№ 93
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500162 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 333 от 21.12.2022 г., постановено по гр. д. № 125/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Ямбол, е осъдено ЗАД “Армеец" АД, ЕИК
*********, да заплати на К. Р. С., ЕГН **********, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във връзка с ПТП, настъпило на 19.01.2020
г., обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач) за периода от
19.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 14.04.2022 г. от по 2600
лв. месечно и обезщетение за бъдещи имуществени вреди в размер на 2600 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2022 г. до
настъпване на обстоятелства, които да основават изменение или отпадане на
задължението за плащане, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло
плащане, считано от 19-то число на всеки месец до датата на изплащането му.
Присъдени са разноски.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД
“Армеец” АД, като се изразява недоволство от тази негова част, с която
застрахователят е осъден да заплати сумата 70 200 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, търпени от К. С. за периода от 19.01.2020 г. до
14.04.2022 г. Поддържа се, че в обжалваната част съдебното решение било
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно
прилагане на материалния закон, избирателно кредитиране на събрания
доказателствен материал и неправилна интерпретация на същия.
Претенциите за имуществени вреди за времето от 19.01.2020 г. до
1
предявяване на иска на 14.04.2022 г. били недопустими и неоснователни.
Ищцата не представяла доказателства, че е възмездила съпруга и дъщерите си
за грижите към нея, с което да трансформира неимуществената претенция в
имуществена такава. Не били събрани доказателства за начин и източници на
доходи за тези лица. Не било проведено пълно и главно доказване на
претенцията по правилата за доказване на действително претърпените
имуществени вреди. Като предпоставка за уважаване на имуществена
претенция за грижи, полагани от близък на пострадалия, приравнени на
такива от болногледач, лицето – поради полаганата грижа – следвало да е
било препятствано да получава трудово възнаграждение. Съпругът на ищцата
Х. И. обаче бил назначен от община Стралджа като личен асистент на
пострадалата на пълен работен ден със срок до 01.02.2025 г. В това си
качество той не само не загубил възможността да получава трудово
възнаграждение, но дори получавал такова за полаганите грижи.
Не били събрани доказателства за действително извършените разходи
за процесния период под формата на специализирана храна, лекарства,
медицински консумативи и т.н. Събраните по делото гласни доказателства не
следвало да бъдат кредитирани, тъй като разпитаните свидетели от една
страна не били допуснати за доказване на търпените имуществени вреди, а от
друга – били лицата, за които се твърдяло, че са осъществявали грижите за
пострадалата. Във въззивната жалба се изтъква също, че от съдебното
решение не ставало ясно дали съдът е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК
и ценил ли е очевидната заинтересованост на разпитаните лица от изхода на
делото.
Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната му част. Претендират се
разноски. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищцата К. Р. С., ЕГН
**********, в който се поддържа, че в обжалваната част постановеното
съдебно решение е правилно, законосъобразно и съобразено с
доказателствения материал.
По делото били събрани доказателства, поддържа въззиваемата, както
че състоянието налага денонощна помощ, така и че до момента на
предявяване на иска същата се е осъществявала от нейните близки. Била
ангажирана медицинска експертиза, установяваща състоянието на ищцата,
както и счетоводна експертиза, установяваща нужните разходи. Страните по
делото не заявили възражения срещу експертните заключения и тяхната
стойност, нито направили искания в тази посока. Изключено било ответната
страна да обосновава неправилност на първоинстанционния съдебен акт
поради негодни изводи на експертизата. С установяването, че вследствие на
увреждането ищцата се нуждаела и щяла да се нуждае и за в бъдеще до
смъртта си от постоянни грижи от болногледач, били установени вече
причинените имуществени вреди, както и тези за в бъдеще. Противно на
тезата на въззивника в първоинстанционното производство било установено,
2
че роднините на ищцата били принудени да не работят поради естеството и
характера на полаганата грижа с денонощна продължително. Двамата
свидетели безпротиворечиво посочили, че единият от тях – съпругът на
ищцата – спрял да работи след инцидента. Дъщерята на ищцата не работела,
но обективно нямало как да започне работа, тъй като грижата се извършвала
на денонощно.
Пострадалата не следвало да носи тежестта за установяване на
отрицателния факт, че близките не са получавали трудови доходи след
инцидента. По отношение твърдението на въззивника, че съпругът на К. С.
работел като социален асистент, се възразява, че тази негова трудова заетост
започнала след подаването на исковата молба, а този период бил извън
обхвата на въззивната жалба.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират
се разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА. Не се
ангажират доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 18.05.2023 г. на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищцата К. Р. С. изложила в исковата си молба твърдения, че вследствие
на ПТП на 19.01.2020 г., предизвикано от водача на МПС К. Й. С., който е
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, са причинени телесни увреждания
с изключително сериозни последствия, които са непреодолими. Тя не може да
се изправя сама, ръцете са с ограничен обем на движение, долните
крайници са абсолютно неподвижни, като има оплаквания от изтръпване и
липса на чувствителност от кръста надолу. Състоянието изисква денонощна
чужда помощ. Ищцата получава помощ от своите близки, но ще има нужда от
професионални болногледачи и от средства за възнаграждението им. Ищцата
поискала от съда да бъде осъден ответника-застраховател да заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на по 2600 лв. месечно, считано
от датата на катастрофата до настъпването на юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на
задължението, заедно със законната лихва.
Ответникът-застраховател спорил иска. Възразил, че от страна на
водача няма виновно поведение, от което да са причинени уврежданията на
3
ищцата. Оспорил причинно-следствената връзка между действията на водача
и уврежданията. Оспорил настъпването на вредите и размера на
претендираното обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищцата обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач)
за времето от 19.01.2020 г. до 14.04.2022 г. (датата на предявяване на иска) в
размер на 2600 лв. месечно и обезщетение за бъдещи имуществени вреди в
размер на 2600 лв. месечно от 14.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
които да основават изменение или прекратяване на плащанията, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла плащане, считано от 19-о число на
всеки месец до датата на изплащането.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му, което не е необходимо да
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
По претенцията за обезщетение за имуществени вреди за бъдеще време
решението не е обжалвано и е влязло в сила. Във въззивното производство не
се поддържа спор, че на 19.01.2020 г. при управление на автомобила водачът
е осъществил неправомерно и виновно поведение; в резултат на това
поведение на ищцата се причинени конкретни и установени телесни
увреждания с тежки и необратими последици; че за да посрещне разходите за
заплащане на болногледач занапред, на ищцата ще е необходима сума в
размер на 2600 лв. месечно; имуществената отговорност за вредите следва да
се поеме от ответника-застраховател на осн. чл. 432 КЗ. Спорен пред
въззивната инстанция при това положение остава въпросът дали се дължи
обезщетение за времето от настъпването на вредите до предявяването на иска
и в какъв размер.
Съгласно ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 4, когато непозволеното
увреждане е довело до влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, пряка и непосредствена последица от увреждането е не само
това влошаване, но и разходите, свързани с лечението на пострадалия,
каквито са и разходите за заплащане на болногледач, когато това се налага.
Когато гледането на болния е поето от него близък, който по тази причина е
принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово
възнаграждение, също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на необходимо възнаграждение за болногледач, като активно
легитимиран да иска това обезщетение е пострадалият от увреждането, а не
близкият, който го гледа. При съобразяване, че това оставащо задължително
тълкуване на закона е направено преди близо 50 години и при друга
4
обществено-икономическа реалност, съдът приема, че обезщетението се
дължи не само, когато близкият на пострадалия не може да работи по трудов
договор и да получава трудово възнаграждение, но и във всеки друг случай,
когато заради необходимостта да се грижи и да гледа пострадалия, той е бил в
невъзможност да полага труд и да получава доходи за издръжката си – като
самонаето лице, като упражняващ свободна професия, по граждански договор
и пр.
Няма спор, че здравословното състояние на ищцата не е променено след
датата на предявяване на иска – 14.04.2022 г. След като в отношенията на
страните е установено, че се дължи обезщетение за имуществени вреди за
заплащане на болногледач след тази дата, логично е, че ищцата е имала нужда
от болногледач и в предходния период 19.01.2020 г. – 14.04.2022 г.
Установено е по делото, че в периода 19.01.2020 г. – 14.04.2022 г.
грижите и гледането на пострадалата са били изцяло поети от нейния съпруг
Х. К. И. с помощта на двете им дъщери Р. Х. К. и З. Х. С..
Съдът приема за установено, че в същия период съпругът Х. И. не е
имал възможност да работи и да осигурява доходи за своята и на семейството
му издръжка, тъй като е било необходимо ежедневно и постоянно да се грижи
за съпругата си. Според неговите свидетелски показания и тези на свид.
Койчева преди произшествието съпрузите са работили “в земеделието”. Няма
данни за доходи или имущество на семейството и може да се допусне
обосновано, че доходите за издръжката на семейството са идвали от полагане
на труд срещу заплащане, което и двамата съпрузи не са били в състояние да
правят след инцидента. Свид. С. дава показания, че баща “денонощно” се е
грижил за майка . Вярно е, че всички свидетели са възможно най-близки
роднини и са вероятно заинтересовани от изхода на делото и това налага
показанията им да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК. Съобразявайки
останалите събрани по делото доказателства за вида, характера и степента на
уврежданията и необходимите грижи за болната, съдът приема, че на
свидетелските показания на съпруга и дъщерите следва да се даде вяра. В
такава тежка за семейството им ситуация те са единствените хора, които имат
пълна и реална представа за състоянието и нуждите на ищцата.
Необходимите разходи за болногледач са установено по делото с
помощта на неоспорена от страните експертиза и възлизат на 2600 лв.
месечно.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че по делото не било
установено, че ищцата е възмездила съпруга и дъщерите си за грижите за нея
и че не били събрани доказателства за реално извършени разходи за
специализирана храна, лекарства, медицински консумативи и др., тъй като
тези обстоятелства са без правно значение, след като се търси обезщетение за
имуществени вреди в хипотезата, разяснена с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 4.
Без значение за дължимостта на обезщетението за процесния период е
соченото от въззивника обстоятелство, че съпругът на ищцата е бил
5
определен за неин личен асистент по механизма “Лична помощ” от Дирекция
“Социално подпомагане” – Ямбол. Това е станало на 18.04.2022 г., т.е. след
края на периода.
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва
да се потвърди. Изводите на съдилищата съвпадат.
С оглед изхода на делото въззиваемата има право на разноски за
въззивното производство. Тъй като се претендира само адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, в
полза на процесуалния представител на ищцата адв. Р. М. ще се присъди
сумата 7519,20 лв. с вкл. ДДС, определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 на ВАдвС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 333 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 125/2022
г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Стафан Караджа № 2, да заплати на адв. Р. И.
М., САК, ЛН **********, и адрес на дейност: гр. София, ул. Цар Асен № 1,
ет. 4, сумата 7519,20 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на въззиваемата К. Р. С., ЕГН **********,
от с. Л. *******, във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6