№ 13439
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110110778 по описа за 2022 година
Е. Б. е предявил срещу [фирма] установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, с искане да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № LB220B от 02.06.2018 г. по линията
Москва-Варна, ведно със законната лихва 18.05.2021г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 27642/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
полет LB220B по дестинация Москва-Варна, на дата 02.06.2018 г. Твърди, че
по разписание излитането е трябвало да се извърши в 18:30 часа местно
време, но е пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение-на
следващия ден в 09:00 часа, като ищецът се е явил навреме за полета. Твърди
се, че претендирал обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, като
извънсъдебно ответникът признал, че такова се дължи, но до момента не е
изплатено. Сочи, че е изготвен проект на споразумение, ведно със списък на
лицата, на които се дължи обезщетение от ответника за закъснял полет, сред
които е и ищецът, като ответникът не е възразил, че процесният полет е сред
закъснелите. На част от лицата от списъка е изплатено обезщетение. Твърди
се, че съгласно задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по
закъснели полети се приравнявали на отменените такива и се ползвали с
правата за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като е налице
над 3 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието Москва-Варна е 1534 км,
1
поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва надлежната представителна власт на ищеца, както и
активната му процесуална легитимация, като титуляр на правото било
дружеството [фирма]. Релевира възражение за изтекла двугодишна
погасителна давност, като в случая била приложима нормата на чл. 135 ЗГВ.
Оспорва наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение,
както и че ответникът извънсъдебно е признал вземанията на ищеца.
Поддържа, че служителите, които са водили кореспонденцията за признаване
на вземането, не притежават представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ,
същевременно не са и упълномощени от представляващите ответното
дружество да извършват твърдяното в исковата молба признание, поради
което и същото няма обвързващо действие за [фирма]. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща
процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на
дъгата на големия кръг, е над 1500 км.
По делото е приет електронен билет за Е. Б. за процесната дата с дата
02.06.2018 г. с час на излитане 18:30 часа, по линията Москва - София.
Представено е удостоверение от летище „Внуково“, Москва, че полет LB
220 е бил задържан до 09:00 часа на 03.06.2018 г.
Съгласно представено писмо от летище Варна от 13.08.2021 г. полет
LB220В от 03.06.2018 г. по линията Москва – Варна е кацнал на 03.06.2018 г.
в 12:07 часа.
Приета е по делото електронна кореспонденция между страните.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл.
5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен
от ответника. Несъмнено е, че [фирма] се явява „опериращ въздушен
превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от
Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да
изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е
2
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-
403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва
да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното
обезщетение.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно
т. 1, б. „б“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение,
възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1
500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С чл.
5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5,
т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
Съдът приема, че приетия по делото електронен билет установява, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца
да го превози със самолетен полет № LB220B от 02.06.2018 г. по маршрут
Москва-Варна с обявен час за излитане в 18:30 часа на 02.06.2018 г., ищецът е
заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за
резервация. Издаването на същия от ответника е достатъчно, за да се приеме,
че ищецът е бил навреме на летището за регистрация и че полетът е изпълнен
със закъснение повече от 3 часа. Този превозен документ е издаван от
превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ
определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на
излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда,
баркод. Съдът приема, че издаването на билета, установяват по делото, че
ищецът се е явил своевременно за регистрация. Действително в него не сочи
час на регистрация, като същия се издава от ответника и непосочването на
3
този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази
информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало
пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с
оглед установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не
е спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради
което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че
ищецът се е явил своевременно за регистрация. Също така следва да бъде
посочено, че в разглеждания случай няма спор между страните, че е бил
съставен списък на пътниците в самолета, доколкото. С доклада по делото на
основание чл. 190 от ГПК съдът изрично е задължил ответника да представи
списъкът на пътниците за полет LB220B по направление Москва, Внуково –
Варна, България, планиран за 02.06.2018 г., като изрично е указал на
ответника неблагоприятните последици при непредставянето на същия.
Доколкото списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от
къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на
всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети
/виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за международно гражданско
въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ №
596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от
09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското
въздухоплаване/, то поведението на ответника следва да бъде определено като
възпрепятстващо доказването. Ответникът нито твърди, нито установява в
частност, че ищецът не е бил превозван посредством процесния полет, а
доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл е
задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на
ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за
обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно
/ че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на
доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по
процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да
посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/
обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е
изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Още повече на по делото е прието
писмо от летище Варна от 13.08.2021 г., съгласно което полет LB220В по
линията Москва – Варна е кацнал на 03.06.2018 г. в 12:07 часа. Доколкото по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на
големия кръг, е над 1500 км., то с оглед на изложеното се налага извод за
наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца
и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за
закъснял полет.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно
релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност,
обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна
давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.
4
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в
смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение,
се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно
погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за
обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада
в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал.
Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ,
бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по
вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито
са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на
обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от
чл. 137 от същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със
започване на рекламационното производство и започват да текат отново от
деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за
отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на
една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се
възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми
и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на
закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 03.06.2018 г.
– датата, на която полетът е бил изпълнен. Искът е предявен на 18.05.2021 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предвид което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
5
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна
такса в исковото производство, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство, 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство.Следва да се посочи, че на ищеца не следва да се присъжда
сумата в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, доколкото такава сума не е присъдена със заповедта за
изпълнение. С изхода на спора на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Е. Б., гражданин
на Руската федерация, дата на раждане ********** г. срещу [фирма], ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление [адрес], по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, че [фирма] дължи на Е. Б. сумата от сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB220B от 02.06.2018
г. по линията Москва-Варна, ведно със законната лихва 18.05.2021г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 27642/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
[адрес] да заплати на Е. Б., гражданин на Руската федерация, дата на раждане
********** г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 350 лв. -
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6