Р Е Ш Е Н И Е № 545
гр. Бургас, 10.02.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав,
в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4062 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. с
чл.225, ал.1, чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.17, ал.2 от ППЗФВС,
предявени от М* С.Б. *** против СНЦ “***“, гр.Бургас.
Ищeцът твърди, че
е работил при ответника по силата на сключени със Сдруже-нието
Договор за ****** от 01.09.2018г., Анекс № 1 от
15.10.2018г. към него и Трудов договор от 03.10.2018г. – за срок от 8 месеца,
до 30.04. 2019г. Твърди, също така, че считано от 09.04.2019г. трудовото
правоотношение е било едностранно прекратено от работодателя, но на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, отразено така в трудовата
книжка. Предвид това, счита, че уволнението му е незаконосъобразно и иска от Съда
да го отмени. Сочи, че ответникът не му е заплатил дължимите трудови
възнаграждения от по 1 250 лв. за последните два месеца, март и април
2019г. – общо 2 500 лв. Моли Съда да го осъди да стори това. Претендира обезщетение за времето, през което
е останал без работа – в размер
на брутното трудо-во възнаграждение за периода от 09.04. до 23.05.2019г. в общ размер от 2 500 лв., както и
такова за неизползван платен годишен отпуск от по 20 работни дни за 2018г. и
2019г., също общо 2 500 лв., законната лихва и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва претенциите и
иска да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира следното:
На 01.09.2018г. ищецът е сключил
Договор за професионален състезател по во-лейбол с
ответното СНЦ – съобразно чл.17, ал.2 от ППЗФВС, с който се уреждат отно-шенията между тях по повод упражняването на
състезателните права на Б., като ****** в клуба или в друг клуб – в случай на
преотстъпване, срещу за-плащане на определено месечно възнаграждение – чл.2.
Съгласно чл.5, срокът на същия е 8 месеца, до 30.04.2019г. В чл.6 пък е
предвидено, че трудовото възнаграждение, кое-то клубът ще заплаща, ще бъде
уточнено с последващ анекс към договора.
На 03.10.2018г. страните са
сключили и нарочен, срочен трудов договор – отно-во
до 30.04.2019г., в които е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в раз-мер на 510 лв. Предвидено е и ползването на платен
годишен отпуск от 20 работни дни.
С Анекс № 1 от 15.10.2018г. към
първия договор е уговорено, че ответното СНЦ ще заплати на ищеца сумата от общо
10 000 лв. – на 8 месечни заплати.
В приложения по делото заверен
препис от трудовата книжка на ищеца е вписа-но от управителя на СНЦ, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 09.04.2019г., на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Видно от същата е и че към датата на изпращане на
исковата молба до съда по пощата – 23.05.2019г., липсва отразяване на
възникването на ново такова.
От приетото в съдебното заседание
на 13.11.2019г. заключение по ССЕ се уста-новява, че
ответното СНЦ е начислявало по ведомост месечно трудово възнаграждение на
ищеца, съобразно цитирания по-горе трудов договор, като за периода месец октом-ври 2018г. – месец февруари 2019г. същото е изплатено
изцяло, а по отношение на това за месеците март и април 2019г., съответно – за
сумите 434.55 лв. и 130.36 лв., има от-белязване
”депонирана”, т. е. не е получено. Вещото лице е обсъдило и представените с
исковата молба осем броя РКО, издадени от ответника – на обща стойност
6 750 лв., с посочено в тях основание за плащане в полза на ищеца –
”аванс” и ”заплата”, за които обаче липсва счетоводно отразяване. Посочило е,
също така, че съгласно фишовете за заплати, на Б. е начислен платен годишен
отпуск, както следва: 5 дни през месец декември 2018г., 6 дни през месец март
2019г. и 2 дни през месец април 2019г. В допъл-нителното
заключение, прието в съдебното заседание на 08.12.2019г., вещото лице е от-разило, че ползването му от ищеца е разпоредено
от работодателя, на основание чл.173, ал.4 от КТ – със заповеди от 18.12.2018г.
и от 20.03.2019г., представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Безспорно се установява по делото,
че считано от 01.09.2018г. ищецът е работил в ответното СНЦ по срочно трудово
правоотношение, с елементи и на гражданскоправ-но
такова, като ”*****” по силата на сключените между тях Договор за **** от
01.09.2018г. – за срок от 8 месеца, т. е. до 30.04.2019г. – спортен сезон
2018/2019г., Трудов договор № 16 от 03.10. 2018г. – отново за срок до
30.04.2019г., и Анекс № 1 от 15.10.2018г. към първия, което е било прекратено
на 09.04.2019г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – така извършеното от
работодателя вписване в трудовата книжка на Б., като нарочна негова заповед за
това липсва.
Съгласно цитираната разпоредба, трудовият
договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно
съгласие, изразено писмено. Пред-видено е също, че
тази от тях, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение
по него и да уведоми другата в 7-дневен срок от получаването, а ако не на-прави
това – смята се, че то не е прието.
При
доказателствена тежест за ответника, същият не е ангажирал доказателства за
провеждането на горната процедура, т. е. за законосъобразността на уволнението,
по-ради което искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за неговата отмяна, е основателен и следва да бъде
уважен.
Както
беше казано, с Анекса от 15.10.2018г. към Договора за ******* страните са уговорили, че трудовото
възнаграждение на Б. за спортния сезон ще е в размер на общо 10 000 лв.,
платими на 8 месечни заплати. Така на практика е било дерогирано
договореното по-рано такова, с трудовия договор от 03. 10.2018г., от по 510 лв.
на месец, при липсата на предпоставки за кумулативното заплащане на двете за престираната работна сила, съответно – същото не е включено
в пред-мета на претенцията и на настоящото дело.
Ищецът признава обстоятелството,
че е получил от ответника общо 7 500 лв., по 1 250 лв. за месеците от
септември 2018г. до февруари 2019г., като е представил 8 броя РКО, на обща
стойност 6 750 лв. При негова доказателствена тежест, СНЦ “***“
не е ангажирало надлежни доказателства да е заплатило на Б. дължимото трудово
възнаграждение от 1 250 лв. за месец март 2019г., както и такова от 375
лв. за време-то от 01 до 09.04.2019г., общо 1 625 лв. В този размер искът
по чл.128, т.2 от КТ е осно-вателен и следва да бъде
уважен. За разликата до 2 500 лв., включая и за
периода от 09. 04.2019г. до 30.04.2019г., в който трудовото правоотношение
между страните вече е би-ло прекратено, макар и
незаконосъобразно, претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Акцесорното право
на обезщетение, по чл.225, ал.1 от КТ, за времето от 6 месеца след уволнението
при безсрочните трудови договори и до изтичането на уговорения от страните срок
– при срочните, произтича от незаконността на прекратяването на трудо-вото правоотношение и оставането без работа в следствие
на същото, за който период работникът търпи вреди в размер на трудовото
възнаграждение, от което е бил лишен.
За установяване
на обстоятелството, че за периода 09.04.2019г. /датата на увол-нението/
– 30.04.2019г. /изтичането на
срока на трудовото правоотношение между стра-ните/ е останал без работа, ищецът е представил коментирания по-горе
препис от тру-довата си книжка.
От заключението на вещото лице по
ССЕ се установява, че дължимото за перио-да обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ е 875 лв. До този размер искът
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
тази сума – до 2 500 лв., включая и за периода
от 01 до 23.05.2019г. претенцията следва да се отхвърли.
Съгласно чл.6 от сключения между
страните на 03.10.2018г. трудов договор, по-лагащият
се на ищеца платен годишен отпуск е в размер на 20 работни дни. За срока на
трудовото правоотношение на Б. се полагат общо 13 работни дни, както ги е на-числявал и работодателят: 7 дни за периода от 01.09. до
31.12.2018г. и 6 дни за времето от 01.01. до 09.04.2019г. В тази връзка, следва
да се посочи, че заключението на вещото лице по ССЕ, според което полагаемите
дни са 12, е невярно, тъй като същите са изчис-лявани
за периода от 03.10.2018г. до 30.04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.22,
ал.2 от Наредбата за работното време, почивки-те и отпуските, приета с
ПМС № 72 от 30.12.1986г., вр. с чл.173, ал.1 от КТ, платеният годишен отпуск се разрешава
въз основа на писмено искане
на работника или служите-ля до работодателя. В случая такова не е представено.
Т.е. при липсата на доказателства за надлежно искане от страна на ищеца в тази
насока, не може да бъде направен извод, че той е ползвал платен годишен отпуск
по реда на чл.173, ал.1, вр. с чл.172 от КТ.
На следващо място, разпоредбата
на чл.173, ал.4, пр.1 от КТ, предвижда, че ра-ботодателят има право да предостави
платения годишен отпуск на работника
или слу-жителя и без негово
съгласие по време на престой
повече от 5 работни дни. Това, обаче, може да стане само
с нарочна мотивирана заповед, която следва да бъде сведена до зна-нието на адресата си. В случая, липсват доказателства
ищецът да е бил уведомен за ко-ментираните такива от
18.12.2018г. и 20.03.2019г., както и да са били налице материал- ноправните предпоставки за тяхното издаване.
В крайна сметка, налага се
изводът, че през целия период на процесното трудово
правоотношение ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, поради което
ответникът му дължи обезщетение по чл.224 от КТ за 13 дни такъв пропорционално
на отработено-то време: 7 дни за 2018г. – 437.50 лв. и 6 дни за 2019г. – 375
лв., общо 812.50 лв.
В този размер претенцията е
основателна и следва да бъде уважена, като за раз-ликата
до 2 500 лв. следва да се отхвърли.
Върху главниците се дължи
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
им изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по делото разноски – 500 лв. платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка
на РС Бургас – 225 лв. държавни такси, в това число: 65 лв. по ис-ка по чл.128, т.2 от КТ, по 50 лв. за тези по чл.344, ал.1, т.3 и чл.224, ал.1 от КТ, и 60 лв.
за неоценяемия – по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и 230 лв. за ССЕ.
Б. следва да бъде осъден да
заплати на ответното СНЦ направените по делото разноски – 250 лв. платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М.С.Б., с ЕГН: **********,***, извършено на 09.04.
2019г. на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ от работодателя СНЦ “*****“ – гр.Бургас, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ЖК ******, и като такова го
Отменя.
ОСЪЖДА СНЦ “*****“ да заплати на М.С.Б. сумата от общо 1 625 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение, дължимо за времето от 01.03.2019г.
до 09.04.2019г., съгласно сключени Договор за ****** от 01.09.2018г., Трудов
договор № 16/03.10.2018г. и Анекс № 1/15.10.2018г. към първия; сумата 875 лв., представляваща обезщетение, дължимо на основание
чл.225, ал.1 от КТ, за оставане
без работа поради незаконното уволнение, за
периода 09.04.2019г. – 30.04.2019г., и сумата 812.50 лв. – обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за целия период на трудовото
правоотношение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 27.05.2019г. до окончателното им
изплащане, като за разликите над тези суми до пълните предявени размери от по
2 500 лв. за всеки от тях, включая за периода от
09.04.2019г. до 30.04.2019г. по отношение на първия и от 01.05.2019г. до
23.05.2019г. за втория, ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА СНЦ “****“ да заплати на М.С.Б. сумата 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете, а по сметка на РС Бургас – 225 лв. държавна такса и 230
лв. за ССЕ.
ОСЪЖДА М.С.Б. да заплати на СНЦ “****“ сумата 250 лв.
– разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването
му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е