№ 229
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500508 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №250 от 25.08.2022г., постановено по гр.дело №218/2021г. по
описа на Окръжен съд-Смолян, е признато за установено, на основание чл.439
от ГПК, по иск на „Б. Н. С.“СД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. В. Р. № **, по отношение на О. С., гр. С., бул. Б. № **,
че не съществуват вземанията, поради погасяване по давност, посочени в Акт
за установяване на задължения по декларация по чл.106/107 ДОПК
№*********г., издаден от Д. Й., гл.експерт при отдел М. Д. Ф, с. д. и б.“ при
О. С., както следва: 1. Задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/: -
по партида № *********** за периода 2014г. за сумата 291,14лв., от които
282,26лв. главница и 8,88лв. лихва; по партида № ***********, за периода
2013г., за сумата 563,67лв., от които 491,12лв. главница и 72,55лв. лихва; по
партида № *********** за периода 2009г., за сумата 1 691,04лв., от които 1
1
090,20лв. главница и 600,84лв. лихва; по партида № ***********, за периода
2010г., за сумата 1 573,44лв., от които 1 090,20лв. главница и 483,24лв. лихва;
по партида № ***********, за периода 2011г., за сумата 713,57лв., от които
534,27лв. главница и 179,30лв. лихва; по партида № ***********, за периода
2012г., за сумата 625,51лв., от които 507,56лв. главница и 118,05лв. лихва; по
партида № ***********, за периода 2013г., за сумата 574,34лв., от които
507,56лв. главница и 66,78лв. лихва; по партида № ***********, за периода
2014г., за сумата 523,53лв., от които 507,56лв. главница и 15,97лв. лихва; по
партида № *********, за периода 2009г., за сумата 828,72лв., от които
534,27лв. главница и 294,45лв. лихва; по партида № *********, за периода
2010г., за сумата 771,09лв., от които 534,27лв. главница и 236,82лв. лихва; по
партида № ******, за периода 2009г., за сумата 15,51лв., от които 10,00лв.
главница и 5,51лв. лихва; по партида № ******, за периода 2010г., за сумата
14,43 лв., от които 10,00лв. главница и 4,43лв. лихва; по партида № ******, за
периода 2011г., за сумата 701,62лв., от които 525,32лв. главница и 176,30лв.
лихва; по партида № ******, за периода 2012г., за сумата 803,30лв., от които
651,72лв. главница и 151,58лв. лихва; по партида № ******, за периода
2013г., за сумата 731,88лв., от които 646,79лв. главница и 85,09лв. лихва; по
партида № ******, за периода 2014г., за сумата 662,05лв., от които 641,85лв.
главница и 20,20лв. лихва, или общо за 11 084,94лв., от които 8 564,95лв.
главница и 2 519,99лихва.; 2. Задължения за такса битови отпадъци /ТБО/: -
по партида №*********** за 2009г. за сумата 2,48лв., от които 1,60лв.
главница и 0,88лв. лихва; по партида № *********** за 2010г. за сумата
2,31лв., от които 1,60лв. главница и 0,71лв. лихва; по партида № ******** за
2009г. за сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв. лихва; по партида
№******** за 2010г. за сумата 2,31лв., от които 1,60лв. главница и 0,71лв.
лихва; по партида № ********** за 2010г., за сумата 28,89лв., от които
20,02лв. главница и 8,87лв. лихва; по партида № *********** за 2014г. за
сумата 44,86лв., от които 43,50лв. главница и 1,36лв. лихва; по партида №
*********** за 2013г. за сумата 411,58лв., от които 358,61лв. главница и
52,97лв. лихва; по партида № *********** за 2009г., за сумата 5 918,65лв., от
които 3 815,70лв. главница и 2 102,95лв. лихва; по партида № *********** за
2010г., за сумата 5 507,02лв., от които 3 815,70лв. главница и 1 691,32лв.
лихва; по партида № *********** за 2011г. за сумата 2 497,51лв., от които 1
869,96лв. главница и 627,55лв. лихва; по партида № *********** за 2012г., за
2
сумата 784,63лв., от които 636,58лв. главница и 148,05лв. лихва; по партида
№ *********** за 2013г. за сумата 720,33лв., от които 636,58лв. главница и
83,85лв. лихва; по партида № *********** за 2014г. за сумата 656,62лв., от
които 636,58лв. главница и 20,04лв. лихва; по партида № ********* за 2009г.
за сумата 2 900,55лв., от които 1 869,96лв. главница и 1030,59лв. лихва; по
партида № ********* за 2010г., за сумата 2 698,83лв., от които 1 869,96лв.
главница и 828,87лв. лихва; по партида № ****** за 2009г. за сумата 54,23лв.,
от които 34,96лв. главница и 19,27лв. лихва; по партида № ****** за 2010г. за
сумата 50,46лв., от които 34,96лв. главница и 15,50лв. лихва; по партида №
****** за 2011г. за сумата 61,55лв., от които 46,09лв. главница и 15,46лв.
лихва; по партида № ****** за 2012г. за сумата 1 313,70лв., от които 1
065,81лв. главница и 247,89лв. лихва; по партида №****** за 2013г., за
сумата 1 197,10лв., от които 1 057,92лв. главница и 139,18лв. лихва; по
партида № ****** за 2014г. за сумата 1 083.07лв., от които 1 050.02лв.
главница и 33.05лв. лихва, или общо 25 939,16лв., от които 18 869,31лв.
главница и 7 069,85лв. лихва.; 3. Задължения по данък върху превозните
средства /ДПС/: по партида ********, за периода 2009г., за сумата 31,33 лв.,
от които 20,00лв. главница и 11,33 лв. лихва; по партида ********, за периода
2010г. за сумата 21,84лв., от които 15,00лв. главница и 6,84лв. лихва; по
партида ********, за периода 2011г. за сумата 20,04лв., от които 15,00лв.
главница и 5,04лихва; по партида ********, за периода 2012г. за сумата
14,80лв., от които 12,00лв. главница и 2,80лихва; по партида ********, за
периода 2013г., за сумата 13,58лв., от които 12,00лв. главница и 1,58лв. лихва;
по партида ********, за периода 2014г., за сумата 12,38лв., от които 12,00лв.
главница и 0,38лв.лихва; по партида ***********, за периода 2009г. за сумата
104,97лв., от които 67,00лв. главница и 37,97лв.лихва; по партида
***********, за периода 2010г. за сумата 97,56лв., от които 67,00лв. главница
и 30,56лв.лихва; по партида ***********, за периода 2011г. за сумата
89,49лв., от които 67,00лв. главница и 22,49лв.лихва; по партида ***********,
за периода 2012г. за сумата 66,07лв., от които 53,60лв. главница и
12,47лв.лихва; по партида ***********, за периода 2013г. за сумата 60,65лв.,
от които 53,60лв. главница и 7,05лв.лихва; по партида ***********, за
периода 2014г. за сумата 55,29лв., от които 53,60лв. главница и 1,69лв.лихва,
или общо 588,00лв., от които 447,80лв. главница и 140,20лв. лихви, и О. С.,
бул. Б., № **, е осъдена да заплати на „Б. Н. С.“СД, ЕИК *******, със
3
седалище и адрес на управление гр. С., ул. В. Р. № **, разноски по делото от 3
200лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
О. С., която чрез пълномощника юрисконсулт З. К. го обжалва изцяло с
доводи за недопустимост като постановено по недопустим иск, основаващ се
на обстоятелства за изтекла давност преди влизане в сила на изпълнявания
АУЗД, подлежащ на обжалване по реда на чл.152 и сл. от ДОПК и влязъл в
сила на 13.02.2015г., а не на нови обстоятелства по смисъла на чл.439,ал.2 от
ГПК. Изложени са доводи и за неправилност на решението, според които
погасителната давност за задълженията за периода 2012-2014г. не е изтекла, с
оглед прекъсването и спирането й с издаване на акта за тяхното установяване,
образуването на изпълнително производство пред Н. - П. о. С. и налагането на
обезпечителни мерки в рамките на него. Претендира за цялостна отмяна на
решението и за присъждане на направените по делото пред двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна „Б. Н. С.“СД е депозирала чрез пълномощника
адв.Е. В. писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за
неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „Б. Н. С.“СД против
О. С. иск с правна квалификация чл.439,ал.1 от ГПК за установяване, че
вземанията по Акт за установяване на задължения по декларация по
чл.106/107 ДОПК №*********г., издаден от Д. Й., гл.експерт при отдел М. Д.
Ф, с. д. и б.“ при О. С., които са предмет на принудително изпълнение по
изп.дело №60/2020г. по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № ** и район на действие
Окръжен съд-Пловдив, представляващи данък върху недвижими имоти, такса
битови отпадъци и данък върху превозни средства с лихви за периода 2009-
2014г. /включително/ в общ размер от 37612,10лв., посочен поотделно за
4
всяко вземане, не съществуват, поради изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответната О. С. е възразила по
допустимостта на иска по съображения, че компетентен да се произнесе по
възражението за изтекла погасителна давност е органът по приходите, при
обжалване на акта – ръководителя на звеното за местни приходи в
съответната община, а в производството по принудително изпълнение по реда
на ДОПК – публичният изпълнител или директорът на съответната ТДД при
обжалване на действията му. Признала е за частично основателна претенцията
за вземанията за 2009г. и за 2010г., по отношение на които счита да е изтекла
абсолютната 10-годишна давност и твърди на основание чл.173,ал.2 от ДОПК
тези вземания да са отписани служебно. По отношение на вземанията за
периода 2011-2014г. /включително/ оспорва иска, поддържайки с издаването
на АУЗД давността да е прекъсната и да е поставено начало на нов 5-годишен
давностен срок, в рамките на който са предприети действия по принудително
изпълнение, изразяващи се в отправено на 16.04.2015г. искане пред Н. - П. о.
С. за образуване на изпълнително производство, в рамките на което са
наложени обезпечителни мерки и с налагането им е спрял да тече давностния
срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
вземанията за 2009г. и 2010г. да е налице признание на иска по смисъла на
чл.237,ал.2 от ГПК и по отношение на тях да е изтекла абсолютната 10-
годишна давност по чл.171,ал.2 от ДОПК, независимо от спирането или
прекъсването й, чието изтичане е било установено от ответника, отписал
служебно тези вземания. По отношение на останалите вземания за периода
2011-2014г. /вкл./ е приел за установено въз основа на представените писмени
доказателства, че пред ТД на Н. - П. о. С. е било образувано изп.дело
№***********г., към което били присъединени вземанията по процесния
*********г., и по него били наложени обезпечителни мерки с ПНОМ от
12.07.2016г., от 25.01.2017г., от 22.04.2017г., от 30.01.2018г. и от 21.08.2018г.,
като принудителното изпълнение било прекратено по искане на ответника с
разпореждане от 28.01.2020г., с което са били отменени и наложените
обезпечителни мерки и от тази дата е отпаднала с обратна сила и последицата
от налагането им – спиране на давността по чл.172,т.5 от ДОПК. Затова
прекъснатата с акта от 23.12.2014г. давност и започналата да тече нова 5-
5
годишна давност от 23.12.2014г. е изтекла на 23.12.2019г., с което вземанията
са били погасени преди образуването на новото изп.дело №60/2020г. на ЧСИ
С. Д. и налагането на нови обезпечителни мерки по него. Позовал се е на т.10
от ТР №2/13г. по тълк.дело №2/13г. на ОСГТК на ВКС и съдебна теория и
практика.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК и
възраженията на жалбоподателя, намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо. Предявеният иск, противно на
поддържаното във въззивната жалба, се основава на факти, настъпили след
влизане в сила на посочената дата 13.02.2015г. на акта за установяване на
задълженията по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК, с оглед твърденията в
исковата молба новата петгодишна давност след издаването му на
23.12.2014г., да не е била прекъсвана, при което да е изтекла на 23.12.2019г., а
за вземанията за 2009г. и 2010г. да е изтекла и абсолютната десетгодишна
давност. Противно на поддържаното в отговора на исковата молба, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска по чл.439,ал.1 от ГПК, който за
него е и единствената понастоящем процесуална възможност да релевира
възражението си за изтекла погасителна давност за събираемите по реда на
ГПК вземания.
Безспорно е за страните във въззивното производство от фактическа
страна, че за процесните вземания на О. С. спрямо „Б. Н. С.“СД е издаден Акт
№*********г., влязъл в сила като необжалван на 13.02.2015г. Вземанията
касаят данъци за недвижим имот, такси за битови отпадъци и данъци върху
превозните средства за периода 2009-2014г. /включително/ с лихви. Касае се,
съгласно чл.162,ал.1,т.1, т.3 и т.9 от ДОПК, за публични общински вземания
по чл.1,ал.1,т.1, и т.5 и чл.6,ал.1,б.А от ЗМДТ с лихви, които се събират по
реда на ДОПК, съгласно чл.163,ал.1, освен ако в закон не е предвидено друго,
каквато възможност за събиране на местните данъци и по реда на ГПК е
предвидена с изменението на чл.4,ал.2 /ДВ, бр.98 от 2010г., в сила от
01.01.2011г./ от ЗМДТ. За публичните вземания, независимо от реда, по който
се събират, са приложими специалните материално правни норми за
давността по чл.171-174 от ДОПК. Погасителната давност е 5-годишна, освен
6
ако в закон е предвиден по-кратък срок, и започва да тече от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК, като с изтичането на 10-годишен
давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, според чл.171,ал.2 от ДОПК. С
оглед на това, правилно с обжалваното решение е прието да са погасени с
изтичане на абсолютната давност процесните вземания за 2009г. и за 2010г.,
за които ответникът с отговора на исковата молба е признал иска и е
представил доказателства – Протокол №161/14.07.2021г., за служебното им,
на основание чл.173,ал.2 от ДОПК, отписване, за което с писмо вх.
№08441/19.07.2021г. е уведомена ЧСИ С. Д. по изп.дело №60/2020г., предмет
на принудително изпълнение по което са. Съдът не е отчел настъпилият в
хода на производството факт от значение за спорното право по смисъла на
чл.235,ал.3 от ГПК на изтичане към датата на приключване на устните
състезания на 11.03.2022г. на абсолютната десетгодишна давност и по
отношение на вземанията за 2011г. По отношение на останалите вземания за
2012г., 2013г. и 2014г. давността е прекъсната на 23.12.2014г., когато е
издаден АУЗД и от когато е започнала да тече нова 5-годишна давност,
съгласно чл.172,ал.2 и ал.3 от ДОПК. На 16.04.2015г. общината е отправила
представеното искане с приемо-предавателен протокол до ТД на Н. - П. о. С.
за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на
публични вземания по издадения на 23.12.2014г. акт спрямо събирателното
дружество. С отправянето на това искане и образуването на принудително
изпълнение пред публичния изпълнител давността не е прекъсната, противно
на застъпваното от жалбоподателя и съгласно задължителните указания по
Тълкувателно решение №7 от 15.04.2021г. по тълк.дело №8/2019г. на ВАС. В
хода на образуваното ИД №21100000015/2010г., към което са присъединени
процесните вземания, според приложеното писмо от 20.07.2021г. на Т. на Н. .
С., са наложени обезпечителни мерки с ПНОМ от 12.07.2016г., от
25.01.2017г., от 22.04.2017г., от 30.01.2018г. и от 21.08.2018г., като по искане
на О. С. принудителното изпълнение е прекратено с Разпореждане изх.
№С200022-035-0195089/28.01.2020г. С налагането на обезпечителните мерки
давността е спряна, съгласно чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК, за периода на
действието им или до прекратяване на принудителното изпълнение на
28.01.2020г., при което публичният изпълнител вдига служебно наложените
7
запори и възбрани, според чл.225,ал.2 от ДОПК. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че с прекратяването са заличени с обратна
сила последиците на спиране на давността. В мотивите по т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, на което се е позовал, е прието, че правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсване на давността в исковия процес са неприложими за
изпълнителния, при който ефектът на прекъсването от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, не
отпада. Обстоятелството, на което е акцентирано, че във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно
вдига наложените запори и възбрани, а всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изграждащите тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания, се отнася до последиците на самото прекратяване.
Перемпцията като основание по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, застъпена в тези
постановки, и погасителната давност са различни правни институти с
различни последици. Служебното вдигане на обезпечителните мерки и
обезсилването на предприетите изпълнителни действия като законни
последици на перемпцията са неотносими към спирането и прекъсването на
давността, чийто фактически състав е осъществен с налагането на мерките и
поискването или предприемането на валидно изпълнително действие. По тези
съображения и предвид специалната норма на ДОПК, прекратяването на
изпълнителното производство не води до заличаване с обратна сила на ефекта
на спиране на давността с налагането на обезпечителните мерки. В тази
връзка новата 5-годишна давност, започнала да тече след издаването на
23.12.2014г. на АУЗД е спряла да тече от 12.07.2016г., когато е наложена
първата обезпечителна мярка, и след като е продължила да тече от
28.01.2020г., когато са вдигнати обезпечителните мерки, не е изтекла, поради
което по отношение на вземанията за 2012г., 2013г. и 2014г. не е изтекла
погасителна давност и предявеният за тях отрицателен установителен иск се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли след отмяна на
обжалваното първоинстнационно решение, в частта му, с която е уважен, като
неправилно, а в останалата му част то следва да се потвърди.
8
С оглед на този изход по спора, първоинстанционното решение следва
да се отмени в частта му, с която на ищеца са присъдени разноски в размер
над 953,74лв. до 3200лв. Жалбоподателят претендира за присъждане на
разноски за производството пред двете инстанции. Такива му се дължат за
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от
ЗПрП във връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ, съразмерно на
отхвърлената част от иска, или в размер на по 107,30лв. за всяка от
инстанциите. За въззивното производство е заплатил държавна такса от
752,24лв., от която съразмерно на отхвърлената част от иска, му се дължи
сума от 224,20лв. Въззиваемото дружество претендира за присъждане на
разноски за настоящото производство. Такива са заплатени от него за
адвокатско възнаграждение в размер на 1700лв. по представен с молба вх.
№9271/28.11.2022г. договор за правна защита и съдействие. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК на така
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то не
надвишава минимума по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. От тези
разноски, съразмерно на уважената част от иска, на въззиваемата страна се
полага сумата от 1193,32лв., каквато следва да й се присъди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №250 от 25.08.2022г., постановено по гр.дело
№218/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено, на основание чл.439 от ГПК, по иск на „Б. Н. С.“СД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. В. Р. № **, по
отношение на О. С., гр. С., бул. Б. № **, че не съществуват вземанията,
поради погасяване по давност, посочени в Акт за установяване на задължения
по декларация по чл.106/107 ДОПК №*********г., издаден от Д. Й.,
гл.експерт при отдел М. Д. Ф, с. д. и б.“ при О. С., както следва: 1.
Задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/: - по партида №
*********** за периода 2014г. за сумата 291,14лв., от които 282,26лв.
главница и 8,88лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2013г., за
сумата 563,67лв., от които 491,12лв. главница и 72,55лв. лихва; по партида №
9
***********, за периода 2012г., за сумата 625,51лв., от които 507,56лв.
главница и 118,05лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2013г., за
сумата 574,34лв., от които 507,56лв. главница и 66,78лв. лихва; по партида №
***********, за периода 2014г., за сумата 523,53лв., от които 507,56лв.
главница и 15,97лв. лихва; по партида № ******, за периода 2012г., за сумата
803,30лв., от които 651,72лв. главница и 151,58лв. лихва; по партида №
******, за периода 2013г., за сумата 731,88лв., от които 646,79лв. главница и
85,09лв. лихва; по партида № ******, за периода 2014г., за сумата 662,05лв.,
от които 641,85лв. главница и 20,20лв. лихва; 2. Задължения за такса битови
отпадъци /ТБО/: - по партида № *********** за 2014г. за сумата 44,86лв., от
които 43,50лв. главница и 1,36лв. лихва; по партида № *********** за 2013г.
за сумата 411,58лв., от които 358,61лв. главница и 52,97лв. лихва; по партида
№ *********** за 2012г., за сумата 784,63лв., от които 636,58лв. главница и
148,05лв. лихва; по партида № *********** за 2013г. за сумата 720,33лв., от
които 636,58лв. главница и 83,85лв. лихва; по партида № *********** за
2014г. за сумата 656,62лв., от които 636,58лв. главница и 20,04лв. лихва; по
партида № ****** за 2012г. за сумата 1 313,70лв., от които 1 065,81лв.
главница и 247,89лв. лихва; по партида №****** за 2013г., за сумата 1
197,10лв., от които 1 057,92лв. главница и 139,18лв. лихва; по партида №
****** за 2014г. за сумата 1 083.07лв., от които 1 050.02лв. главница и
33.05лв. лихва; 3. Задължения по данък върху превозните средства /ДПС/: по
партида ********, за периода 2012г. за сумата 14,80лв., от които 12,00лв.
главница и 2,80лихва; по партида ********, за периода 2013г., за сумата
13,58лв., от които 12,00лв. главница и 1,58лв. лихва; по партида ********, за
периода 2014г., за сумата 12,38лв., от които 12,00лв. главница и 0,38лв.лихва;
по партида ***********, за периода 2012г. за сумата 66,07лв., от които
53,60лв. главница и 12,47лв.лихва; по партида ***********, за периода 2013г.
за сумата 60,65лв., от които 53,60лв. главница и 7,05лв.лихва; по партида
***********, за периода 2014г. за сумата 55,29лв., от които 53,60лв. главница
и 1,69лв.лихва, и О. С., гр.С., бул. Б. № **, е осъдена да заплати на „Б. Н.
С.“СД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. В. Р. №
**, разноски по делото в размер над 953,74лв. до присъдения от 3 200лв., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. Н. С.“СД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. В. Р. № **, против О. С., гр.С., бул. Б. № **,
10
иск да бъде признато за установено, че не й дължи, поради погасяване по
давност, вземанията, посочени в Акт за установяване на задължения по
декларация по чл.106/107 ДОПК №*********г., издаден от Д. Й., гл.експерт
при отдел М. Д. Ф, с. д. и б.“ при О. С., които са предмет на принудително
изпълнение по изп.дело №60/2020г. по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № ** и район
на действие Окръжен съд-Смолян, както следва: 1. Задължения за данък
върху недвижими имоти /ДНИ/: - по партида № *********** за периода
2014г. за сумата 291,14лв., от които 282,26лв. главница и 8,88лв. лихва; по
партида № ***********, за периода 2013г., за сумата 563,67лв., от които
491,12лв. главница и 72,55лв. лихва; по партида № ***********, за периода
2012г., за сумата 625,51лв., от които 507,56лв. главница и 118,05лв. лихва; по
партида № ***********, за периода 2013г., за сумата 574,34лв., от които
507,56лв. главница и 66,78лв. лихва; по партида № ***********, за периода
2014г., за сумата 523,53лв., от които 507,56лв. главница и 15,97лв. лихва; по
партида № ******, за периода 2012г., за сумата 803,30лв., от които 651,72лв.
главница и 151,58лв. лихва; по партида № ******, за периода 2013г., за
сумата 731,88лв., от които 646,79лв. главница и 85,09лв. лихва; по партида №
******, за периода 2014г., за сумата 662,05лв., от които 641,85лв. главница и
20,20лв. лихва; 2. Задължения за такса битови отпадъци /ТБО/: - по партида
№ *********** за 2014г. за сумата 44,86лв., от които 43,50лв. главница и
1,36лв. лихва; по партида № *********** за 2013г. за сумата 411,58лв., от
които 358,61лв. главница и 52,97лв. лихва; по партида № *********** за
2012г., за сумата 784,63лв., от които 636,58лв. главница и 148,05лв. лихва; по
партида № *********** за 2013г. за сумата 720,33лв., от които 636,58лв.
главница и 83,85лв. лихва; по партида № *********** за 2014г. за сумата
656,62лв., от които 636,58лв. главница и 20,04лв. лихва; по партида № ******
за 2012г. за сумата 1 313,70лв., от които 1 065,81лв. главница и 247,89лв.
лихва; по партида №****** за 2013г., за сумата 1 197,10лв., от които 1
057,92лв. главница и 139,18лв. лихва; по партида № ****** за 2014г. за
сумата 1 083.07лв., от които 1 050.02лв. главница и 33.05лв. лихва; 3.
Задължения по данък върху превозните средства /ДПС/: по партида ********,
за периода 2012г. за сумата 14,80лв., от които 12,00лв. главница и 2,80лихва;
по партида ********, за периода 2013г., за сумата 13,58лв., от които 12,00лв.
главница и 1,58лв. лихва; по партида ********, за периода 2014г., за сумата
12,38лв., от които 12,00лв. главница и 0,38лв.лихва; по партида ***********,
11
за периода 2012г. за сумата 66,07лв., от които 53,60лв. главница и
12,47лв.лихва; по партида ***********, за периода 2013г. за сумата 60,65лв.,
от които 53,60лв. главница и 7,05лв.лихва; по партида ***********, за
периода 2014г. за сумата 55,29лв., от които 53,60лв. главница и 1,69лв. лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №250 от 25.08.2022г., постановено по
гр.дело №218/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в останалите му части.
ОСЪЖДА „Б. Н. С.“СД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. В. Р. № **, да заплати на О. С., гр.С., бул. Б. № **,
сумата от 107,30лв. /сто и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство по
съразмерност, сумата от 107,30лв. /сто и седем лева и тридесет стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
по съразмерност, и сумата от 224,20лв. /двеста двадесет и четири лева и
двадесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство за
държавна такса по съразмерност.
ОСЪЖДА О. С., гр.С., бул. Б. № **, да заплати на „Б. Н. С.“СД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. В. Р. № **, сумата от
1193,32лв. /хиляда сто деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12