Решение по дело №92/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 119
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20217110700092
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 119

гр.Кюстендил, 26.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА – СТОИЛОВА

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                         

секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №92/2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

              Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             Комисия за финансов надзор с адрес гр.София, ул.“Будапеща“ №16 обжалва решение №260117/11.12.2020г. на КРС, постановено по АНД №853/2020г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

             Ответникът чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на касационната жалбата, респ. за оставане в сила решението на КРС, по съображения изложени в писмени бележки. Претендират се разноски.       

  Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното решение.             

  Предмет на касационно оспорване е решение №260117/11.12.2020г. на КРС, постановено по АНД №853/2020г. Със същото е отменено НП №Р-10-144/27.03.2020г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с което К.В.П. *** в качеството му на член на УС на „Р. Х.“ АД гр.Кюстендил е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв. на основание чл.221, ал.5 от ЗППЦК за извършено нарушение на чл.114, ал.1, т.1, пр.2, б.“б“ във вр.с ал.6 от ЗППЦК.

Районният съд е формирал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради липса на съставомерно деяние по посочената разпоредба, т.е. приел е, че нарушението не е доказано от обективна страна.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото е правилно и законосъобразно – събрани са относимите за спора доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани фактите от значение за спорното право, крайните изводи се базират на закона с оглед установената фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените правила.

  Производството пред КРС е започнало по жалба на К.В.П. ***-10-144/27.03.2020г. на заместник-председателя на КФН. При извършена проверка по документи е прието от контролните органи, че К.В.П. в качеството му на член на УС на „Р. Х.“ АД гр.Кюстендил без да бъде изрично овластен от Общото събрание на публичното дружество е извършил сделки по плащане на 01.03.2019г. и 05.03.2019г., в резултат на които „Р.Х.“ АД е прехвърлило на „К.“ АД активи на обща стойност 75 500 лв., които са над 2 на сто от активите, съгласно последния одитиран счетоводен баланс на публичното дружество за 2017г., като на основание чл.114, ал.6 от ЗППЦК сделките се разглеждат като едно цяло и на основание чл.114, ал.7 от ЗППЦК К.П. се явява заинтересовано лице, тъй като участва в извършването на сделките и същевременно с това е член на УС на „Р. Х.“ АД и член на СД на „К.“ АД, което е страна по тези сделки. За констатирано нарушение на чл.114, ал.1, т.1, пр.2, б.“б“ във вр.с ал.6 и 7 отЗППЦК е съставен АУАН №Р-06-1004/10.10.2019г. Въз основа на него е издадено НП №Р-10-144/27.03.2020г.

При преценка на събраните доказателства в административнонаказателното производство и съдебно такова касационната инстанция счита, че при съставяне на акта и постановлението не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основания за незаконосъобразност. Както в АУАН, така и в НП административното нарушение е описано коректно откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване. НП е издадено при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението е констатирано след проверка по документи, изисквани през определен период от време от „Р.Х.“ АД гр.Кюстендил. Последните такива са постъпили в КФН на 20.09.2019г., а АУАН е съставен на 10.10.2019г.

Неоснователно е релевираното основание за отмяна на въззивното решение, свързано с неправилното приложение на материалния закон. След преценка на писмените и гласни доказателства в съвкупност и поотделно във връзка с изложените факти за извършено административно нарушение по чл.114, ал.1, т.1, б.“б“ във вр.с ал.6 и 7 от ЗППЦК в НП, касационната инстанция счита, че районният съд е направил задълбочен и съобразен с материалния закон анализ на относимите за казуса доказателства и е извел правилни правни изводи за несъставомерност на деянието от обективна страна. Административнонаказателната отговорност на К.П. е ангажирана за нарушение, изразяващо се в извършване на сделка, в резултат на която публичното дружество „Р. Х.“ АД гр.Кюстендил е прехвърлило на „К.“ АД гр.Кюстендил активи на стойност 75 500 лв., представляващи над 2 на сто от активите, съгласно последния одитиран счетоводен баланс на публичното дружество за 2017г., без да е изрично овластен за това от Общото събрание на публичното дружество. Действително от събраните писмени доказателства се установява, че на 01.03.2019г. и на 05.03.2019г. К.П. е извършил плащане на обща стойност 75 500 лв. в полза на „К.“ АД гр.Кюстендил, но следва да се отчетат и останалите факти, а именно че на 02.05.2015г. между „К.“ АД гр.Кюстендил /доставчик/ и „Р. Х.“ АД гр.Кюстендил  /купувач/ е сключен договор с предмет доставка от страна на доставчика на стоки, материали, машини, съоръжения, оборудване и други и закупуването им от купувача за срок от 5 години; че на 04.02.2019г. на заседание на УС на „Р. х.“ АД гр.Кюстендил е взето решение за предоставяне на аванс в размер на 600 000 лв. по договора от 02.05.2015г. и изпълнителния директор на публичното дружество е овластен да предприеме необходимите действия по предоставянето на аванса; че от платежните документи в хронологична последователност са установени извършените преводи. Следователно анализът обуславя извода, че не е налице извършена нова сделка през м.март 2019г., а плащания по вече сключен договор от 02.05.2015г. Макар като основание за плащанията да е посочено „плащане по фактура“ следва да се извърши цялостна преценка на фактите и да се изведе действителната воля на страните. Събрания доказателствен материал не разкрива осъществяването на ново волеизявление с нов предмет, съдържание и условия, различни от вече обективираното такова в договора от 02.05.2015г. В този смисъл  не може да се приеме, че К.П. е нарушил чл.114, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗППЦК, тъй като липсва обективния елемент – сключена сделка.

             По гореизложените съображения касационната инстанция счита, че решението на КРС е правилно и законосъобразно, постановено при отсъствие на касационните основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което ще бъде оставено в сила.

  С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ съдът присъжда в полза на К.П. съдебни разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на 1130 лв., платимо от касатора. Размерът е определен след основателно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция и чл.18, ал.2 във вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №260117/11.12.2020г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №853/2020г.

ОСЪЖДА Комисия за финансов надзор с адрес гр.София, ул.“Будапеща“ №16 да заплати на К.В.П., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1130 лв. /хиляда сто и тридесет/.

              Решението е окончателно.

           

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                     ЧЛЕНОВЕ: