Р Е
Ш Е Н
И Е №256
гр.Поморие, 21.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева
гр.дело № 229 по описа за две хиляди и осемнадесета година за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес
гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС против С.С.Г.,
Код по Булстат *********, гражданин на Руската Федерация с пълномощник адв.П.. Ищецът в исковата молба твърди, че пред ПРС е подал
заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение против ответника
и след издадената Заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 790/17г. е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, заявителят е бил уведомен за
възможността да предяви иск за
установяване на вземането. Сочи, че има интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането в размер на 1718.17лв. – главница представляващи неплатени такси за поддържане,
управление и фонд „Ремонт и обновление“
за 2015г., приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г. съобразно притежаваните
от ответника 2 бр. самостоятелни обекти в бл.Г,вх.1 ап.211В и студио в бл.В №202А
и сумата 502,05лв. мораторна лихва за
периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите. Сочи, че ответникът е собственик на
самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, който
е в режим на ЕС и по силата на влязло в
сила решение на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., обективирано
в протокол от същата дата, е определена годишна такса от 9 евро/кв.м. за
поддържане и управление за 2015 г., както и такса за фонд „Ремонт и
обновяване”, дължима от собствениците, съразмерно на притежаваните от тях
части. Твърди, че ищецът е издал фактура за 2015 г., за неплатилите таксите от
собствениците, в това число и ответницата, с падеж на задълженията – 15.01.2015
г., но въпреки това същата не изпълнила задължението си, което е парично и
върху което се дължи и обезщетение за забава в размер на 502,05лв. за периода
от 16.01.2015г. до 16.09.2017г., поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, за вземането си. Моли съдът да приеме за установено по отношение на С.С.Г.,
че същата дължи сумата от 1718.18лв. представляваща неплатени такси за поддържане,
управление и фонд „Ремонт и обновление“
за 2015г. приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., съобразно притежаваните
от ответницата два самостоятелни обекта: апартамент в бл.Г,вх.1 ап.211В и
студио в бл.В №202А и сумата от 502,05лв.
мораторна лихва върху самата от 1718.18лв. за периода от 16.01.2015г. до
16.09.2017г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендират
се от ищеца и разноските по делото, както и тези направени в заповедното
производство. В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество
поддържат заявените претенции към ответника и оспорват наведените възражения в
отговора на исковата молба.
Ответницата, чрез пълномощник адв.
П.П. е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Признава обстоятелството, че е собственик на
самостоятелни обекти, в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр. Поморие,
което се установява и от представените справки от Служба вписвания /л.107/. Твърди,
че ищцовата ЕС не съществува към момента, никога не е съществувала и не е
възможно да съществува изначално, в обхвата, в който се твърди, тъй като
комплекса „Феста Поморие Ризорт“
не е жилищен комплекс от затворен тип и комплексът е нанесен в кадастъра като
пет отделни сгради – четири жилищни и хотелска сграда и за хотелската сграда собственост на едно лице
- „Феста хотели“ АД, общите части не са описани и в
същата няма етажна собственост, а за
жилищните блокове е възникнала етажна собственост и те следва да се
управляват на основание чл.1 във вр. с чл.9 от ЗУЕС
от ОС на ЕС за всяка отделна жилищна сграда – блокове А, Б, В и Г. Във връзка със становището на
ответника за неоснователност на претенцията на ищцовата ЕС са въведени
възражения за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС на ЕС, на
които е основано вземането на ищеца, като взети в нарушение на императивни
норми на ЗУЕС, както и възражения, че дейности по поддръжка на комплекса не е
осъществявана нито от ищеца, нито от друг субект, а такива дейности се
осъществяват от други ЕС. Твърди, че не е ползвала и пребивала в
апартаментите си през 2015г. повече от
един месец и във връзка с разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, не дължи претендираните суми и че решението на ОС е неясно и не може да се разбере дали се дължат
9 евро за кв.м. застроена площ или за прилежащите ид.части.
Отрича се да са осъществявани дейностите по поддръжка,
посочени от ищеца, считано от 2015 г. и в предишен период. Предявената
претенция е оспорена от ответника и като погасена по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените с отговора на исковата
молба възражения.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 790 по описа за 2017 г. на РС Поморие, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед №25/16.01.2018г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск,
която е била връчена на ответницата по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. По делото не се спори, признава се в отговора на
исковата молба и се установява от
представения н.акт №109, том II, дело № 300/2009г. на нотариус Г.Недина, че
ответницата С.Г. е собственик на два самостоятелни имота находящи се в комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие”
с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I
№211.
Видно от представения Протокол от ОС на собствениците на самостоятелни
обекти в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ на 12.11.2014 г., е било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти
в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ на което били приети решения, с които е избран управителен съвет,
определен е размера на таксата за
поддръжка в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС и е упълномощен УС на ЕС да подпише
договор за управление и поддръжка с избрана компания. Взето е решение за
създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“ в който се заделят 2 евро/кв.м. от
събраната такса за управление и поддръжка и е
приет е правилник за вътрешния ред. По делото е представена покана за
свикване на ОС от 03.11.2014г. и
Протокол от същата дата съставен във връзка с поставянето на поканата на табло в комплекса. Представен е Протокол във връзка с чл.16, ал.7 от ЗУЕС с който се
удостоверява, че на информационното табло е поставен Протокол от проведеното
Общо събрание на 12.11.2014г. и
Правилник за вътрешния ред приет с Решение на ОС от 12.11.2014г. Този протокол
е подписан от М.Ч., З.К. и Д.Р..
Във връзка с твърденията в отговора
на исковата молба, за наличие на отделни самостоятелни блокове са представени:
Решение №202/2016г. по гр.дело 103/2016г. на РС Поморие и Решение № II-25/2017г. по в.гр.дело 448/2017г. на БОС; Решение № 127/2017г. по гр.дело № 159/2017г. и
Решение №IV-120/2018г. по в.гр. дело №1708/2017г.; Решение №10/2017г. по гр.дело № 155/2016г. и Решение № III-45 /2017г. по гр.дело № 432/2017г. ; с които са отменени решения приети на
проведеното на 24/25.02.2017г. ОС на ЕС на блок Г, решенията приети на
проведеното на 28.01.2016г. ОС на ЕС на
блок Г, вх.2 и решенията приети на проведеното на 18.02.2016г. ОС на ЕС на блок В.
Видно от представените решения съдът е приел, че не се касае за отделни
изолирани сгради, които могат да бъдат подчинени на различен режим на
управление, не се касае и за сграда с повече от един вход който да обслужва
само определени обекти. Макар да има
няколко вход/изхода, то никой от тези входове не е изграден с цел за да
обслужва само определени обекти, а са изградено по скоро за удобство, като от
всеки от входовете може да се стигне до всички обекти.
Във връзка с приетото решение за дължимата вноска за управление и
поддръжка, била издадена фактура № ********** от 07.01.2015г. за сумата 1718.17лв. с посочено основание
годишна такса за обслужване за 2015г. за
апартамент в бл.Г,вх.1 ап.211В и студио в бл.В №202А. Във фактурата е посочена
площта на обектите, така както са посочени в съответния нотариален акт, а
именно апартамент в бл.Г,вх.1 ап.211В е с площ 49.32 кв.м и студио в бл.В №202А с площ от 48,29 кв.м.
Във връзка с твърдението, че обектите не са ползвани повече от 30дни, по
делото е разпитан един свидетел, който сочи, че през 2015г. доколкото си спомня
синът на ответницата е бил България не повече от две-три седмици, тъй ключът за
апартамента е в свидетеля, а С. е дошла отделно от сина си само за няколко дни.
Свидетелства, че апартаментът не е ползван повече от 30 дни общо с
пребиваването на сина й и ответницата С.. Твърди, че през 2016г. синът на
ответницата е бил толкова дни колкото и през 2015г., а за С. не може да си
спомни. Заявява, че апартаментите на С. не са се ползвали от други хора. Сочи,
че има две ЕС и С. плаща на ЕС с управител К.У.Във
връзка с твърдението, че ответницата е плащала такса са
управление и поддръжка на ЕС на блок Г и бл.Б е представено извлечение
от сметка на К.У., видно от която по
сметката на К.У.са внесени суми от А. Г., но това не е сметка на ЕС, а на
физическо лице и какво е основанието за тези преводи е неясно. При така установената
фактическа обстановка съдът счита иска за основателен.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата е
собственик на самостоятелни обект в сградата, която се намира в режим на етажна
собственост.
В чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение
на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС
(управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е подадено,
като е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №790/2017 г. по описа на
Районен съд-Поморие и тъй като заповедта
е връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, ищецът е предявил в указания срок
настоящите искове. За уважаването иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето
решение, което е обвързало ответника в производството. В случая по делото не са
наведени твърдения решенията приети на
проведеното на 12.11.2014 г. Общо събрание да са били отменени по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва
да се съобразяват от съда.
Според съда
всички направени възражение в исковата молба относно свикването на ОС, ЗУЕС провеждането, размера на
вноската са преклудирани, тъй като считано от датата на поставяне на
обявлението за изготвен протокол на ОС на ЕС, всеки един
от етажните собственици има правна възможност да иска отмяната
на взетите решения в тридесетдневен срок. В случая доказателство
за изпълнение на процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС съставлява представения протокол от 12.11.2014г. в 13.00 ч. за поставяне на
протокола от ОС на видно място.
Така считано от 12.11.2014г. за ответника е възникнало правото да иска в тридесетдневния
срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС отмяна на решенията на
общото събрание на етажната собственост,
който срок е изтекъл на 12.12.2014г. / петък/. Като не е
поискал отмяна на решенията в срок и не са представени доказателства за отмяна
на взетите решение на ОС проведено на
12.11.2014г. съгласно специалния ред на чл. 40 от ЗУЕС, решенията
са влезли в сила и произвеждат действие, като обвързват етажните собственици по отношение на приетото
с тях и са задължителни за собствениците.
Трайната съдебна практика е приела, че с
лед като по специалния ред предвиден в закона и в преклузивните срокове по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС никой от етажните собственици не е поискал отмяна на решенията на ОС на ЕС, за тях е преклудирана възможността да правят последващи възражения относно незаконосъобразността на тези решения.
По отношение на доводите
за нищожност на решенията за определяне размера на дължимата от съсобствениците
годишна такса за поддръжка и управление поради противоречие с императивна
норма, а именно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС също е налице установена съдебна
практика, съгласно която след влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези
които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които
по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Законосъобразността на решенията приети на ОС
на ЕС се определя от правилата за тях в
ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване
на процедурата и при неспазване на императивни правни норми само в
производството по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, каквото не е настоящото /в този смисъл
решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС/. В тази връзка
неоснователни са възраженията на ответницата относно размера на таксата за поддръжка, квотите при провеждане на
събранието, изчисляването на общите части. Няма правна възможност в настоящото
производство да се навеждат възражения срещу решението на общото събрание
проведено на 12.11.2014г. след като няма данни по делото (а и не се твърди)
тези решения да са отменени по надлежния ред.
Представени са по делото две определения на РС Поморие с които са прекратени производства
образувани по постъпили искови молби след изтичане на преклузивния срок в който може да се предяви иска по чл.
40, ал.1 от ЗУЕС. Видно от тези определения съдът е приел, че е налице надлежно
оповестяване за проведеното ОС и
предоставена възможност за запознаване с протокола на ОС, поради което за
всички собственици правото на искат отмяна на решенията приети на ОС проведено
на 12.11.2014г. е погасено.
Съдът намира за неоснователно възражението, че ответницата не е пребивавала
в имота си повече от 30 дни и в тази връзка не дължи таксите за поддръжка на
имота. Закупуването на повече от един имот в страната, явно е направено от
ответницата с цел инвестиция и доколкото се касае за ваканционен имот, то
ответницата може да не ползва имота лично,
но да го отдава под наем и да реализира доходи от него или безвъзмездно да го
предоставя за ползване на свои близки и познати. Така макар и същата да не е пребивавала в Р България повече от 30 дни, то
в показанията си св. Р. сочи, че синът
на ответницата е бил 2-3 седмици в
България, а С. няколко дни. Същия е категоричен че имота
не бил ползван повече от 30дни през 2015г. но не е така категоричен за
ползването на имота през 2016г. затова и
съдът счита, че не следва да кредитира
показанията на свидетеля и не може да се направи извод, че имотите не са
ползвани през 2015г. В самия отговор на
исковата молба се съдържа противоречие относно задължението за плащане на
вноските за управление и поддръжка, тъй като се твърди, че ответницата не е
ползвала имота и не дължи таксите, но се
твърди и че е платила на друга ЕС с
управител К.У..
За неоснователно съдът намира и
възражението за неяснота относно начина на изчисляване на таксата доколкото
размерът й ясно е закрепен към квадратурата на притежаваните обекти, като видно
от фактурата тя е издадена за обекти с площ напълно съответстваща на отразената
в н.акт. Доколкото годишните такси се дължат отнапред за предстоящата година,
както и извършването на разходите не са елемент от фактическия състав на
предявения иск, то и възраженията за ненадлежно осъществяване на дейностите по
поддръжка не биха могли да обосноват недължимост на
сумата към етажната собственост. Тъй като
на ОС е взето решение размерът на таксата
за поддържане на общите части
на ЕС да е 9 евро на кв. м., като
в тази такси е включена и таксата от 2 евро на
кв.м., която следва да
се заделя за фонд „Ремонт
и обновяване“, то за ответницата е възникнало задължение за внасяне
на сумата от 9 евро на
кв.м. за
притежаваните от нея два
самостоятелни обекти. Тъй като няма спор, че общата
квадратура на притежаваните от ответницата два обекта е 97.61кв.м., то за същата е възникнало задължение да заплати сумата
от 878.49 евро или 1718.17лева. Възражението, че не се дължи плащане на такси за поддръжка и управление на общите части поради липса на доказателства
за действително извършване на такива дейности
е несъотносимо към предмета на делото е не следва да се обсъжда. Изрично в този смисъл Определение № 458/22.05.2019 г.
по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС и посочената в него съдебна
практика, съгласно която този въпрос е предмет на иска по чл.40 ЗУЕС при
оспорване на решението на общото събрание, без да има отношение към предмета на
иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.38,
ал.1 ЗУЕС.
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането.
В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото
събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е
определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В случая по делото не се оспорва, че
протоколите от проведеното на 12.11.2014 г.,
ОС на ЕС, са оповестени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Представени са и доказателства от страна
на ищеца за оповестяването им – протоколи за поставени съобщения за изготвени
протоколи от проведените Общи събрания на ЕС. Предвид обстоятелството, че в
протокола не е бил предвиден срок за изпълнение на решенията, съдът приема, че
срока за изпълнение на решението за
заплащане на дължимата вноска за
управление и поддръжка за 2015г. е изтекъл на 26.11.2014г., но претенцията е от
16.01.2015г. и от тогава следва да бъде
присъдена. Претенцията е за лихва е в размер на 502,05лв. считано от
16.01.2015г. до 16.09.2017г. Съдът като взе предвид, че е установен размера на
дължимата вноска за 2015г. от ответницата
в размер на 1718,17лв. и че същата е
изпаднала в забава намира иска за основателен. Претенцията за сумата от 502,05лв.
лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г. като основателна
следва да се уважи. Искът за присъждане
на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.12.2017г г., до окончателното
изплащане на вземането, също следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски общо в размер на 542.00 /петстотин
четиридесет и два/ лева от които 86.00
лева – заплатена държавна такса и 456.00 лева – адвокатско възнаграждение.
От своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер
на 44.40 лева – заплатена държавна. С решението ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и сумата от 44.40 лева – представляваща направени разноски
в заповедното производство (арг. от т 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
че съществува вземането на ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие”
с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС по отношение на ответницата С.С.Г., Код по Булстат *********, гражданин на Руската
Федерация с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.Г, вх.1, ап.211В и
студио в бл.В №202А пълномощник адв.П. със съд.адрес ***
Цанков 4, офис 1 в размер на сумата от 1718.17 / хиляда седемстотин и
осемнадесет лева и 17ст./- представляващи неплатени такси за поддържане и
управление и фонд „Ремонт и обновление“
за 2015г. приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г. и сумата 502.05 /петстотин и два лева и 5ст./
мораторна лихва върху сумата от 1718.17 лв. за периода от 16.01.2015г. до
16.09.2017г., както и законната лихва
върху сумата от 1718.17 лв. от датата на подаване на заявлението пред РС
Поморие – 05.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумите за които суми е издадена Заповед №25/16.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №790/2017г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА С.С.Г., Код по Булстат *********,
гражданин на Руската Федерация с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.Г, вх.1
ап.211В и студио в бл.В №202А с пълномощник адв.П. да заплати на Етажната собственост (ЕС) на
комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч.
сумата от 44.40лв. представляваща направените в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА С.С.Г., Код по Булстат *********,
гражданин на Руската Федерация с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.Г,
вх.1 ап.211В и студио в бл.В №202А с пълномощник адв.П. да заплати на Етажната собственост (ЕС) на
комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 542/петстотин и четиридесет и
два/ лева представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: