Определение по дело №1574/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2668
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050701574
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                                      ГР. ВАРНА

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ

НА ДВАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ                                                   Година ДВЕ ХИЛЯДИ    

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

 

В публично заседание в състав:

                                                           

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА

 

                                               

СЕКРЕТАР: ДЕНИЦА КРЪСТЕВА

ПРОКУРОР: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик административно дело № 1574 по описа за 2021 година.

На поименното повикване в 16,01 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ И.И.В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.А.Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ВАРНА, редовно призован, представлява се от гл. юриск. Г.Г.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес. Явява се и Б.В.Й.на длъжност гл. юрисконсулт към ОД на МВР Варна.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, явява се прокурор Александър Атанасов.

 

 

ГЛ. ЮРИСК. Й.: Моля да ми бъде предоставен 3-дневен срок да представя пълномощно за представителна власт по настоящото дело.

 

АДВ. Г.: Възразявам да участва гл. юриск. Й., тъй като законът е еднакъв за всички и лица без представителна власт нямат право да участват в заседанията.

ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Председател, право на ответника е да включи двама, трима или колкото има намерение да го защитават юрисконсулти, така че моля да дадете възможност на гл. юриск. Й.да представи пълномощно касаещо настоящото делото № 1568/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

 

 

СЪДЪТ, предвид обстоятелството, че регламентацията на ГПК не допуска ограничение в броя на представителите по пълномощие на страните, а в настоящия случай ответник се явява юридическо лице- Областна дирекция на МВР гр. Варна и с оглед  изявлението на гл. юриск. Б. Й., че същата изпълнява посочената по-горе длъжност, то не са налице пречки същата да се явява представител по пълномощие на Областна дирекция на МВР Варна по аргумент на чл. 32, т. 3 от ГПК във вр. с  чл. 144 от АПК.

Доколкото към настоящия момент не се представят надлежни доказателства за нейното упълномощаване от страна на ответника, то съдът счита, че следва да предостави възможност същата да ангажира доказателства в подкрепа на изявлението за надлежно учредено представителство.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА в качеството на процесуален представител на Областна дирекция на МВР Варна гл. юриск. Б.В.Й.в настоящото съдебно производството, като дава възможност на същата в 7-дневен срок от датата на днешното съдебно заседание да представи доказателства за надлежно упълномощаване от ответника.

УКАЗВА на ответника, че при бездействие в определения срок, извършените процесуални действия от гл. юриск. Б. Й.ще се считат за неосъществени.

 

АДВ. Г.: Няма пречка. Моля да се даде ход на делото.

ГЛ. ЮРИСК. Г.: Моля да се даде ход на делото.

ГЛ. ЮРИСК. Й.: Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки по даване ход на делото.

 

 

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, прецени, че са налице процесуалните предпоставки по движение на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Настоящото производство е образувано по предявен иск от И.И.В., ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на МВР – Варна, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 2000 (две хиляди) лева със законната лихва считано от 07.03.2018 г.

Заявеното фактическо основание на иска е издадена незаконна забрана от полицейски служители, част от структурата на ОД на МВР Варна, на „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Св. Марина“ да извършат освидетелстване на И.И.В..

 

АДВ. Г.: Поддържам исковата молба.

ГЛ. ЮРИСК. Г.: Оспорвам исковата претенция по основание и размер. Считам, че няма как да сме страна в настоящия процес, тъй като служители на МВР не могат да дават такива заповеди или разпореждания. Няма предвидена възможност за такова въздействие спрямо служители от съдебна медицина, или на самото лечебно заведение.

Исковата молба е неоснователна.

 

ПРОКУРОРЪТ: Исковата молба е процесуално допустима. Действително считам, както и ответната страна, че няма никаква законова или фактическа база за това полицейски орган да издаде забрана на съдебна медицина да извърши освидетелстване. Нито има предвидена процедура за такова нещо, нито има предвидена форма за подобна забрана, нито пък има конкретно производство, в каквото да се издаде такава забрана, пък била тя и тотално нищожна. Още по-малко, това нещо може да стане само с фактически действия.

Аз не твърдя, че има ненадлежен ответник. Твърдя очевидна неоснователност.

Исковата молба е допустима, но очевидно е неоснователна.

 

 

Съдът докладва, че е Определение № 1958/04.08.2021 г. е разпределил доказателствената тежест, дадена е възможност за доказателствени искания. Такива от страна на ищеца са обективирани в молба с.д № 11977/11.08.2021 г.

С разпореждане от 13.08.2021 г. е предоставена възможност на насрещните страни за запознаване с доказателствените искания и изразяване на становище по тях в едномесечен срок.

 

АДВ. Г.: Поддържам доказателствените искания. Твърдим, че полицейски служители най-вероятно с устно разпореждане към служители на „Съдебна медицина“ при Университетска болница са разпоредили да не бъде извършено освидетелстване на И.В. и това е незаконно. Ищецът отива след освобождаването си от ареста на 19.06.2016 г., след 12,15 ч., в рамките на един-два часа. Информация за забраната е сведена до него от служители на „Съдебна медицина“ на 19.06.2016 г. Това разпореждане би могло да е от 18.06.2016 г. или от 19.06.2016 г.

 

ГЛ. ЮРИСК. Г.: Аз не можах да разбера това действие „забрана“ – дали е действие, бездействие или е административен акт. Искам обяснение от насрещната страна, защото разпореждането, както се спомена по-горе в протокола, би било ИАА (индивидуален административен акт), който има определена форма. За действието и бездействието е малко по-различно. Освен това е изцяло в доказателственото поле на ищеца да докаже това, да установи тази „забрана“.

 

АДВ Г.: Доколкото законът не ме задължава да правя правната квалификация, съм го посочила като действие. Съдът използва условно термина „разпореждане“. Анонимно разпореждане от неизвестен служител не може да бъде административен акт годен за обжалване.

 

ГЛ. ЮРИСК. Г.: Възразявам по отношение на така предявения иск. Считам, че не е конкретизиран и не ми е ясно срещу какво да се защитавам.

ГЛ. ЮРИСК. Й.: Поддържам заявлението на колегата. Ако имаме разпореждане, то е по Закона за МВР, където точно и ясно е записано, че полицейските органи могат да дават разпореждания, които са устни и писмени. Ако имаме някакво незаконосъобразно устно разпореждане, то следва да бъде изискано писмено. Аз твърдя, че служители на ОД на МВР Варна не са разпореждали нищо на съдебна медицина, тъй като те нямат правомощия да им разпоредят да не си изпълняват служебните задължения и да не извършват освидетелстване на някого. В качеството си на какво лице, който и да е държавен служител от МВР може да даде такова разпореждане на длъжностни лица от съдебна медицина и кой би се съобразил с това? Всеки уважаващ себе си лекар, не би допуснал такова нещо.

ГЛ. ЮРИСК. Г.: Отделно от това ние не знаем кой служител се твърди, че е извършил това. Някой някъде нещо е казал. Това е несериозно.

 

АДВ. Г.: Всичките действия на полицейските органи от 18.06.2016 г. са обявени за незаконни. Нямате право да ги правите, но сте ги направили.

 

АДВ. Г.: Терминът „разпореждане“ се използва от съда. На 18.06.2016 г. г-н И.В., който е лекар и знае реда за освидетелстване, отива в Съдебна медицина и дежурният там му казва, че е забранено да го освидетелстват. Това са действията на полицейските служители на ОД на МВР Варна. Не сме ги обжалвали по никакъв начин / съдебен или административен/ , тъй като трябва да имаме отменен административен акт, който е заповедта за задържане, за да можем да сезираме съда.

 

 

Съдът, след като се съобрази с изявленията ,направени в днешно съдебно заседание от пълномощниците на ответника и от представителя на Окръжна прокуратура – Варна, по повод предявения иск за присъждане на обезщетение, констатира, че е налице процесуална пречка за неговото разглеждане по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради следните съображения:

Фактът , въз основа на който И.В. претендира обезвреда, е издадена забрана на полицейски служители от ОД на МВР Варна към „Съдебна медицина „на УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна за освидетелстване на И.И.В.. Подобна забрана предполага постановено разпореждане. Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, разпорежданията на полицейските служители могат да бъдат както в устна, така и в писмена форма. Установяването на забрана за освидетелстване, която няма спор между страните, че изхожда от полицейски служител, съдът квалифицира като „разпореждане“. Това разпореждане по своята правна характеристика, дали в писмена или устна форма, има белезите на индивидуален адм. акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК, защото въвежда правно задължение за „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Св. Марина“ Варна.

Твърдението в днешно съдебно заседание на пълномощника на ищеца, че няма отмяна по административен ред или съдебен ред на това разпореждане, сочи за съществуването на процесуална пречка за разглеждане на предявената искова претенция по чл. 204 , ал.1 АПК.

Мотивиран от изложените съображения и съобразно цитираната по-горе правна уредба, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане исковата претенция на И.И.В., ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на МВР – Варна, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лв. заради незаконна забрана от полицейски служители, част от структурата на ОД на МВР Варна, към „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Св. Марина“ за освидетелстване на И.И.В..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1574/2021 г. по описа Административен съд – Варна, ХХХІІІ състав.

Съдебното определение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба, в 7-дневен срок от датата на днешното съдебно заседание.

 

ГЛ. ЮРИСК. Г.: Г-жо Председател, моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. Г.: Моля да оставите искането на ответната страна за присъждане на възнаграждение без уважение, тъй като такова не ѝ се дължи. Съдът не е разгледал спора. Не на последно място, липсват процесуални действия, които да заслужават възнаграждение, тъй като не е взето становище по исковата молба, не е взето становище по доказателствените искания. Единственото явяване е в днешно съдебно заседание. По принцип тези процеси са освободени. Равносилно е след като не е гледан процеса, подобно възнаграждение да не се дължи.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че в настоящия случай има основателност в искането за присъждане на възнаграждение, защото в съдебното заседание присъстват двама юрисконсулти. Фактът, че съдът е преценил, че следва да прекрати производството е поради неговата недопустимост, което е следствие от неправилното формулиране на исковата претенция, а не от участието в съдебно дело на юрисконсултите на ОД на МВР Варна. Моля да уважите направеното искане.

 

Съдът по повод  искането за присъждане на разноски

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА  в закрито заседание съдебното произнасяне по направеното искане .

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16,20 часа.

 

 

 

СЪДИЯ:

 

 

   СЕКРЕТАР: