№ 14821
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110164720 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова
молба на С. Г. Б., предявена срещу ответника /ФИРМА/, с
която са предявени кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 104,
вр. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено в
отношението между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 4846,28 евро по Договор за
кредит № ТР70990725/27.12.2007г. от общата сума в размер
на 20 305,12 евро, представляваща неоснователно надвзети
в периода от 27.06.2014 г. -27.10.2017 г. чрез завишени лихви
в месечните вноски и разноски по кредита сума, поради
компенсация на дължими от ответника на С. и Б.Б.
насрещни вземания, съединен с иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
1
на ищеца сумата в размер на 5625,44 евро, представляваща
недължимо надвзета без правно основание разлика между
договорения и реално заплатен за 60 месеца размер на
месечни анюитетни вноски и разноски по кредита, в
периода от 27.11.2017 г. до 27.10.2022 г., с която сума банката
се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от
28.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
съединен с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата в
размер на 1212,30 евро, представляваща мораторна лихва,
за периода от 16.12.2019г. до 27.11.2022г.
Ищцата С. Г. Б. извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 27.12.2007 г.
сключила с ответника /ФИРМА/ договор за банков кредит
№ TR 70990725 на 27.12.2007г., по силата на който й бил
предоставен ипотечен кредит в размер на 28 000 евро, с цел
закупуване на недвижим имот, с годишен лихвен процент
по редовен дълг с методология, установена в т.4 от договора,
а в т.4.1а от Договора за кредит е посочен първоначалния
лихвен процент - 1М EURIBOR и непроменлива надбавка
от 1.741% със срок на погасяване на задължението до
27.12.2037г., съгласно погасителен план. Излага, че преди
сключване на договора направили опит да получат
разяснения, за обсъждане и преформулиране на някои
клаузи от предварително предоставения от банката текст –
бланка на договора, но категорично им било отказано. От
страна на банката било отказано още договаряне на
реципрочно за двете страни движение на лихвения процент
2
съобразно колебанията на Юрибор, съответно договаряне
на клауза за компенсация, даваща право на
кредитополучателя на отказ в случай, че в хода на
изпълнението договорената цена бъде едностранно
значително завишена в сравнение с приетата при
сключването на договора цена. Посочва, че поради
неуспешната кореспонденция с ответника са инициирани
съдебни производства, а именно: гр. д. № 23239/2014 г., по
описа на 24 състав на СРС, като посочва, след
инстанционна проверка, че е прогласена нищожността на
клаузата на т.11.1.3. УУОКИЗ и ответната банка е била
осъдена да възстанови на ищцата надвзетите суми в
периода от 27.12.2007 г. до 27.05.2013 г., представляващи
разлика от завишени лихви във вноските, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане и гр. дело
28329/2014 г., по описа на 43 състав на СРС, което към
датата на подаване на исковата молба е висящо пред
въззивна инстанция. Посочва, че на 16.12.2019 г., а след това
и на 27.10.2022 г., ищецът е поканил ответника да му
заплати процесните суми, вместо изпълнение обаче е
последвал изричен отказ от страна на ответника.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от
ответната банка предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Не се оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните по силата
на посочения в исковата молба договор за ипотечен кредит,
но се оспорват твърденията за наличие на клаузи, даващи
3
неоправдана свобода. Излага се становище, че съгласието
на ищцата е материализирано с подписване на договора.
Оспорват се твърдения, че процесните суми да са получени
от банката без правно основание. Поддържа се още, че БЛП
се определя в зависимост от стойността на кредитния
ресурс. Оспорва банката да е променяла едностранно
условията в договора. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски. Що се отнася до т.нар. „премия“,
то същата представлява финансов механизъм, поддържащ
съответствието между цената на кредитния ресурс на
самата банка и стойността, на която тя го пласира, под
формата на цена на индивидуалните кредити. Оспорва да
са налице предпоставките за извършено прихващане по
смисъла на чл. 103 ЗЗД, доколкото твърди, че ищецът е
прихващал със суми, които не са установени по основание и
размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание ищецът С. Г. Б., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат И., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се
представлява от адвокат Х., който поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
4
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че между /ФИРМА/, като кредитодател и С. Г. Г., като
кредитополучател и Б.Г.Б., като солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит № TR
70990725 на 27.12.2007г, по силата на който ответната банка е предоставила на С. Г. ипотечен
кредит в размер на 28 000 евро за закупуване на недвижим имот. Няма спор по делото, че
кредитът е усвоен на 23.01.2008г. Съгласно т.11.1 и т.11.1.1 от условията за усвояване и
обслужване на кредита, кредитът се погасява на месечни анюитетни /равни/ погасителни
вноски, като главницата се олихвява на годишна база с ГЛП, формиран по методология,
уговорена от страните в т.4 от договора, чрез БЛП плюс надбавка. Съгласно чл. 4 от договора
ГЛП е БЛП по т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица плюс надбавка 1,741,
а съгласно т.10.3.2 БЛП за съответния период на олихвяване „за кредити в евро – едномесечен
EUROBOR, равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак публикуван на страница
EUROBOR на REUTERES два работни дни преди първия работен ден на месеца до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия месец включително“. В т.4.1.а от договора
страните уговорили крайния срок за погасяване на кредита – 27.12.2037г. и първоначалните
стойности на ГЛП към датата на сключване на договора: IM EUROBOR 4.809%, надбавка
1,741% или ГЛП от 6,550%. Така изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза в
окончателния и вариант установява, че в периода от 27.01.2008г. до 27.05.2014г. дължимите
суми, включващи главница и лихва са в размери от 9244,18 евро, от които главница в размер на
4262,31 евро и 4981,87 евро лихва, а в периода от 27.06.2014г. до 27.11.2022г. в общ размер от
10 634,64 евро, от които 7 277,07 евро главница и 3 357,57 евро лихва. Вещото лице е
установило, че недължимо платената разлика между договорените и реално заплатени суми в
периода от 27.06.2014г. до 27.10.2017г. е в размер на 3750,38 евро, а в периода от 27.11.2017г.
до 27.10.2022г. в размер на 5 625,44 евро, или обща сума в размер на 9 375,44 евро. Изчислен е
също така и сбора от мораторната лихва върху надвзетите в периода от 27.06.2014г. до
27.10.2022г. суми от лихва, а именно в периода от 17.12.2019г. /датата на поканата/ до
26.11.2022г. в размер на 1148,35 евро, а в периода от датата на поканата – 17.12.2019г. до датата
на прихващането – 27.10.2022г. в размер на 1 113,70 евро. Вещото лице е посочило и размера
на надвзетата мораторна лихва в периода от падежа по поканата до постъпване на исковата
молба в съда – 26.11.2022г. в размер на 1 212,30евро.
Установява се, че с влязло в сила решение на СРС, 24-ти състав, постановено по гр.д. №
23239/2016г. е призната за нищожна клаузата по т.11.1.3 от раздел II. Условия за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора на основание чл. 26,
5
ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 143 от ЗЗП, като ответната банка е осъдена на заплати на С. Б.
сумата в размер на 3 664,14 евро, представляваща заплатени без основание суми за
възнаградителна лихва по договора, за периода от 17.06.2008г. до 27.05.2013г. С решение №
260159/24.09.2020г., постановено по гр.д. № 10185/2019г. е отменено решението на СРС, в
частта, в която е прогласена изцяло нищожността на клаузата на чл. 11.1.3 от раздел II.Условия
за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора, и вместо това
е прогласена нищожността на част от съдържанието на клаузата по отношение на думите
„освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1
процент“, като е отменено и решението в частта в която ответната банка е осъдена да заплати
на С. Б. сумата в размер на 3 664,14 евро, представляваща заплатени без основание суми за
възнаградителна лихва по договора, за периода от 17.06.2008г. до 27.05.2013г. С решение №
12/11.02.2022г. на ВКС, IV ГО, постановено по гр.д. № 2032/2021г. ВКС изцяло е отменил
въззивното решение, като е признал за установено, че клаузата на т.11.1.3 от процесния договор
е изцяло нищожна досежно следните условия: ГЛП по кредита за съответния лихвен период от
кредитния план се фиксира в размера на т.4.1а и не се променя, освен, когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му на-малко с един пункт /в изр.1/…
определен съгласно предходната точка..без да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера, формиран след
промяна по реда на настоящата точка /в изр.2/;…и/или по реда, установен в Условията по
кредити на физически лица /в изр.3/, на основание чл. 146 от ЗЗП, като е осъдил ответната
банка да заплати на С. Б. пълно претендираната по делото сума в размер на 4350,00 евро,
представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по договора.
В писмо с вх. № 0577-05-001262/27.10.2022г., прието по делото е обективирано
изявление на ищците до банката за прихващане със сумата в размер на 4 846,28 евро,
представляваща част от остатъчна главница в общ размер от 20 305,12 евро, за надвзети от
банката в периода от 27.06.2014г. до 27.10.2017г. суми, като ответната банка е поканена да
заплати на ищците сумата в размер на 6 651,19 евро, представляваща неоснователно надвзета
от банката в периода от 27.11.2017г. до 27.10.2022г. сума, чрез завишен размер на лихвата в
месечните анюитетни вноски в срок до 10.11.2022г. С писмо с изх. № 0813-16-
003531/11.11.2022г. ответната Банка е оспорила заявеното от ищците прихващане. Изявлението
за прихващане е предшествано от изпратена покана от ищците до ответника с вх. № 0577-20-
000411 /л.49 от досието по делото/ за незабавно възстановяване на ищците на сума в размер на
5 544,51 евро, съставляваща сбор от незаконосъобразно, без правно основание надвзети
месечни лихви в заплатените от ищците анюитетни вноски по кредита в периода от м.06.2014г.
до м.12.2019г.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 104, вр. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД.
Както в съдебната практика, така и в правната доктрина непротиворечиво е възприето
разбирането, че ликвидно по смисъла на чл. 103 ЗЗД е вземането, което е безспорно, т. е. по
което не съществува спор по материалното правоотношение. Ето защо активното по
6
компенсацията вземане, което е оспорено от носителя на пасивното такова по основанието за
възникването му или по неговия размер, не притежава качеството ликвидност, а оттам е
негодно за извънсъдебно прихващане с него. Без значение е дали оспорването е заявено
извънсъдебно или по висящ процес, по който ответникът – носител на активното вземане,
противопоставя на ищеца настъпилия преди предявяване на иска погасителен ефект на
материално правното изявление за прихващане. И в двете хипотези е налице спор относно
съществуването на активното вземане, който препятства консолидирането на неговата
ликвидност, а оттам и годността му да послужи за компенсация с пасивното вземане на
оспорващата страна. Това по делото се извлича от приетото по делото на л.52 писмо на
ответника до ищеца, с което се оспорва заявеното от ищеца прихващане. За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на този иск. Правният интерес винаги произтича от конкретни
обстоятелства, в които спорът се изразява. Този на ищеца по делото е да установи със сила на
присъдено нещо, че не дължи опредЕ. сума пари, с което се намалява задължението му към
банката. Той твърди, че ответникът е негов длъжник, както, че и той му дължи парична сума по
договора за кредит от 27.12.2007 г. Според ищеца има две насрещни задължения, които да се
компенсират. Няма пречка ищецът да упражни материалноправно възражение за прихващане
на основание чл. 103, ал.1 от ЗЗД, като в тази връзка виж решение № 240/15.12.2012 г. по гр. д.
№ 1438/11 г., ВКС, III ГО. То може да се определи като едностранна сделка, с която се
упражнява материално потестативно право на прихващане. Това възражение следва да се
разграничи от възражението за прихващане като защитно процесуално средство на ответника
по предявен срещу него осъдителен иск за парично вземане. Правните последици на двете са
различни. При упражняване на материалноправното възражение за прихващане погасяването
на задължението има обратно действие. Един минал момент, към който компенсацията е могла
да се направи. При този вид прихващане насрещните задължения трябва да са ликвидни и
изискуеми, което означава да са установени по основание и размер. Само в този случай може
да настъпи извънсъдебната компенсация. Съдебното прихващане, упражнено от ответника, е
процесуално действие насочено към съда и чрез което установява процесуалното право на
съдебна защита чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо. При нея не е
необходимо вземанията да са ликвидни и изискуеми. Тяхната безспорност ще настъпи със
съдебното решение и затова съдебното прихващане има действие занапред. При
извънсъдебната компенсация трябва да са налице предпоставките на чл. 103 от ЗЗД. Една от тях
е да има две насрещни задължения, които да са безспорни, установени по основание и размер,
за разлика от съдебното прихващане. / Р № 834/29.11.1999 г. по гр. д. № 201/98 г., ВКС, I ГО, Р
№ 135/07.06.2019 г. по гр. д. № 4271/18 г., ВКС, IV ГО/. Пред съда е възможно да се предяви
както вече настъпило прихващане, за да се вземе предвид твърдение, че материалноправните
последици по чл. 103, ал.1 от ЗЗД са вече породени и двете насрещни вземания не са спорни,
тоест ликвидни и изискуеми са, така и едновременно да се предприеме материалноправно
възражение за прихващане, каквото съдът намира, че е предприето в конкретиката на случая,
така и възражение за прихващане като процесуално действие. / Р № 110/25.07.2016 г. по гр. д.
№ 5119/15 г., ВКС, IV ГО/ Материалноправното възражение за прихващане е отправено от
ищеца и е достигнало до ответника с поканата от 27.10.2022г. Ищецът твърди, че вземането му
7
произтича от обявени за нищожни клаузи по договора за кредит от 27.12.2007г. г. на основание
неоснователно надвзети в периода 27.06.2014г. – 27.10.2017г. чрез завишени лихви в месечните
вноски и разноски по кредита суми в общ размер от 4846,28 евро. В случая е налице изявление
от ищците до ответната Банка за извършване на прихващане със сумата в размер на 4 846,28
евро, представляваща част от остатъчния размер на кредита от 20 305,12 евро, за надвзети от
банката в периода от 27.06.2014г. до 27.10.2017г. суми за лихви и разноски /активното вземане/.
В тази връзка по делото бе установено, че с решение № 12/11.02.2022г. на ВКС, IV ГО,
постановено по гр.д. № 2032/2021г. е признато за установено, че клаузата на т.11.1.3 от
процесния договор е изцяло нищожна досежно следните условия: ГЛП по кредита за
съответния лихвен период от кредитния план се фиксира в размера на т.4.1а и не се променя,
освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му на-малко с един
пункт /в изр.1/..определен съгласно предходната точка..без да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от
размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера, формиран
след промяна по реда на настоящата точка /в изр.2/;…и/или по реда, установен в Условията по
кредити на физически лица /в изр.3/, на основание чл. 146 от ЗЗП. Това означава, че с обявяване
със сила на присъдено нещо нищожността на горепосочената клауза с обратно действие са
заличени нейните последици. От изслушаната по делото експертиза, неоспорена от страните се
установи, че при прилагане на валидната, без прогласеното за нищожно ограничително
действие и условие на уговореното в т.4.1а от договора, ГЛП е в стойността от 2,407%
/последното е видно от Таблица 2 от експертизата, ред 178, колона 4, таблица 2, стр.8/.
Установи се и че в периода от 27.06.2014 г.-27.10.2017 г. Банката е надвзела сума в размер на
3750,38 евро за главница и сума от 1148,35 евро за лихва, дължима след поканата от
16.12.2019г. до 27.10.2022г., или общо сумата в размер на 4898,73 евро.
По гореустановеното съдът прави извод, че не са установени два насрещни дълга по
основание и размер, тоест не са безспорни, поради което компенсация не може да настъпи към
един минал момент, каквото е изискването в случая. Вземането на ищеца не е безспорно. Не са
налице предпоставките на чл. 103, ал.1 от ЗЗД, поради което прихващане не може да настъпи.
Активното вземане не е установено безспорно към миналия момент – 27.06.2014г. /началото на
процесния период, в предвид, че ищеца се позовава на обявена за нищожна клауза едва на
24.09.2020г., също така нито към този момент, нито в хода на настоящото производство бе
установено пасивното вземане, не се установи каква е остатъчната част от кредита, с която се
прихваща/.Активното вземане следва да е установено безспорно, нещо повече отправеното в
молба на ищеца с вх. № 142920/30.04.2024г. искане за поправка на протокола от о.с.з. от
24.3.04.2024г., което съдът намира за неоснователно по чл. 151, ал.1 от ГПК, като се измени
проекто-доклада на съда, срещу който страните не са възразили и той е приет за окончателен в
смисъл че след посоченото „суми, надвзети неоснователно в периода 27.06.2014г.-27.10.2017г.
чрез завишени лихви в месечните вноски и разноски по кредита, ведно с мораторната лихва
върху тях от поканата за плащане – 27.10.2022г.“, още повече разводнява фактите по
установяване безспорността на вземането на ищеца и неговата изискуемост, което не само е
недопустимо, но е и още една индикация за неоснователност на иска.
8
По изложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр.
чл. 104, вр. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. За уважаване
на иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД ищецът следваше да докаже, че е заплатил процесната
сума, като последното се установи в производството, а при доказване на това обстоятелство в
производството в доказателствена тежест на ответната страна бе да установи основание за
задържане на сумата. При установена със сила на присъдено нещо нищожност на клаузата на
т.11.1.3 от процесния договор и при установяване по делото, че с Протокол № 14/01.04.2009г. от
заседание на УС на /ФИРМА/ банката е взела решение за начина на формиране на лихвения
процент с включване през 2009г. на компонент „премия“, новият начин на определяне на
лихвения процент е въведен с Общи условия, при които /ФИРМА/ предоставя ипотечни
кредити на физически лица, които няма доказателства да са приемани от ищцата, съдът намира
тази искова претенция за основателна. Отделно от предходното в практиката на ВКС е прието,
че понятието „премия“ като компонент на базовия лихвен процент не е разписано в договора,
ищцата не се е съгласявала с подобен механизъм, поради което действията на банката са
неправомерни. Те, освен че са в разрез с разпоредбата на чл.20а ЗЗД, са показателни по
отношение на това какъв годишен лихвен процент страните са имали предвид при сключване
на договора. Уговорения годишен лихвен процент е двукомпонентен и се състои от променлива
/1М EURIBOR, 4,809 % към датата на сключване на договора/ и константа /надбавка – 1.741 %/.
За никаква премия няма указания в договора и следователно дължимата лихва е следвало да
бъде променяна съгласно измененията на EURIBOR. С оглед предходното настоящият съд
приема, че през процесния период за ищцата не е възникнало задължение да заплаща
допълнителен компонент „премия“ по процесния договор, а лихва в размер, изчислен
съобразно сключения договор и първоначални общи условия, поради и което съдът приема, че
ответникът не проведе в производството обратно доказване за наличието на основание за
задържане на сумата. Съгласно изслушаната по делото експертиза вещото лице е установило,
че недължимо платената разлика между договорените и реално заплатени суми в периода от
27.11.2017г. до 27.10.2022г. в размер на 5 625,44 евро. Неоснователно е и релевираното от
ответника възражение за давност, доколкото от началото на процесния период – 27.11.2017г. до
подаване на настоящата искова претенция на28.11.2022г., когато давността е прекъсната не е
изтекъл срока по чл. 110 от ЗЗД, приложим при хипотеза на неоснователно обогатяване при
изначална липса на основание за престиране, при която изискуемостта на вземането, от когато
започва да тече давността настъпва от разместване на имущественото благо – а това е
началният момент на престацията по вноската от м.11.2017г. Следователно този иск е доказан
по основание, а от изслушаната експертиза и по размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло. Изслушаната експертиза установява, че надвзетата мораторна лихва в периода от
падежа по поканата - 16.12.2019г. до постъпване на исковата молба в съда – 26.11.2022г. е в
размер на 1 212,30евро. Вземането по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД става изискуемо при
разместване на имущественото благо и това касае изискуемостта му, но не и поставянето в
забава на длъжника, който за да изпадне в забава следва да му е връчена покана. Такава е
9
връчена и приета по делото на л.49, поради което ответникът е изпаднал в забава от
16.12.2019г. и дължи заплащане и на сумата установена с експертизата в размер на
1 212,30евро, за периода от 16.12.2019г. до 27.11.2022г.
По молба с вх. № 157322/15.05.2024г. съдът не се произнася, тъй като молбата е
подадена след слагане край на съдебното дирене, а и с нея ищецът се домогва да изменя
приетата вече по делото правна рамка на спора, което е недопустимо.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ЗЗД. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 899,48 лева, както и сумата в размер на 14,59 лева във връзка с
допуснатото изменение размера на исковите претенции, или общо сумата в размер на 914,07
лева, а също и държавна такса във връзка с предявения инцидентен установителен иск в размер
на 379,40 лева. Не следва да се взема предвид сума за разноски в размер на 261,60 лева, като
определен допълнително от съда депозит за изслушване на експертиза, тъй като тази сума не е
внесена от ищеца като допълнителен депозит в срока, определен от съда с протоколно
определение от 23.04.2024г. Ищецът претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък с разноски и по трите иска, включително и по инцидентния, като
при присъждане на разноските следва да бъде взето заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за което са налице, съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, доказателства че е реално заплатено за сума в размер на 1497,42 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие /л.100 по делото/. Или общо сума в
размер на 2790,89 лева. Така на ищеца с оглед уважената и отхвърлена част от исковете,
включително и в частта, в която не е приет за разглеждане предявения инцидентен
установителен иск, следва да се присъдят разноски в размер на 1154,45 лева.
На основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК на ответника също му се следват разноски с
оглед отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира за присъждане сума за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2160,00 лева, за реалното заплащане на която сума са
налице доказателства, приобщени на л.203 и л.204 по делото. Така на ответника с оглед
отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1636,44 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Б., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, вр. чл. 104, вр. чл. 103, ал.2 от ГПК, за
10
признаване на установено в отношенията между страните,
че С. Г. Б. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на
4846,28 евро по Договор за кредит №
ТР70990725/27.12.2007г. от общата сума в размер на
20 305,12 евро, представляваща неоснователно надвзети в
периода от 27.06.2014 г. -27.10.2017 г. чрез завишени лихви в
месечните вноски и разноски по кредита суми, поради
компенсация на дължими от ответника на С. и Б.Б.
насрещни вземания.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
С. Г. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 5625,44 евро,
представляваща недължимо надвзета без правно основание
разлика между договорения и реално заплатен за 60 месеца
размер на месечни анюитетни вноски и разноски по
Договор за кредит № ТР70990725/27.12.2007г., в периода от
27.11.2017 г. до 27.10.2022 г., с която сума банката се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно изплащане
на вземането, сумата в размер на 1212,30 евро,
представляваща мораторна лихва, за периода от
16.12.2019г. до 27.11.2022г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
С. Г. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 1154,45 лева,
11
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 1636,44 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12