Р Е Ш Е Н И Е
№132/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 2979 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на МБАЛ „Тримонциум“ ООД против решение № 1406 от 24.07.2019 г. по а.н.д. № 3688
по описа на Пловдивски районен съд за 2019 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № НП-27-133-41 от 16.11.2018 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“), с
което на дружеството на основание чл.221, ал.2, във връзка с чл.233а ЗЗ са
наложени общо 13 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 13
нарушения на чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86, ал.3, във връзка с чл.82б ЗЗ.
Според касатора решението е
неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
поради противоречие със закона. Иска се отмяна на решението и на наказателното
постановление. Със заявление от 16.12.2019 г. е направено искане за присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез процесуалния
си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районния съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е
доказано, че МБАЛ „Тримонциум” ООД, в тринадесет случая е нарушило чл.86, ал.2,
т.2, вр. с чл.86, ал.3, вр. чл.82б ЗЗ, като при всеки пациент медицинското
изделие – вътреочна леща – не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, а е било доставено
директно от други търговци. Според районния съд дори и при липса на попълнена
декларация от страна на пациента, очевидна е била волята му избраното от него
изделие да бъде доставено от лечебното заведение. За неоснователни са приети
възраженията, че на пациента не следва да бъде налагано ограничение да купува
само от едно лице, че същото би било нелоялна конкуренция и злоупотреба с
положение, както и че законът не въвежда задължение за пациента и лечебното
заведение да използват единствено осигурените от болничната аптека на
заведението медицински изделия, като в мотивите си съдът е изложил, че подобно
становище би могло да бъде обсъждано в хипотеза, когато МБАЛ „Тримонциум” ООД
бе осигурило медицинския продукт на пациента, но последният е изразил желание
да го купи от друг доставчик. Според районния съд при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл 57 ЗАНН и сроковете по чл.34 ЗАНН. По отношение на санкционната разпоредба е прието, че правилно
в случая е приложен чл.221 ЗЗ, вместо чл.229, ал.1 ЗЗ, доколкото в случая се
касае до специална хипотеза, която следва да намери приложение пред общата норма
на чл.229, ал.1 ЗЗ. Размерът на наложената имуществена санкция за всяко от
извършените нарушения е минимален и той не подлежи на редукция. Направен е
извод, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с тези, направени пред първата инстанция, и са били
обсъдени от районния съд, като са дадени обосновани, изчерпателни и правилни
отговори.
Съгласно чл.82б, ал.1 и 2 ЗЗ
лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия, които следва да бъдат
осигурени чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ.
Нито в
производството пред първостепенния съд, нито в настоящото производство са
представени доказателства, а и не се твърди, МБАЛ „Тримонциум“ООД да е
осигурило на конкретно посочените 13 пациента необходимите за лечението им
медицински изделия чрез болничната аптека, поради което правилен е изводът на
районния съд, че лечебното заведение безспорно е осъществило състава на
вменените нарушения и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Районният съд е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е игнорирал нито едно
доказателство и е обосновал в достатъчна степен изводите си, като не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Касационна инстанция напълно
споделя извода на първоинстанционния съд, че основание за извършената от
контролните органи проверка са разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127 от 20.03.2018
г. от Районна прокуратура Пловдив, заповед № РД 27-133 от 30.03.2018 г. и заповед
№ РД-27-133-3 от 30.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАМН, като указаният
срок за извършване на проверката има единствено дисциплиниращ характер, свързан
с вътрешно-организационната дейност на агенцията и контролните органи в нея, и
не се отразява върху законосъобразността на наказателното постановление. От
друга страна, нарушенията са установени на 02.05.2018 г., т.е., след 30.04.2018
г. и в обхвата на указания срок.
Напълно неоснователно е възражението на
касатора, че в случая има основание за приложение на чл.28 ЗАНН, доколкото процесните
нарушения не се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Изводите на районния съд в тази насока за правилни и обосновани.
Неоснователно е и
твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като съдията-докладчик не се е отвел. Въпросът
за безпристрастността на съдията е предоставен на неговата лична преценка
и решението му да си направи отвод или да откаже не подлежи на касационна
проверка.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице
касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане
разноски същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-касатор
да заплати на ИАМН сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно
чл.63, ал.5 ЗАНН. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1406
от 24.07.2019 г., постановено по а.н.д. № 3688 по описа на Пловдивски районен
съд за 2019 година.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, представлявано от
управителя С.И., да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата
100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.