Номер
/10.08.2022год., гр.Варна
РАЛИЦА
АНДОНОВА – съдия-докладчик
по адм.д.№ 2329 по описа на
Административен съд-гр.Варна за 2021 год., ХХVІ състав, в закрито заседание
на десети август през две хиляди двадесет и втора година, като разгледах
делото, прецених следното:
Производството е по реда на чл.40 и сл. от
ЗДОИ и е приключило с решение №807/14.06.2022г, с което е отхвърлена жалбата на
К.П.Б., ЕГН **********,***, против писмо изх. № 95-00-74/21/05.10.2021г на
директора на Дирекция „Правни дейности“ към Министерството на правосъдието,
съдържащо отговори по зявление рег. №95-00-74/20.09.2021г от Б. по реда на
ЗДОИ, и К.Б. е осъден да заплати на Министерството на правосъдието
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Със с.д. №10605/06.07.2022г по делото е
постъпила „частна жалба“ от К.Б., адресирана „до ВАС – София, Председател на ЕК
на съдии“. С разпореждане №8995/07.07.2022г съдията-докладчик е цитирал
съдържанието й, а именно: изложение на основанията на Б. да оспорва писмото от
МП; възпроизвеждане на съдържанието на съдебното решение по делото, вкл.
мотивите за отхвърляне на жалбата му; подадената молба по чл.248 от ГПК;
отговорът на ответната администрация по него, преценен от Б. като „невярно
становище“, свързано с минималния размер на адвокатското възнаграждание;
твърдението, че в случая е налице съдебен произвол, и че този сигнал е трети по
роди си за АС – Варна, т.е. че съществува пълно незачитане на правата на гражданите
да получават достъп до обществена информация от органи на висшата държавна и
съдебна власт; изразено становище, че в случаи като настоящия преднамерено се
използва и „прословутия чл.40 от ЗДОИ“, който пресича пътя на гражданите да
търсят правосъдие. С оглед факта, че това съдържание на частната жалба не му
дава възможност да прецени какво искане е отправил К.Б. и до кого е адресирано
същото, което пък препятства упражняването на правомощията му по чл.236
вр.чл.213а от АПК, съдията-докладчик е оставил частната жалба без движение,
като е дал на К.Б. указания в пет пункта за отстраняване на нередовностите й, с
уведомяване, че при неотстраняването им в срок следва връщане на частната
касационна жалба.
Със заявление с.д.№10743/08.07.2022г Б. е
посочил, че с разпореждане №№8995/07.07.2022г съдията-докладчик е оставил
частната му жалба до ЕК на ВАС без движение без никакво основание, след като с
решението си е „разпоредил“, че то не подлежи на обжалване съгл.чл.40 ал.3 от
ЗДОИ, поради което и не смята да изпълни указанията – като противоречащи на
самото решение. Сочи също, че жалбата му (именувана частна) е отправена до
Етичната комисия на ВАС – както е посочено в заглавието, поради което Б.
настоява същата да бъде докладвана на председателя на АС – Варна, който пък да
я прати на ВАС.
С разпореждане №9150/12.07.2022г
съдията-докладчик е указал на К.Б. 3-дневен срок от връчването, в който да
посочи: 1). На какво правно основание съдията-докладчик следва да докладва
т.нар.“частна жалба“ до Етичната комисия на ВАС – София на председателя на АС –
Варна; 2). На какво правно основание председателят на АС – Варна следва да
докладва неговата „частна жалба“ на Етичната комисия на ВАС – София; и 3). На
какво правно основание АС – Варна трябва да действа като пощенска кутия и да
извършва пощенски услуги за кореспонденция между К.Б. и ЕК на ВАС – София, и то
безплатно.
Разпореждане № 8995/07.07.2022г и
разпореждане №9150/12.07.2022г са връчени
лично на К.Б. на 21.07.2022г.
С молба вх.№ВП-0412/04.08.2022г К.Б. е
поискал от председателя на АС – Варна да се запознае лично с жалбата му по
настоящото адм.д.№2329/2022г, преди да я изпрати на ЕК на ВАС, още повече, че
тя би трябвало да е придружена от делото за справка – в противен случай Б.
трябва да го ксерокопира цялото и да го изплати с жалбата. Отправено е искане
жалбата му да бъде изпратена по служебен път, както е направено с други две
предходни жалби. С разпореждане от същата дата председателят на АС – Варна е
разпоредил изпращането на препис от „частната жалба“ със с.д.№10605/06.07.2022г
на Комисията по професионална етика към ВАС – София.
При тези констатации намирам, че в случая е
налице основанието по чл.213а ал.1 изр.2 от АПК, приложимо по препращането на
чл.231 от АПК. Указаните на частния жалбоподател нередовности по чл.212 ал.1
т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 и ал.2, приложими съгл.чл.231 от АПК, съобщени му
лично на 21.07.2022г, не са отстранени от К.Б.
– лично или чрез надлежно упълномощения му адв.И. И. нито в рамките на
7-дневния срок от връчването (т.е. до 28.07.2022г вкл., присъствен ден -
четвъртък), нито към момента на настоящото произнасяне две седмици по-късно,
което налага връщането й на осн.чл.213а ал.1 от АПК, приложим по изричното
препращане на чл.231 от АПК.
Предвид изложеното
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
ВРЪЩАМ
„частната жалба“ с.д. №10605/06.07.2022г от К.П.Б.
– жалбоподател по адм.д.№2329/2021г по описа на Административен съд – Варна,
ХХVІ състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от връчването му пред Върховния административен
съд на РБ по реда на чл.213а ал.7 от АПК – без заплащане на държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи само
на К.Б..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: