г.;
-
19.74
лв. - остатък от
лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при сключването на
договора за мобилни услуги, дължима за отчетен период 20.01.2017 г. -19.02.2017
г., начислена във фактура № **********/20.02.2017 г.;
-
503.79 лв. - сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова
вноска в пълен размер, начислена съгласно чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за
отчетен период 20.02.2017 г. - 19.03.2017 г., начислени във фактура №
**********/ 20.03.2017 г.
Ищцовото дружество твърди, че 20.02.2017 г. е отправило писмена покана за доброволно плащане до К.Я.К., с
която го уведомило за общата стойност на задълженията му, както и че при
неплащане в посочения 10 - дневен срок, ще настъпят следните последствия:
-
Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* ще бъдат прекратени, след което използването на съответните
мобилни номера няма да бъде възможно;
-
Към общия размер на дълга, ще
бъдат добавени неустойки за номера ++359********* и ++359*********, поради
неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на мобилни услуги и
начислени съгласно условията и сроковете посочени в горепосочените договори;
-
В случай, че е закупено
устройство на лизинг, всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми , съгласно условията на договора за лизинг.
След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението по горепосочените
договори продължило, поради което мобилният оператор ги прекратил и начислил
предвидените в тях неустойки, представляващи сума в общ размер на 263.32 лв.,
формирана по следния начин:
1. 3а предпочетен номер ++359*********, вследствие на неизпълнението и
съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на
43.89 лв., формирана съгласно същата т.11 от стандартните месечни абонаменти до
изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.04.2017 г.;
2. 3а предпочетен номер ++359*********, вследствие на неизпълнението и
съгласно т.11 от договора, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 219.43 лв., формирана съгласно същата
т.11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и
начислена във фактура № ********** от 20.03.2017 г.
С искова молба дружеството
претендира гореописаната неустойка в размер на 43.89 лв. за предпочетен номер
++359*********.
Горепосочените задължения за предпочетен номер
++359********* били индивидуализирани в следните фактури:
1. Фактура № **********/15.01.2017 г. за отчетен период 15.12.2016 г. -
14.01.2017 г.. срок за плащане - 30.01.2017 г., издадена за сумата от 21.98
лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми били:
- 17.09 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
- 4.89 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер + +359*********.
Ищцовата страна претендира
фактурата в размер от 21.05 лв., поради извършено частично плащане в размер на
0.93 лв., което погасило задължението за абонаментна такса и използвани услуги
за предпочетен номер + +359********* до размер от 16.16 лв.
2.
Фактура № **********/15.02.2017 г.
за отчетен период 15.01.2017 г. - 14.02.2017 г., срок за плащане - 02.03.2017
г., издадена за сумата от 2.18 лв., представляваща остатък от лизингова вноска,
след направено приспадане на предплатени суми при сключване на договора за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
3.
Фактура № **********/15.03.2017 г.
за отчетен период 15.02.2017 г. - 14.03.2017 г., срок за плащане - 30.03.2017 г.
издадена за сумата от 4.89 лв., представляваща неплатена лизингова вноска за
предпочетен номер + +359*********.
4. Фактура №
**********/15.04.2017 г. за отчетен период 15.03.2017 г. - 14.04.2017 г., срок
за плащане - 30.04.2017 г.. издадена за сумата от 53.67 лв., представляваща
неплатени неустойка и лизингови вноски. Така дължимите суми били:
- 43.89 лв. - неустойка,
съгласно условията на договора за предпочетен номер ++359*********;
- 9.78 лв. - начислени
накуп лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
Горепосочените
задължения за предпочетен номер ++359********* били индивидуализирани в следните
фактури:
1. Фактура № **********/20.12.2016 г. за отчетен период 30.11.2016 г. -
19.12.2016 г. срок за плащане - 04.01.2017 г., издадена за сумата от 43.99 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса, използвана услуга и лизингова
вноска. Така дължимите суми били:
- 20.00 лв.
абонаментна такса и използвана услуга за предпочетен номер ++359*********;
- 23.99 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
2. Фактура № **********/20.01.2017 г. за отчетен период 20.12.2016 г. -
19.01.2017 г. срок за плащане - 04.02.2017 г., издадена за сумата от 36.88 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите
суми са както следва:
- 12.89 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
- 23.99 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
3.
Фактура № **********/20.02.2017 г.
за отчетен период 20.01.2017 г. - 19.02.2017 г. срок за плащане - 07.03.2017 г.
издадена за сумата от 19.74 лв., представляваща остатък от лизингова вноска,
след направено приспадане на предплатени суми при сключване на договора за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
4. Фактура №
**********/20.03.2017 г. за отчетен период 20.02.2017 г. - 19.03.2017 г., срок
за плащане - 04.04.2017 г, издадена за сумата от 723.22 лв., представляваща
неплатени неустойка и лизингови вноски. Така дължимите суми били:
- 219.43 лв.
неустойка, съгласно условията на договора за предпочетен номер ++359*********;
- 503.79 лв.
начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
Ищцовата страна претендира
фактурата в размер на 503.79 лв., представляващи начислени
накуп лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
Сочи, че с оглед на
гореизложеното на 22.04.2019 г. „Теленор България”ЕАД подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Нова Загора срещу К.Я.К.,
в което се претендирали: главница в размер на 686.19 лв. и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 558/2019 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора. Издадена била заповед за изпълнение, която
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид това, на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България”ЕАД възникнал правен интерес от
завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови съдебно решение, с което
да признае за установено, че „Теленор България”ЕАД, ЕИК ********* има вземания срещу К.Я.К..
Моли съдът да осъди
К.Я.К. да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 558/2019 г.
и по настоящото производство.
Отправил е доказателствено искане и моли на основание чл.186 от ГПК, да
се изиска и към настоящото производство да се приложи ч.гр.д. № 558/2019 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора.
Моли съдът
да приеме като писмени доказателства представените
заверени копия от документи.
Тъй като препис от исковата молба и
приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
съдът е назначил на ответника К.Я.К.,
с ЕГН ********** особен представител, а именно определения за
целта от АК - Сливен адв. П.Д.Д..
Ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК е представила писмен
отговор на исковата молба, с който счита предявения
иск за допустим, но го оспорва като
неоснователен и недоказан.
Особеният
представител на ответника е оспорил предоставянето, респективно ползването на
услугите, посочени в договорите за мобилни услуги, както и данните в
представените с исковата молба фактури. Оспорил е и представените с исковата молба
договори за лизинг, които били с липсващи реквизити - не били определени дати
на месечните лизингови вноски, а също така не били представени доказателства,
на ответника да му било предоставяно и ползвано от него посоченото мобилно
устройство. Не били представени и доказателства на ответника, да са предоставени
и посочените в исковата молба телефонни номера ********** и номер **********.
Посочва,
че съгласно чл.75 от приложения по делото екземпляр от Общите условия по
договора за мобилни услуги, при неспазването на което и да е задължение от част
XIII / задължения на потребителите /, или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19”б” и 19”в” да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Счита, че посочените т.19”б” и 19”в” от Общите условия
предвиждали множество хипотези / в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения /, при настъпването на
които операторът имал право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Очевидно, с Общите
условия от 30.04.2016 г., било предоставено право на оператора да прецени коя
от трите възможности да приложи. При всички случаи обаче, за да се счита, че
операторът / ищец / се е възползвал от правото си едностранно да прекрати
договора, това следвало да е сторено от него при спазване общата разпоредба на
чл.87, ал.1 от ЗЗД, вкл. изр. последно, т.е. да е налице писмено
предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се
счита развален. Според него в случая такова писмено предупреждение липсвало.
Този факт не се санирал от представянето при условията на чл.143, ал.2 от ГПК
на Последна покана за доброволно плащане. Посочва, че е вярно, че тази покана
била датирана 20.02.2017 г., но всъщност не било ясно кога действително е
съставена и дали изобщо е изпращана.
Твърди, че
няма доказателства поканата да е получена от ответника. Не можело и да се
твърди, че за достигането й до ответника се използвало настоящото производство,
тъй като и двата договора били изтекли преди завеждането й.
Не било
ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който е база за формиране
размера на неустойката, предвид обстоятелството, че фактурите не били подписани от ответника, поради което същите сами по
себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не били достатъчни да
установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях задължение
съществува, нито в какъв вид, количество и стойност били предоставените
далекосъобщителни услуги, при което следвало да се приеме, че претенцията за
главница, се явявала неоснователна. Освен това в представените фактури част от
сумите са посочени като разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и
месечни еднократни такси, а друга е абсолютно неясна и неконкретизирана като
„баланс от предходни периоди"и при това положение не се установява, че
претендираната от ищеца сума, произхожда от неплатена далекосъобщителна услуга.
Твърди, че
искът за неустойка бил изцяло неоснователен.
В случая
процесната клауза за неустойки противоречала на добрите нрави и накърнявала
изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като водела
до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който щял да получи по
прекратения договор имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не бил прекратен, но без да предоставя ползването на
услугата по него. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излизала извън характерните функции на неустойката, създавала условия
за неоснователно обогатяване и нарушавала принципа за справедливост, поради
което се явявала нищожна като противоречаща на добрите нрави /аргумент от чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/. В този смисъл били Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д.
№ 1226/2015 г. на ВКС, I ТО, и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015
г. на ВКС, I ТО.
Поради
гореизложеното моли съдът изцяло да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът e предоставил на страните
възможност да изложат становището си по спора.
Съгласно
дадените указания ищцовото дружество на 17.01.2020 г. е депозирало в съда становище с вх. №
243.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът прие
представените от ищеца писмени доказателства, а именно: Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.06.2015 г.; Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* от 02.06.2015 г. и Общи условия към
него; Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 30.11.2016г.; Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* от 30.11.2016г. и Общи условия към
него; Общи условия
на „Теленор България”ЕАД и Декларации за приемането им; Фактури: № **********/15.01.2017
г., № **********/15.02.2017 г., № **********/15.03.2017 г., №
**********/15.04.2017 г., № **********/20.12.2016 г.: № **********/20.01.2017 г.,
№ **********/20.02.2017 г., № **********/20.03.2017 г.; Покана за
доброволно плащане от 20.02.2017 г.; Запис на заповед за сумата от551.77 лв. от
30.11.2016 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 30.11.2016 г.; Общо потребление за мобилен номер ++359********* за отчетен
период - 15.12.2016 г. – 14.01.2017 г.;
Кредитно известие № ********** от 15.02.2017 г.; Кредитно известие № **********
от 20.02.2017 г.; Пълномощно за сключване на договори за правна защита и
съдействие; Пълномощни за процесуално представителство; Документ за довнесена
държавна такса; Извлечение от А.Вп. - Търговски регистър за „Теленор
България”ЕАД; Списък на разноските по чл.80 от ГПК; Договор за правна защита и съдействие; Препис от Решение № 428/27.06.2019 г.
по гр.д. № 72/2019 г. на PC - Хасково; Препис от Решение от 25.10.2019 г. по в.т.д. №
746/2019 г. на ОС - Варна; Препис от Решение № 681/20.09.2018 г. по гр.д. №634/2018
г. на PC - Враца.
Видно от приетите доказателства по
делото, между ищеца „Теленор България“ЕАД, с ЕИК ********* и
ответника К.Я.К.,
с ЕГН ********** *** е сключен Договор за мобилни услуги
№ ********* за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 13.99 лв. и Договор за лизинг. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ++359*********
и мобилен телефонен апарат Telenor Smart White с IMEI 358048060045611, като
изплащането на устройството било уредено от
страните в договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ,
след приспадане на първоначално платената сума от К. в размер на 30.00 лв.
възлиза на 142.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се
задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
На 30.11.2016 г.
в гр. Нова Загора е сключен Договор за мобилни услуги № *********
за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 11.99 лв. и
Договор за лизинг. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ++359*********
и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A3 2016 Gold с IMEI 353760083285678, като
изплащането на устройството било уредено от
страните в договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 551.77 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши 23
месечни лизингови вноски в размер на 23.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Видно от условията по сключените
договори за лизинг между ищцовото дружество и ответника, мобилните устройства
са предоставени на К. за временно и възмездно ползване, като в процесните
договори за лизинг е предвидена възможността да придобие собствеността върху
тях при допълнителни условия.
На 20.02.2017 г. ищеца е отправил писмена покана за доброволно плащане до ответника,
с която го уведомява за общата стойност на задълженията му, както и че при
неплащане в посочения 10 - дневен срок,
ще му бъдат прекратени договорите за мобилни услуги за номерата ++359********* и
++359********* и към общия размер на дълга ще бъдат добавени неустойки за посочените
номера, поради неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на
мобилни услуги и начислени съгласно условията и сроковете, посочени в договорите.
На абоната е представена и информация в табличен вид, която онагледява
какви ще са предсрочно изискуемите суми във връзка с това, както и тези по
оставащите лизингови вноски.
След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението по
горепосочените договори е продължило, поради което мобилният оператор ги
прекратява и начислява предвидените в тях неустойки, представляващи сума в общ
размер на 263.32 лв., от които:
3а номер ++359*********, вследствие неизпълнението и съгласно т.11 от
договора е начислена неустойка в размер на 43.89 лв., формирана от стандартните
месечни абонаменти до изтичане срока на договора, обективирана във фактура №
**********/15.04.2017 г.;
3а номер ++359*********, вследствие неизпълнението и съгласно т.11 от договора е начислена неустойка в
размер на 219.43 лв., формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане
срока на договора, обективирана във фактура № **********/20.03.2017 г.
С настоящата искова молба претендираме гореописаната
неустойка в размер на 43,89 лв. за предпочетен номер ++359*********.
Посочените задължения за номер ++359********* са
индивидуализирани във фактура № **********/15.01.2017 г. за
отчетен период 15.12.2016 г. - 14.01.2017 г. със срок за плащане - 30.01.2017 г.
за сумата от 21,98 лв., представляваща абонаментна такса, използвани услуги и
лизингова вноска и по-точно:
- 17.09 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за номер + +359*********;
- 4.89 лв.
лизингова вноска за същия номер.
Ищеца претендира сума в
размер от 21.05 лв., поради извършено частично плащане в размер на 0.93 лв.
Аналогично
фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период 15.01.2017 г. -
14.02.2017 г. със срок за плащане - 02.03.2017 г. за сумата от 2.18 лв.,
представляваща остатък от лизингова вноска, след направено приспадане на
предплатени суми при сключване на договора за мобилни услуги с номер
++359*********.
Аналогично фактура №
**********/15.03.2017 г. за отчетен период 15.02.2017 г. - 14.03.2017 г. със
срок за плащане - 30.03.2017 г. за сумата от 4.89 лв.. представляваща неплатена
лизингова вноска за номер + +359*********.
Фактура №
**********/15.04.2017 г. за отчетен период 15.03.2017 г. - 14.04.2017 г.. срок
за плащане - 30.04.2017 г. за сумата от 53.67 лв., представляваща неустойка и
лизингови вноски и по-точно:
- 43.89 лв.
неустойка, съгласно условията на договора за номер + +359*********;
- 9.78 лв.
начислени накуп лизингови вноски за същия номер.
Посочените задължения за номер ++359********* са индивидуализирани във фактура № **********/20.12.2016
г. за отчетен период 30.11.2016 г. - 19.12.2016 г. със срок за
плащане - 04.01.2017 г. за сумата от 43.99 лв.. представляваща неплатени
абонаментна такса, използвана услуга и лизингова вноска, от които:
- 20.00 лв. абонаментна такса и използвана услуга за номер ++359*********;
- 23.99 лв. лизингова
вноска за същия номер.
Фактура № **********/20.01.2017 г.
за отчетен период 20.12.2016 г. - 19.01.2017 г. със срок за плащане -
04.02.2017 г. за сумата от 36.88 лв., представляваща абонаментна
такса и лизингова вноска, от които:
- 12,89 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********;
- 23,99 лв.
лизингова вноска за същия номер.
Фактура № **********/20.02.2017 г.
за отчетен период 20.01.2017 г. - 19.02.2017 г. със срок за плащане -
07.03.2017 г. за сумата от 19,74 лв., представляваща остатък от лизингова
вноска, след направено приспадане на предплатени суми при сключване на договора
за мобилни услуги с номер ++359*********.
Фактура № **********/20.03.2017 г.
за отчетен период 20.02.2017 г. - 19.03.2017 г. със срок за плащане - 04.04.2017
г. за сумата от 723.22 лв., представляваща неустойка и лизингови вноски, от
които:
- 21943 лв. неустойка, съгласно
условията на договора за номер ++359*********;
- 503.79 лв.
начислени накуп лизингови вноски за същия номер.
Ищеца
претендира фактурата в размер
на 503.79 лв.,
представляващи начислени накуп лизингови вноски за номер ++359*********.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България”ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България”ЕАД на 24.04.2019 г. е
депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 558/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и е издадена
Заповед
за изпълнение на парично задължение № 356/30.04.2019 г. за претендираните
главница в размер 686.19 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноски
в общ размер на 385.00 лв.
Заповедта
е връчена на ответника по
настоящото производство при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид
това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България”ЕАД е
възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Ответникът не е открит на
адреса и съдебните книжа са връчени при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съда назначи на ответника особен представител, който в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор.
Особеният представител адв. П.Д.
счита иска за допустим, но го оспорва, като неоснователен
и недоказан.
С отговора
си той оспорва ползването на услугите, посочени в договорите за мобилни услуги,
както и данните в представените фактури. Оспорва и представените договори за
лизинг, поради липсващи реквизити – без определени дати на месечните лизингови
вноски, и навежда, че не са представени доказателства, че на ответника му е
предоставяно и ползвано от него посоченото мобилно устройство, както и посочените
телефонни номера ********** и **********.
Счита, че
не е налице писмено предупреждение от мобилния оператор, с даден в него срок,
след изтичането на който договорът ще се счита развален.
Твърди, че
има неяснота, относно размера на месечния абонамент, който е база за формиране
размера на неустойката, предвид това, че фактурите не са подписани от ответника, което не доказва несъмнено и
по категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв
вид, количество и стойност са услугите, при което следва да се приеме, че
претенцията за главница, се явява неоснователна.
Поддържа,
че искът за неустойка е изцяло неоснователен, тъй като процесната клауза за
неустойки противоречи на добрите нрави и накърнява изискването за
добросъвестност в гражданските правоотношения, води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, който щял да получи по прекратения договор
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не е прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него,
като посочва, че в този смисъл е Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г. на ВКС, I ТО, и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, I ТО.
Поради
гореизложеното моли съдът изцяло да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
В
закритото съдебно заседание проведено на 06.01.2020 г. съдът предостави на
страните възможност да изложат становището си по спора.
Съгласно
дадените указания ищцовото дружество депозира становище на 17.01.2020г. с вх. №
243.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения иск
е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК.
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество
съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Беспорно
установено по делото е, че между страните съществуват
облигационни взаимоотношения. „Теленор България”ЕАД, в
качеството си на мобилен оператор, продава продукти и услуги на клиентите си при публично
известни общи условия.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите
ангажименти по посочените договори,
докато ответника не е изпълнил задълженията
си по тях, като е просрочил
погасяването на паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по издадените му фактури над 15 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до предсрочна
изискуемост и едностранно прекратяване на договора, съгласно подписаните от
двете страни условия.
При възприетата
правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му и
размера на задължението на ответника към него. В тежест на ответника бе да
докаже наведените в отговора му възражения за неоснователност и недоказаност на
иска.
Съдът е приел
събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
С оглед така
разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България”ЕАД и К.Я.К. са били обвързани от валидно облигационно
отношение, съгласно което дружество му предоставило мобилни продукти и услуги, а той се
е задължил да ги заплати, в
договорените срокове, видно от
доказателствата приложени по делото.
Съдът счита, че иска е допустим и основателен и
не намира основания за оспорването му като неоснователен и недоказан
по следните съображения:
Относно твърдението на особения
представител, че не са представени доказателства, за предоставянето на
ответника на посочените в исковата молба телефонни номера и услуги по процесните
договори, както и мобилни устройствата, съдът го намира за неоснователно,
предвид представените и приети като доказателства по делото договори за мобилни
услуги и Договори за лизинг, сключени между К.Я.К. и „Теленор България”ЕАД с посочените
номера ++359********* и ++359*********, които потребителят е получил, с посочени
активни СИМ карти, с достъп на потребителя до мрежата и услугите на оператора. С
полагането на подписа си в процесните
договори К. е декларирал, че е получил достъп до мобилната мрежа и услуги на оператора
за посочените предпочетени номера, а от друга страна фактът на сключването на
процесните договори не се оспорва от ответната страна и е приет за установен.
Досежно оспорванията на данните във
фактурите и становището на ответната страна, че не са
основание за плащане съдът счита, че основанието за плащане са процесните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Относно фактурите съдът
намира, че те аналитично остойностяват
избраните от потребителя абонаментни планове, лизингови вноски и потребление на клиента,
които той следвало да заплаща и е бил запознат още при сключването на
договорите за мобилни услуги, в съответствие с уговорените между страните
условия.
Съгласно константната съдебна практика е
възприето, че „задължението за заплащането на месечния абонамент не е обвързано
от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали мобилният
оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил.”
Видно от приложените доказателства,
вещите предмет на Договорите за лизинг са предадени на ответника, заедно с цялата
документация, включително гаранционна карта, като липсват
доказателства за противното.
Ответникът не е ангажирал доказателства
за връщане на предадените му мобилни устройствата или погасяване на
задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, следователно задълженията
по тях са дължими и искът се явява основателен следва да бъде уважен.
Досежно наведените в отговора на
исковата молба твърдения на особения представител, че процесната неустойка
противоречи на добрите нрави и е нищожна, съдът счита за неоснователни, тъй
като от приложените документи, видно от Поканата за доброволно плащане /
изпратена на 20.02.2017 г. / и последвалото непогасяване на задълженията в
срок, на потребителя е начислена неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси, което е в съответствие на спогодбата между „Теленор България”ЕАД и КЗП.
Съгласно трайната съдебна практика,
неустойка в такъв размер / на три абонаментни такси / не излиза от присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не води до неоснователно
обогатяване.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Относно разноските:
При този изход
на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на
правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 625.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв.
възнаграждение за особен представител и 300.00 лв. адвокатски хонорар.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ
иска по чл. 422, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 385.00 лв., от които 25.00лв. държавна
такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените
мотиви и на основание чл.235
от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост
ОСЪЖДА К.Я.К., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева / съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 558/2019
г. на РС – Нова Загора и сумата от 625.00 лв. / шестстотин двадесет и пет лева /
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно приложения по
реда на чл.80 от ГПК списък.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: