Мотиви към
присъда № 48 от 10.02.2020 г. по НЧХД № 5782/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, НО, XXI н. състав
Частният тъжител Р.С.Д., ЕГН: ********** *** частна
тъжба против Д.П.Х., ЕГН: ********** за това, че на 03.05.2019 г. в гр. Пловдив,
*** е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго - на Р.С.Д.,
ЕГН: **********, в негово присъствие, като му казала: „Ръцете ти са ***.“ и „***.“
– престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), предявен от Р.С.Д., ЕГН: ********** против подсъдимата Д.П.Х.,
ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което подсъдимата е
предадена на съд. Р.С.Д. беше конституиран като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжител адв. М. пледира от
събраните по делото доказателства да се установява подсъдимата да е извършила
престъплението, описано в тъжбата. Предлага на съда да кредитира показанията на
свидетелите Т.-Д. и Т., както и да не дава вяра на показанията на свидетелите В.
и Б.. Поддържа деянието на подсъдимата да е съставомерно и от субективна страна.
Моли подсъдимата Х. да бъде призната за виновна, а гражданският иск да бъде
уважен в пълния му предявен размер. Претендира и заплащането на сторените в
процеса разноски от частния тъжител. Другият повереник адв. С. не се явява в съдебното
заседание, в което е даден ход на съдебните прения.
Частният тъжител и граждански ищец Д. поддържа
становището на своя повереник. Твърди обясненията на подсъдимата да са
противоречиви, поради което счита, че не следва да им бъде давана вяра от съда.
Взема становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна.
Защитникът на подсъдимата – адв. Д., пледира
обвинението да е недоказано. Взема становище показанията на свидетелите Т.-Д. и
Т. да са предубедени и предварително подготвени, поради което да не следва да
се кредитират. Поддържа, че от показанията на свидетелите В., Б. и А. е оборена
фактическата обстановка, описана в тъжбата, като се установява и че частният
тъжител е нарекъл подсъдимата „***“. Твърди още претендираните от тъжителя и
гр. ищец неимуществени вреди да не са доказани. Моли подсъдимата да бъде
оправдана, а частният тъжител и граждански ищец да бъде осъден да заплати
направените от нея разноски в процеса.
Подсъдимата Х. се възползва от правото си да даде
обяснения по делото, в които твърди да не е казвала на частния тъжител и
граждански ищец инкриминираните с тъжбата думи и изрази. Пледира, че всъщност Д.
е унизил честта и достойнството й, като я е нарекъл *** и ***, съпроводено с
жест с ***. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си. С
последната си дума моли да бъде призната за невинна.
От
фактическа страна:
Подсъдимата Д.П.Х. е родена на *** г. в гр. ***, ***,
българска гражданка, живущ ***, с висше образование, неомъжена, работеща,
неосъждана, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Х. живеела във фактическо съжителство със
свид. А.А.В.
***. В
апартамента точно над тяхното жилище живеели частният тъжител и граждански ищец
Р.С.Д. и съпругата му свид. Н. К. Т.-Д.. Собственик на апартамента бил свид. К.
Л. Т.. На същия пети етаж в сградата, където било жилището на частния тъжител,
живеел и свид. А. В. Б.. Последният се намирал в добри отношения с живеещите
както в апартамент № *** Х. и В., така и с живеещите в апартамент № *** Д. и Т.-Д..
В жилището на подсъдимата и свид. В. имало теч, за който
те смятали, че проблемът идвал от терасата на намиращия се над тях апартамент, ползван
от частния тъжител и неговата съпруга. За отстраняването на теча свид. В.
желаел да се извърши ремонт, като предложил различни варианти - сам да намери
майстори или да заплати цената на ремонта, който частният тъжител да извърши с
хора, които сам избере за подходящи. От своят страна частният тъжител Д.
настоявал да се извърши оглед в апартаментите, за да се установи каква е
причината за теча. В продължение на около шест месеца обаче Д. и собственикът
на апартамент № ***– свид. Т., посочвали различни причини, с които извинявали
невъзможността си да бъде извършен оглед и така препятствали и отлагали
неговото осъществяване.
На 03.05.2019 г. частният тъжител Д. и свид. Т.
позвънили на вратата на апартамент № *** собственост на Х. и свид. В.. В този
момент подсъдимата била сама вкъщи. Тя се разбрала да пусне вътре Д. и Т., за
да огледат щетите от теча. След като влезли, двамата казали, че не виждат следи
от теч. Свидетелят Т. казал на подсъдимата: „Аре, бегай“ и да не ги занимава с
измислени проблеми. Частният тъжител Д. предложил да излеят две кофи с вода от
неговата тераса, за да се убедяла Х., че течът не идвал от горното жилище,
ползвано от Д.. Подсъдимата се съгласила, но помолила това да стане, след като
свид. В. се приберял.
Около 10 минути по-късно свид. В. се прибрал от
работа, като пред входа на блока го чакал свид. А. В. Б., тъй като двамата
имали уговорка В. да му даде кофа с латекс. Двамата тръгнали заедно към
жилището на В. и Х.. Когато стигнали, първият влязъл вътре, а свид. Б. го
изчакал отвън. Тогава подсъдимата разказала на свид. В. за посещението на
частния тъжител и на свид. Т. по-рано същия ден, какво те са казали и какво са
се разбрали. Свидетелят В. излязъл и се качил на горния етаж, където позвънил
на звънеца на жилището, в което живеели частният тъжител Д. и свид. Т.-Д.. След
него тръгнала и подсъдимата, а на 2, 3 метра зад нея бил и свид. Б.. Последният
стоял на стълбището между четвърти и пети етаж. При позвъняването вратата
отворил частният тъжител Д.. Зад него се намирал свид. Т., а по-назад била и
свид. Т.-Д.. Частният тъжител Д. застанал пред входната врата на жилището. Той
поканил свид. В. да влезе, но казал, че не искал подсъдимата да влиза, защото
била *** и ***, като докато изричал тези думи, частният тъжител направил жест с
***. Когато видял това, свид. Б. слязъл на долния етаж, тъй като не искал да се
замесва в разправията между съседите си, а и трябвало да си вземе латекса от В..
От площадката на долния, четвърти етаж Б. чул, че продължавало да се говори, но
не разбрал съдържанието на казаното. Около минута-две след като Б. слязъл на
долния етаж, се върнали и подсъдимата Х. и свид. В.. Подсъдимата изглеждала
разстроена. До прибирането си в жилището си подсъдимата Х. не е казвала на
частния тъжител Д.: „ръцете
са ти ***“, нито „***“. Не му казала и други сходни по съдържанието си думи.
Вечерта на същия ден подсъдимата
гостувала заедно със свид. В. на своята майка – свид. Р. А. А., на която
разказала за случката пред жилището на частния тъжител Д. от по-рано на същата
дата, както и за жеста и думите, които последният отправил към нея.
На 20.09.2020 г. частният тъжител Д.
подал тъжба с вх. № 59978/20.09.2019 г. против подсъдимата Х., по която било
образувано настоящото дело.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства –показанията на свидетелите А. В. Б.; А.А.В.;
Р. А. А.; Н. К. Т.-Д. (частично); К. Л. Т. (частично),от обясненията на
подсъдимата Д.П.Х. и от писмените доказателства – справка
за съдимост за подсъдимата Х. (лист 14 от делото); писмо с вх. №
78078/29.11.2019 г. от Началник на 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив (лист 33 от
делото); писмо с изх. № 19СД-2460/03.12.2019 г. по описа на Община Пловдив
(лист 62 от делото); писмо с вх. № 611/06.01.2020 г. от Началник 04 РУ при ОД
на МВР – Пловдив (лист 64 от делото); справка за подадени жалби и сигнали от
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив с вх. № 1108/08.01.2020 г. (лист
101-103 от делото); писмо с вх. № 1215/08.01.2020 г. от Директор ДСП Пловдив
(лист 104 от делото); писмо с изх. № 19СД-2756/14.01.2020 по описа на Община
Пловдив (лист 105-106 от делото); удостоверение от 08.05.2019 г., издадено на
подсъдимата Х. от лекуващ лекар при Център за ***ично и психиатрично
консултиране; рецептурна бланка от 08.05.2019 г., издадена от *** П. Б..
Съдът дава вяра на показанията на свид. А.
В. Б.. Същите са логически и хронологически последователни и вътрешно
непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Изяснява се, че той няма вражда нито с
подсъдимата Х. и свид. В. от една страна, нито с частния тъжител и гр. ищец Д.,
свид. Т.-Д. и свид. Т. от друга. Отношенията си и с двете семейства свид. Б.
описва като „добри“, но без да ги квалифицира и като приятелски. Свидетелят Б.
е станал случаен очевидец на процесните събития, без преди това да е участвал в
спора между двете семейства относно наличието на теч в дома на Х. и В. и
причините за него, както и без да е изразявал позиция или вземал страна в този
конфликт. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че свид. Б.
добросъвестно възпроизвежда пред съда известните му по делото обстоятелства. Не
се установяват и никакви основания, по които той да се счита за предубеден. За
да кредитира показанията на свид. Б., съдът взе предвид освен липсата на
заинтересованост, то и че твърденията му се явяват проверени по делото, при
което тяхната достоверност е доказана, като показанията на Б. не се явяват
единствени източник за установяване на никое обстоятелство по делото. От тях се
установяват няколко групи обстоятелства – мястото на процесните събития; присъствалите
лица; съдържанието на думите, които участниците са си разменили и какви са били
отношения на Б. с подсъдимата, с частния тъжител и граждански ищец, както и
останалите свидетели по делото. Относно последната група обстоятелства съдът
вече изложи фактическите си изводи, като се изяснява, че свид. Б. се намира в
добри, междусъседски отношения с останалите посочени лица – без да има вражда
или близки приятелски отношения с някого от тях. Установява се на следващо
място, че свидетелят живее в гр. Пловдив, на ***, на петия етаж, на който
живеел също и частният тъжител и граждански ищец. Свидетелят изяснява, че в
момента на размяната на думи между частния тъжител и подсъдимата той се е
намирал на стълбите между четвърти и пети етаж в сградата, като първо е бил
пред апартамента на В. и Х., но когато те са се качили на петия етаж, където се
намирал апартамента на Д., той ги последвал. Свидетелят пояснява още, че не се
е качвал на площадката на пети етаж, докато подсъдимата и свид. В. и са
разговаряли с частния тъжител, а е седял на стълбището. Установява се от
показанията на Б., че той е имал видимост към случващото се на площадката, като
е видял частния тъжител и гр. ищец Д., който е стоял пред входната врата на
жилището си. Свидетелят изяснява и местоположението си спрямо подсъдимата и
свид. В., като той се е намирал на около 2,3 метра зад подсъдимата Х., която от
своя страна е била зад свид. В.. Последният е бил най-близо до частния тъжител
и неговото жилище. Б. посочва още, че е чул и гласа на свид. Т., когото познавал
отпреди това, но без да го е видял при конкретната случка. Обстоятелството, че
свид. Б. не е видял свид. Т.-Д., не означава, че тя не е присъствала при
процесните събития, нито разколебава доказателствената стойност на показанията
на Б.. Той изясни, че е стоял на стълбите, без да се качва на площадката на
пети етаж и е имал видимост към частния тъжител Д., но не и към случващото се
зад него. Същевременно както от показанията на свид. В., така и от обясненията
на подсъдимата се установи, че свид. Т.-Д. също е присъствала при процесния
случай, когато свид. В. е позвънил на вратата на семейство Д. и на провелия се
след това разговор, но е стояла зад съпруга си и зад свид. Т. и вътре в
апартамента. Това обяснява защо Т.-Д. не е била забелязана от свид. Б..
Последният от своя страна не изключва възможността тази свидетелка също да е
присъствала на събитията, който той пресъздава в показанията си, тъй като
пояснява, че е нямал видимост към случващото се зад частния тъжител и гр. ищец,
включително че не е видял и свид. Т., но е чул гласа му. От показанията на
свид. Б. се установяват и неговите възприятията относно проведения разговор
между подсъдимата и свид. В. от една страна и показалите се лица от жилището на
семейство Д. от друга. Изяснява се, че частният тъжител е поканил свид. В. в
дома си, за да обсъдят спорния между тях въпрос за необходимостта от извършване
на ремонт. Тогава частният тъжител и граждански ищец казал още, че не желаел
подсъдимата Х. да влизала в жилището, защото била ***. Свидетелят Б. не е
категоричен, че точно това е била конкретната дума, употребена от частния
тъжител Д., но изяснява, че тя е била с подобен смисъл. Категоричен е, че
докато Д. е изричал тези думи, е направил и жест с ***. При съвместния анализ
на показанията на свид. Б. с обясненията на подсъдимата и показанията на
свидетелите В. и А. се установява, че конкретно изказаните думи от частния
тъжител Д. към подсъдимата са били: „***“ и „***“. По категоричен начин по
делото се доказва, че в показанията си свид. Б. възпроизвежда същия случай,
когато са изречени тези думи. Действително той е запомнил друга дума, но както
и сам обясни, тя е с напълно сходно смислово значение. Съобразявайки
обстоятелствата на жеста, с който е било съпроводено изричането й от страна на Д.,
и цялостната обстановка – мястото, присъстващите лица и последователността от
събитията преди и след адресирането на тези думи от частния тъжител и гр. ищец
към подсъдимата, водят до несъмнения извод, че Б. възпроизвежда същия случай,
който и подсъдимата Х. и свид. В.. Обстоятелството, че не е запомнил
конкретните думи, изречени от частния тъжител, не изключва, нито разколебава
стойността на показанията на свид. Б.. Видно е, че той правилно е възприел
фактическата обстановка и смисловото съдържание на изречените от частния
тъжител думи. Не се установява и свидетелят да е изопачил значението на тези
думи. При оценката на свидетелските показания следва да се съобразява
нормалният процес на забравяне на отделни обстоятелства, като сам свид. Б.
изясни и че след като е чул думите на Д. към Х., е слязъл на долния етаж, тъй
като не е искал да се замесва в разправията между тях. Обстоятелството, че
свидетелят посочи пред съда думата „***“, макар действително изречената от
частния тъжител Д. да е „***“, показва и че свид. Б. добросъвестно е
възпроизвел пред съда своите непосредствени възприятия, без показанията му да
са били съгласувани с версиите на Х. или В.. Установява се и че Б. не е чул
подсъдимата да казва на частния тъжител „ръцете ти са ***.“ и „***.“ По тези
съображения настоящият състав изцяло даде вяра на показанията на свид. Б..
Дава се вяра и на показанията на свид. А.А.В..
За същия се установява да се намира във фактическо съжителство с подсъдимата Х..
Този факт обаче не дискредитира доказателствената стойност на неговите
показания. Предубедеността
на даден свидетел не е обстоятелство, което да се предполага a priori спрямо
определена категория лица само защото съществува факт, пораждащ съмнение в
обективността на свидетеля поради близки извънпроцесуални отношения с някоя от
страните. Ако това беше така, законодателят изначално би изключил възможността
тези лица да са свидетели в процеса. Напротив – заинтересоваността на даден
свидетел като всеки друг факт в процеса следва да бъде доказана, а не се
предполага. Тя ще бъде доказана, когато се установи, че лицето в качеството си
на свидетел не е дало правдиви показания. Показанията на свид. В. обаче са
проверени по делото както от тези на свид. Б. - изцяло получили доверие от
съда, но така също и от писмените доказателства и от обясненията на
подсъдимата. В. също е бил очевидец на събитията от 03.05.2019 г. на площадката
пред пети етаж в процесната жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ***.
Този свидетел изяснява, че на мястото е присъствала и свид. Т.-Д., освен
останалите изброени от Б. лица. Отношенията си с последния описва с израза „на
здравей – здрасти“, което кореспондира с твърденията на свид. Б.. От
показанията на свид. В. се установява още, че той е търсил съдействие в
продължение на около 6 месеца преди датата 03.05.2019 г. както от частния
тъжител Д., така и от свид. Т. за извършването на ремонт за преустановяване на
теча в жилището на Х. и В.. От показанията на последния се установява и
подсъдимата да не е изричала инкриминираните изрази, когато на 03.05.2019 г. са
разговаряли с частния тъжител, съпругата му и с нейния баща пред техния
апартамент с № *** на петия етаж в жилищната сграда. В показанията си
свидетелят подробно изяснява отношенията си с останалите живущи в блока. Налице
е съответствие в твърденията му с показанията на свид. Б. и с обясненията на
подсъдимата досежно направения жест и изречените думи от частния тъжител Д. към
подсъдимата, че тя била ***. Съдът намира, че не са налице противоречия, които
да се определят за съществени и да разколебават доказателствената стойност на
показанията на свид. В.. Така обстоятелството, че той сочи, че свид. Б. е казал
на Х. да не плаче, докато самият А. Б. заяви, че не е утешавал подсъдимата не
се явява дотолкова съществено противоречие, нито внася неяснота в относими към
предмета на доказване обстоятелства. От една страна свид. Б. заявява, че не
помни да е утешавал Х., без категорично да изключва такава възможност. От друга
страна възможно е под утешаване свидетелят да разбира проява на значително
по-голяма активност от това да кажеш някому да не плаче. По тези съображения
настоящият състав намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свид. В..
Съдът дава вяра и на показанията на
свид. Р. А. А.. Тя не е била очевидец на интересуващите делото събития от
03.05.2019 г., случили се в гр. Пловдив, на *** и в тази им част показанията й
са производни, а възприятията си тя е формирала от съобщеното й от дъщеря й –
подсъдимата Х., и от свид. В.. Въпреки това в тази им част показанията на свид.
А. се използват като средство за проверка на показанията на останалите
свидетели по делото, както и на обясненията на подсъдимата. В тази връзка
установява се от показанията на свид. А., че по-късно на същата дата
(03.05.2019 г.), когато Д. е нарекъл Х. *** и ***, последната заедно със свид. В.
са гостували на свид. А.. Пред майка си подсъдимата е разказала същата версия,
която пресъздаде в обясненията си и пред съда, кореспондираща и с
непосредствените възприятия на свидетелите В. и Б.. Досежно последния подсъдимата
е казала на майка си – свид. А., че той също е присъствал на събитията, за
които й разказва. В останалата част от показанията си свид. А. възпроизвежда
свои непосредствени възприятия, поради което те вече не са производни. В тази
им част показанията на А. са източник на доказателствена информация за
състоянието на подсъдимата, която се е разплакала, докато е споделяла с майка
си за думите, които й е казал частният тъжител. Свидетелката А. изяснява и че
дъщеря й (подсъдимата) посетила *** по нейна препоръка, тъй като в дните след
описаната случка продължила да плаче и да се чувства потисната и обидена. За
това обстоятелство по делото е представено и писмено доказателство – рецептурна
бланка, издадена от *** П. Б. на 08.05.2019 г. В тази част показанията на свид.
А. кореспондират с тези на свид. В. и с обясненията на подсъдимата Х..
Настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде дадена вяра и на обясненията на подсъдимата Д.П.Х.. В
наказателния процес обясненията на предаденото на съд с наказателно обвинение
лице имат двойствена природа и освен средство за защита представляват и годен
източник за възпроизвеждане на доказателства в процеса. В конкретния случай, за
да даде вяра на обясненията на подсъдимата, съдът ги подложи на проверка
поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени материали. При тази
дейност се констатира, че обясненията на подсъдима се подкрепят от останалите
материали, кредитирани от съда като достоверно пресъздаващи действителната
фактическа обстановка. Следователно обясненията са проверени чрез съпоставката
им с други доказателства по делото. Разгледани самостоятелно, те са
изключително подробни, последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Обясненията на подсъдимата също служат като източник на доказателствена
информация за датата и мястото на процесните събития, за присъствалите лица и
съдържанието на проведения разговор. Подсъдимата категорично изяснява, че не е
изричала никоя от инкриминираните фрази: „ръцете са ти ***“ и „***“ към частния
тъжител и граждански ищец. Посочва и че не е адресирала до него и друг израз с
неприлично и несъвместимо с обществения морал съдържание, който да е унизителен
за честта и достойнството на тъжителя. Установява се още, че последният е
нарекъл подсъдимата „***“ и „***“, както и е направил жестът, описан и от
свидетелите Б. и В. в показанията им. В обясненията си подсъдимата изяснява и
какво е било състоянието й вечерта и през следващите дни, след като е възприела
жеста и посочените по-горе думи, изречени от страна на частния тъжител към нея.
В тази им част и досежно обстоятелствата, че е имала проблеми със съня,
разплакала се е и дори е посетила *** обясненията на Х. се подкрепят от
показанията на свидетелите А. и В.. От обясненията на подсъдимата се
установяват и влошените отношения между нея и свид. В. от една страна и
семейството на частния тъжител от друга, намерили израз в подадени множество
жалби и сигнали от страна на последния както към Х., така и към В.. Установява
се още, че има подадени жалби включително до работното място на подсъдимата и
до Районна прокуратура, както и че те са били обосновавани с различни твърдения
за вменени във вина на Х. нарушения. В тази им част обясненията се подкрепят от
писмените доказателства по делото.
Показанията на свидетелите Т.-Д. и Т. се
кредитират в частите им относно датата и мястото, на които са се случили
описаните събития, както и разположението на двамата свидетели, които са били в
коридора на жилището и зад частния обвинител, който бил излязъл пред входната
врата, където бил и свид. В., който пък позвънил на звънеца и потърсил тъжителя.
В останалите части на показанията на тези двама свидетели съдът не дава вяра,
тъй като приема твърденията им за оборени по делото при съпоставката им с
останалите доказателствени материали и най-вече с показанията на свид. Б.,
ползващи се с доверието на съда, като дадени от напълно незаинтересован и
непредубеден свидетел. Съобразявайки и родствените връзки между тези двама
свидетели (Т.-Д. и Т.) и частния тъжител и гр. ищец съдът приема, че в некредитираните
части от показанията си свидетелите не възпроизвеждат правдиво обективно
случилите се събития, а целят да подкрепят обвинителната теза на тъжителя и
граждански ищец. Тъй като тези твърдения на Т.-Д. и Т. са оборени по делото от
останалите доказателствени материали, то съдът не им дава вяра в посочените
части.
От правна
страна:
Престъплението обида се осъществява чрез казване или
извършване от дееца на нещо унизително за честта или достойнството на другиго.
За съставомерността на деянието е без значение дали изказаните думи, изрази,
оценка или направени жестове отговарят на действителността, щом те имат унизителен
характер. Последната преценка се прави въз основа на общоприетите и установени
в обществото правила за общуване, а не според субективната преценка на
тъжителя. При наказателните дела от частен характер, каквото е и процесното,
фактическата рамка на обвинението се очертава от тъжителя, който е длъжен още с
тъжбата си да изчерпи всичките си фактически твърдения, с които смята, че
подсъдимият е осъществил съответното престъпление. Именно по тези фактически
твърдения се защитава подсъдимият в рамките на наказателния процес. В тази
връзка централно място в предмета на доказване по настоящото производство
заемат твърденията на частния тъжител и граждански ищец Д. за това, че
подсъдимата му е казала: „ръцете ти са ***“ и „***“. Съдът приема, че и двете
инкриминирани фрази имат унизителен характер и са несъвместими с установените в
обществото морални правила за общуване. Твърденията в тъжбата са на 03.05.2019
г. в гр. Пловдив, *** подсъдимата Х. да е казала инкриминираните изрази в
присъствието на частния тъжител и гр. ищец Д., с което да е унизила честта и
достойнството му. От доказателствата по делото обаче се установява твърде различна
фактическа обстановка, а твърденията в тъжбата се явяват категорично оборени.
Изяснява се, че още преди датата 03.05.2019 г. между
подсъдимата и свид. В. от една страна и частния тъжител и свид. Т.-Д. от друга
е имало влошени отношения. Те са намерили израз в подаването на множество жалби
пред различни институции. Установява се обаче, че инициатор на почти всички
жалби е частният тъжител Д., който няколкократно е сигнализирал за упражняван
психически тормоз и отправени заплахи към него и семейството му от Х. и В., за
нарушаване на нощната тишина, за злоупотреба с личните му данни от страна на
подсъдимата. Причините за влошените отношения не са категорично изяснени по
делото. Като основен повод за неразбирателство се установява несъгласието между
двете семейства от необходимостта от извършване на ремонт поради наличие на теч
в апартамента на подсъдимата и на свид. В.. Изяснява се обаче негативни
настроения у частния тъжител да е предизвикал и фактът на избирането на свид. В.
за домоуправител. Доказано от обективна страна се явява наличието на влошени
отношения и съществуващо неразбирателство между двете посочени групи лица,
предхождащи инкриминираната дата 03.05.2019 г.
Досежно събитията, случили се на тази дата, съдът
приема за доказано по делото, че както частният тъжител Д., така и подсъдимата Х.
са присъствали, когато свид. В., след като се е прибрал от работа, е позвънил
на входната врата на жилището на семейство Д., представляващо апартамент № ***.
Категорично оборени са обаче твърденията в тъжбата подсъдимата да е изрекла
думите: „ръцете ти са ***“ и „***“. Нещо повече, установява се, че до
прибирането си в своето жилище (апартамент № ***), находящо се на долния етаж, Х.
не е казала и никакви други думи или изрази, които обективно да са унизителни
за честта или достойнството на частния тъжител, на неговата съпруга – свид. Т.-Д.
или на свид. Т.. Налага се извод, че подсъдимата не е осъществила от обективна
страна вмененото й с тъжбата деяние. От обясненията на подсъдима се установи,
че първият инкриминиран израз „ръцете са ти ***“ е бил изказан по отношение на
частния тъжител Д. от живущ в сградата, който не е присъствал на разгледаните
по делото събития на 05.03.2019 г., както и че това е станало по друго време, а
не на инкриминираната дата. Оборени са по делото както твърдението за
авторството на деянието от страна на подсъдимата, тъй като не тя е изрекла
инкриминираните думи, така и въобще те да са били казани на посочените в
тъжбата дата и място. Следователно от обективна страна липсва извършено деяние,
поради което няма как да е осъществено и престъпление. Отсъствието на извършено
престъпление от обективна страна изключва необходимостта от преценка за
съставомерност от субективна страна, тъй като в случая въобще не е извършено
деянието, вменено във вина на подсъдимата. Освен това отсъствието на който и да
е елемент от състава на престъплението само по себе си изключва възможността
дадено деяние да бъде подведено под съответния престъпен състав.
Не може да се приеме и подсъдимата да е изрекла
инкриминираните фрази след като свид. Б. се е върнал на четвъртия етаж.
Последният заяви, че не е чул точно какво са си казали останалите лица през
това време, но не би могло и да се прави произволно предположение, че именно
тогава подсъдимата е казала думите: „ръцете ти са ***.“ и „***.“. Осъдителната
присъда не би могла и да почива на предположения. В случая да се приеме такъв
фактически извод би било напълно необосновано, тъй като той не следва от нито
едно доказателство по делото. Посочи, че свид. Б. не е чул подсъдимата да казва
инкриминираните думи. От своя страна свид. В. е бил заедно с Х. до нейното
прибиране и също изяснява, че в нито един момент тя не е изрекла тези думи. В
този смисъл са и нейните обяснения, също кредитирани от съда. Макар в
показанията на свидетелите Т.-Д. и Т. да се твърди, че Х. е казала на частния
тъжител „ръцете ти са ***.“ и „***.“, то според тях това е станало при много
по-различна от установената от съда фактическа обстановка и не в отговор на
първоначално отправените от тъжителя реплики и жест към подсъдимата. Освен това
Т.-Д. и Т. твърдя, че свидетелят Б. въобще не е присъствал в нито един от
момент от интересуващите делото събития. Следователно да се приеме, че след
като Б. се е върнал на четвъртия етаж, то тогава Х. е казала на Д. инкриминираните
изрази, би представлявало единствено предположение. Както беше посочено, това
предположение би било напълно произволно и необосновано, тъй като то не следва
от нито едно доказателство по делото. Така мотивиран, съдът приема, че
разгледаната версия е недостоверна и недоказана.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
неоснователни са възраженията за противоречия в обясненията на подсъдимата,
дадени в хода на съдебното следствие, с нейни писмени обяснения в хода на
извършвани предварителни проверки по жалби на частния тъжител пред органите на
МВР по този или други случаи. Сочените от частния тъжител и неговия повереник
писмени обяснения не представляват годно доказателствено средство в
наказателния процес съгласно глава тринадесета от НПК. Те не са събрани по
установения ред за снемане на обяснения на обвиняем и при гарантиране спазване
на процесуалните правила, с които последният разполага в процеса. Същите
съображения са важими и досежно изготвените докладни записки от полицейски
служители, приложени към преписките. Те не представляват нито способ на
доказване, нито годно доказателствено средство. Не притежават и
характеристиките на писмено доказателство. Докладните записки са адресирани до
началника на съответното районно управление и предназначението им е доведат до
знанието му за инциденти, констатирани от съответните полицейски служители по
време на изпълнение на служебните им задължения. Способът за приобщаването към
доказателствената съвкупност на възприятията на полицейските служители е чрез
разпита на свидетел. Докладните записки обаче не притежават доказателствена
стойност (така Решение № 93/29.05.2019 г. по нак. дело № 382/2019 г. на ВКС;
Решение № 149/16.10.2017 г. по нак. дело № 688/2017 г. на трето наказателно
отделение на ВКС). Информацията за подавани жалби и сигнали от частния тъжител
срещу подсъдимата и обратно беше събрана от съда единствено за изясняване на
предхождащите инкриминираната дата отношения между тях, а постъпилите материали
се ползват с доказателствено значение само относно факта на подаването на
съответната жалба, датата, на която това е сторено, и нейния автор.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че от правна страна по делото се доказа по несъмнен начин, че подсъдимата Д.П.Х.
не е осъществила престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, което й се вменява във
вина, тъй като не е казала описаните в тъжбата унизителни за честта и
достойнството на частния тъжител обстоятелства. Това налага конкретната
деятелност на подсъдимата да се приеме за несъставомерна и тя да бъде призната
за невинна с присъдата на съда.
По
гражданския иск:
С присъдата си съдът остави без уважение
предявения от частния тъжител граждански иск против подсъдимата с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съдът стигна до този извод, като съобрази, че
от доказателствата по делото се установява не само че извършеното от
подсъдимата не представлява престъпление, но и че въобще не се доказа тя да е
осъществила деянието, описано в тъжбата. След като от обективна страна въобще
няма деяние, то същото не би могло да съставлява не само престъпление, но и
граждански деликт. В тази връзка не се установи по делото подсъдимата
непозволено да е увредила гражданския ищец и частен тъжител, нито виновно да му
е причинила вреди. Основателно е и възражението на защитата за недоказаност на
конкретните претендирани увреждания.
По
разноските:
С оглед изхода на делото частният
тъжител и граждански ищец следва да бъде осъден на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати на подсъдимата сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща сторени и доказани разносни за адвокатско възнаграждение.
По делото не са приобщени веществени
доказателства.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.