№ 690
гр. Пазарджик , 30.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100997 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът И. СТ. Д. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. Н.П. от АК-Сливен - надлежно
упълномощен с ИМ.
Ответницата К. М. М. - редовно призована, се явява лично и с адв. З.М.
от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена, с представено пълномощно по
делото с молба вх. № 8742/19.05.2021 г.
За Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Пазарджик – редовно призовани, не изпращат законов или процесуален
представител. Постъпил е Социален доклад с вх. № 11374/21.06.2021 г., както
и Социален доклад с вх. № 12052/29.06.2021 г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Сливен.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам исковата молбата с едно уточнение, направил съм
грешка за режима на лични контакти. Моля параметрите всяка първа и трета
събота и неделя да се четат по следния начин: – от петъчния ден от 17.00
часа, до неделния ден в 12.00 часа. Детето ще се взима от дома, в което живее
ответницата и ще се връща пак там. В ИМ съм направил грешка, но в
предвид, че страните живеят на различни места, а е в интерес на детето да се
върне по-рано да може да се подготви за детска градина. Считам, че ищецът е
склонен да се доближи до исканата издръжка, но настоява да взима детето с
преспиване. Вероятността от появата на Синдром на родителско отчуждение
е огромна.
АДВ. М.: Поддържам подадения писмен отговор. Правя уточнението,
че в самия ОИМ, макар и да не е изрично формулиран като насрещен иск сме
формулирали такъв иск за издръжката. Правя възражение и относно
направеното в днешното с. з. уточнение за режима на лични контакти за
взимане на детето от 17.00 часа в петък, тъй като доверителката ми на този
етап е категорично против детето да преспива при баща си. Ние сме
категорично против детето да се взима от петък и поддържаме нашето искане,
като съображенията сме ги изложили подробно в ИМ. Детето е само на 3
години. Изключително е свързано само и единствено с майката и това да
преспива без нея, ще бъде допълнително травмирано. Майката никога не се е
противопоставяла на контактите между бащата и детето. Моля допуснатите
от съда свидетели да не се разпитват в днешното с. з. с оглед на
обстоятелството,че въпреки, че съдът с определение № 935/21.05.2021 г. е
указал на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик да бъде
изготвена оценка на родителския капацитет на майката К.М., от Дирекцията
не са изготвили този документи, въпреки че са представили социален доклад
по делото. Считам, че следва да представят и този документ, който е изискан
с определението на съда. В процеса трябва да има равнопоставеност, поради
което считам, че не следва да се приемат днес постъпилите два социални
доклада, както и да не се разпитват свидетелите днес. Моля да се изпрати
2
отново писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик за
изготвяне на оценка на родителския капацитет на майката К.М.. Моля съдът
служебно да изиска от работодателя на ищеца справка за дохода му шест
месеца назад, както и справка от Имотен регистър и справка от МДТ-Сливен
за притежание на движимо и недвижимо имущество от ищеца. Алтернативно
съдът да задължи ищеца да представи тези документи за следващото с. з.
АДВ. П.: Считам, че няма пречки да се извърши разпита на свидетелите
в днешното с. з. Дори и да не са изпълнени някои от указанията на съда от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик, не виждам по какъв
начин разпита на свидетелите би нарушил правото на равнопоставеност в
процеса.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. П.: Готови сме за спогодба, склонни сме.
АДВ. М.: Ние също сме готови, само режимът на лични контакти да не
е с преспиване на детето в дома на ищеца, а да е в присъствието на
доверителката ми и без преспиване.
ОТВЕТНИЦАТА /ЛИЧНО/: Може ли да кажа нещо. Аз искам детето да
бъде виждано от баща си, нямам нищо против, но в мое присъствие, не искам
да преспива там. Не искам да преспива там, защото баща му не му познава
навиците, а и затова, че детето е физически натоварено след физиотерапията.
Не виждам качества у бащата той да се грижи с преспиване. Когато ми се
обади събота или неделя, когато ми се е обадил аз винаги съм му казвала да
идва, но после той излиза с оправданието, че нямал средства да дойде.
АДВ. М.: Нашето предложение е в следния смисъл: В събота от 9.00-
17.00 часа, като няма пречка да направим компромис и да включим и
неделята, но да е без приспиване и както сме посочили в ОИМ, 5 дни през
лятото, на 2–я ден на Коледа и на 2-я ден на Великден, но без приспиване.
Детето е малко и не изразява своите нужди и потребности, а и детето не е
било 1 година с бащата.
3
АДВ. П.: Считам, че за постигането на каквато и да е спогодба е нужно
и двете страни да направят отстъпки. Продължавам да твърдя, че ако детето
не прекарва повече време с баща си дори и да няма до момента изразен
Синдром на родителско отчуждение, то ще го придобие с времето. Бихме
направили отстъпка като се доближим до параметрите за издръжка.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
935/21.05.2021 г. проекто-доклад, както и направените уточнения днес от адв.
П., досежно режима на лични отношения, а именно детето да бъде вземано
всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 17.00 часа и да бъде
връщано в неделя до 12.00 часа с преспиване, като взимането и връщането да
се осъществява от дома на майката, като всичко друго заявено в ИМ си остава
същото.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
делото проекто-доклад и извършените в днешното с. з. допълнения ще следва
да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 935/21.05.2021 г. проекто-
доклад и извършените днес уточнения, за окончателен доклад по делото.
АДВ. П.: По отношение на доказателствата има епикризи, които според
мен не са относими към предмета на делото, приемете ги, но не ги
прилагайте. Да се приемат социалните доклади.
АДВ. М.: Считаме, че представените от нас документи с ОИМ внасят
светлина относно здравния статус на детето, относно неговата рехабилитация.
ТЕЛК-овото решение доказва наличието на здравословен проблем и считаме,
че детето се нуждае от специфични грижи, поради което не сме съгласни с
преспиването му в дома на баща му. Както казах Социалния доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик е без прекрепената към
4
него оценка за родителски капацитет на майката и считам, че следва да се
разглеждат като едно цяло с другите сведения. Още повече, че от Социалния
доклад от Сливен има в него твърдения, които изобщо ги няма в твърденията
ни в ОИМ.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ и ОИМ, са допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с ИМ и ОИМ.
По отношение на социалните доклади настоящият съдебен състав счита,
че същите следва да бъдат приети като доказателство по делото. Заявеното от
адв. М., че социалният доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Сливен съдържа твърдения, които са различни от заявеното от тях в ОИМ,
съдът посочва, че ще цени социалните доклади с крайния си съдебен акт.
Във връзка с депозирания социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Пазарджик безспорно се установи, че не е дадена оценка
на родителския капацитет на майката К.М. и по този начин Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик не е изпълнило дадените указания
от съда с определение № 935/21.05.2021 г. Поради тази причина следва да се
пише писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр., които да дадат
оценка на родителския капацитет на майката К. М. М..
СТРАНИТЕ /по отделно/: Водим допуснатите ни свидетели.
Съдът намира, че не е налице пречка да бъдат разпитани в днешното с.
з. допуснатите на страните свидетели, тъй като служителите от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик по никакъв начин при извършване
на социалното проучване относно родителския капацитет на майката не са
ангажирани от показанията, които ще бъдат дадени от двамата свидетели в
днешното с. з.
АДВ. П.: По отношение на направеното искане за представяне на
служебна бележка за дохода на ищеца, ние признаваме, че същият получава
5
1150 лв. брутно месечно възнаграждение
АДВ. М.: Оттеглям искането си за представяне на служебна справка за
дохода на ищеца, но поддържам искането си за справка от Имотния регистър
и МДТ Сливен. Правя това искане с оглед размера на исканата издръжка.
АДВ. П.: Възразявам. Ищецът твърди, че не притежава недвижими
имоти и МПС.
СЪДЪТ указва на ответната страна, че може да се снабди със съдебно
удостоверение въз основа, на което да получи исканата информация от ИР и
МДТ Сливен, а и на следващо място намира, че така направеното
доказателствено искане е неотносимо към предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. М. да се предостави справка от
ИР и МДТ Сливен, касаещо притежанието на движимо и недвижимо
имущество на името на ищеца.
АДВ. М.: Моля да се снабдим със съдебно удостоверение в
горепосочения смисъл, за което ще депозирам изрична молба допълнително.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на родителите
на детето
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА
НЕПЪЛНОЛЕТНОТО ДЕТЕ
И. СТ. Д.: На 30 години съм, работя в Горско-ловно стопанство в гр.
Сливен, живея в гр. Сливен. Работя на длъжност „ръководител обект“ с
работно време от 08.00-17.00, като събота и неделя са ми почивни дни. С
оглед заявеното днес за режима на контакти, искам да поясня, че от работа ме
освобождават по-рано и ще имам възможност да взимам детето си по-рано и
да се прибере, и да има време за всичко, което е необходимо за грижите по
детето. В Сливен живея в къща, тип кооперация. Състои се от спалня,
6
самостоятелна детска, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и две тераси. Там
живея с майка си. Не съм виждал детето от около 1 месец. С майка му се
свързвам по Месинджър. Възразявам й, че не съм се интересувал от детето.
Имам дори записи, в които се вижда как я питам за детето. В повечето случаи
тя ми отказва да ми дава информация. Тя ми дава информация когато й е кеф.
Майката се старае да отчужди детето от мен. Не смятам, че това е редно.
Възразявам за това, че не съм съумявал да преспя детето, защото когато беше
малък съм го преспивал. Относно ръката – да, детето има проблем с ръката.
Последния път, когато бяхме на лекар, лекарят заяви, че 98% от проблема е
възстановен. От тогава не знам дали детето е ходило на рехабилитация и това
ми е цел на обажданията дори, за да се информирам от здравето на детето. В
мое право е да знам кой е личния лекар на детето, но такава информация не
ми се дава. Вижданията с детето ни стават по следния начин - обаждам се на
майката, взимам детето и ходим на градската или на Острова, на Стадиона.
На тези разходки сме аз, детето, майка ми, когато е с мен, а тя почти винаги е,
а от другата страна – тя, сестра й и приятеля на сестра й, и майка й. Тези
срещи продължават около 2-3 часа, то няма и как повече, заради пътя ни. За
грижите по детето мога да разчитам на майка ми, тя също почива събота и
неделя. Леля ми живее до нас, в един двор сме, тъй като тяхната къща е
залепена до нашата, дори нямаме ограда и двора ни е общ. Чувствам се
напълно адекватен да си гледам детето. Винаги мисля, че мога да намеря
решение как да постъпя в дадена ситуация с детето ми. Имам мигрена. Тези
пристъпи ми се получават на нервна почва. Когато се прибрах в Сливен тези
пристъпи ми намаляха драстично. Случват ми се 1-2 пъти в годината. Когато
ми се появи такъв пристъп взимам болкоуспокояващи и това не би било
причина да не ми се дава детето. Пращал съм пари и подаръци на К. за детето.
Купувал съм му дрехи. Сумите са в размер на 80-100 лв. и не са били всеки
месец. Като глобална сума не мога да кажа колко съм дал общо, но имам
касови бележки.
Работя в Горското стопанство от една година. Аз съм бил отговорен
родител и преди, когато живеехме в Пловдив. Както заявих по-рано, не мога
да ви кажа кой е личния лекар на детето, понеже съм питал К. и тя не ми е
дала информация. Така беше и като я попитах за детската градина на детето,
тя не ми дава информация. Сами разбирате, че за 2-3 часа прекарани с детето,
7
когато идвам тук няма как да знам сега коя е любимата му храна. За
мигрената пия ацефаин, купува се от аптека без лекарско предписание.
Изслушването приключи.
К. М. М.: На 25 години съм, живея в бащиния си дом, съответно имам
част от него на мое име. Работя в бензиностанция „ОМВ“ Пазарджик. Живея
с майка си и със сестра си, които ми помагат за отглеждането на детето.
Когато съм на работа една от тях го гледа, през всичкото друго време съм си
аз с него. Живеем в двуетажна къща, с голям двор за игра, детето има
басейни. Къщата е с 3-4 стаи горе и 3 стаи долу. Ние живеем на първия етаж.
В момента на горния етаж се прави детска стая. Живея в гр. Пазарджик.
Работя на смени по 12 часа – 2 дни работя, 2 дни почивам. Започвам работа от
07.00-19.00 часа и от 19.00-07.00 часа. Трудовото възнаграждение ми е 900 лв.
Работя в „ОМВ“ от 01.03.2021 г. Финансовата помощ, която съм получавала
от бащата е било с искане/напомняне по телефона, не като негова отговорност
и той ми казва „Имам само 80 лв. ще ти ги изпратя утре“, но ми ги изпраща
след 2 дни. Това се е случвало 2-3 пъти, изпраща по 80-100 лв., не мога да
кажа точно. Бяхме се разбрали, казах му да ми изпраща 60 лв. макар, но да ми
ги изпраща редовно, а не аз да му звъня. Последно бащата идва преди около
малко повече от месец, както той каза. Срещата се осъществи по следния
начин – той ми се обажда по телефона на предния ден, не ме подготвя по-
отрано никога. Той идва с майка си, с приятеля на майка си, който мен лично
не ми е приятен и идват вкъщи. След което пием кафе и майка му настоява да
излезем на разходка. Аз съответно искам да съм със сестра ми на разходка.
Излизаме на Стадиона. Срещите продължават докато той не реши да си
тръгне. Казва да кажем след около 2 часа „Тръгваме си“.
АДВ. М.: Господин съдия, извинявам се, че прекъсвам изслушването,
но моля да бъда освободена за около 10 минути, тъй като трябва да взема
участие по едно наказателно дело, по което съм пуснала молба, че ще
закъснея малко, но не предполагах, че делото ще ни се проточи толкова.
АДВ. П.: Не възразявам да се даде кратка почивка.
СЪДЪТ със съгласието на страните предоставя почивка от 10 мин.
Заседанието ще продължи в 11.30 часа
8
Делото продължи в 11.30 часа в присъствието на страните по делото
ПРОДЪЛЖАВА ИЗСЛУШВАНЕТО НА МАЙКАТА НА
НЕПЪЛНОЛЕТНОТО ДЕТЕ
К.М.: Според мен ищецът не може да се грижи за детето пълноценно,
защото той не му разбира все още какво приказва и какво иска. Детето е
израснало само с мен и само аз го разбирам. Баща му не знае кога е гладен,
кога е жаден, какво му е, не знае как да го преспи. Опитвал се е да го
преспива когато е идвал вкъщи, на обяд да го преспи, но не е успявал. Детето
се разстройва и не иска да спи с него и следователно като излезе от стаята аз
си го преспивам. Когато живеехме заедно ищецът абсолютно никакви грижи
не е полагал за детето. Той беше абсолютно безработен. Имаше момент, в
който ходеше на работа, но след работа веднага сядаше на компютъра. Аз
смогвах с всичко, но баща му не искаше и да го гушне дори. Сяда си на
компютъра и казва „Не ме занимавай!“. Тогава ми помагаше моята майка,
както и сега ми помага тя. Тя ми помага от началото на раждането на детето.
В момента за детето ми се грижим аз, майка ми и сестра ми. Присъствала съм
на мигрените на ищеца и смея да твърдя, че са много по-чести отколкото той
твърди. Потичат му сълзи, лицето му става кърваво червено. Той е
неадекватен започва да се върти в кръг и се поти. Преди време му изписаха
дори лекарство със зелена рецепта. Той посещаваше психолог и невролог. По-
късно го търсеше психолога на моя телефон, но той отказваше и ми казваше
„Затваряй телефона!“. Той приемаше еферелган. Ацефеинът, който каза той
не му е помагал никога. Ходила съм с ищеца по лекари. Ищецът ми се обажда
„Как е детето?“ Не задава някакъв по-конкретен въпрос. Аз му казвам „Детето
ти е добре“ и затваряме. Имало е случаи и да разговаряме и виждам как той
си играе на компютъра, детето му задава въпрос, показва му играчка, но той
въобще не му обръща внимание на детето. Разсеян е, цъка си там на мишката.
Той играе на играта, мисля че беше „Лига“. Точната играе не е от значение.
Той все чукаше с мишката като забил.
Помощта на майка ми се изразява в това да отдели време на мен и
детето да помага за средствата за купуване на храна в дома. Имало е случаи
закъсвали сме за пари за лекарства. Единственият човек, на който съм се
9
обаждала е тя. Тя първоначално идваше с мен на физиотерапията с детето.
Бащата също можеше да идва, но той ми е отказвал да идва. Ние живеехме
заедно в Пловдив. Майка ми живееше през седмицата при нас в Пловдив,
събота и неделя се прибираше в Пазарджик и после пак идваше. Тя ни
чистеше, готвеше, помагаше с домакинските работи, а аз имах време за
детето. Тя работеше в този период в Пловдив. Майка ми след работа идваше,
не лягаше да спи като някои хора. Неадекватното му поведение на бащата,
когато е с мигрена се изразява в това, че той дори не може да си налее чаша
вода. Върти се в кръг, изнервя се и казва „Отиди и ми налей чаша с вода“.
Казах, че е пил лекарство от зелена рецепта, мисля че започваше нещо с „П…
, но не мога да се сетя точно. Психологът, който ми звънеше на телефона ми
изписваше, че звъни от психологична клиника. Този психолог беше близо до
ДКЦ 2 в Пловдив. Детето има проблем с обличането и преобличането, защото
когато ходим на физиотерапията детето явно на психично ниво е запаметило,
че го дърпат и той сега се изнервя, дърпа се. Аз му говоря много и така го
преобличам. Баща му не го е правил и затова смятам, че не може да се справи.
Изслушването приключи.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Пристъпваме към разпит на допуснатите
свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. П. В. – родена на ***** г. в гр. Сливен, живуща в гр. Сливен,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, майка съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. В.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
10
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. В.: Синът ми е достатъчно зрял и отговорен да гледа детето си. Той
се грижи за детето и нали виждам, идваме тук при детето, аз оставам през
повечето време той да му се радва, а аз се отдръпвам на една страна. Синът
ми не е безотговорен човек. Ако детето започне да плаче, мисля че синът ми е
способен да го укроти. Дори и на племенницата ми в Сливен е успокоявал
детето. Синът ми страда от главоболие. Пристъпи е силно казано, но това е
свързано, когато беше тук, тъй като нервите бяха доста. След това нещата се
успокоиха и отшумяха. Сега откакто си е в Сливен не помня от кога не е имал
главоболие. В началото имаше такива от раздялата с детето. Аз му обясних,
че си има съд, има си всичко. Опитахме се да се споразумеят, но не успяха и
затова стигнахме до тук. При главоболие разбира се, че може да си налее
вода. Той има като тип мигрена. Аз съм го водила на лекар, имаме си скенер.
Всички казаха, че е от напрежение, не е нещо болест. Спрямо това главоболие
синът ми не е приемал лекарства по зелена рецепта, сигурна съм. Всеки месец
се стараем да идваме с изключение времето на пандемията. Тогава нямаше
как да се пътува между градовете. Имаше един момент после, когато бяхме
болни и двамата, през останалото време идвахме редовно. В началото даваха
детето да го виждаме на „Фейсбук“, след като образувахме делото, започна да
ни се отказва. Започнаха оправдания „Днес не, утре не“. Аз съм присъствала
на разговорите между К. и сина ми по „Месинджър“. Аз също съм говорила с
майката. Беше ни отказана лична среща, а не да го видим на „Фейсбук“. Тя в
началото пита кога, съгласи се, после ми писа, даже не ми се обади и ми каза
да дойдем в друг ден. Просто нещата се въртят. Аз придружавам сина си на
срещите с детето, защото го карам сина ми от Сливен, а и аз съм баба и аз
искам да видя детето. Ние като вземем детето идва цялата им фамилия с нас –
майката й, бащата на К., сестра й, приятеля на сестра й. И ние вървим в
някаква колона, което е пълна безсмислица. Те обсебват детето, ние няма
какво да направим на детето. Аз пак казвам, че се оттеглям настрани, защото
срещата е само за 2-3 часа. Когато синът ми и К. живееха в Пловдив, майка й
беше отишла да помага, но май повече вредеше отколкото да помага. Казвам
това, защото тя е по-агресивен човек. Една вечер синът ми ми се обади и
ревеше, обикаляше по улиците. Каза, че е по-добре да обикаля отколкото да
се прибере и да се скарат. Според мен те двамата се разделиха, защото К. се
11
влияе от майка си. К. не мисля, че е лошо момиче. Ако съдът присъди контакт
на сина ми с детето съм убедена, че той ще се грижи за детето. Ние като
идваме да видим детето то плаче за нас и ни карат да се изнизваме като
някакви крадци като си тръгваме. Ние дори не го целуваме за довиждане,
защото да не се разплачело. Едно дете как ще го възприеме това, че ние
бягаме. Аз бих помагала на сина ми в отглеждането на детето също. И сестра
ми би помагала, с която живеем в един двор. Нашата къща се състои от
кухня, всекидневна, спалня и детска стая, баня и тоалетна. Имаме общ двор
със сестра ми. В тази къща живеем само аз и синът ми. Детето го виждаме
веднъж в месеца. Синът ми пращаше пари и когато идваме купуваме на
детето дрехи, храна, играчки. Всеки път купуваме различно. Единият път
вземем едното да кажем дрехи, другия път другото. Той пращаше по около 80
лв. за детето, не знам точно. Аз ходя на работа от понеделник до петък,
събота и неделя почивам. Няма как да знам кой е личния лекар на детето,
такава информация не ни се дава. Аз съм ги водила лично на рехабилитация.
Аз искам да знам дали тя продължава да води детето, но не ни се дава такава
информация. Докато идваха и виждах детето, знаех каква е любимата му
храна, но сега не мога да кажа, че знам всичко за него. Детето е достатъчно
голямо и само може да си каже, както и майка му може да ни каже какво
обича. Не е нужно да има някакви кавги и обиди.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. И. М. – родена на **** г. в гр. Пазарджик, живуща в гр. Пазарджик,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка съм на
ответницата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. М.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М.: Детето и дъщеря ми живеят при нас в къща, която е на 2 етажа.
12
Грижите за детето си ги полага майката, но ние с моя съпруг, бащата на К.,
сме неотлъчно до тях. Детето е силно привързано към нас и имаме много
силна връзка с него. Ежедневни са грижите за него и каквото е необходимо за
детето се прави. К. си го храни, преоблича, води го на детска градина. Когато
тя е ангажирана ние се грижим за детето, водим го и го забираме от
градината, водим го на разходка. Всичко, което е необходимо да се чувства
детето добре се прави - когато е необходимо да се заведе на лекар, къпем го,
преобличаме го. В къщата живеем със съпруга ми, с К. и с детето й. Детето
има контакти с други деца от градината, както и с други деца след детската
градина, има си приятелчета. Детето спи с майка си. Случвало се е, когато
дори през нощта идва в моето легло и решава, че ще спи при мен. Мога да
кажа, че ищецът няма добра връзка с детето си. Детето е чувствително и
когато смени обстановката, изнервя се, капризничи, плаче. Като се има
предвид това, че по-рядко се срещат ни притеснява, че детето може да се
разстрои и да плаче и няма как да ни съобщи. Споменато е предполагам, че
детето има след родова травма и оттам детето е малко по-чувствително.
Ищецът не е ходил на тази физиотерапия. Основно си ходеше К. и аз съм я
придружавала понякога. Тази терапия беше в Пловдив. Ако ищецът взима
детето не смятам, че майката на ищеца не познава самото дете. Може да му се
радва, но от самото поведение когато идват тук, тя му обръща внимание и
след това тя идва с един мъж и не знам каква им е връзката. Ищецът не
познава навиците на детето и не би се справил със някакви ситуации – гладно,
жадно, преобличане. Той и преди не се грижеше за него, когато си живееха
заедно, затова казвам, че той не познава детето си. Ищецът е правил опити да
преспива детето, когато е идвал у нас, но са били неуспешни. Тези опити са
били през деня. Имам преки наблюдения върху отношението на ищеца с
детето и на дъщеря ми и детето, защото аз съм съжителствала с тях в
Пловдив. Поведението на ищеца е небрежно. Имало е моменти, в които
детето е неспокойно, плаче, той си е седнал на компютъра и няма никаква
реакция към детето. Не се е случвало да го храни, да го разхожда, да го
преоблича. Аз живях с тях около една година. Мога да кажа, че за тази една
година не си спомням да е имало такъв случай ищецът да се грижи за детето.
Причината да отида да съжителствам с тях беше неговото безотговорно
отношение, тома ме накара да отида да се включа в грижите за бебето.
Ищецът си играеше на игри, даже играта съм запомнила, че се казва „ЛИГА“.
13
Аз работя като оператор въвеждане на данни в аптека „Марешки“. Ищецът
имаше здравословни проблеми, изразяващи се в чести главоболия. Случвало
се е и на лекар да го караме с моя съпруг. Ходили сме на Спешна помощ,
защото аз и там работех в аптека, която се намираше в ДКЦ. Често идваше на
преглед там, след което в аптеката се купуваха лекарствата. Мога да твърдя,
че в повечето случаи лекарствата му съм ги купувала аз. Не е имало лекарство
със зелена рецепта, но му се изписваше „Паратремол“. Той получаше
мигренозни кризи, оплакваше се от силно главоболие. Изолираше светлина,
шум, хора около него и не е способен нищо да прави по време на такива
пристъпи. В такова състояние не мисля, че той може да се грижи за детето.
Ищецът не знае къде е детската градина на детето. Това се дължи може би, че
не е идвал в момент, в който детето е било на детска градина и да отиде до го
вземе. Не съм наясно ищецът да е давал някакви суми пари за детето, аз не
съм наясно с това. Когато бях при тях в Пловдив дъщеря ми беше в
майчинство. Критерият дали един родител е добър е - грижа. Детето говори,
но има специфични думи и не мисля, че не всеки би могъл да го разбере.
Когато ищецът дойде, присъствала съм на срещите им, детето е общително и
детето има добро отношение към баща си. Детето се радва когато му се
обръща внимание. Като приключи срещата бащата се сбогува с детето
нормално – „Довиждане, довиждане“ и това е. Детето не се разстройва при
раздялата си с баща си. Ако има значение за съда детето не споменава баща
си.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала.
АДВ. П.: Тъй като има предявен насрещен иск, ищецът пази касови
бележки, ако може да ги предоставим. Нямаме други искания по
доказателствата. Моля да ми се изпрати протокол на електронната поща,
представям визитка.
АДВ. М.: Моля да ми се издаде съдебно удостоверение, което да
послужи пред Имотен регистър към РС Сливен, защото имаме данни, че
ищецът и майка му са закупили вила и да ни се издаде второ съдебно
удостоверение въз основа, на което да се снабдим със справка МДТ Сливен
дали ищецът притежава МПС.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ИЩЕЦА: Да, закупи се вила, която изцяло на името
14
на майка ми. Не притежавам МПС.
АДВ. М.: Оттеглям искането си за издаване на удостоверения. Нямам
други искания по доказателствата.
СЪДЪТ за събиране на допуснатите писмени доказателства по делото, а
именно оценка на родителския капацитет на майката К.М. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 04.08.2021 г. от 10.00 часа, за която
дата и час страните - уведомени лично от днес, Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Пазарджик – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПИШЕ писмо в горния смисъл до Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Пазарджик.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокол на електронната поща на адв. П.,
посочена на представената визитка по делото.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15