РЕШЕНИЕ
гр.
София, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 881 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата
В.П.Д., срещу решение № 304334/17.12.2019 г., постановено по гр. д. № 47165/2019
г. на CPC, III ГО, 89 състав, с което съдът е издал заповед
за защита срещу нея в полза на К.З.С. и Б.Г.Ч. и й е наложил мерки по ЗЗДН.
Въззивницата е посочила в жалбата си в какво се състои порочността на
решението- счита, че е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на
реалната обстановка по случая. Изложила е съображенията си. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли
молбата за защита.
Въззиваемите страни К.З.С. и Б.Г.Ч. молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемите страни молят
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на
разноски, за които представят списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответницата в първоинстанционното производство, която има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от
14.08.2019 г. К.З.С.
и Б.Г.Ч. са поискали
да се издаде заповед за защита в тяхна полза,
срещу В.П.Д.,
която е съпруга на брата на втората молителка и леля на първата молителка, за актове на домашно насилие спрямо тях, извършени от ответницата на 06.08.2019
г. и на 08.08.2019 г., описвайки в какво се е изразявало насилието.
С
решение № 304334/17.12.2019 г., постановено по гр. д. №
47165/2019 г., CPC, III ГО, 89 състав е издал заповед за
защита в полза на К.З.С. и Б.Г.Ч., срещу В.П.Д., като й е наложил мярката
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН-
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителите, както и жилището им, на разстояние, по-малко от 100
метра, за срок от 10 месеца, осъдил го е да заплати глоба в размер на 200 лв.,
държавна такса в размер на 25 лв. и разноски по делото в размер на 500 лв.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че въззивницата няма никаква родствена връзка с въззиваемите, които
настоящия съдебен състав счита за неоснователни. В първоинстанционното
производство са представени два броя удостоверения за съпруг/а и родствени връзки,
които установяват по безспорен начин осъществяването на хипотезата на чл. 3, т.
7 от ЗЗДН.
Жалбоподателят сочи, че съдът е кредитирал показанията на силно
компрометиран съсед, без да конкретизира защо счита същия за компрометиран.
Показанията на св. М.са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелят
установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени наблюдения, като
не се установява и да е заинтересован от изхода на делото. С тях се установява
извършването на твърдяните актове на домашно насилие от ответницата.
С оглед доказване извършването на твърдяното домашно насилие, настоящия
съдебен състав счита, че на представените по делото декларации по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, изхождащи от пострадалите лица К.З.С. и Б.Г.Ч., следва да бъде
придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларациите индивидуализират актовете на насилие по начина, по който същите
са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин
на извършване на съответния акт и т. н. В случая молителите в декларациите са
посочили всяко едно от тези обстоятелства. Декларациите на молителите по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, са в подкрепа установяване наличието на физическо, психическо и
емоционално насилие, извършено от ответницата спрямо молителите на 06.08.2019 г.
Останалите наведени в жалбата доводи са неотносими към правилността на
обжалваното решение.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в
сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.
При този изход на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски
е неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, разноски за
възнаграждение на адвоката на въззиваемите страни следва да бъдат присъдени. Неоснователно се явява направеното на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на въззиваемите страни - същото е в размер на 500 лв., при минимален
размер, посочен в чл. 22 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения 400 лв. Въпреки, че по делото е проведено едно
съдебно заседание, че делото не е с фактическа и правна сложност, въззиваемите
страни са две и съдът им присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 304334/17.12.2019 г., постановено по гр. д. №
47165/2019 г. на CPC, III ГО, 89 състав.
ОСЪЖДА В.П.Д., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на В.П.Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА В.П.Д., с ЕГН********** да
заплати на К.З.С., с ЕГН********** и Б.Г.Ч., с ЕГН********** сума в размер на 500 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.