Определение по дело №563/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 696
Дата: 21 февруари 2020 г.
Съдия: Ралица Цанкова Костадинова
Дело: 20203100100563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./20.02.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 563 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.135 АПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена пред Административен съд – Варна от И.Т.Г., Т.П.Г. и М.Н.Н. срещу Агенция по Вписванията с искане за присъждане на обезщетения за имуществени вреди вследствие издаване на невярно удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания.

С протоколно определение от о.с.з., проведено на  27.01.2020г. производството пред Административен съд – Варна е прекратено и е изпратено по подсъдност на ВОС.

Настоящият съдебен състав намира, че не е в компетентността на гражданските съдилища да разгледат делото, по следните съображения:

Правната квалификация на предявената искова претенция е чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото се претендира обезщетение за вреди от административна дейност, което съгласно  чл. 1 ал.2 ЗОДОВ обуславя компетентност на административния съд. По същество основанието, на което се претендира ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията, е невярното удостоверяване, за вписвания, отбелязвания и заличавания за имоти, в което не е отразено прехвърленото право на собственост за обектите, за които се отнася справката. Дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, е регламентирана в чл.42 и следващите от Правилника за вписванията, при което нормата на чл.49 ПВ изрично предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи. Конкретно дейността по издаване на предвидените в чл.47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 АПК, доколкото издаването на такъв документ несъмнено по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга.

По смисъла на Пар. 1, т.2, б.”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, каквито актове именно представляват волеизявленията за издаване на удостоверения за имот от АВ, представлява административна услуга, и следователно дейността по издаване на тези документи не може да е друга, освен административна. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по своя статут Агенцията по вписванията представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, т.е. администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията /чл.54, ал.1 от Закона за администрацията/, поради което дейността на нейните служители и в частност тази по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност. / в този смисъл и Определение No 30 / 28.10.2016г., постановено по дело 17/ 2016г. петчленен състав на ВКС и ВАС/.

Очевидно, че е налице противоречиво разрешаване на спора за подсъдност – в този смисъл - Определение N 79 / 06.08.2018г по адм.д. 30 / 2018г,, петчленен състав на ВКС и ВАС, което разрешение е споделено от колегата от Административен съд, но не и от настоящия състав. 

Спорът за подсъдност между съдилищата следва да се разгледа от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, на основание чл. 135 ал.4 от АПК, доколкото делото е препратено от Административен съд – Варна, който вече веднъж е отказал неговото разглеждане, като е преценил на основание чл. 135 ал.1 от АПК, че заведеното дело не му е подсъдно.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 563 по описа за 2020 година на Окръжен съд - Варна, единадесети състав и

ПОВДИГА спор за подсъдност между Окръжен съд - Варна и Административен съд – Варна, по депозирана искова молба, подадена от И.Т.Г., Т.П.Г. и М.Н.Н. срещу Агенция по Вписванията с искане за присъждане на обезщетения за имуществени вреди вследствие издаване на невярно удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания.

Делото да се изпрати чрез ВКС на състава по чл. 135, ал. 4 от АПК за определяне на подсъдността му. 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: