№ 1397
гр. Пловдив , 29.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203652 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000348 от 23.04.2021 г.,
издадено от И.П.А., на длъжност Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Пловдив, с което на Т. АТ. В., на основание
чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/ за нарушение на чл. 43, т. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
В жалбата, жалбоподателят действащ чрез процесуалния си представител
– адв. Д. М.-Д., излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, като моли за неговата отмяна.
Алтернативно поддържа се становище за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Пловдив ангажира писмено становище с което оспорва
жалбата. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като
1
правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски,
релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.03.2021 г. в контролно – технически пункт с разрешение № 1750,
находящ се в град Стамболийски, ул. „Марица“ № 31, била извършена
комплексна проверка, в която участие взел и актосъставителят И.М. – ****
при РД „АА“ Пловдив.
В хода на същата било установено, че около 10:38 часа в гр.
Стамболийски, ул. "Марица № 31, в горепосочения контролно - технически
пункт с разрешение № 1750, издадено на "Ем Ви Адвенс" ЕООД за предпътни
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, валидно до 16.04.2024 г., жалбоподателят като **** на
комисия в контролно - техническия пункт, е извършил предпътен периодичен
преглед на моторно превозно средство ВАЗ 2106 с рег. № **** с идент. №
****, с протокол № 24400143 от 04.01.2021 г., като издал удостоверение за
техническа изправност с № 24400143 от 04.01.2021 г., със заключение:
"Допуска се да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване" за
посочения автомобил, като същият е неизправен в хипотезата на част II,
раздел IV, буква "б", т. 1.2.7, изр. 2 от методиката по чл. 31 от Наредба № Н-
32 на МТИТС/2011 г. - монтираният в автомобила резервоар за ВНГ с № 4116
марка "Русия" е с изтекъл срок на експлоатация от 10 години от годината на
производство - 1994 г., тъй като производителят не е указал срок на
експлоатация и всичко това било констатирано от направена справка в
информационната система на ИА "Автомобилна администрация", раздел
"Технически прегледи" за протокол № 24400143 от 04.01.2021 г., както и от
посоченото удостоверение за техническа изправност на пътното превозно
средство.
2
С оглед на горното, на 04.03.2021г. , свидетелят М. съставил АУАН
Серия А – 2020 № 285013 срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 43, т. 2,
буква "а", пр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
жалбоподателя, който изрично посочил, че няма възражения. Такива не
постъпили и в тридневния срок по чл. 44 ЗАНН. Въз основа на същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел И.М., който поддържа констатациите,
изложени в акта, като описва извършената проверка и сторените при същата
констатации. Съдът намира показания на свидетеля М. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
На следващо място показанията на свидетеля хармонично си
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – Протокол
за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №
24400143 от 04.01.2021г., резултати от технически преглед на ППС с рег. №
****; Удостоверение за техническа изправност на ППС за извършен преглед
на 04.01.2021г. на МПС с рег. № ****, както и от разпечатаната и приложена
по преписката справка от информационната система на ИА „АА“, раздел
„Технически прегледи“ за протокол № 24400143. От последната се
установява годината на производтво на монтираната в процесното МПС – во
уредба за работа на двигател с Втечнен нефтен газ /ВНГ/.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административно -наказващия орган се установява от така представената
Заповед № РД-08-30/ 24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
3
следва от разпоредбата на чл. 92, ал. 1, от ЗАвП, вр. чл. 91, ал. 3 от ЗАвП.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са констатирани на 04.03.2021
г., АУАН е издаден на същата дата (в присъствието на жалбоподателя), а НП -
на 23.04.2021г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност по давност.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършване на вмененото с атакуваното НП деяние, с което
жалбоподателят В. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 43, т. 2, буква "а"
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от вече
коментираната доказателствена съвкупност, поради което неоснователно е
възражението на жалбоподателя, с което се оспорва описаната в АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка, като и се сочи, че
нарушението не е извършено.
Извършеното административно нарушение е правилно квалифицирано,
като в процесните НП и АУАН фактическата обстановка е съвсем ясно и
изчерпателно описана, като са посочени съставомерните факти, както и
указано съвсем конкретно кои от изискванията за извършване на периодичен
преглед на пътно превозно средство не са съобразени, а именно правилата на
част II, раздел IV, буква "б", т. 1.2.7, изр. 2 от методиката по чл. 31 от
4
Наредба № Н-32 на МТИТС/2011 г., доколкото монтираният в автомобила
резервоар за ВНГ с № 4116 марка "Русия" е с изтекъл срок на експлоатация от
10 години от годината на производство - 1994 г. Процесният автомобил е
неизправен, тъй като производителят не е указал срок на експлоатация на
монтираният в автомобила резервоар за ВНГ, като същевременно са изминали
повече от 10 години от датата на производство на същия.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да бъдат
изложени и съображения относно възможността приложение да намери
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело №
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав, при извършена самостоятелна проверка, съдът
счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 43, т. 2,
буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
5
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Обстоятелствата, че нарушението е първо по ред и от него не са настъпили
допълнителни вредни последици не обосновават извод в обратна насока.
Същите единствено биха могли да бъдат взети предвид при
индивидуализацията на административната санкция.
В аспект на горното, при разглеждане въпроса за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението, следва да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно
наказание – глоба в размер на 1 500 лева. В случая законодателят е предвидил
наказание във фиксиран размер, т.е. без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което същото ще бъде
потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000348 от 23.04.2021
6
г., издадено от И.П.А., на длъжност Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Пловдив, с което на Т. АТ. В., ЕГН
********** на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500
лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл. 43, т. 2, буква "а", пр. 2 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7