РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 01.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
септември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2336
по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск
с процесуалноправно основание чл. 415 от ГПК от МАКС КОЛЕКТ ООД против В.Д.Г.
за установяване на дължими от него 126.11 лева, представляващи главница по
Договор за услуги- Физическо лице № ВС470313301214054 от 30.12.2014 год.,
сключен с МАКС ТЕЛЕКОМ ООД за предоставяне на услугата Мобилен достъп до
интернет услуги за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че таксите по договора са
дължими за всеки период на отчитане и имат абонаментен характер, като периодът
на отчитане е едномесечна база. Издадена била фактура № ********** от
03.07.2015 год. с период на отчитане 01.06.2015 год.- 03.07.2015 год. на стойност
583.10 лева, в която фигурира задължението за главница в размер на 126.11 лева,
начислена като баланс по предишни фактури и отразява задължение за предходен
период- 01.02.2015 год.- 31.07.2015 год. и която сума единствено се претендира
в настоящото производство. Ищецът заявява, че поради неплащане на задължението
по фактурата, договорът с ответника е прекратен.
На 26.10.2015
год. вземането на кредитора било прехвърлено с цесия на настоящия ищец, който е
новият кредитор на длъжника. Вземането било индивидуализирано в Приложение № 1.
Ищцовото дружество било упълномощено от прехвърлителя да съобщи на длъжника
извършената цесия. На 29.07.2016 год. на длъжника било изпратено уведомление,
но било установено, че той се е преместил на друг адрес и пратката не е
получена от него. Поради това ищецът моли ответникът да се счита уведомен в
настоящото производство.
За събиране на
вземането си кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № 1124/2018 год. по описа на РРС. Против издадената заповед длъжникът
подал възражение в срок, което обусловило правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. Ищецът претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
Ответникът в
законовоопределения срок е дал писмен отговор. Заявява, че от шест години не
живее на ул. Л*
№ *
в гр. Р*,
никога не е сключвал договор за доставка на интернет и оспорва положения под
представения от ищеца договор подпис.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По гр.д. № 1124/2018 год. по
описа на РС- Русе МАКС КОЛЕКТ ООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника В.Д.Г. за заплащане на сумите: 126.11 лева-
главница, 456.99 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, 12.61 лева- мораторна лихва, законна лихва върху главницата датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда- 19.02.2018 год. до
изплащане на вземането, както и 25.00 лева- разноски по делото за заплатена
държавна такса и 300.00 лева- адвокатско възнаграждение. Срещу издадената
заповедд длъжникът е подал възражение, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК е налице правен интерес на кредитора да предяви настоящия иск за
установяване на вземането.
Към делото са депозирани Договор за услуги- Физическо лице №
ВС470313301214054 от 30.12.2014 год., други договорни
условия и общи условия от 15.12.2015 г., по силата на които МАКС ТЕЛЕКОМ
ООД за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги за срок от 24
месеца. Таксите по Договора са дължими за всеки период на
отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат
абонаментен характер. Издаването на ежемесечните фактури е уредено в чл. 10.7.
и т.10.10 от Общите условия и в т. 8 от Договора на МАКС ТЕЛЕКОМ
ООД. Издадена е фактура № ********** от 03.07.2015 г. с период на отчитане
01.06.2015 г. - 03.07.2015 г., на стойност 583.10 лева, в която са включени задължението
за главница в размер на 126.11 лева, начислена като баланс по предишни фактури
и отразява задължение за предходен период 01.02.2015 г. до 31.07.2015 г., както
и неустойка в размер 456.99лева. Поради неплащане на задължението, договорът
между страните е прекратен на основание т.16 във вр. с т.17.4.1 от Договора и
т. 6.8 и т. 14.1.4.1. от Общите условия.
На 26.10.2015 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
между МАКС ТЕЛЕКОМ ООД и МАКС КОЛЕКТ ООД, по силата на който вземането, предмет
на настоящото производство е прехвърлено на МАКС КОЛЕКТ ООД и то е новият
кредитор по задължението. Към сключения договор за цесия е подписано Приложение
№ 1, в което е индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото
производство. МАКС ТЕЛЕКОМ ООД е упълномощило МАКС КОЛЕКТ ООД да уведоми
длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания. На 29.07.2016 г. на ответника е
изпратеното по пощата уведомление за извършената цесия, но то не е получено от ответника,
тъй като видно от обратната разписка, получателят се е преместил на друг адрес. Съгласно Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение на ВКС № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК
и др., когато в хода на делото на длъжника му стане известен сключения договор
за прехвърляне на вземания, следва да се счита, че той е уведомен съгласно
изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ответникът оспорва факта, че живее на посочения от ищеца адрес: гр. Р*, ул.
Л* № *. Твърди, че го е напуснал преди шест години. Това е адресът, който е
посочен от него при подписване на договора. Съгласно разпределената
доказателствена тежест, той не е представил доказателства за твърдяната промяна
в посочения в отговора на исковата молба период. Ответникът твърди също, че
няма интернет на посочения адрес, но в случая се касае за мобилен такъв, който
не е обвързан с конкретен адрес на доставка.
Ответникът оспорва подписа и изписването на имената си на първа, и шеста
страница от процесния договор, както и подписа си на седма страница. Приетата и
неоспорена от страните по делото съдебно- графологична експертиза установи, че всички
те са изпълнени от него.
Съдът, след преценка на
доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл. 415 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от
положителен установителен иск е свързано
с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на
ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено,
трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото се установи, че вземането на ищеца произтича от Договор за
услуги- Физическо лице № ВС470313301214054 от 30.12.2014 год., сключен с МАКС
ТЕЛЕКОМ ООД за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги за
срок от 24 месеца. Поради неплащане на фактура №
********** от 03.07.2015 г. договорът между страните е прекратен. Ищецът
претендира само главницата в размер на 126.11 лева, начислена като баланс по
предишни фактури и отразяваща задължение за предходен период 01.02.2015 г. до
31.07.2015 г.
По гр.д. № 1124/2018 год. на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 410
от ГПК.
Надлежното съобщаване на цесията следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В случая, уведомлението
изхожда от цесионера, но то е изготвено въз основа на изрично упълномощаване от
страна на цедента.
В ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в т. 9 е постановено,
че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на
разноските за заповедното производство- относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В случая, предвид уважаването
на установителния иск, следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство, които са в размер на 325.00 лева за платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и сторените от ищеца в исковото. В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 175.00 лева за държавна
такса и възнаграждение на вещото лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт на ищцовото дружество в размер на 200.00 лева. Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на МАКС КОЛЕКТ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. Х* Б* № *, етаж *, офис *,
представлявано от управителя Х* Й*, чрез юрисконсулт Г* Ц* по отношение на В.Д.Г.
с ЕГН ********** за сумата 126.11
лева- главница по Договор
за услуги- Физическо лице № ВС470313301214054 от 30.12.2014 год., сключен с
МАКС ТЕЛЕКОМ ООД за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги
за срок от 24 месеца и издадена въз основа на
него фактура № ********** от 03.07.2015 г. за периода от 01.02.2015 г. до
31.07.2015 г., законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 19.02.2018 год. до
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Д.Г.
с ЕГН ********** да заплати на МАКС КОЛЕКТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С*, бул. Х* Б* №*, етаж *, офис *, представлявано от управителя
Х* Й*, чрез юрисконсулт Г* Ц* сумата 325.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Д.Г.
с ЕГН ********** да заплати на МАКС КОЛЕКТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С*, бул. Х* Б* № *, етаж*, офис *, представлявано от управителя
Х* Й*, чрез юрисконсулт Г* Ц* сумата 375.00
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: