Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.11.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 21.09.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 49 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 79 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД и насрещни искове с правно основание по чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
Посочено е в исковата молба, че на
23.11.2016 г. ищецът „А.„ ЕООД, като наемател сключва Договор за отдаване под
наем на недвижим имот Нотариално заверен на същата дата с рег.№ 3955 на
нотариус П.П.с район на действие PC К. с ответната страна ТД ” О.Г.” с
председател Ж.Т.Ж. за следния имот: Обект „Г.Х.Б.” намираща се в землището на
град К., Ш.С.П., община К. , област С.З. съставляваща:
МАСИВНА ЧЕТИРИЕТАЖНА СГРАДА
състояща се от СУТЕРЕН - котелно помещение и складове, ПАРТЕРЕН ЕТАЖ -
туристическа столова, кухня, санитарен възел и приемна зала, ПЪРВИ ЕТАЖ - спални
помещения, клубна зала и коридор, ВТОРИ ЕТАЖ - СПАЛНИ ПОМЕЩЕНИЯ СКЛАД И
КОРИДОР, битова сграда - спални помещения, склад и работилница, както и НАВЕСИ с обща площ 88 кв.м. с обща
разгъната площ 1539.86 кв.м., които имоти попадат в ПИ № 000561 с площ от 2318
кв.м. за месечен наем в размер на 1400 лв. без включен ДДС.
Сочи, че съгласно т. 3.5 от
договора наемателят е внесъл парична гаранция / депозит/ в размер на 5 000 лв.
Изложено е, че съгласно чл. 4 от
договора - Права и задължения на наемодателя, наемодателят е длъжен да
предостави на наемателя обекта „Г.Х.Б.” във вид и състояние в момента на
подписване на договора и ПППротокол, заедно с издадените лицензии за
категоризация на обекта.
Посочено е, че без да има издаден
лиценз подобен търговски обект не може да работи по предназначение, а именно да
посреща туристи и групи почиващи, т.е. още от деня на наемане на обекта същият
не може да се ползва от наемателя по предназначение, тъй като въпреки
задължението на наемодателя да предостави валиден лиценз в деня на подписване
на договора такъв не е притежавал.
Посочено е, че от приложените
писмени доказателства е видно, че в Министерството на туризма има издадено
Временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически
обект № РК -17-8042/2016 г. със срок на валидност 09.06.2017 г.
Твърди се, че ищецът е направил
опити за свързване с туристически агенции за сключване на договори за
краткосрочни и дългосрочни заявки за прием на почиващи, но му е отказвано
именно поради представеното временно удостоверение, от което дружеството - ищец
търпи загуби и пропуснати ползи, вследствие на което в най-скоро време ще бъде
обявено в несъстоятелност.
Сочи се, че удостоверение за
категоризация на обекта № РК-22-0409 за категория ТРИ ЕДЕЛВАЙСА е било издадено
на 23.08.2018 г., което е валидно до 23.08.2023 г.
Заявено е, че от предоставените
писмени доказателства става ясно, че 14 месеца обекта е бил без категоризация,
което е по вина на наемодателя въпреки, че месечният наем се заплаща редовно, и
не е било възможно самият обект да се ползва по предназначението, а именно да
приема почиващи и туристи, като съответно през този период няма никакви парични
постъпления от извършена дейност, а за обекта са били извършвани единствено разходи за охрана, поддръжка,
отопление през зимата с цел предотвратяване на замръзване на тръбопроводи,
почистване на снежна маса и други необходими за ползването на имота с грижата
на добър стопанин.
Изложено е, че въпреки, че от 23.08.2018 г.
обектът вече притежава удостоверение за категоризация, все още не може да
заработи така, че от получените приходи да покрива направените разходи, поради
факта, че доста време наетият обект не е работил по предназначение и изисква
време докато се разработи.
Друг факт поради, който за ищеца възниква
правен интерес за предявяване на настоящия иск е следния:
Ищецът получава предписание за извършване на
ремонт на паднала покривна конструкция на навеси с площ от 88 кв.м. подробно
описани в предмета на договора, които влизат и във формирането на наемната цена
на имота. През лятото е наета строителна фирма, за да може да извърши ремонта
съгласно предписанието на наемодателя, но му поискали строителни документи и
скица, от които да е видно квадратурата и вида на строителството на обекта, но
при потърсване от наемодателя се оказва, че такива липсват и още повече, че
самите навеси не са построени в ПИ собственост на ТД” О.Г.”, а са построени
незнайно от кой в Държавен горски фонд, т.е. нямат нищо общо с наетия от ищеца
обект и е заплащал за нещо, което не е ползвал и не е собственост на
наемодателя.
Моли, съда да осъди ТД ”О.Г.” град К. да му
заплати цената на иска, както и направените разходи по делото за адвокатски
хонорар и държавни такси.
Ищецът е депозирал по делото поправена искова молба с отстранени нередовности, а именно:
Изложени са обстоятелства, че на 23.11.2016 г. „А.“
ЕООД, като наемател сключва Договор за отдаване под наем на недвижим имот
Нотариално заверен на същата дата с рег.№ 3955 на нотариус Певел Павлов с район
на действие PC К. с ответната страна ТД” О.Г.” с председател Ж.Т.Ж. за следния
имот, а именно: Обект „Г.Х.Б.” намираща се в землището на град К., Ш.С.П.,
община К., област С.З. съставляваща: МАСИВНА ЧЕТИРИЕТАЖНА СГРАДА състояща се от
СУТЕРЕН - котелно помещение и складове, ПАРТЕРЕН ЕТАЖ - туристическа столова,
кухня, санитарен възел и приемна зала, ПЪРВИ ЕТАЖ - спални помещения, клубна
зала и коридор, ВТОРИ ЕТАЖ - СПАЛНИ ПОМЕЩЕНИЯ СКЛАД И КОРИДОР, битова сграда -
спални помещения, склад и работилница, както и НАВЕСИ с обща площ 88 кв.м. с
обща разгъната площ 1539.86 кв.м., които имоти попадат в ПИ № 000561 с площ от
2318 кв.м.
Посочено е, че съгласно чл. 4 от договора - ПРАВА И
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМОДАТЕЛЯ, наемодателят е длъжен да предостави на наемателя
обекта „Г.Х.Б.” във вид и състояние в момента на подписване на договора и
ПППротокол, заедно с издадените лицензии за категоризация на обекта.
Сочи, че от приложените писмени доказателства по
делото е видно, че такъв лиценз наемодателят не е предоставил в деня на
подписване на договора, а е предоставил временен лиценз на 14.12.2016 г. със
срок на валидност 09.06.2017 г. и в последствие е издадено Удостоверение №
РК-22-0409/23.08.2018 г. със срок на валидност 23.08.2023 г., т.е повече от 14
месеца ищецът е заплащал месечен наем в размер 1500 лв. месечно, а именно 21
хил.лв. без да е извършвал търговска дейност, което представлява неоправдан
разход за периода от подписване на договора 23.11.2016 г. до 14.12.2016 г. и от
09.06.2017 г. до 23.08.2018 г., когато е било издадено Удостоверение №
РК-22-0409 за категория ТРИ ЕДЕЛВАЙСА.
Твърди се, че през изброения период от време
наемателят търпи финансови загуби от факта, че наетият обект не може да работи
по предназначението, за което е нает, а именно настаняване на туристи и
ползване на кухня и бар като за периода 14 месеца без лиценз за работа е
претърпял загуба от пропуснати ползи в размер на 50 хил.лв. Сочи, че
въпреки направените опити за сключване на договори със Туроператорски фирми без
съответния лиценз - категоризация за работа няма осъществени такива.
Намира, че горното твърдение се доказва и от
приложеното ново писмено доказателство, а именно писмо с изх. № 01.23.01.2019 г.
на Председателя на УС на ТД „О.Г.” К., с което УС на дружеството е взело
решение да не се променя наемната цена на обекта поради забавяне на
категоризацията на обекта хижа Г.Б..
Посочено е, че други разходи, които са направени за
цитирания по-горе период са закупуване на високопроходима техника, оборудване
със зимни гуми на стойност 7 000 лв. Също така, през периода са
извършвани разходи за отопление на сградата, изразяващи се в закупуване на
пелети, дърва, ток, охрана и други на стойност 2 000 лв.
Заявено е, че друг факт, който поражда правен интерес
за завеждане на делото е обстоятелството, че наемателят заплаща наем съгласно
описаните в договора за наем сгради, а именно навеси с площ 88 кв.м., които не
са собственост на наемодателя - ТД „О.Г.”, което е видно и от приложеното ново
писмено доказателство писмо № 68-6307-1/11.03.2020 г. на Община К..
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
По редовността и допустимостта на иска е изложил, че
съгласно чл. 366 ГПК „Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна
да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на
неговия размер“. Посочва, че такава справка не е представена от ищеца, а същата
е изискване за редовност на исковата молба. Счита, че липсата на справка и
разясняване на методиката на изчисляване на паричната претенция затруднява
организацията на защитата.
Заявено е, че твърденията на ищеца във връзка с
посочените навеси не са конкретизирани и подкрепени с конкретно искане, което
също затруднява защитата с оглед неопределения петитум на исковата молба в тази
и част. Моли същата да се остави без разглеждане.
Посочва, че с оглед претенциите на ищеца не става ясно
в крайна сметка на какво основание претендира въпросната сума. Първоначално
сочи като основание чл.79 ЗЗД, след което претендира сумата като неустойка.
Счита, че и с оглед това разминаване има неопределен петитум.
По основателността на иска е изложено следното:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, както по
основанието, така и по своя размер, с оглед на което ответникът моли да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Не отрича, че на 23.11.2016г. е сключен договор между
СНЦ „ТД О.Г.“ като наемодател и „А.“ ЕООД, като наемател с предмет
индивидуализирания недвижим имот за срок от 5 години, влизащ в сила от
01.12.2016 г. Сочи, че договорът понастоящем е прекратен, считано от
28.04.2020г. съгласно т. 6.5 от същия с решение на УС на СНЦ „ТД О.Г.“ от
27.04.2020 година. Ищецът е уведомен за това с писмо с изх. номер 22/28.04.2020
г., получено от представител на фирма „А.“ ЕООД на 04.05.2020г. На 08.05.2020
г. обект „Г.Х.Б.“ е приет от комисия на СНЦ „ТД О.Г.“ и е съставен приемо-предавателен
протокол.
По претенцията за категоризация на обекта, ответникът
е изложил следното:
Твърдението на ответника е невярно. Посочва, че
съгласно т.4.1. от сключения договор, наемодателят се задължава да предостави
обекта на наемателя във вид и състояние в момента на подписване на договора и
приемо-предавателния протокол, с издадените лицензии за категоризация.
След изтичане срока на договора с предишния наемател,
СНЦ „ТД О.Г.“ подготвя и подава документи в Министерството на туризма за категоризиране
на обект „Г.Х.Б.“ (прилага платежните нареждания за това от 18.11.2016г.).
В рамките на преговорния процес преди сключване на
договора фирма „А.“ ЕООД е уведомена, че са подадени документи за категоризации
на отдавания под наем обект в Министерството на туризма (МТ). Ответното
дружество е действало напълно добросъвестно без да укрива важна информация от
наемателя. Твърди се, че нито към момента на преговорите, нито към момента на
подписване на договора, фирма „А.“ ЕООД не е предявила претенции за това. Сочи
се, че незабавно след получаване на издаденото от МТ Временно удостоверение,
същото е връчено на наемателя на дата 14.12.2016г. със срок на валидност 6
месеца (до 09.06.2017г.), което не се отрича от ищеца. Следователно, според
ответника, няма как да се твърди неизпълнение на задължението по т.4.1.
Посочва, че съгласно чл.129, ал.3 от Закона за
туризма, лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в
туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и
прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице, подава
до министъра на туризма заявление-декларация за категоризиране по образец.
Наред
с това се сочи, че съгласно чл.169, ал.2 от Закона за туризма (понастоящем
отменен, но действащ към претендирания период от ищеца) и чл.20, ал.1 от
Наредба № 1 от 29.04.2015г., издадена от Министъра на туризма, се изисква при
промяна на лицето, което извършва дейност в категоризиран обект, новото лице в
30-дневен срок от промяната да подаде заявление по образец до министъра на
туризма за отразяване на промяната в съответните регистри, респ. за да получи
категоризация на негово име.
Ответникът сочи, че ищецът като търговец е следвало да
положи грижата на добрия търговец и с оглед интересите си да изпълни
задълженията си по закон. Намира, че проявената от него небрежност не може да
се третира като обстоятелство, за което да носи отговорност ответното дружество
с оглед правилото, че „Никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение“. Твърди се, че
ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за туризма и Наредба № 1 от
29.04.2015г. чак през месец октомври 2019 г. След подадените от него документи
и заплащане на необходимите за това такси, фирмата на ищеца е вписана като лице
стопанисващо и извършващо дейност в обект туристическа хижа Г.Б..
Във връзка с посочено писмо в исковата молба с изх.
номер 1 от 23.1.2019г. решението на УС на Дружеството за неувеличаване на
наемната цена твърди, че това решение е проява на уважение и добра воля спрямо
наемателя, доколкото е уведомил за проблеми с категоризацията, като
едновременно са му напомнили отново да изпълни задълженията си по закон.
По претенцията за неизвършване на дейност на обекта.
Заявява, че твърдението на ищеца, че през периода от
09.06.2017г. до 23.08.2018г. не е извършвал търговска дейност в обекта, е
невярно. Посочено е, че същият е посрещал и настанявал туристи, за което е
получавал приходи от дейността си. За доказване на този факт прилага известия
към фактури с номера ********** от 06.07.2017 г., ********** от 06.07.2017 г.,
и фактури с номера ********** от 06.08.2018 г. и ********** от 06.08.2018 г.,
доказващи получавани приходи от ищеца в този период във връзка с наетия обект.
Посочено е, че документите са предоставени от Сдружението на олимпийските
отбори по природни науки (СООПН), гр. С., заплатили получената услуга за
школата по астрономия на хижа Г.Б., през месец юли 2017 г. и месец юли 2018 г.
Заявено е, че тъй като тази школа по астрономия се провежда ежегодно на хижа Г.Б.,
прави впечатление, че през 2018 година доставчик на услугата е трето лице,
което не е в договорни отношения със СНЦ „ТД О.Г.“. Според ищеца към този
момент обектът няма категоризация, не се извършва търговска дейност, но пък със
знанието и съгласието на ищеца друга фирма осъществява търговска дейност в
обекта.
Заявява, че разполага с информация за други случай, че
в посочения от ищеца период хижа Г.Б. е посрещала и изпращала туристи, т.е.
ищецът е извършвал търговска дейност.
По претенцията за обезщетение за подобрения.
Счита, че претенцията е неоснователна и недоказана.
Посочва, че претендираните от ищеца разходи за отопление, закупуване на пелети,
дърва, ток и охрана са изцяло за сметка на наемателя. Същите представляват
ежедневни разходи, свързани с ползването на обекта по предназначение, от които
се ползва единствено наемателя за осигуряване благоприятна атмосфера на
туристите. Намира, че останалите претенции във връзка със закупуване на
телевизори и окабеляване, както и други подобрения (високопроходима техника),
също са неоснователни. Твърди, че при прекратяване на наемния договор, обектът
е върнат в по-лошо състояние от това, в което е бил предаден при сключване на договора,
което съставлява и неизпълнение на договорно задължение на наемателя съгласно
т.5.1 от договора за наем и чл.233 от ЗЗД. Сочи, че от съставения Протокол при
приемане на обекта от 08.05.2020 г., след прекратяване на договора са
констатирани липсващи движими вещи, както и нанесени щети по сградите, които
след потърсен специалист оценител са оценени в размер на 4645,55 лв., отделно
за ремонтиране на разглобения котел за парно от ищеца, фирма Т. оценила
стойността на поправката за минимум 300 лв.
По претенцията за навесите е изложено следното:
Счита, че претенцията е недопустима и неоснователна.
Посочва, че процесните навеси представляват три отделни постройки, едната от
които е запазена по договор за ползване от наемодателя. Излага, че доколкото те
са включени като част от предмета на сключения договор за наем и на наемателя е
осигурена възможността да ги ползва спокойно и безпрепятствено, дължи наемна
цена и за тях. Сочи, че твърдението, че не ги е ползвал не е релвантно.
Отбелязва, че наемодателят дължи да осигури ползването на наетия обект на
наемателя, срещу което има право да му се заплаща уговорената наемна цена.
Право на наемателя е да ползва предоставения му обект, не ползването му не го
освобождава от задълженията му по договора. Също така, твърдението, че навесите
не са собственост на дружеството, също не освобождава наемателят от плащане на
наемна цена за тях. Посочва, че константно в практиката и по закон се приема и
допуска, че наемодател на един обект може да бъде както собственика, така и
трето лице-несобственик, като това не опорочава договора и не освобождава
страните от задълженията им по него във връзка с тези обекти.
Сочи се, че по процесните навеси СНЦ „ТД О.Г.“ е
отговорило на РДНСК С.З. с писмо изх. номер 19/22.04.2020 г.
Изложено е, че през месец март 2020 г., СНЦ „ТД О.Г.“
с изненада разбира, че още от 16.12.2019 г. фирма „А.“ ЕООД е завел искова
молба срещу Дружеството. Твърди се, че до тази дата в Дружеството няма нито
едно писмо получено от Наемателя за какъвто и да е проблем по договора за наем,
така както е описано по т.7.4 от него. Сочи, че на електронния адрес има
получени три имейла от г-н Емил Г. от 10.01.2019 за неувеличение на наема, от
17.04.2019г. с искане за анекс към договора към друга фирма и от 19.09.2019г.
за инвестиции в обекта и искане за удължаване на договора.
В срока за допълнителна искова молба ищецът не е
представил такава, поради което след подаване на отговора съдът
приема, че размяната на съдебните книжа по първоначалния иск е приключила.
В срока за отговор по делото е предявен насрещен иск от СНЦ „ТД О.Г.“, с ЕИК: ***, гр. К., ***, представлявано от
председателя Ж.Т.Ж. срещу „А.“ ЕООД с ЕИК: *** гр. С., ***
с управител й едноличен собственик на
капитала Е.Л.Г. ЕГН:********** с основание на иска: чл.233 от ЗЗД и договорни
отношения и цена на иска: 7454.48 лв..
Изложено е, че на 23.11.2016г. е сключен договор за
отдаване под наем на недвижим имот обект „Г.Х.Б.“ между СНЦ „ТД О.Г.“, като
наемодател и ответната страна дружество „А.“ ЕООД, като наемател за 5 години,
влизащ в сила от 01.12.2016г. Договорът
е прекратен считано от 28.04.2020 година съгласно т. 6.5 от същия с решение на
УС на СНЦ „ТД О.Г.“ от 27.04.2020 година. Цитира, че точка 6.5 от договора
гласи: При неплащане на наема за 3 (три) последователни месеца, договора се
счита за прекратен едностранно по вина на НАЕМАТЕЛЯ и НАЕМОДАТЕЛЯТ може да
влезе незабавно във владение на обекта. Сочи, че ищецът е уведомен за това с
писмо с изх. номер 22/28.04.2020 г., получено от представител на фирма „А.“
ЕООД на 04.05.2020г. На 08.05.2020 г.
обект „Г.Х.Б.“ е приет от комисия на СНЦ „ТД О.Г.“ и е съставен
приемо-предавателен протокол.
Наведени са твърдения, че при прекратяване на наемния
договор, обектът е върнат в по-лошо състояние от това, в което е бил предаден
при сключване на договора, което съставлява и неизпълнение на договорно
задължение на наемателя съгласно т.5.1 от договора за наем и чл. 233 от ЗЗД. Посочено
е, че от съставения Протокол при приемане на обекта от 08.05.2020 г., сравнен с
Протокола от 23.11.2016 г., при предаване на обекта на Наемателя са
констатирани липсващи движими вещи, както и нанесени щети по сградите, които са
оценени от специалист оценител в размер на 4645,55 лв., отделно за ремонтиране
на разглобения котел за парно, фирма Т. оценила стойността на поправката за
минимум 300лв. Заявено е, че при направена справка в „***“ ЕАД, офис К. и В.
ЕООД С.З., район К., към 31.03.2020 г., фирма „А.“ ЕООД дължи 1883.33 лв. за
електроенергия и 585.60 лв. за вода. С писмо вх. номер 19/07.04.2020 г.,
Наемателят изразява волята си тези задължения да бъдат заплатени от СНЦ „ТД О.Г.“
с внесения по договора гаранция-депозит от 5000 лв.. Сочи, че за месеците
януари, февруари и март 2020 година има издадени и незаплатени фактури за наем
от фирма „А.“ ЕООД на стойност 5040 лв.
Твърди, че след прекратяването на договора за наем, фирма
„А.“ ЕООД дължи на СНЦ „ТД О.Г.“ сумата от 7454.48 лв.
Посочено е, че фирма„А.“ ЕООД е уведомена за това
задължение с писмо с изх. номер 26/05.06.2020 г., получено от представител на
фирмата на 08.06.2020 г., като до днес задължението не е погасено.
Моли, да се осъди ответника да заплати на СНЦ „ТД О.Г.“,
сумата от 7454.48 лв., формирана от:
1.Неизплатени наеми за януари, февруари и март 2020 г. -
5040 лв.;
2. Неизплатени задължения за електроенергия - 1883.33 лв.
3. Неизплатени задължения за вода - 585.60 лв.
4. Нанесени щети по обекта и липси по ППП - 4645.55 лв.
5.Щета по котел - 300 лв.
Общо: 12454.48 лв.
Заявено е, че като се приспадне внесената гаранция - депозит
по договора от ответника - 5000 лв., остават за погасяване 7454.48 лв..
Постъпил е по делото отговор на искова молба от „А. „ ЕООД по предявения от ответника насрещен
иск.
Заявено е, че наистина между СНЦ "ТД О.Г." и
„А. „ЕООД са налице облигационни отношения, касаещи се в отдаване под наем на
имот от страна на ТД "О.Г." и впоследствие неизпълнение от тяхна
страна на клаузите от договора, за които отношения са приложени писмени
доказателства по делото и счита, че не би трябвало да бъде приет от съда
въпросния насрещен иск на следните основания:
Намира, че от кореспонденцията между страните е видно,
че договорът е прекратен на основание по цитираните клаузи в същия.
Изложено е, че след прекратяване на договора обектът е
бил върнат на ТД "О.Г.", за което има изготвен приемо - предавателен
протокол от 08.05.2020 г. без присъствието на наемателя или негов представител,
а единствено от представители на наемодателя и както е видно с двама души
свидетели.
Сочи се, че в насрещния иск са представени оферти и
заключения от вещи лица, като не става ясно кой ги е ангажирал да извършат тази
дейност, имат ли необходимата квалификация за това.
Посочено е, че констатацията на липсващите вещи, чаши,
чинии и други са в резултат на счупване от обикновеното употребление на
посетителите в хижата. Цитираните липсващи матраци са негодни за употреба и за
оставени на съхранение в складовете на хижата. Сочи, че това са вещи на 30-40
години, за които е нормално от обикновеното употребление да се амортизират, да
не говорим, че вече са морално стари и наличните вещи и негодни за употреба.
Твърди, че така описаните ремонтни работи по хижата,
които не са причинени виновно от наемателя са за сметка на наемодателя.
Моли, да не се уважава така предявения насрещен иск.
По делото е постъпила от СНЦ „ТД О.Г.“ допълнителна искова молба по насрещен иск
срещу „А.“ ЕООД, в която се сочи, че представените по иска оферти и оценки са
поискани от СНЦ „ТД О.Г.“ с изходящи писма с номера 24/19.05.2020 г. и
25/03.03.2020 г.
Заявено е, че оценката на нанесените щети е
направена от лицензиран оценител инж. Пенка Русинова, вещо лице към Окръжен съд
С.З..
Цитираните липсващи вещи, за които претендира
обезщетение са констатирани и описани от назначената комисия при приемането на
хижата. Отбелязва, че съгласно т.5.1 от договора за наем между страните по делото,
Наемателят-ответник приема обект „Г.Х.Б.“ по приемо-предавателен протокол във
вида и състоянието към момента на предаването на имота и се задължава да го
ползва и опазва с грижата на добър стопанин, както и да го върне в същото или
по-добро състояние при прекратяване на договора.
Посочва, че на основание на т.5.1 са и
описаните ремонтни дейности по хижата. Счита, че щетите за описаните ремонти са
причинени от Наемателя поради негово бездействие във връзка с падналите улуци и
водосточни тръби по южната фасада на сградата. Аргументира се, че на осн. чл. 63 ЗЗД всеки длъжник следва да действа с грижата на добрия стопанин, която в
случая с оглед отдалечеността на обекта изисква от наемателя да уведоми
наемодателя за всяка констатирана от него повреда или недостатък по отдадения
под наем обект, тогава когато той следва да се отстрани от наемодателя. Без
подобно уведомяване, наемодателят е лишен от възможност да отстрани повредите,
които могат да доведат по - късно до по - големи щети върху обекта. Намира, че такъв
е случаят с посочените улуци. Счита, че наемателят е проявил груба небрежност
при стопанисване на имота и щетите следва да бъдат възложени в негова тежест,
респ. да бъдат обезщетени.
Посочено е, че от изложеното в отговора на
исковата молба от фирма „А.“ ЕООД, се оспорват нанесени щети по сградата на
хижа Г.Б. - нова и липсващи вещи.
Моли, да се уважи насрещния ни иск.
В срока за допълнителен
отговор на допълнителната искова молба по насрещния
иск не е подаден, поради което е приключила размяната на съдебните книжа по
насрещния иск.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че на 23.11.2016 г. между „А.„ ЕООД,
като наемател и СНЦ „ТД О.Г.“, като наемодател е сключен Договор за отдаване под наем на
недвижим имот с нотариално заверка на подписите с рег.№ 3955 на нотариус П.П.с
район на действие PC К. за следния имот: Обект „Г.Х.Б.” намираща се в землището
на град К., Ш.С.П., община К. , област С.З. съставляваща:
МАСИВНА ЧЕТИРИЕТАЖНА СГРАДА
състояща се от СУТЕРЕН - котелно помещение и складове, ПАРТЕРЕН ЕТАЖ -
туристическа столова, кухня, санитарен възел и приемна зала, ПЪРВИ ЕТАЖ -
спални помещения, клубна зала и коридор, ВТОРИ ЕТАЖ - СПАЛНИ ПОМЕЩЕНИЯ СКЛАД И
КОРИДОР, битова сграда - спални помещения, склад и работилница, както и НАВЕСИ с обща площ 88 кв.м. с обща
разгъната площ 1 539.86 кв.м., които имоти попадат в ПИ № 000561 с площ от 2 318
кв.м. за месечен наем в размер на 1 400 лв. без включен ДДС.
Съгласно чл. 4 от договора,
наемодателят е длъжен да предостави на наемателя обекта „Г.Х.Б.” във вид и
състояние в момента на подписване на договора и ПППротокол, заедно с издадените
лицензии за категоризация на обекта.
По делото е представено Временно удостоверение за открита
процедура по категоризация на туристически обект № РК -17-8042/14.12.2016 г.,
издадено от Министерството на туризма със срок на валидност 09.06.2017 г.
По делото е представено
удостоверение за категоризация на обекта № РК-22-0409 за категория ТРИ
ЕДЕЛВАЙСА, издадено от Министерството на туризма на 23.08.2018 г., валидно до
23.08.2023 г.
По делото са представени фактури с номера **********
от 06.07.2017 г., ********** от 06.07.2017 г., и фактури с номера ********** от
06.08.2018 г. и ********** от 06.08.2018 г., от които се установява, че ищецът
е осъществявал дейност в имота, предмет на наемния договор и е получавал приходи
от тази дейност. Видно от горепосочените фактури, Сдружението на олимпийските
отбори по природни науки (СООПН), гр. С. е заплатило получената услуга за
школата по астрономия на хижа Г.Б., през месец юли 2017 г. и месец юли 2018 г.
Не
е спорно, че договорът за наем е прекратен, считано от 28.04.2020 г. съгласно
т. 6.5 от същия с решение на УС на СНЦ „ТД О.Г.“ от 27.04.2020 г., като „А.“
ЕООД е уведомен за това с писмо с изх. номер 22/28.04.2020 г., получено от
представител на фирма „А.“ ЕООД на 04.05.2020 г.
След
прекратяването на договора за наем, видно
от заповед № 2/28.04.2020 г., е определена комисия за приемане на обекта на
08.05.2020г. от наемателя.
На 08.05.2020 г. Комисия
за приемане на обекта, изпратена от СНЦ „ТД О.Г.“ е съставила Приемо – предавателен
протокол, в който е посочено, че в сравнение с Приемо – предавателния протокол
от 23.11.2016 г., с който обекта е предаден на наемателя „А.“ ЕООД са
констатирани липсващи движими вещи, както и нанесени щети по сградите. В протокола от 08.05.2020 г. е посочено, че за обекта,
предмет на договора за наем са налице и задължение към „***“ ЕАД в размер
на 1 883.33 лв. и задължения към „В.“ ЕООД С.З., в размер на 585.60 лв.
От представената Оценка на щети на хижа
„Г.Б. по писмо на СНЦ „ТД О.Г.“ от 19.05.2020 г. съгласно приемо – предавателен
протокол от 08.05.2020 г., извършена от инж. Русинова се установява, че
причинените щети са оценени в размер на 4 645, 55 лв.
За ремонтиране на разглобения котел за
парно, „Т.“ ЕООД е посочено, че ремонта ще бъде на стойност 300лв.
С писмо вх. номер 19/07.04.2020 г., „А.“ ЕООД е
посочило задължения за неплатен наем да бъдат заплатени от СНЦ „ТД О.Г.“ с
внесената по договора гаранция-депозит от 5 000 лв.
С писмо с изх. номер 26/05.06.2020 г. наемодателят е
уведомил „А.“ ЕООД, че дължи следните
суми: неизплатени наеми за януари, февруари и март 2020 г. - 5040 лв.;
неизплатени задължения за електроенергия – 1 883, 33 лв.; неизплатени
задължения за вода - 585.60 лв.; нанесени щети по обекта и липси по ППП – 4
645.55 лв. и щета по котел - 300 лв. или общо: 12454.48 лв. Като след
приспадане на внесената гаранция - депозит по договора от „А.“ ЕООД в размер на 5000 лв., остава за погасяване
сумата от 7454.48 лв. Това писмо е получено от представител на фирмата на
08.06.2020 г.
От заключението на съдебно – оценителната експертиза се
установява следното:
Количествата ремонтни работи са замерени на място от вещите лица.
Остойностяването е извършено по средни пазарни цени в строителството взети от
Справочника на “С.” ЕООД гр.С. - кн.2 от м.юли 2021 г. Върху получената
стойност е начислена печалба 10 % преобладаваща за селищата в област С.З. и
полагащият се ДДС - 20 % съгласно нормативната уредба в Република България.
Остойностяването е дадено в Приложение № 1.
Видно от Приложение № 1 общата пазарна стойност на необходимите ремонтни
работи СМР в хижа Г.Б. възлиза на 3 553,78 лв. без печалба и ДДС и 4 691 лв. с печалба и ДДС.
Видно от Приложение № 1 общата пазарна стойност на липсващите движими вещи
съгласно приемо - предавателен протокол от 08.05.2020 г. възлиза на 4 299 лв.
Общата пазарна стойност на щетите в хижа Г.Б. възлиза на 8 990 лв.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Е.Г.М. посочва, че е в колегиални отношенията с ответника, тъй
като е диригент на хор „С.В.“ от С.З. и имат съвместни изяви с вокална група „Е.“
К.. Група „Е.“ провеждала всяка пролет, април месец, песенен празник „Прекрасна
си мила родино“. За периода 2017-2018-2019 г. били гости на група „Е.“ и след
изявата в гр.К., се отивало на хижа Б., където се прави приятелска вечер. В
малката хижа спели казанлъчани като домакини, а свидетелят и неговата група
спели в голямата хижа и там се провеждала приятелската вечер. От там им
предложили храна и напитки, вечеря с предястие, с десерт, с алкохол и
безалкохолно. Като приспивали в хижата били обслужени и им била предоставена
храна от персонала. Свидетелят посочва, че са заплащали за вечерята и за
преспиването.
Свидетелят Г.Ж.К., който е член на управителния съвет на туристическото
дружество посочва, че когато ходел в тази област на Стара планина със семейство,
приятели или с туристи, хижата работела. Заявява, че като член на управителния
съвет не е имало индикации, че хижата не работи. На управителните съвети
неофициално се е коментирало, че има негативни отзиви във Фейсбук относно
условията във хижата, което било е индикация, че хижата работи. Посочва, че
всеки търговски обект трябва да бъде категоризиран. Не може да отговори дали
без това удостоверение може да бъде извършена реклама на хижата и да работи.
Мисли, че на дружеството или на наемателя на обекта е задължение за подаде
документите за категоризацията и да получи регистрация, а не на собственика.
Свидетелят А.Б.Б., който е член на управителния съвет на ответника и
председател на клуб „ПешЕ.ден туризъм“ към дружеството посочва, че от 2016г. е
член на управителния съвет, а от 4 години е председател на клуба. Г-н Г.
стопанисвал хижа „Г.Б.“ от 2016 г. Свидетелят бил в приемната комисия на
08.05.2020г. заедно с другите членове – г-н М., г-н П., Х. като свидетел и още
няколко лица. При приемането описали всичко в този протокол. Посочва, че
подписа, който е на второ място в приемо-предавателния протокол от 08.05.2020 г.
е негов. При съставянето на приемо-предавателния протокол нямало представител
на ищеца. Според свидетеля през годините хижата не била стопанисвана добре.
През 2017г. постъпили по интернет оплаквания от туристи, а през 2018г.
оплакванията зачестили. Тогава от дружеството организирали комисия, което
съгласно договора имало право да направи. Посетили обекта, констатирали нередности
и било изпратено на г-н Г. писмо за оправяне на щетите. След 4-5 месеца
проверили за втори път. През 2019г. положението било същото, дори ставало все
по-лошо – имало паднали улуци и мазилка, имало издънени врати, миризма на
алкохол. Дворът бил в ужасно състояние, не било почиствано.
Свидетелят знае за навесите в задната част на хижата, които са включени в
договора, наемателят го е приел, какъвто е със всичко, което е описано вътре. Не
може да каже дали навесите са ползвани от ищеца. Свидетелят посочва, че г-н Г. писал
на всички инстанции писма. Посочва, че при влизането в обекта, комисията е изВ.ала
оператор, който да заснеме в какво състояние е заварен обекта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск за сумата от 21 000
лв., представляваща
неоправдани разходи за наем без ищеца да
е извършвал търговска дейност за периода от подписване на договора от
23.11.2016 г. до 14.12.2016 г. и от 09.06.2017 г. до 23.08.2018 г.
Видно от съдържанието
на сключения договор за наем на 23.11.2016 г. между „А.„
ЕООД и СНЦ „ТД О.Г.“ за обект „Г.Х.Б.” намираща се в
землището на град К., Ш.С.П., договорът влиза в сила от 01.12.2016 г. / чл.
2.1/, а не от датата на неговото подписване. В чл. 3.6 е
посочено, че поради необходимост от закупуването на нов котел за отоплителната
система на обекта, наемателя се освобождава от заплащането на месечен наем за първите
пет месеца от подписването на договора или закупува котела и горелката на „ТД
О.Г.“ и му се издава фактура за пет месечни наема. Закупуването на котела става
съгласувано с наемодателя и същият остава негова собственост. Поради това съдът
намира, че от 01.12.2016 г. до
01.05.2017 г. „А.„ ЕООД не е имал задължение да заплаща
уговорената в сключения договор наемна цена и следователно не може да се
приеме, че е извършвал неоправдан разход за периода 23.11.2016 г. до 09.06.2017
г.
За обекта, предмет на договора за
наем е издадено Временно удостоверение за открита процедура по категоризация на
туристически обект № РК -17-8042/14.12.2016 г. от Министерството на туризма със
срок на валидност 09.06.2017 г., т. е. шест месеца съгласно чл. 130, ал. 4, т.
2 от Закона за туризма. Съгласно чл. 130, ал. 5 от Закона за туризма в срока по
ал. 4 на временните удостоверения категоризиращият орган или оправомощено от
него длъжностно лице определя експертна работна група за проверка на място в
обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория. По делото няма данни дали наетия от ищеца
имот е посещаван от работна група за извършване на проверка. Ако такава
проверка не е извършена, това неизпълнение на законоустановено задължение на
друг орган, не може да се вмени във вина на наемодателя СНЦ „ТД О.Г.“. Освен това съгласно
чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от
29.04.2015 г. за изискванията към туристическите хижи, туристическите учебни
центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене и реда
за определяне на категория, отказ, прекратяване и понижаване на определената им
категория, при промяна на лицето, извършващо дейност в категоризиран обект,
новото лице в 30-дневен срок от промяната подава заявление по образец до
министъра на туризма за отразяване на промяната във вписаните обстоятелства в
Националния туристически регистър съгласно приложението по чл. 4, ал. 3 от наредбата по чл. 165, ал. 2 от
Закона за туризма.
За наетия от „А.„ ЕООД имот е
издадено удостоверение за категоризация на обекта № РК-22-0409 за категория ТРИ
ЕДЕЛВАЙСА от Министерството на туризма едва на 23.08.2018 г., което е валидно
до 23.08.2023 г. Поради това ищецът претендира, че за периода от 09.06.2017 г./ когато е изтекъл срока на временното
удостоверение/ до 23.08.2018 г. е извършвал неоправдани разход за наем без да е
извършвал търговска дейност.
По делото има представени доказателства, че независимо, че за периода от 09.06.2017 г. до 23.08.2018 г. обекта, предмет на договора за наем не е имал категоризация, същият е
работил и е приемал туристи. Това се установява от представените по делото фактури № ********** от 06.07.2017 г., №********** от
06.07.2017 г. и фактури с № ********** от 06.08.2018 г. и ********** от
06.08.2018 г., които установяват, че в този период ищецът е осъществявал
дейност и е получавал съответното заплащане. Тези факти се установяват от
свидетелските показания на Е.Г.М., който е диригент на хор „С.В.“ и се отнасят за периода 2017-2018-2019 г.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата от 21 000 лв., представляваща неоправдани разходи за наем без ищеца да е извършвал търговска дейност
за периода от подписване на договора за периода от 23.11.2016 г. до 14.12.2016
г. и от 09.06.2017 г. до 23.08.2018 г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По
предявения иск за пропуснати ползи в размер на 50 000 лв. Ищецът твърди,
че през периода от 09.06.2017 г. до 23.08.2018 г. е търпял финансови загуби от
факта, че наетият обект не може да работи по предназначението, за което е нает,
а именно настаняване на туристи и ползване на кухня и бар като за периода от 14
месеца без лиценз за работа е претърпял загуба от пропуснати ползи в размер на 50 000
лв.
Ангажирането на
отговорността по чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение под
формата на пропуснати ползи е свързана с установяване на няколко кумулативни
предпоставки: валидно възникнало договорно правоотношение между страните; виновно
неизпълнение от страна на длъжника на поети задължения по сключения договор; страните
по договора да са могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват
за кредитора имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати за него
ползи; да съществува причинна връзка между неизпълнението и възможността да
бъде увеличен патримониума на ищеца, т.е. пропуснатите ползи да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и размера на пропусната полза.
Пропуснатата полза се
определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би
настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде
присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното
настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, предположението за причиняването и трябва винаги да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база
доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки
особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован
извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна
промяна.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, доказването на всички
предпоставки /с изключение на виновно неизпъление от страна на длъжника/ следва
да бъде осъществено по реда на пълното и главно доказване от ищеца. Ответникът следва
да установи, че е изпълнил точно договорните си задължения.
При предявен иск по чл. 82
от ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага. Пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло за бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 от ЗЗД обезщетяване - да се поправят
претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка
на длъжника.
В настоящият случай съдът
намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не представи нито едно
доказателства, че за процесния период е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи, т. е., че ако бе имал необходимата категоризация за наетия
обект съществува сигурна възможност да реализира приходи в размер на
50 000 лв.
На следващо място, за да бъде
ангажирана отговорността по чл. 82 от ЗЗД, следва неизпълнението от страна на
СНЦ „ТД О.Г.“ да е последица единствено от неговото виновно
поведение, което в случая не се установява. Както беше посочено по – горе след
изтичане на валидността на временното удостоверение, следва да се проведе
процедура по Закона за туризма, чието провеждане не зависи от поведението на
ответника и следователно имуществената отговорност на ответното дружество не
може да бъде ангажирана.
С оглед изложеното съдът
намира, че не е осъществен фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД, поради което
предявеният иск от „А.„
ЕООД против СНЦ „ТД О.Г.“ за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща пропуснати ползи е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявените искове за направени разходи за закупуване
на високопроходима техника, оборудване със зимни гуми на стойност 7 000 лв.
и разходи за отопление на сградата, изразяващи се в закупуване на пелети,
дърва, ток, охрана и други на стойност 2 000 лв.
Съгласно чл. 232 от ЗЗД,
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването
на наетата вещ. Същите представляват
ежедневни разходи, свързани с ползването на обекта по предназначение, от които
се ползва единствено наемателя. Претендираните разходи са изцяло свързани с
ползването на наетия недвижим имот и са изцяло за сметка на наемателя. Освен
това с оглед разпределената доказателствена
тежест, ищецът не е представил нито едно доказателство, че действително
е направил такива разходи, в претендираните размери.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявените искове от „А.„ ЕООД против СНЦ „ТД О.Г.“ за заплащане на разходи за закупуване на високопроходима
техника, оборудване със зимни гуми на стойност 7 000 лв. и разходи за
отопление на сградата, изразяващи се в закупуване на пелети, дърва, ток, охрана
и други на стойност 2 000 лв. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на изложените от ищеца факти, че като
наемател е заплащал наем за навеси с площ 88 кв.м., които не са собственост на
наемодателя - ТД „О.Г.”, съдът следва да посочи, че договорът за наем е
облигационен по своя характер и с него не се прехвърлят вещни права върху
наетата вещ. Същият е сделка на управление, а не на разпореждане, поради което
за настоящия спор е правно ирелевантно обстоятелството чия собственост са
навесите с площ 88 кв. м.
По предявените насрещни искове с правно основание по чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
Между страните по делото е сключен договор за наем. Съгласно
чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът е
двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от
насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно.
За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната наемна цена,
ищецът следва да установи факта на сключване на договора за наем и предоставяне
на вещта за ползване на ответника, а
последния следва да установи факта на плащане на наемната цена за процесния
период.
От представените по делото доказателства безспорно се
установи, че СНЦ „ТД О.Г.“ е изпълнил точно задължението си като е предоставил
за ползване на „А.„
ЕООД описания в договора за наем от 23.11.2016 г. недвижим имот,
обстоятелство което не оспорено от ответника. За ответното дружество е
възникнало задължението да заплати уговорената наемна цена, съгласно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, която е в размер на 1
400 лв. без ДДС или 1 680 лв. с ДДС. По делото обаче не са
представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати
дължимия наем за месеците януари,
февруари и март 2020 г. на обща стойност 5 040 лв., което е в негова тежест съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че „А.„ ЕООД следва да заплати на СНЦ „ТД О.Г.“ сумата от
5 040 лв., представляваща неизплатени наеми за месеците януари, февруари и
март 2020 г.
По претенцията за неизплатени задължения за вода в размер
на 585.60 лв. и неизплатени задължения за електроенергия в размер на 1 883,
33 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД разходите за ползване на вещта, какъвто е случая с консумираната
вода и ток, е в тежест на наемателя. Такава уговорка съществува между страните
и съгласно представения договор за наем. Наемателят не е изпълнил задължението
си да заплати консумативите за ползваните В. услуги и ел. енергия в имота за
процесния период.
Видно от представените преводни нареждания, неоспорени
от ответника, ищецът е заплатил към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сума в
размер на 585, 60 лв. и към „***“ ЕАД сума в размер на 1 888, 33 лв., от
което може да се направи извода, че същият е заплатил претендираните суми, тъй
като същите не са заплатени от наемателя „А.„ ЕООД,
за който е съществувало задължение да погасява разходите за ползване на вещта.
По претенцията за заплащане на нанесени щети по обекта и липси в размер на 4 645, 55
лв. и щета по котел в размер на 300 лв.
На 08.05.2020 г. Комисия
за приемане на обекта, изпратена от СНЦ „ТД О.Г.“ е съставила Приемо – предавателен
протокол, в който е посочено, че в сравнение с Приемо – предавателния протокол
от 23.11.2016 г., с който обекта е предаден на наемателя „А.“ ЕООД са
констатирани липсващи движими вещи, както и нанесени щети по сградите. Съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през
време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за
която той не отговаря.
За да се установи, че на наетия имот са причинени вреди
следва да се направи съпоставяне между състоянието на имота при сключването на
договора и предаването на имота, и това при прекратяването на договора за наем,
и връщането на имота.
Съдът при съпоставяне на приемо – предавателния протокол
от 23.11.2016 г. и приемо – предавателния протокол от 08.05.2020 г. установи,
че в действителност липсват част от движимите вещи, описани в протокола от
23.11.2016 г., налице са щети по сградите, както и че котелът за пелети е
разглобен. Горепосочените факти се установяват и от свидетелските показания на А.Б.Б..
В случая съдът намира, че презумпцията, че вещта е предадена в добро състояние
при сключване на договора /пр. 4 на чл. 233, ал. 1 ЗЗД/ за наем, не е оборена от „А.„ ЕООД,
чиято е доказателствената тежест, поради което следва, че имотът е предоставен
за съответно за състоянието му ползване.
Следователно от така събраните по делото доказателства се
установява, че при отдаване на имота под наем, наетият имот е бил в надлежно
състояние, като в тази насока е представен приемателно – предавателния
протокол, неоспорен от ответното дружество. Ответникът не е оборил установената
в разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД презумпция, че вредите са в резултат на причина, която
не може да му се вмени във вина. Ето защо „А.„ ЕООД следва да понесе
отговорността за нанесените в наетия имот вреди в претендирания от ищеца размер
от 4 645, 55 лв. и 300 лв. за щета
по котел, независимо, че назначената по делото съдебно – оценителна експертиза установява,
че стойността на необходимите СМР е 4 691 лв., а стойността на липсващите
движими вещи е 4 299 лв., но с оглед
диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважена в претендирания
размер.
С оглед изложеното следва да се приеме, че „А.„ ЕООД дължи на СНЦ „ТД О.Г.“ сума в размер на 12 454,48 лв. и след
приспадане на внесената от наемателя гаранция – депозит по наемния договор в
размер 5000 лв., „А.„
ЕООД дължи сума в размер на 7 454,
48 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „А.„ ЕООД следва да заплати на СНЦ „ТД О.Г.“ сумата от 7 454,48 лв., представляваща неизплатени наеми за януари, февруари и
март 2020 г. в общ размер на 5 040 лв.; неизплатени задължения за
електроенергия в размер на 1 883, 33 лв.; неизплатени задължения за вода в
размер на 585, 60 лв.; нанесени щети по обекта и липси по приемо – предавателен
протокол в размер на 4 645, 55 лв. и щета по котел в размер на 300 лв.
след приспадане на внесената от наемателя гаранция – депозит по наемния договор
в размер на 5000 лева.
С оглед изхода на делото „А.„ ЕООД следва да заплати на СНЦ „ТД О.Г.“ направените по делото разноски в общ
размер на 1 198, 18 лв., представляващи държавна такса в размер на 298, 18 лв. и възнаграждение за
вещи лица в общ размер на 900 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
„А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.
***против СНЦ„О.Г.", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. К.,
ул. *** за
заплащане на сумата от 21 000 лв., представляваща неоправдани разходи за наем без ищеца да е извършвал търговска дейност
за периода от подписване на договора за периода от 23.11.2016 г. до 14.12.2016
г. и от 09.06.2017 г. до 23.08.2018 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
„А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.
***против СНЦ„О.Г.", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. К., ул. *** за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща пропуснати ползи като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
„А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.
***против СНЦ„О.Г.", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. К., ул. *** за заплащане на сумата от 7 000 лв.,
представляваща направени разходи за
закупуване на високопроходима техника, оборудване със зимни гуми като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
„А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.
***против СНЦ„О.Г.", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. К., ул. *** за заплащане на сумата от 2
000 лв., представляваща
разходи за отопление на сградата,
изразяващи се в закупуване на пелети, дърва, ток, охрана и други на стойност като неоснователен.
ОСЪЖДА „А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. ***да заплати на СНЦ„О.Г.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:гр. К.,
ул. *** сумата от 7 454,48 лв., представляваща неизплатени наеми за януари, февруари и
март 2020 г. в общ размер на 5 040 лв.; неизплатени задължения за
електроенергия в размер на 1 883, 33 лв.; неизплатени задължения за вода в
размер на 585, 60 лв.; нанесени щети по обекта и липси по приемо – предавателен
протокол в размер на 4 645, 55 лв. и щета по котел в размер на 300 лв.
след приспадане на внесената от наемателя гаранция – депозит по наемния договор
в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА „А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. ***да заплати на СНЦ„О.Г.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:гр. К.,
ул. *** направените по делото разноски в общ размер на 1 198, 18
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: