№ 7
гр. Севлиево, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Силвия Л. Г.
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200367 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б. Г. П. от гр.Провадия, е обжалвал наказателно постановление №
22-0341-000254 от 14.07.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което
за извършено нарушение по чл.174, ал.3 и на осн. чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12
контролни точки.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при
нарушение на процесуално-правните и материално-правни разпоредби, в подкрепа на което
се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка се отправя молба жалбата да бъде оставена без последствия, а
наложеното наказание да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Б. Г. П. бил правоспособен водач на МПС.По силата на Трудов договор № 718
от 15.07.2011 г. работел като шофьор товарен автомобил – до 25 тона в „Интерком груп“
ООД гр.Варна.На 01.06.2022 г. същият извършвал превоз на товар с управляван от него
товарен автомобил с влекач „Ивеко АС 440 ТП“ с рег. № ***, собственост на „ОББ
Интерлийз“ ЕАД клон Варна и прикачено към него полуремарке „Бергер“ с рег. №
***.Товарът следвало да превози до фирма „Хамбергер България“ ЕООД, находяща се в
гр.Севлиево, ул.“Магистрална“ № 1.При пристигането на работната площадка на въпросната
фирма, жалб.П. с управлявания от него товарен автомобил, предприел маневра, при
извършването на която закачил опаковка с производствена суровина, при което нарушил
1
целостта на същата и част от съдържанието й се разсипало.По този повод и във връзка с
товаро-разтоварните дейности между жалб.П. и служител на посоченото по-горе дружество
възникнали пререкания.За възникналият инцидент служителят на дружеството подал сигнал
в РУ МВР Севлиево.От оперативно-дежурната част на полицейското управление на мястото
на инцидента бил изпратен автопатрулен екип по ООР, в състава на който били свид.М. Г.
М. и свид.С. А. Д. – двамата служители в РУ МВР Севлиево.При отиването им на място
установили водача на товарния автомобил – жалб.П., който бил извън превозното средство и
близо до него.От страна на служителят на „Хамбергер България“ ЕООД на полицейските
служители било обяснено, че при извършване на манеевра с управляван от него автомобил
жалб.П. закачил палет с опакована производствена суровина, част от която се
разпиляла.Въпросният служител обяснил също така, че жалб.П. бил с неадекватно
поведение по време на инцидента.От своя страна жалб.П. обяснил на полицейските
служители, че при извършваната от него маневра се объркал, не видял въпросните
материали и ги закачил.Твърдял също така, че служителят на дружеството се държал
агресивно спрямо него, като го ругаел и обиждал.Полицейските служители поискали за
проверка документите на жалб.П. и последният им ги предоставил.Тъй като имали
съмнения, че жалб.П. е употребил алкохол, полицейските служители потърсили съдействие
от колегите си по КАТ, в чиито правомощия било да извършват проверка за употреба на
алкохол и упойващи вещества.На мястото на инцидента бил изпратен втори автопатрул, в
състава на който бил свид.Я. Ю. Д. – младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ в РУ
МВР Севлиево.От страна на полицейските служители от жалб.П. било поискано да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол и упойващи вещества с техническо
средство.Жалб.П. обаче бил афектиран и отказал да му бъде извършвана такава проверка.По
повод отказа на жалб.П. да му бъде извършена такава проверка, от страна на свид.Д. на
последният бил издаден Талон за изследване № 0054590, в който бил отразен отказа да бъде
извършена провеерка с техническо средство „Алкотеест Дрегер 7510/0078“, както и, че
същият е уведомен, че следва да се яви в ЦСМП – гр.Севлиево до 120 мин. от връчването на
талона, за да даде кръв за химичен анализ.Екземпляр от въпросният талон бил връчен на
жалб.П. срещу подпис.На същата дата – 01.06.2022 г. свид.Я. Ю. Д., в присъствието на
свид.С. А. Д. и свид.М. Г. М., съставил против жалбоподателя Б. Г. П., АУАН серия AД, с
бланков № 161528, за това, че на 01.06.2022 г., около 16.20 часа, в гр.Севлиево,
ул.“Магистрална“ № 1, в района на работната площадка на фирма „Хамбергер България“
ЕООД, управлява влекач „Ивеко АС 440 ТП“ с рег. № ***, собственост на „ОББ Интерлийз“
ЕАД клон Варна и прикачено към него полуремарке „Бергер“ с рег. № ***.Водача П. е във
видимо нетрезво състояние и мирише на алкохол.Водача П. отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510/0078“ за установяване употребата на
алкохол.На същият е издаден талон за медицинско изследване с номер 0054590 и му бяха
връчени 7 броя холограмни стикери с номер А-053814, с което виновно е нарушил чл.174,
ал.3, предл.първо от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след като бил запознат със
съдържанието му жалбоподателят не направил възражения.Същият не се явил в
медицинското заведение, за да даде кръв за химичен анализ.Възражения от страна на
2
жалб.П. по повод съставения му АУАН не са направени от него и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 22-0341-000254 от
14.07.2022 г.Същото е издадено против Б. Г. П. от гр.Провадия, ул.“Васил Априлов“ № 39,
за това, че на 01.06.2022 г., в 16.20часа, в гр.Севлиево, на ул.“Магистрална“, като водач на
товарен автомобил – „Ивеко АС 440 ТП” с рег. № ***, в гр.Севлиево, ул.“Магистрална“ № 1,
в района на работната площадка на фирма „Хамбергер България“ ЕООД, управлява влекач
„Ивеко АС 440 ТП“ с рег. № ***, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД клон Варна и
прикачено към него полуремарке „Бергер“ с рег. № ***.Водачът П. е във видимо нетрезво
състояние и мирише на алкохол.Водачът П. отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510/0078“ за установяване употребата на
алкохол.На същият е издаден талон за медицинско изследване с номер 0054590 и 7 броя
холограмни стикери с номер А-053814, с което е извършил: 1. Отказва проверка с
техн.средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказ.анализатор и за мед.изследване и вземане на биолог.проби за
хим.лаб.изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което
виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.За нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
наказващият орган е наложил на жалб.П. наказание по реда на чл.174, ал.3, предл.първо от
ЗДвП - глоба в размер на 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
двадесет и четири месеца.На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за това нарушение с
НП на жалб.П. са отнети 12 контролни точки.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите М. Г. М., Я. Ю. Д., Катя Живкова П.а и С. А. Д. и писмените доказателства –
НП № 22-0341-000254/14.07.2022 г.; АУАН Серия АД № 287/22 с бл. № 161528 от 01.06.2022
г.; Талон за изследване № 0054590/ 01.06.2022 г.; Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи; Справка картон на водача; Трудов договор № 818 от
15.07.2011 г., амб. лист от 22.03.22 г. и медицинско направление от 03.07.22 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
28.09.2022 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР - Севлиево на 03.10.2022 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
3
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП: “Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП е
наложил на жалб.П. наказание глоба в размер от 2000.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР му
е отнел 12 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с
процесуални представители.От страна на последните се поддържа жалбата и искането за
отмяна на обжалваното НП.В жалбата и в допълнителни доводи, представени в съдебно
заседание се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушение на
процесуално-правните и материално-правни разпоредби, в подкрепа на което се излагат
няколко съображения.
В жалбата на първо място се твърди, че както процесното НП, така и АУАН, въз
основа на който същото е издадено били опорочени изначало, тъй като били съставени и
издадени от некомпетентни органи.
Съдът не споделя така изложените доводи.Както вече бе посочено по-горе НП е
издадено от компетентен орган, във връзка с което по делото е представено заверено копие
от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
Твърди се на следващо място, че при издаването на АУАН и НП били допуснати
множество, груби и съществени нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй
като същите не съдържали задължителни реквизити.Същите били довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.Актосъставителят не бил положил нужните усилия да
опише ясна и конкретна фактическа обстановка, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и доказателствата, които го обосновават.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетеля, присъствал на проверката и е предявен по надлежния ред на
4
жалбоподателя, а в последствие е бил връчен и препис от него.Талонът за медицинско
изследване е издаден в присъствието на жалбоподателя, същият го е подписал и получил,
което е удостоверено също по надлежния ред с подписа му.АУАН и наказателното
постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта,
така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите
разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване
на производството.
На следващо място в жалбата се оспорва изцяло фактическата обстановка, изложена в
акта и издаденото въз основа на него НП.Твърди се, че тя не отговаря на обективната
действителност.Същевременно в тежест на административно-наказващият орган било да
докаже твърдяното нарушение, което не било сторено.Недоказването на всички елементи от
субективната и обективната страна на деянието било самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП.Излага се също така твърдението, че в законоустановения срок срещу
съставения акт е депозирано писмено възражение, което обаче било оставено извън обхвата
на проверката, която следвало да извърши АНО.В този смисъл същият е издал НП без да
прецени редовността на съставения АУАН, както и да установи има ли извършено деяние,
което съставлява административно нарушение.В заключение се твърди, че НП е издадено
при неизяснена и недоказана фактическа обстановка.В този смисъл към момента на
пристигане на полицейските служители в базата на дружеството жалбоподателят не бил
управлявал ППС.За да е налице съставомерност на деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, то
субектът на нарушението следвало да бъде водач на МПС към момента на извършване на
проверката и именно към момента на спиране от контролните органи да откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта.В случая не бил спрян в движение за извършване на проверка, а полицейските
органи били извикани на място, поради междуличностен конфликт и за да го
разрешат.Легалната дефиниция на понятието „водач“ се съдържала в разпоредбата на пар.6,
т.25 от ДР на ЗДвП, а в т.1 от пар.6 се съдържало легалното определение на понятието
„път“.В конкретният случай не била налице нито една от двете хипотези, тъй като
жалбоподателят нито бил водач на ППС, нито пък мястото, където се е намирал съставлява
път по смисъла на закона, тъй като представлявало работна площадка на дружеството.Така
визираното пространство не носело характеристиките на „път“, тъй като имало различно
предназначение.
Съдът споделя частично така изложените доводи от страна на процесуалните
представители на жалбоподателя.Спорният момент в настоящото производство е дали към
момента на извършване на проверката жалбоподателят е имал качеството "водач на МПС"
съгласно закона, респективно имал ли е задължението да направи съответните тестове и
изследвания за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.Изясняването на
5
това обстоятелство е от изключително значение при преценката за съставомерността на
нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, тъй като субект на това нарушение може да бъде само
водач на МПС, т. е. лице, което управлява МПС.Легалната дефиниция на понятието водач
на МПС се съдържа в разпоредбата на Пар.6, т.25. от ДР на ЗДвП, съгласно която: "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата.Съгласно Пар.6, т.10. от ДР на ЗДвП: "Пътно превозно средство" е съоръжение,
придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари.Към
пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини,
когато се придвижват по пътищата, а съгласно Пар.6, т.11. от ДР на ЗДвП: "Моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства.Безспорно е, че посоченият в акта и НП товарен автомобил представлява МПС,
съответно ППС по смисъла на посочените по-горе разпоредби.От съществено значение е
обаче установяването на обстоятелството дали към момента на проверката от страна на
полицейските служители жалб.П. е имал качеството на водач на МПС и в тежест на АНО е
да установи, че към този момент деецът е управлявал такова.В настоящият казус съдът
счита, че НП е издадено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.След
преценка на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че така описаното в НП фактическо
обвинение не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин.В показанията си пред
съда полицейските служители – свид.М. и свид.Д. заявяват, че били изпратени от ОДЧ на
полицейското управление в „Хамбергер България“ ЕООД гр.Севлиево.При отиването им на
място и след проведен разговор със служител на дружеството, чиято самоличност по делото
не бе установена, последният им заявил, че при извършване на маневра водач на МПС
закачил с превозното средство опаковка със суровина, използвана в
производството.Констатирали също така, че безспорно има опаковка с нарушена цялост,
както и разпилян материал, който бил съхраняван в нея.Въпросното лице им посочило като
водач на МПС, извършило тази маневра – жалб.П..Двамата полицейски служители заявяват,
че при отиването им на място, въпросният товарен автомобил не е бил в движение,
съответно не е бил спиран от тях за извършване на проверка.Относно местоположението на
жалб.П. при отиването им на място са налице съществени противоречия в техните
показания.Свид.М. заявява, че жалб.П. бил извън превозното средство, но близо до него.В
противоречие с неговите показания свид.Д. заявява, че жалб.П. се намирал в превозното
средство, което не се движело, но било с работещ двигател.Съгласно задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието "управление", включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.При наличието на
съществени противоречия в показанията на двамата полицейски служители досежно
местонахождението на жалб.П. и неговите действия при отиването им на място, съдът е
поставен в невъзможност да установи по категоричен начин дали последният е притежавал
6
качеството на водач на МПС, или не, което както вече бе отбелязано по-горе е от
съществено значение за съставомерността на нарушението.От друга страна и двамата
заявяват, че не са го виждали да управлява автомобила, а са само свидетели по съставения
АУАН.Налице са също така противоречия в техните показания и досежно състоянието на
жалб.П. при отиването им на място.Свид.М. заявява, че същият бил в добро състояние, не го
е виждал да заваля или да не пази равновесие, докато свид.Д. заявява, че същият бил видимо
в нетрезво състояние и миришел на алкохол.В последствие потърсили съдействие от техен
колега по КАТ, в чиито правомощия било да извършва проверка за употреба на алкохол.В
своите показания пък свид.Д. заявява, че бил извикан за съдействие от свои колеги относно
водач на МПС, който отказвал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол.Заявява също така, че неговите колеги били очевидци на това, че водачът е
управлявал МПС.Тоест, в тази им част, неговите показания са в пълно противоречие с тези,
депозирани от колегите му.От друга страна очевидецът, за който се твърди, че е видял
жалб.П. да управлява МПС не е бил вписан като такъв в АУАН, а от страна на полицейските
служители не му е било снето и писмено обяснение.
Актът за установяване на административно нарушение е официален документ,
издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма.Той е
основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от
развитието на административно наказателното производство.До съставянето на акта се стига
чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и
дали е извършено виновно.Тази предварителна дейност е свързана със събирането по
надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти.Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на
обстоятелствата по административно наказателното производство в съответствие с
принципа на обективната истина.В зависимост от характера на източника, от който постъпва
доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и
производни.Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за
установяване на обстоятелства по административно наказателното производство.В случая
такива годни първоначални доказателства по административно наказателната преписка не са
събрани.От всички материали по преписката и от показанията на полицейските служители в
съдебно заседание се установява, че качеството водач на МПС е било установено
единствено въз основа на данните, предоставени им от служител в посоченото по-горе
дружество, с който жалб.П. е влязъл в конфликт, поради обидното отношение към
него.Тоест, в случая АУАН е бил съставен въз основа на предположения, на база данни,
получени от друго лице, което не е посочено в него като очевидец, без да е била установена
самоличността му и без да му бъдат снети писмени обяснения.В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно т.10 от ППВС № 10 от 28.09.1973 г. при наличие на очевидци на
нарушението или на неговото констатиране в акта за нарушение следва да се посочат тези
свидетели.
7
В жалбата, на следващо място, се твърди, че от страна на жалб.П. в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, са били депозирани писмени възражения.Същите не са приложени към
административно-наказателната преписка, но преди да се произнесе по нея АНО е следвало
с оглед разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните
обстоятелства и едва тогава да се пристъпи към издаването на НП.
Изхождайки от гореизложеното и след преценка на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, съдът намира, че
така описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по изискуемия от закона
несъмнен начин.Отразеното в акта, с който е констатирано административното нарушение,
няма обвързваща доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на
противното и в тежест на административния орган е да установи извършването на
нарушението с всички допустими от закона доказателствени средства - както в
административното, така и в съдебното производство.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 450.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0341-000254 от 14.07.2022 г. на
Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на Б. Г. П. от ***, ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.174, ал.3 и на основание чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. са отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Б. Г. П. от ***, ЕГН **********, сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв.,
съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8