Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в публично заседание проведено на четвърти май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар: Радка Георгиева
прокурор: Станимир Димитров, като разгледа докладваното
от съдия Тодорова ВНАХД № 1409 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXI НПК.
С решение от
12.12.2017 г. Софийският районен съд, 95-ти състав, по н.а.х.д. № 13597 по
описа за 2017 г., е признал подсъдимата С.С.С. за виновна в това, че
на 8.08.2016 г. около 12:20 ч. в гр. София, при управление на лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Ленд Круизер”, с рег № ******, който се движел по ул.
„Козяк”, с посока на движение от ул.”Елин връх” към ул. „Св.Троица”, в района
на кръстовището, образувано с ул. „Сердикийски събор”, след извършване на
маневра „завиване наляво”, навлизайки в ул. „Сердикийски събор”, нарушила
правилата по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и по чл. 25, ал. 1
ЗдвП, като в конкретния случай не била достатъчно вниманелна и предпазлива, не
намалила скоростта и не пропуснала пресичащия пътното платно на ул. „Сердикийски
събор” от дясно наляво спрямо посоката й на движение пешеходец С.Н.К., в
следствие на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на
пешеходаца К.по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК, изразяваща се в счупване на
тялото на 12-ти гръден прешлен с клиновидно снишение напред на тялото му,
минимална ластеза на 4-ти поясен прешлен, неразместено счупване на масата на
кръстната кост – странично вляво и костномозъчен оток в Ес-2 и двете странични
маси на кръстната кост, които в съвкупност, трайно затруднили движението на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на горното и долно рамо на дясната
срамна кост, което трайно затруднило движението на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; счупване на предна колона и дъното на лявата главулечна ямка
и счупване на долното рамо на срамна кост, което трайно затруднило движенията
на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 343 ал.
1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание
чл. 78а от НК освободил подсъдимата С. от наказателна отговорност, като ѝ
наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от
6 месеца. Подсъдимата е осъдена на
основание 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер
на 100 лева, както и на основание чл.190, ал. 2 от НПК сумата от 5,00 лева за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от
защитника на подсъдимата С., в която се излагат съображения, че решението е необосновано, незаконосъобразно и явно
несправедливо. В постъпилото по делото допълнение към жалбата се изтъква, че на
основата на събраните доказателстване не може да се очертае правилно
фактическата обстановка, което е довело и до неправино приложение на материалния
закон. Оспорва се обосноваността на заключението на автотехническата експертиза
относно механизма на причиняване на произшествието. Изтъква се, че не е установено
по категоричен начин мястото на пешеходеца по време на удара. Посочва се, че
при анализ на доказателствата от страна на първоинстанционния съд са интерпретирани
превратно доказателствата относно употребата на спирачки. Приемат се за
неправилни съображенията на съда относно отегчаващите отговорността
обстоятелства, в които е включена и възрастта на пострадалия. Прави се искане
въззивният съд да отмени атакуваното решение и вместо него да бъде постановено
ново, с което подсъдимата С. да бъде призната за невинна по повдигнатото
ѝ обвинение.
В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК
въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства от
предмета на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата и
свидетелите, изслушване на вещи лица или ангажирането на други доказателства.
В откритото съдебно заседание пред въззивния
съд защитникът на подс. С. поддържа жалбата и допълнението към нея.
Представителят на СГП оспорва жалбата.
Намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Застъпва
становище, че в протокол от 12.12.2017 г. вещото лице подробно е посочил въз
основа на какви обективни данни е формирало изводите си, обективирани в
заключението по автотехническата експертиза. Според прокурора възприетата от
районния съд фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички
доказателства, събрани от първата инстанция чрез съдебномедицинската
експертиза, автотехническата експертиза, показанията на пострадалия, св. А.и
обясненията на обвиняемата.
Защитникът на подсъдимата моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което подзащитната му да бъде призната за невинна по повдигнатото ѝ
обвинение, като бъдат взети предвид изложените съображения в допълнението към въззивната
жалба. Посочва, че изводите на районния съд изцяло стъпват на заключението на
автотехническата експертиза, която стъпва на гласните доказателства, които
обаче били противоречиви. Оспорва експертните изводи относно мястото на
извършване на удара, както и относно
това, че съприкосновението е било с централната част на автомобила, след като
от фотоалбума става ясно, че деформацията е по десния фар. Поддържа, че ако
ударът е бил на осевата линия на платното, това не би могло да бъде извършено с
дясната част на автомобила заради дясната дирекция на движение. По отношение на
показанията на посочения като незаинтересован свидетел изтъква, че те нямат
съществена информационна стойност, тъй като той казва, че само е чул спирачки.
На следващо място поддържа, че обективно не е възможно ударът да е настъпил в
завой, след като е на 17 метра след него. Изразява несъгласие и с изводите на
районния съд за липса на съпричиняване, въпреки че пешеходецът е тръгнал да
пресича на неразрешено място. Счита, че в случая става въпрос за непредотвратим
удар, тъй като пешеходецът е изкочил на 3-4 метра пред автомобила, а не както
се твърди на 16-17 метра.
Подсъдимата С. поддържа изложените от
защитника й доводи. Изразява облекчението си, че пострадалият е добре, но
изтъква, че от сестра му научила, че този случай му е втори, той самият бил
възрастен, изскочил не на място, а тя направила всичко възможно да предотврати
произшествието.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез депозираните
в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства –
показанията на св. С.К., протокол за оглед на местопроизшествие, с приложена
скица към него, албум, констативен протокол, заключението на
съдебномедецинската експертиза, епикризата на Клиниката по неврохирургия, които
преценява в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ на основание чл. 378, ал.
2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да
е необходимо непосредственото им събиране. Същевременно районният съд
непосредствено е събрал показанията на св. Симеон А., обясненията на подс. С. и
е приел заключението на съдебноавтотехническата експертиза след непосредствен
разпит на вещото лице в съдебно следствие.
Въззивният съд след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената
фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното.
На 8.08.2016 г. около 12.20 ч. в гр. София, подс. С.
управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ленд Круизер”, с рег № ******,
като се движела се по ул. „Козяк” с посока на движение от ул.”Елин връх” към
ул. „Св. Троица”. Подсъдимата наближила кръстовището, образувано с ул.
„Сердикийски събор”, предприела маневра „завиване наляво” и навлязла в ул.
„Сердикийски събор”, която в този участък била отворена за движение на пътни
превозни средства в двете посоки. Пътното платно било съставено от дребнозърнест
асфалт, без дупки, неравности и наклони. Състояло се от две пътни ленти, по
една във всяка посока, разделени една от друга с пътна маркировка М-1, всяка с
ширина от 4 метра. Подсъдимата управлявала автомобила със скорост на движение
около 30 км/ч. Междувременно пешеходецът
св. С.Н.К. предприел пресичане на ул. „Сердикийски събор” от дясно наляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата, на необозначено
за пресичане място. В момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение автомобилът, управляван от подс. С., отстоял от него на разстояние 33-40
метра. За конкретните пътни условия – добра видимост, в светлата част на
денонощието, сухо пътно платно и при скоростта, с която се движела, подсъдимата
имала обективната възможност да възприеме св. К.и техническата възможност да
намали скоростта и да спре, като пропусне пешеходеца. Подс. С. обаче реагирала
със закъснение и предприела неуспешен опит да избегне произшествието,
заобикаляйки пешеходеца отляво, но не успяла и последвал удар с челната част на
автомобила в лявата страна на тялото на пешеходеца. Вследствие на удара св. К.бил
отхвърлен напред по посока на моторното превозно средство и паднал на терена. На място били извикани бърза помощ и полиция
.
Вследствие на удара на св. К.получил
следните травматични увреждания: счупване на тялото на 12-ти гръден
прешлен с клиновидно снишение напред на тялото му, минимална листеза на 4-ти
поясен прешлен, неразместено счупване на масата на кръстната кост– странично
вляво и костномозъчен оток в Ес-2 и двете странични маси на кръстната кост
(кръстец), които в съвкупност трайно затруднили движението на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни; счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост,
което трайно затруднило движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни; счупване на предна колона и дъното на лявата главулечна ямка и счупване
на долното рамо на срамна кост, което трайно затруднило движенията на левия
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Подсъдимата С. е неосъждана, омъжена, с
висше образование, работи.
Към относимата фактология към предмета на
разглеждане за изчерпателност и яснота въззивният съд прие, че следва да бъдат
включени и обстоятелствата относно конкретните технически параметри на пътното
произшествие, които първостепенният съд е взел предвид, но при решаване на
правните въпроси.
Ударът между управлявания от подсъдимата
автомобил настъпил по широчина на пътното платно на 4 м. вляво от десния край
на платното за движение, считано в посоката на автомобила, а по дължина на
пътното платно – след пешеходната пътека, разположена 17 метра преди пресечната
точка на мисленото продължение на първия ъгъл на магазин „Била“, находящ се на
ул. „******и левия край на платното за движение по посока от ул. „Козяк“ към
ул. „Св. Троица“.
След преустановяване на
движението му автомобилът застанал с
предната си част, насочена в посока ул. „Св. Троица“. Предното му ляво колело отстояло на разстояние
0,6 м. вдясно от мисленото продължение на първия ъгъл на магазин „Била“,
находящ се на ул. „Сердийски събор“ № 1 и левия край на платното за движение
(прието като ориентир в протокола за оглед), както и на 13,5 метра след него, а
задното ляво колело – на 0,7 м. вдясно от посочения ориентир и на 11 м. след
него.
Опасната зона за спиране за подсъдимата в конкретната пътна ситуация и
при конкретната скорост на движение била 16 м.
По
автотехнически показатели при своевременно възприемане на пешеходеца на
разстояние от 33-40 м. в момента на навлизането му на пътното платно
подсъдимата е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара.
В производството по реда на глава ХХVIII
НПК първоинстанционният съд съгласно чл. 378, ал. 2 НПК преценява събраните в
досъдебното производство доказателства, без да има необходимост да бъдат
приобщавани в съдебната фаза. Ако обстоятелствата, предмет на доказване, не са
установени обективно и в пълнота, за съда никога не съществува пречка да бъдат
извършени повторни разпити на свидетелите или вещите лица, но без ограничения може да се ползват
доказателствата от досъдебното производство, събрани по надлежния ред. Съдът
обаче е длъжен да събере непосредствено гласните обвиняващи доказателства,
въпреки основната специфика на тази диференцирана процедура, представляваща
отклонение от общия процесуален ред за непосредствено събиране на
доказателства, предвидено в чл. 378, ал. 2 НПК, по искане на подсъдимия. В тази
насока въззивният съд намира, че първостепенният съд е осигурил справедлив процес
на подсъдимата, като е изслушал обясненията й, провел е непосредствен разпит на
вещото лице по назначената автотехническа експертиза и е осигурил възможност на
подсъдимата и защитника й да поставят въпроси и да изразяват възражения, като
непосредствено са събрани и показанията на св. А., който е очевидец на удара
между управлявания от подсъдимата автомобил и св. К..
На
следващо място въззивният съд, като обсъди всички доказателства и
доказателствени средства поотделно и в съвкупност, изцяло възприе като
обоснован извода на първостепенния, че комплексният им анализ категорично и
недвусмислено изяснява изложената фактическа обстановка и не се налага
назначаване на повторна или допълнителна тройна автотехническа експертиза,
защото всички въпроси, които изискват научно познание, са били обсъдени
обективно и задълбочено в приобщеното по реда на чл. 282 НПК заключение на
назначената в досъдебното производство автотехническа експертиза и позволяват
правилно решаване на делото. Поради това и въззивният съд намира за
неоснователно възражението на защитата, че районният съд е допуснал процесуално
нарушение, накърнило правото на защита на подсъдимата, като не е назначил
повторна разширена автотехническа експертиза.
Първоинстанционният съд, след като
обосновано е преценил, че е изчерпал всички възможности за събиране на относими
доказателства, е извършил коректен анализ на събраните, като е изяснил точния
им смисъл и не е допуснал превратното им тълкуване или неоснователно
подценяване на едни доказателства за сметка на други.
За да стигне до този извод, въззивният съд
провери основателността на оплакванията на подсъдимата и защитника й във връзка
по доказателствената дейност на районния съд.
Обосновано първата съдебна инстанция е приела,
че в доказателствената съвкупност няма противоречие относно това кога и къде
подс. С. е управлявала лекия автомобил „Тойота Ленд Круизер” с ДК № ******. По несъмнен начин е установено и че произшествието
е станало, след като подсъдимата на кръстовището, образувано от ул. „Козяк”
и ул. „Сердикийски събор”, навлязла с ляв завой по ул. „Сердикийски събор”.
На следващо място въззивният съд на свой ред
прие за категорично изяснено, че ударът между управлявания от подсъдимата
автомобил и пресичащия пешеходец е станал, след като подсъдимата безуспешно се
опитала да го заобиколи отляво, но не успяла да предотврати сблъсъка. В тази
насока еднопосочни и безконфликтни са всички ангажирани по делото гласни
доказателствени средства, доколкото в обясненията си подсъдимата признава това
обстоятелство.
Както правилно е констатирал районният съд, противоречия между свидетелските
показания и способите на доказване не се констатират по значимите обстоятелства.
Показанията на св. К.и св. А.са последователни и вътрешно безпротиворечиви за
възприетите от всеки един от тях обстоятелства, като същевременно кореспондират
помежду си. Поради това и правилно първоинстанционният съд ги е въпзприел при
формирането на изводите си относно фактическата обстановка. Св. К.съобщава
собствените си действия преди удара, в това число посоката си на движение и
мястото на предприетото пресичане на пътното платно, както и областта на тялото
му, в която усетил удара от лекия автомобил. Действително от показанията на св.
А.става ясно, че самият той не е възприел навлизането на св. К.на пътното
платно. От показанията му от досъдебното производство
обаче, събрани непосредствено след произшествието, когато споменът е бил пълен
и ясен, които не противоречат на показанията му от съдебно следствие, а се
отличават с по-висока степен на обстоятелствена конкретност, се изяснява, че
той е проследил събитието от момента, когато чул шум от спирачки и веднага след
се обърнал по посока на звука. Това му осигурило възможност да възприеме удара
между автомобила и пешеходеца и да проследи траекторията им на движение след
сблъсъка. Поради това св. А.установява данни, които имат съществено значение за
автотехническото изследване на мястото на удара, опасната зона и отстоянието на
пешеходеца от автомобила в първия момент, в който е бил обективно видим. Св. А.уточнява,
че се е намирал на тротоара на ул. „Козяк“ пред № 4 – точно срещу магазин
„Била“. Когато чул шума се обърнал, погледнал вдясно от себе си и видял джип
„Тойота“, модел „Ленд Круизър“ да удря възрастен пешеходец. В резултат на удара
пешеходецът бил качен на предния капак. При пълното спиране на автомобила
пешеходецът паднал на един метър пред джипа. В този момент св. А.се намирал на
5 метра от пострадалия, т.е. имал добра видимост. Отишъл при него и го накарал
да следи пръста му и така установил, че е адекватен. Показанията на св. А.в
тази част подкрепят доказателствената стойност на показанията на св. К., тъй
като изясняват, че последният не е губил съзнание и е възприел събитието в
цялост.
Освен че кореспондират помежду си, описаните
от всеки от двамата свидетели обстоятелства съответстват на останалите писмени
доказателствени материали – констативен протокол и протокол за оглед за
местоположението на автомобила, както и за констатираните деформации по предния
капак на автомобила. Поради това въззивният съд намира за правилна оценката на първоинстанионния съд да ги кредитира и да
приеме, че заключението на автотехническата експертиза обосновано ги е
обсъждало като източник на релевантни данни от автотехническа гледна точка.
Местоположението на автомобила след
преустановеното движение се изяснява категорично от протокола за оглед на
местопроизшествие и представлява значим факт за доказване на мястото и
механизма на удара.
На
следващо място районният съд е приел за достоверен източник обясненията на
подс. С. по отношение на движението на автомобила преди удара, както и за
реакцията й след появата на пешеходеца на пътя с извиваване на волана наляво. В
тази част те кореспондират на показанията на свидителите и обективираните данни
в протокола за оглед. При проверка на
достоверността на обясненията на подсъдимата в останалата им част въззивният
съд отчете двойствената им правна
природа – като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина, като ги подложи на критичен
анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на
отношението им към останалите доказателства. Съгласно правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В
настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимата в
частта, в която се описва механизмът на настъпилото произшествие, както и
относно обстоятелството, че не е предприемала спиране с натиск върху спирачния
педал, се опровергават от показанията на св. А.. Поради това въззивният съд прие, че в посочената част обясненията
представляват защитна теза, която не е достоверно отражение на действително
случилото се събитие.
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението на защитника на подсъдимата, че е останало неизяснено мястото на
сблъсъка между управлявания от подсъдимата автомобил и пешеходеца. Подсъдимита
твърди, че 20-30 метра, след като била завила по ул. „Сердикийски събор“, пред
нея изкочил пешеходец, който направил 2-3 крачки пред колата. Въззивният съд прие за съществен коректив при преценка на
достоверността на всички ангажирани по делото гласни доказателствени
средства заключението на
автотехническата експертиза, тъй като в него се съотнасят гласните
доказателства към обективните находки и тяхното значение от медицинска и
автотехническа гледна точка. В устните си уточнения от разпита му в съдебно следствие
вещото лице пояснява, че изводът му за мястото на сблъсъка е направен на
основата на показанията на пешеходеца, който е съобщил, че това се е случило по
средата на пътното платно, от показанията на водачката, която е предприела
маневра завиване наляво, т.е. това е станало причина за допълнително изнасяне
на предната част автомобила към средата на платното, а на трето място е
съобразено местоположението на автомобила, който след произшествието е установен
спрян в лявата част на платното за движение. Същевременно вещото лице изяснява,
че деформациите по автомобила – такива, каквито са отразени в констативния
протокол и протокола за оглед по предния капак, съотнесени към безусловно
установения факт на предприетата маневра със завъртане на волана наляво за
избягване на удара и настъпилия удар приблизително със средната част на автомобила,
водят до извода, че не е възможно сблъсъкът да е станал там, където твърди
подсъдимата – на 1-2 метра след навлизането на пешеходеца на пътното платно. Траекторията
на движението на тялото на пешеходеца, която се изяснява от комплексния анализ
на показанията на самия пострадал и на св. А., позволява на вещото лице на
основата на направените изчисления да установи, че разстоянието, което е изминал пешеходецът
преди удара, е 4 метра. В този смисъл обективните данни за движението на тялото
на пострадалия напълно кореспондират на показанията му, че е изминал 5-6 крачки
преди удара.
Видно от заключението но автотехническата
експертиза, при изчисление на скоростта, с която се е движила подсъдимата по
време на произшествието и преди предприемане на спирането, е възприета най-благоприятната
техническа възможност за нея поради обстоятелството, че в протокола за оглед не
са регистрирани спирачни следи. Показанията на св. А.за спирачните следи, които
той е възприел, очевидно са счетени за приблизителни, поради което експертът е
формирал крайния си извод, че не може по технически път и с максимална точност
да бъде изчислена скоростта на движението на автомобила, поради което са възприети
данните от подсъдимата за скоростта, с която се е движила.
Поради всичко изложено въззивният съд
намира, че механизмът на причиняване на пътното произшествие е изяснен
обективно и точно, като първоинстанционният съд е извел причинноследствената
верига добросъвестно въз основа на правилен цялостен анализ на събраните
доказателства. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата
на подсъдимата, че щетите по автомобила опровергават приетия механизъм на
удара. Както беше посочено, установените деформации са по предния капак и
снимките, на които се позовава защитника, не опровергават тази констатация.
Освен това предприетото заобикаляне от ляво на пешеходеца има за последица изнасянето
на дясната предна част на авномобила към напред към осевата линия на платното,
така че деформациите по предната дясна част не опровергават приетите факти,
напротив – съответстват им хармонично.
На следващо място въззивният съд
констатира, че правилно районният съд е кредитирал заключението на
съдебномедицинската експертиза като обективно и компетентно изготвено. От него
се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания на
св. К.и техните медикобиологични характеристики.
При това положение, щом събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
На основата на правилно изяснената
фактическа обстановка районният съд в съответствие с материалния закон е приел,
че подсъдимата С.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл. 343, ал. 1, б. „б.”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК.
Законосъобразно първостепенният съд е
приел на основата на установената по делото фактическа обстановка, че подс. С.
е нарушила правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
чл.116 от ЗДвП и чл.25, ал.1 ЗДвП, тъй като не е съобразила скоростта на
движение на управлявания от нея автомобил с извършената от нея маневра завой наляво,
не е проявила необходимото за безопасността внимание към движещия се по пътя
пешеходец, като не е реагирала своевремнно с аварийно спиране, когато той е
навлязъл на пътното платно. По делото несъмнено
се изяснява, че подсъдимата от момента, когато обективно е могла да възприеме
намиращия се на пътното платно пешеходец, е имала техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
Съвкупното нарушение на трите задължения
на подсъдимата като водач на МПС по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и
чл.25, ал.1 ЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия удар между лекия автомобил „Тойота Ленд Круизер” и пешеходеца К., вследствие на който на св. К.е
причинена инкриминирата средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, включваща увреждания, които по есеството си реализират три различни
медикобиологични признака на средна телесна повреда.
Въззивният съд намира за обосновани и
законосъобразни изводите на районния съд за субективната съставомерност на
деянието на подсъдимата, поради което не констатира основание за тяхната
корекция или допълнение. Подсъдимита съзнателно е нарушила правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл.25, ал. 2 ЗДвП, като деянието
е извършено при форма на вината непредпазливост по отношение на причинения
съставомерен резултат – подсъдимата не е
предвиждала настъпването на уврежданията на св. К., но е била длъжна да предвиди
последиците от извършените от нея нарушения като водач на МПС и е била в
състояние да ги предвиди.
При индивидуализиране на отговорността на
подсъдимата правилно СРС е преценил наличието на предпоставките на чл. 78а НК.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или пробация.
Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал.
7 от НК. Поради това законосъобразно районният съд е освободил подс. С. от
наказателна отговорност и ѝ е наложил административно наказание глоба и
лишаване от право да управлява МПС.
На следващо място съдът взе предвид, че
настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на подсъдимата,
което означава, че наложеното й наказание не би могло да бъде увеличавано и в
частта относно индивидуализацията на отговорността й е допустимо да бъде
извършвана преценка само за това дали наказанието е явно несправедливо
завишено.
Изхождайки от тази изходна позиция, въззивният
съд принципно сподели преценката на първоинстанционния съд за естеството на
индивидуализиращите отговорността на подсъдимата обстоятелства. В допълнение
към смекчаващите обстоятелства въззивният съд включи и обстоятелството, че св. К.също
е допуснал правонарушение, което е в причинна връзка с причиняване на
пътнотранспортното произшествие. По делото е установено, че в непосредствена
близост в района на местопроизшествието е имало пешеходна пътека, което е
изключвало хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, в която пешеходците могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците
няма пешеходна пътека. Поради това за него е възникнало задължението по чл.
113, ал. 1 НПК при пресичане на платното за движение да премине по пешеходна
пътека. След като пострадалият има принос за причиняването на произшествието,
това се отразява на обществената опасност на конкретното деяние на подсъдимата,
като обективно я намалява. Същевременно обаче към кръга от отегчаващите
отговорността обстоятелства следва да бъде добавен броят на причинините средни
телесни повреди – три, който не е съставомерен елемент от фактическия състав на
престъплението. Тежестта на уврежданията на пострадалия, преценена в контекста
на възрастта на пострадалия, роден 1943 г., несъмнено се отразява на
конкретната степен на обществена укоримост на деянието. Същевременно обаче въззивният
съд намира, че включването на нови индивидуализиращи обстоятелства не промеря
крайното заключение при оразмеряването на всяко от двете административни наказания,
които комплексно постигат целите на санкционирането. Наложената от районния съд
глоба от 2000 лв. е определена под средния размер при превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което въззивният съд намира,
че наказанието е справедливо и не създава ограничения на подсъдимата, по-големи
от действително необходимите за постигане на справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. Намаляването
на глобата към законоустановения минимум би представлявало неоправдано
снизхождение, което подценява обществената опасност на деянието, извършено с нарушаване
на три правила за движение по пътищата, причинило увреждания, които могат да се
квалифицират поотделно като три средни телесни повреди. По отношение на размера
на кумулативно наложеното на основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г НК
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца въззивният съд също не констатира грешки при оценка на значимите
обстоятелства и справедливото му оразмеряване. Временното отклонение на
подсъдимата от възможността да управлява МПС осигурява обществената
безопасност, като способства ефективно за изграждане на волеви самоконтрол у
подсъдимата и дисциплина за стриктно спазване на правилата за движение
занапред.
С оглед на
обстоятелството, че подсъдимата е призната за виновна по обвинение, за което е
внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, първоинстанционният съд правилно я е осъдил да
заплати разноските по делото в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за
неговото изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във
вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.12.2017 г., постановено от Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 95 състав по н.а.х.д. №13597/2017
г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.