Р Е Ш Е Н И Е
№ 1128/30.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
5870 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.Г.“ ООД срещу Наказателно постановление №
481238-F521176/29.11.2019 г., издадено от началника на отдел «Оперативни
дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивното дружество на основание чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за
краткост в изложението ще бъде посочвана като Наредба Н-18).
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, представлява се от адв. Г.А. ***, който
поддържа жалбата и отправеното искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Излага съображения, че деянието не е съставомерно. В условията
на евентуалност е отправено искане за изменение на наказателното постановление,
като бъде определена имуществена санкция в предвидения в закона минимален
размер.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Т.А.навежда доводи за
законосъобразност на наказателното постановление и моли за потвърждаване на
същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като
компетентни да издават наказателни постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС.
Със същата заповед органите по приходите са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДДС.
На 28.10.2019 г. служители на ТД на
НАП – Варна - свидетелите Д.Б.Б., В.К.К. и Й.Д.Т. извършили проверка в търговски обект – складова
база, находяща се гр. Варна, местност „Акчелар“ № 51, стопанисван от „Х.Г.“ ООД.
Първоначално тримата свидетели посетили обекта по повод подаден сигнал в
НАП за неиздадена касова бележка от лице, което си е закупило дървесина от
обекта, като за покупко-продажбата била издадена разписка, която не отговаряла
на изискванията на Наредба Н-18.
При пристигане на място в обекта св. Б. направил покупка на един пакет
дъски „вагонна шарка“ на стойност 19 лева, заплатена с банкнота от 20 лева.
Плащането било прието от св. Атидже Реджеп Г., работеща в обекта като продавач,
която върнала ресто – една монета на стойност един лев, но не издала фискален
касов бон или касова бележка от кочан.
Св. Б. оставил дъската в автомобила и тримата служители от ТД на НАП –
Варна напуснали обекта.
След около 10 минути проверяващите служители се върнали, легитимирали се и
започнали проверка. От използваното в обекта фискалното устройство модел „Datecs DP 150“ с ИН на ФУ № DT738634 и ИН на ФП № 02738634
бил изваден междинен дневен отчет, от който контролните органи установили, че
извършената от тях покупка не е регистрирана.
На 05.11.2019 г. св. Д.Б.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното
дружество за нарушение на нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18,
който бил връчен на управителя на дружеството.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 29.11.2019 г. Б.С.Г.(началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на
НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и
издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от гласните
доказателствени средства: показанията на св. Д.Б.Б.,
св. В.К.К., св. Й.Д.Т. и св. А.Р.Г.(частично) и
писмените доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство,
а именно: заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на изпълнителният директор
на НАП; протокол за извършена проверка; декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение; опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката; дневен отчет на фискалното устройство модел
„Datecs DP 150“ с ИН на ФУ № DT738634 и ИН на ФП №
02738634 за 28.10.2019 г.; декларация от Р.Х.Г.; касова бележка; дневен отчет
на фискалното устройство модел „Datecs DP 150“ с ИН
на ФУ № DT738634 и ИН на ФП № 02738634 за 17.07.2019 г.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.Б.Б.,
св. В.К.К., св. Й.Д.Т. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства. В допълнение следва да се посочи, че св. Б., св. К. и
св. Т. излагат възприетите от тях обстоятелства в идентична хронологична
последователност, като взаимно се подкрепят и допълват.
От показанията им се установява, че на процесната
дата в проверявания обект за извършената от тях покупка не е издаден фискален
бон от св. А.Г.От представените по делото писмени документи и по - конкретно
дневен финансов отчет се установява, че в обекта има монтирано и работещо
фискално устройство.
Съдът не кредитира показанията на св. А.Г.в частта, в която заявява, че е
предупредила предварително купувачите, че следва да бъде издаден от сина й
документ, както и относно твърдението й, че контролните органи са посочили
какво да напише в попълнената от нея декларация, доколкото същата е
заинтересована от изхода на делото. Тази нейна заинтересованост съдът извежда
на първо място от наличието на трудово правоотношение между нея и
санкционираното дружество, на следващо място от обстоятелството, че тя като
работник в обекта е допуснала извършването на продажба, без да бъде издаден
фискален бон, както и предвид това, че дружеството се представлява от нейния
син Р.Х.Г.. Недостоверността на показанията на св. Г. съдът извежда и от това,
че същите са вътрешно противоречиви – от една страна заявява, че не знае какви
документи следва да се издават при покупка на стока от обекта, а от друга
страна в края на разпита си посочва, че се издава превозен билет и фактура,
като говори в първо лице, множествено число, което означава, че участва в
дейността на дружеството. В случай, че свидетелката не е искала да продаде
съответните дъски и да получи плащане, в противоречие с житейската логика
същата е предоставила на контролните органи един пакет с дъски и е получила
като насрещна престация сумата от 19 лв. В останалата
им част относно обстоятелството, че е извършена проверка и относно установените
от контролните органи обстоятелства, доколкото показанията на св. Г.
съответстват на показанията на св. Б., св. К. и св. Т., същите следва да бъдат
приети за достоверни от съда.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. В ал. 4 от същата разпоредба е посочено,
че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба в или от търговски обект - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
При анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че за да
възникне задължение за издаване на фискална касова бележка е необходимо да са
осъществени кумулативно следните елементи: 1) да е налице извършена продажба на
стоки или доставка на услуги и 2) да е извършено плащане.
От доказателствата по делото се безспорно се установява извършването
на 28.10.2019 г. на продажба на един пакет дъски от св. Г. на св. Б.
в обекта, стопанисван от дружеството. Заплатена е била стойността на дъските и
върнато ресто. За извършената продажба в обекта не е била издадена фискална
касова бележка или касова бележка от кочан, с което е осъществен съставът на
нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18.
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на данъчното законодателство.
Ето защо правилно е била
ангажирана отговорността на „Х.Г.“ ООД за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18.
По възраженията на
въззивното дружество:
Съдът намира, че нарушението е квалифицирано правилно, доколкото, както
вече беше посочено, в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 е регламентирано
задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба в или от търговски обект.
Доколкото се твърди, че сделката е развалена и за въззивното дружество не е
възникнало задължение за документирането на продажбата, съдът намира, че за да бъде развален един
договор трябва да са налице следните предпоставки: неизпълнение на задълженията
от едната страна по договора; неизпълнението трябва
да бъде виновно; страната, която
иска развалянето на договора трябва да бъде изправна. В конкретния случай и двете страни
са били изправни, като са изпълнили насрещните си задължения – за прехвърляне
на собствеността върху вещта от страна на продавача и заплащането на цената от
страна на купувача. Не е налице разваляне на договора, а извършването на
контролна покупка по чл. 31, ал. 5 от Наредба № Н – 18, съгласно която
разпоредба при извършване на покупка от или под наблюдението на орган на НАП
(контролна покупка) лицето по чл. 3 връща сумата, когато предметът на покупката
може да бъде използван за търговска продажба и неговата потребителна стойност
не е намаляла или услугата не е консумирана изцяло или частично. В изр. 2 е
посочено, че при издадена фискална касова бележка лицето по чл. 3 извършва сторно операция по реда на ал. 1 и 2, а съгласно изр. 3
органите на НАП извършват контролни покупки при условия и по ред, определени от
изпълнителния директор на НАП, като средствата се осигуряват от бюджета на НАП.
Относно твърдението за наличието на провокация към нарушение, съдът намира,
че такава би била налице, ако контролните органи са настоявали и инициирали
неиздаването на фискален бон. Т.е. провокация към извършване на нарушение ще е
налице не тогава, когато те са извършвали контролна покупка, тъй като по този
начин те не провокират към нарушение, а тогава когато предложат на съответния
работник/служител в търговския обект да не бъде издаден касов бон.
Възражението, че контролните органи са настояли да бъде извършена
покупко-продажба, въпреки изявлението на св. Г., че синът й е на зъболекар и
трябва да бъде изчакан няколко минути, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства и по – конкретно от показанията на св. Й.Т., която е категорична,
че при покупката на стоката св. Г. не заявявала нищо във връзка с извършваната
продажба.
Твърдението, че при извършената продажба са допуснати нарушения от
контролните органи, доколкото не е бил издаден превозен билет, съдът намира за
неотносимо към процесното нарушение и не следва да бъде обсъждано в настоящото
производство.
Следва да бъде посочено, че е без значение и дали управителят на
дружеството е присъствал в момента, когато контролните органи са се върнали в
обекта, доколкото съставът на нарушението е довършен с първоначалното напускане
на обекта от контролните органи.
Не е налице твърдяната липса на мотиви относно размера на наложената
имуществена санкция, тъй като в наказателното постановление изрично е посочено,
че е взето предвид наличието на две нарушения. Но дори и да липсват мотиви
относно размера на санкцията, посоченото не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото съдът решава делото по същество, което от
процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386). По тези
съображения съдът може да измени наказателното постановление и да намали
размера на наложената имуществена санкция, когато достигне до различен от
наказващия орган извод относно справедливия размер на санкцията.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се
за типично нарушение. В случая са засегнати обществени отношения, регулирани от
ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г., свързана с
отчетността и проследимостта на сделките. Извършеното
деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране и
отчитане, създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна,
и между тях и органите по приходите, от друга.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
При определяне на размера на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
извършената покупка.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган
имуществена санкция в размер на 1000 лв. се явява завишена спрямо обществената
опасност на деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена
санкция в минимален размер от 500 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде
намален до размер от 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 481238-F521176/29.11.2019 г., издадено от
началника на отдел «Оперативни дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Х.Г.“
ООД на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до размер от 500
(петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: