О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 613 14.11.2019г. град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и пети октомври две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря ….. като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№714 по описа за 2019г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.1-ал.3 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки
районен съд №2301 от 31.07.2019г. постановено по гр.д.№625/2018г. по описа на
същия съд, с което е оставена без уважение молбата на И.С.Ф., с ЕГН ********** ***,
да бъде изменено Решение №736/28.05.2019г. по гр.д.№625/2018г. на Пазарджишкия
районен съд за редуциране размера на разноските, като вместо сумата от 1590 лв.
ищцата И.Ф. да заплати на ответника В.И.И.
сумата от 170 лв. - разноски, представляващи заплатени възнаграждения за вещи
лица.
В частната жалба, подадена в срока по
чл.275 ал.1 от ГПК, с вх.№21079 от 05.09.2019г., ищцата в производството пред
първата инстанция И.Ф. чрез пълномощника си адв. П. от Адв.Д-во “Д-р П., П. и
Партньори“, се поддържа, че определението е неправилно като на първо място се
сочи, че в представения по делото
договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника В.И. и адвокат К.Р.,
не е било уговорено адвокатско възнаграждение и съответно не е отбелязано
такова да е било заплатено,поради което разноски от 1400лв за адвокатско
възнаграждение за които е представен и списък за разноски не се дължат и не
следва да се възлагат в тежест на ищцата.
И че дори да се приеме, че такова е заплатено на адв. Н.К., това
обстоятелство не било посочено в представения списък на разноските. На второ място
се поддържа, че част от присъдените разноски от
20лв са за разкриване на банкова тайна като се твърди че в случая такава
банкова тайна не е разкривана по делото тъй като всяка страна е дала съгласието
си на съответните банки за предоставяне
на касаеща я информация, поради което процесната сума не се дължи и че по
делото липсват данни за необходимостта от тези нотариално заверени съгласия за
разкриване на банковата тайна и че е било възможно съгласията да бъдат дадени и
без нотариална заверка на подписа на ответника и съответно без за тях да бъде заплащана
нотариална такса. Предвид изложено се иска да се отмени обжалваното определение
и се редуцира размера на разноските платими от ищцата И.Ф. от 1500лв на 170лв представляващи единствено сторените от
ответника разноски за вещи лица.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил
отговор на частната жалба от насрещната страна В.И. чрез пълномощниците си
адвокатите Р. и К., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Твърди се, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и
обосновано,като на първо място се поддържа, че настоящият жалбоподател не е
направил искане по чл.78 ал.5 от ГПК до приключване на устните състезания,
поради което заявяването му в по-късен момент
се явява несвоевременно. Признава се факта, че при упълномощаването на адв.К.Р.
да представлява ответника по делото, в договора за правна защита и съдействие
няма уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такъв не е договарян,съответно заплатен и претендиран. На второ място се сочи, че във
втория договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К. е отразено
уговорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 1400лв, което е присъдено на страната със съдебното решение и
че по делото е представен списък за разноските, изготвен само от адв.К. и за
разноските направени и по неговото
упълномощаване. Предвид идентичността между уговорения и заплатен адвокатски
хонорар с присъдения такъв като размер,
ответникът поддържа, че жалбата в тази част е неоснователна. Счита, че
правилно са присъдени и останалите разноски в общ размер на 20лв за нотариална
заверка на подписа на страната за съгласие за разкриване на банкова тайна и
доколкото изискванията на банките
налагат при разкриване на банкова тайна изявленията на страните да бъдат
нотариално заверени и че тези разходи са направени във връзка с делото и за
изясняването му от фактическа страна, затова се и дължат. Моли да се потвърди
обжалваното определение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна в исков процес и против подлежащ на обжалване
акт на исковия съд-определение по чл.248 ал.3 от ГПК, като жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.275 ал1 от ГПК, считано от уведомяването на
страната за изготвения акт.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
За да откаже да редуцира размера на
присъдените разноски в полза на ответника В.И. от 1590лв на 170лв, възложени в
тежест на ищцата И.Ф., Пазарджишкият окръжен съд е приел в мотивите си към
обжалваното определение, че ответникът по иска е представляван в развилото се
исковото производство пред първата инстанция от двама адвокати, като за
осъществяваното процесуално представителство от двамата адвокати е било
уговорено и заплатено в брой само едно
адвокатско възнаграждение и то в полза на адвокат К.- от 23.04.2018г. и че
възнаграждение в този размер и за един адвокат е присъдено в полза на ответника,
което е заявено и в представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК
без да се уточнява за кой от двамата адвокати е заплатено. По отношение на
разноските свързани с разкриване на банкова тайна по делото съдът е посочил, че
макар съдебен акт за такова разкриване да не е постановяван, то това е станало
по съгласие на страните предоставено на
банките и че самите съгласия до банките са с нотариална заверка на подписа, за което
е събрана нотариална такса в общ размер на 20лв и че тези разноски са направени от ответника във
връзка с делото и за изясняването му от
фактическа страна поради което се дължи тяхното заплащане.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната
инстанция и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
Предвид на приключилия пред първата
инстанция исков процес с отхвърляне на предявения от ищцата И.Ф. и против ответника В.И.И., иск с правно основание
в чл.29 ал.3 от СК, ищцата е осъдена при условията на чл.78 ал.3 във връзка с
ал.1 от ГПК да заплати всички разноски на ответника в общ размер на 1590лв формирани
от представен по делото списък по чл.80 от ГПК и включващ адвокатско възнаграждение
в размер на 1400лв, разноски за вещи лица в общ размер на 170лв и 20лв разноски
за 4 броя нотариално заверени съгласия
за разкриване на банкова тайна представляваща информация от документи касаещи
договори за предоставяне на потребителски кредити, банкови сметки, операции, наличности,
салда, движения по тях, които са се предоставят на назначеното по делото вещо
лице Б./ виж съдържанието на съгласието-л.296/.
Списъкът на разноските по чл.80 от ГПК, направени от ответника и
претендирани да му бъдат присъдени, е
изготвен от адвокат Н.К. /л.445/, в
който дължимите суми са посочени коректно така както са направени и по
пера-1400лв за адвокатски хонорар, изплатени напълно и в брой съгласно пълномощно ведно с договора за правна защита
и съдействие от 23.04.2018г., приложен по делото плюс 90лв за експертиза плюс още
80лв за експертиза плюс 20лв за разкриване на банкова тайна.
Списъкът на разноските досежно
претендирания адвокатски хонорар препраща към договор за правна защита от дата
23.04.2018г. с №005482 /л.133/ сключен между
В.И. и Н.К. с уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар от 1400лв.
Вярно е ,че от същата дата и на съседния лист от делото –л.134, е приложен
договор за правна защита и съдействие №006662 сключен между В.И. и адвокат К.Р.,
за осъществяване на процесуално представителство на тази страна и от втори по
делото адвокат, но за това учредено процесуално представителство няма уговорен
и заплатен адвокатски хонорар. В същност,
макар за осъществяване на процесуалното представителство на отв.В.И. да са
упълномощени двама адвокати, дължи се съгласно чл.78 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК присъждане на възнаграждение за един адвокат. В случая, няма процесуално
значение кой от двамата адвокати е представил списък за разноските, доколкото същите
се претендират и присъждат на страната която ги е направила, включително и за
адвокатското възнаграждение. При липса на данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на другия адвокат/адв.Р./,
на признаване и присъждане на разноски за един адвокат се вземат в предвид тези
разноски, които са действително направени и за които са представени съответните
документи, удостоверяващи този разход на страната. В този смисъл частната жалба
е неоснователна в тази си част.
Неоснователна е и частната жалба по отношение на направените и
присъдени разноски за нотариална заверка
на подписа на страната В.И., положен под изразеното от последната съгласие за
разкриване на банкова тайна. Фактът, че съдът не е постановил разкриване на
банкова тайна при условията на чл.62 ал.5 т.2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, а банката е разкрила същата при условията на т.1 - със
съгласие на страната и което съгласие е нотариално заверено, с оглед изясняване
на делото от фактическа страна и е предоставила тези данни на назначеното вещо
лице едва след депозирането на нотариално завереното съгласие на ответника В.И. не води до извод, че производството е
можело да приключи и без даването на такова съгласие от ответника още повече с
нотариална заверка на подписа си и че тези разноски страната е можела да си
спести, респективно с тях да не се натоварват задълженията на другата страна да
й ги заплати.
От данните по делото е видно, че съставянето и подписването на тези документи
с нотариална заверка на подписа е станало в резултат на невъзможност на вещото
лице Б.за изпълни задачата си по назначената съдебно-икономическа експертиза
поради отказ на банките да му предоставят такава информация само поради факта, че
той е назначен поименно за вещо лице по делото за изготвяне на заключение. Това
обстоятелство е съобщено по делото на страните и на съда в откритото съдебно
заседание от 30.10.2018г. /л.280 и л.281/ с уточнението, че от банките е
поискано в този връзка да бъде издаден акт от съда за разкриване на банкова
тайна по смисъла на чл.62 ал.5 т.2 от ЗКИ. Съдът не се е произнесъл с нарочен
акт в тази връзка поради поетия ангажимент и задължение от страна на ответника И.
да предостави съгласие за предоставянето на необходимата информация представляваща
банкова тайна по смисъла на закона. В хипотеза, когато страната доброволно дава своето нотариално заверено
съгласие да й бъде разкрита конкретна банкова тайна касаеща нейните банкови
авоари, депозити, кредити, банкови договори, движения по сметки и други,
намесата на съда при условията на чл.62 ал.5 т.2 от ЗКИ би била неуместна. В
случая точно така е процедирал районния съд като е дал възможност на ответника
да представи пред банките съгласие за разкриване на банкова тайна, като не е поставил изрично условие за
нотариална заверка на подписа на издателя му. На въпроса, дали следва да се приеме дали е необходимо
съгласието за разкриване на банкова тайна да е с нотариална заверка на подписа
на лицето, което дава това съгласие или не, следва да се отговори положително. Макар
изрично да не е предвидено в закона нотариалната заверка на подписа на лицето, което изявява волята си и се
съгласява банката да разкрие банкова тайна за негови банкови документи, транзакции,
договори, сметки, движения по сметки и други и предвид значимостта и сериозността
на съгласието което се дава, доколкото чрез него се навлиза съществено в
банковата сфера и досие на страната, с оглед на правната сигурност и с цел премахване
на всякакви възможности за злоупотреби, даваното съгласие по чл.62 ал.5 т.1 от
ЗКИ следва да бъде скрепено с нотариална
заверка на подписа като по този начин в пълнота се гарантират правата на
клиента на банката така и на самата банка от нерегламентирано вмешателство в
работата на финансовата институция. Нотариалната заверка на подписа на издателя
на съгласието за разкриване на банкова
тайна гарантира в крайна степен и финансовата стабилност и отношенията
клиент-банка в пълен обем. Предвид изложеното, в случая нотариалната заверка на
подписа е била наложителна предвид характера и естеството на банковата
информация която следва да бъде разкрита за страната и предоставена на вещото
лице Б.за да може да изпълни успешно поставената му от съда задача.
Следователно тези разходи са били допустими и необходими и са направени с оглед
установяване на относими към предмета на спора факти и обстоятелства, които са
заявени от ответника по спора. Затова същите правилно и в съответствие с чл.78
ал.1 от ГПК са признати от съда и присъдени в полза на отв.В.И..
Предвид изложеното въззивният съд намира,
че няма основание да ревизира обжалваното
определение. Същото е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от
пороците, изложени във въззивната частна жалба, поради което ще следва да се
потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл.248
ал.3 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки
районен съд №2301 от 31.07.2019г. постановено по гр.д.№625/2018г. по описа на
същия съд, с което е оставена без уважение молбата на И.С.Ф., с ЕГН ********** ***,
да бъде изменено Решение №736/28.05.2019г. по гр.д.№625/2018г. на Пазарджишкия
районен съд в частта за разноските, като същите бъдат редуцирани и вместо
сумата от 1590лв, ищцата И.Ф. да заплати на ответника В.И. сумата от 170лв-разноски, представляващи
възнаграждения за вещи лица.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове:1. 2.