Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1195 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 527921 от 07.11.2018 г., постановено по гр. дело № 333/2017 г., СГС,
ГО, 85 с-в, са отхвърлени предявените от Т.Б.М. и С.Б.А. положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „О.К.“ ЕООД за установяване
със сила на пресъдено нещо, че: 1/ Т.Б.М. е носител на правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор № 68134.4333.9746
по кадастралната карта на гр. София, община Столична, обл. София, одобрена със
Заповед № РД-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. София, район „Овча Купел“, с площ от 1151 кв.м., трайно предназначена
територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при
съседи: 68134.4333.2950, 68134.4333.9233,
68134.4333.9748, 68134.4333.9747, 68134.4333.982, 68134.4333.9583,
68134.4333.255, 68134.4333.231, и 68134.43333.230; 2/ С.Б.А. е носител на
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 68134.4333.9747 по кадастралната карта
на гр. София, община Столична, обл. София, одобрена със Заповед №
РД-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,
район „Овча Купел“, с площ от 1151 кв.м., трайно предназначена територия –
урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при съседи:
68134.4333.9748,
68134.4333.9746, 68134.4333.982, 68134.4333.9232, 68134.4333.2232; 3/ Т.Б.М. и С.Б.А.
са носители на правото на собственост /при равни дялове/ върху поземлен имот с
идентификатор № 68134.4333.9748 –
проход-тупик, по кадастралната карта на гр. София, община Столична, обл. София,
одобрена със Заповед № РД-51/15.07.2010 на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, район „Овча Купел“, с площ от 112 кв.м., трайно
предназначениена територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
второстепенна улица, при съседи 68134.4333.576, 68134.4333.9233,
68134.4333.9746, 68134.4333.9747.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата С.Б.А., чрез адв. Н.Л., в частта, с която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу „О.К.“ ЕООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в
обжалваната част, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и
допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд
не съобразил собствените си изводи, документирани в протокола от съдебното
заседание, проведено на 14.06.2018 г., съгласно които: „признава за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че заповед за отчуждаване на недвижим имот ИК
4985/03.12.1976 г., съществува без подпис на председателя на ИК на СГНС и
заверено „верно“, с положен подпис на лице, както и това, че върху заповедта
липсва подпис на председател на ИК на СГНС“. С Тълкувателно решение № 51 от
07.06.1983 г. по гр. д. № 38/1983 г. било прието, че тези заповеди са нищожни,
когато са издадени не от органа, посочен в чл. 95 ЗТСУ /отм./, когато излизат
извън компетентността на този орган и когато заповедта е повторно издадена за
същия случай, без първоначално издадената заповед да е отменена по съответния
ред. Очевидно било от приетото за безспорно от съда в заседанието на 14.06.2018
г., че била налице нищожна заповед в първата хипотеза от тълкувателното
решение. Впоследствие, в последното по делото открито съдебно заседание, на
11.10.2018 г. ответникът представил пореден препис от процесната заповед ИК
4985/1976 г., този път заверен от Столична община, като в това заседание и този
препис бил оспорен от ищеца. С оглед на изложеното, при това ново представяне
на ново копие, съдът допуснал процесуално нарушение. Отделно от това, при
направеното оспорване съдът следвало да открие производство по чл. 193 ГПК със
съответните указания за разпределение на доказателствената тежест. На следващо
място, за да породи правните си последици, отчуждителното производство следвало
да бъде довършено. Заповедта трябвало да бъде съобщена на страните и само при
липсата на обжалване представлявала валиден и влязъл в сила акт. В случая
първоинстанционният съд не бил съобрази обстоятелството, че тази заповед никога
не била съобщавана на наследодателя на ищците, което било видно от приетата
СГЕ, съгласно която подписът, положен на Уведомително писмо от СГНС Кирковски
РНС от 27.12.1976 г., не бил на Б.Х.Д.. На второ място, описаният в тази
заповед имот не бил идентичен с имота на наследодателя на ищците – нито като
номер, нито като квартал, нито като местност, а с граници и площ имотът не бил
индивидуализиран. На трето място, този имот не бил отчуждаван от наследодателя
на жалбоподателката, никога не бил завземан и никога не било осъществявано
каквото и да било мероприятие. Процесният имот не бил актуван и като държавен.
Предвид гореизложеното, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „О.К.“ ЕООД, чрез адв. П. и
адв. Л., е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е
неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Другият
ищец - Т.Б.М., не е обжалвала първоинстанционното решение, нито се е
присъединила по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба на своята съищца
С.Б.А., каквато възможност въззивният съд е осигурил с призоваването й за
първото съдебно заседание пред СГС на 12.02.2020 г., в което не се е явила,
поради което по отношение на нея първоинстанционното решение, с което исковете
срещу „О.К.“ ЕООД са били отхвърлени, се счита за влязло в сила, като
необжалвано.
Съобразно
изложеното, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в
частите, в които са отхвърлени предявените от С.Б.А. искове срещу „О.К.“ ЕООД.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявени
са за разглеждане положителни установителни искове за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За
да постанови обжалваното решение, решаващият първоинстанционен съд е приел, че
макар
по делото да са представени доказателства, че през 1975 г. Х.Д.С.– наследодател
на ищците, е бил собственик на процесния недвижим имот, към датата на смъртта
си – 2005 г., имотът не е бил в неговия патримониум, поради което не преминал
по силата на наследяването в патримониума на ищците. Приел е, че със Заповед №
ИК 4985 от 03.12.1976г. имотът бил отчужден от Б.Д.срещу заплащане на парично
обезщетение, като заповедта била връчена надлежно на наследодателя на ищците,
не била обжалвана, поради което влязла в сила. Отделно от това, съдът е приел,
че с Акт за държавна собственост № 545 от 1990 г. била актувана като държавна
собственост част от кв. 50, район „Овча Купел”, гр. София, с площ 63 810 кв.м.,
в който бил включен и имот с пл. № 38 от кв. 50. Земята и сградите, които били
държавна собственост, били предадени на Академията за подготовка на кадри за
социално управление при ЦК на БКП, чиито правоприемник бил ответникът.
По
отношение на фактическата обстановка:
Безспорно
е между страните по делото, а и от представените писмени доказателства –
удостоверения за наследници, се установява, че ищцата-въззивник - С.Б.А. е
наследник /внучка/ на Х.Д.С.и наследник /дъщеря/ на Б.Х.Д..
С
решение от 17.05.1955 г., постановено по гр.д. № 3610/1954 г. на Софийския
народен съд, VІ район /л.10-11 от делото на СРС/, е била допусната съдебна
делба между М.Д.С., Христо Димитров Стефчев, Т.Д.С., Й.Д.С.и С.Д.С., като с
Разделителен протокол от 23.11.1955 г. по същото дело, в дял на Х.Д.С.били
поставени недвижими имоти, в това число и нива от 4 декара
в местността „Потоко“, при съседи – наследници на С.П., П. Н. и Н. В..
С
т. 3 от Разпореждане № 67 от 18.02.1970 г. на Комитета за стопанска координация,
към Министерски съвет на Народна Република България /л. 87-89 от делото на
СРС/, било прието, че изпълнителният комитет на Софийски градски народен съвет
следвало да отреди, отчужди и предаде до края на 1970 г. за нуждите на
Академията за подготовка на кадри за социалното управление допълнителен терен
от около 80 декара в район Горна баня.
Със
Заповед № 413/12.12.1970 на Софийски градски народен съвет - дирекция архитектура
и градоустройство /л.90 от делото на СРС/, относно отреждане на терен, в
изпълнение на разпореждането на ИК на СНС, множество имоти, в това число и имот
с пл. № 38 от кв. 50, били отредени за ЦК на БКП - Академията за подготовка на
кадри за социалното управление.
С
Нотариален акт № 191, том ІІІ, дело № 689/1975 г. /л.16 от делото на СРС/, Б.Х.Д.
е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим
имот: празно място, представляващо имот с пл. № 38 в кв. 50 по плана на гр.
София, “Красно село“, V част, местност „Потоко“, с пространство от 2 000 кв.м.
Със
Заповед № ИК 4985 от 03.12.1976 г. на Председател на ИК на СГНС /л.214-215 от
делото на СРС/ горепосоченият имот бил отчужден от Б.Х.Д. срещу заплащане на
парично обезщетение.
С Акт за държавна собственост № 545 от 1990 г.
е актувана като държавна собственост част от кв. 50, район „Овча Купел”, гр.
София, с площ 63 810 кв.м., в който е включен и имот с пл. № 38 от кв. 50.
С
Решение от 10.04.1990 г. по фирмено дело № 1702/1990 г. /л.93 от делото на СРС/
в търговския регистър на Софийски градски съд е вписана фирма на обществена
организация с наименование “Овча Купел”, на основание чл. 11 от Указ № 56 за
стопанската дейност. Решението за създаване на фирмата е взето от Висшия съвет
на БКП - решение № 193 от 06.03.1990 г. /л. 94 от делото на СРС/.
С
приемателно-предавателен протокол от 01.09.1990 г. /л. 95-101 от делото на СРС/
Висшият съвет на БСП, въз основа на свое решение № 7 от 27.02.1990 г., били
предадени на фирма “Овча купел” основни
средства, производствени запаси и парични средства, съгласно приложения към
протокола. Предадените активи съставлявали имуществото на бившата Академия за
обществени науки и социално управление /АОНСУ/ при ЦК на БКП, закрита с решение
на ВС на БСП № 421 от 17.08.1990 г., в които попадал и имот с пл. № 38.
Със
заповед № 32 от 24.02.1992 г. на министъра на финансите /л.107 от делото на
СРС/, на основание чл. 6 от Закона за имуществото на БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС,
САБПФК И БПС, от ВС на БСП е била иззета фирма “Овча купел”, като на основание
§5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за образуване на еднолични
търговски дружества с държавно имущество, фирмата се смятала за еднолично ООД
по Търговския закон.
Съгласно
Удостоверение № ОС-9200-142/24.01.2011 г., издадено от Столична община, район
„Овча купел“ /л. 83 от делото на СРС/, за имот, представляващ УПИ V-232а от кв.
520 /стар кв. 50/ по АДС № 545/1990 г., с площ от 2400 кв.м. по плана на м.
„Овча купел“ – кв. 50, одобрен с решение № 114 по пртокол № 24/30.01.2001 г. на
СОС, нямало реституционни претенции.
Съгласно
Удостоверение № ВС-01-1111-1 от 07.12.2011 г., издадено от Министерството на
земеделието и храните, областна дирекция „Земеделие“ – София – град, Общинска
служба по земеделие – Овча Купел /л. 84 от делото на СРС/, за УПИ V-232а от кв.
520 /стар кв. 50/ по АДС № 545/1990 г., с площ от 2400 кв.м. по плана на м.
„Овча Купел“ – кв. 50, за който е бил установен АДС 545/1990 г., не били налице
реституционни претенции.
С
Нотариален акт № 13, том IX, peг. № 15366, дело № 1470 от 2011 г. на Нотариус И.Н.,
№ 40 в регистъра на НК /л.47-48 от делото на СРС/, вписан в служба по
вписванията с вх. Peг. № 58860 от 23.12.2011 г., акт. № 143, том CXLVIII, дело 31981/2011 г., дружеството „О.к.“
ЕООД е било признато за собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4333.1232 по кадастралната карта
на гр. София, община Столична, обл. София, одобрена със Заповед №
РД-51/15.07.2010 на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, СО,
район „Овча Купел”, с площ от около 2408 кв.м., със стар идентификатор по
регулационния план УПИ V-232a от кв. 520, по плана на гр. София, местност „Овча
Купел”. Основание за издаване на Нотариален акт № 13/2011 г. бил АДС № 545 от
1990 г., с който била актувана като държавна собственост част от кв. 50, район
„Овча Купел”, гр. София, с площ 63 810 кв.м. В основанието за издаване на акта била
цитирана Заповед № 413 от 12.12.1970 г., видно от която имот № 38 от кв. 50
попадал в предмета на АДС № 545/1990 г.
Със
съдебна спогодба от 24.11.2011г., постигната по гр.д.№ 32671/2008г. на СРС, 61
състав, в дял на С.Б.А. били поставени няколко имота, в това число и следният
недвижим имот: Югоизточната част от Празно място в гр. София, м. ”Овча купел",
съставляващо поземлен имот в гр. София, община Столична, област София, с
идентификатор 68134.4333.1232 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес – гр. София,
район „Овча купел”, с площ 2408 кв.м.; заедно с 1/2 идеална част от площта на
бъдещата задънена улица от 112 кв.м., отредена съгласно заключението на вещо
лице инж. С. С., разположена по югозападната граница на имота и отделяща имота
от 68134.4333.9233 и 68134.4333.576, със стойност на този дял според
заключението на вещото лице 67580 лв.
Със
същата спогодба, в дял на Т.Б.М. били поставени няколко имота, в това число и
следният недвижим имот: Северозападната част от Празно място в гр. София, м.
”Овча купел”, съставляващо поземлен имот в гр. София община Столична, област София, с идентификатор
68134.4333.1232 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес – гр. София, район „Овча купел”, с
площ 2408 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от площта на бъдещата задънена улица
от 112 кв.м.
Като
доказателство по делото пред е представена и приета отчуждителна
преписка с изх. № РОК18-ТД26-341/30.04.2018 г. /предоставена в заверен препис
от трето за спора лице Столична община – район „Овча купел“/, от която се установяват действията по отчуждаване на
недвижим имот с пл. № 38а, кв. 50, собственост на Б.Х.Д..
От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че:
-
процесните посочени в исковата молба недвижими имоти с идентификатори
68134.4333.9746, 68134.4333.9747 и 68134.4333.9748 от кадастралната карта,
одобрена първоначално със Заповед РД-18-51 от 15.07.2010 г. и впоследствие
изменена със Заповед 18-18-4491 - 08.04.2014 г., с обща площ на трите имота от
2 414 кв.м., били получени при разделянето на имот с идентификатор от КК 68134.4333.1232. В регистъра към КК за
имот с идентификатор 68134.4333.1232 като собственик е бил вписан Б.Х.Д.;
-
по стар кадастрален план в CO - НАГ, изработен около 1943 г., процесните имоти
попадали върху имот, отразен в този план като имот с планоснимачен номер 528. В
разписния лист към този били правени промени през годините, като първоначалните
собственици били записвани с молив, а впоследствие при попълването на плана и
установяването на промени били правени допълнения и били повдигани имена на
установените собственици с мастило. От разписния лист се установило, че имоти,
заснети първоначално с пл. номера 528 и 529 били обединени в имот с пл. номер
38. В разписния лист за имот 528 с молив били записани наследници на М.- Горна
баня, а за имот 529 били записани с молив: Д.Т.М.- кв. Барите, Д.Я.К., К.Г.Н.и били
повдигнати с мастило имената на Н.З.Ц.и К.Н.Т. Имот 530, съседен от север на
имот 38 /528 и 529/ бил променен на имот с пл. номер 39. Един от собствениците
на този имот, повдигнат с мастило бил П.Н., посочен като съсед на имота на ищците
при делбата. За имот 29 /в плана с пл.номер 536/, съседен от изток на имот 38
един от вписаните собственици, повдигнати с мастило бил С.Й.П., който бил посочен
като втори съсед при делбата;
- в кадастрален план от 1965 г. се виждал имот
38, който бил идентичен с общите граници на имоти 528 и 529. Имот с пл.номер
38, съставен от първоначално заснетите през 1943 г. имоти с пл. номера 528 и
529 е бил имотът от 4 декара в м. „Потоко“, присъден в дял на Х.Д.С.при
извършената делба през 1955 г.;
-
в кадастралния план от 1965 г. се виждало, че имот 38 е бил разделен на два
дяла - източен и западен, като западният дял бил имот 38а, а източният - имот
38. Впоследствие бил изготвен обновен кадастрален план за района, като имот 38
и имот 38а били отразени в него като имоти с планоснимачни номера 232 и 232-а. В
разписния лист към плана за имот 232 /бивш имот 38/, отразен като имот 982,
като собственик е била записана първоначално В.Х.Г., като впоследствие била
задраскана и било вписано СГНС. Като собственик на имот 232а при попълване на
разписната книга е бил вписан Б.Х.Д. въз основа на нотариален акт № 191 от 1975
г. Доколкото в разписния лист като собственик на имот 232а /38а/ било попълнено
именно Б.Х.Д. и имало съвпадение на двама от посочените в разделителния
протокол съседи, вещото лице счита, че имот с пл. номер 38а, впоследствие с
номер 232а, е именно описаният в разделителния протокол от 1973 г. имот;
-
за района, в който попадал процесният имот, имал действащ регулационен план,
одобрен с Решение № 114/30.03.2001 г. В кадастралната основа на този план
процесните имоти били нанесени като един имот с пл.номер 232а от кв. 520. За
този имот бил отреден УПИ-232а, като границите на УПИ били по имотните граници
на ПИ 232а. Кадастралната карта за района била одобрена през 2010 г., като в
нея имот с пл. № 232а бил нанесен като имот с идентификатор 68134.4333.1232, собственост на Б.Х.Д.;
-
имоти с идентификатори 68134.4333.9746, 68134.4333.9747
и 68134.4333.9748, които били
получени чрез разделянето на имот с идентификатор 68134.4333.1232, са идентични с имота, описан в документите,
представени от ищците, както и са идентични с имот с идентификатор
68134.4333.1232, описан в нот.акт № 13 т.9 от 2011 г. на нотариус И.Н.. Имот с
пл. № 38а по кадастралния план от 1965 г. е идентичен с процесните по делото
имоти с идентификатори 68134.4333.9746, 68134.4333.9747, 68134.4333.9748, имот
с планоснимачен номер 38а е идентичен и с УПИ V-232a от кв. 520, а имоти с
идентификатори 68134.4333.9746, 68134.4333.9747, 68134.4333.9748 също са
идентични с УПИ V-232a от кв. 520.
По
отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с наведените във
въззивната жалба доводи е необходимо да се добави и следното:
Предявени
са положителни установителни искове, с които ищцата-въззивник С.Б.А. цели да
установи, че е носител на право на собственост върху имот с идентификатор №
68134.4333.9747 и ½ от имот с идентификатор №
68134.4333.9748, които са били разделени от имот с идентификатор
68134.4333.1232, подробно описани в исковата молба.
При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите
или правопогасяващите си възражения.
Със
ЗТСУ /отм./ и с Правилника за неговото прилагане е създаден специален ред за
отчуждаване на недвижими имоти с оглед постигане целите, поставени в подробните
планове. Законът въвежда нова процедура. Нейната отлика от другите закони е в
това, че тя е свързана с отчуждаването на недвижими имоти, необходими за
провеждане на мероприятията на държавата, кооперациите и обществените
организации по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и
развитие на населеното място. Само държавата има право да отчуждава недвижими
имоти по ЗТСУ /отм./. Даже когато се отчуждават недвижими имоти за нуждите на
обществени и кооперативни организации или за отстъпване право на строеж на
нуждаещи се граждани за извършване на индивидуално /единично, групово и
комплексно/ жилищно строителство, то се провежда винаги и само от специално
натоварени за това органи на народните съвети.
Когато
се касае до отчуждаване по ЗТСУ /отм./, обект на отчуждаване могат да бъдат
само недвижими имоти: парцели или имоти, сгради и всякакви подобрения и насаждения.
Това следва от същността на закона и специално от чл. 63, ал. 1 и чл. 66 ЗТСУ
/отм./. Подлежи на обжалване правото на собственост върху недвижими имоти
изцяло или частично, а също така и право на строеж или друго вещно право върху
имота - чл. 63, ал. 2 от закона. При отчуждаване на недвижимия имот със
съответния административен акт се сменя субектът на даденото вещно право. Тук
няма правоприемство или обикновено прехвърляне на правото на собственост.
Държавата придобива по оригинерен способ собствеността върху даден недвижим
имот /в този смисъл е Решение № 16 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г., по
описа на ВКС, І г.о./.
Настоящият
съдебен състав приема, че въззивницата не е провела пълно и главно доказване на
правото си на собственост върху процесния недвижим имот на основание
наследствено правоприемство. Видно от приетата по делото отчуждителна преписка
№ РГ 111/1974 г. притежаваният от наследодателя на въззивницата имот е бил
предмет на отчуждителна процедура по смисъла на чл. 63 - чл. 109 ЗТСУ /отм./ -
със Заповед № 4985/03.12.1976 г., издадена на
основание чл. 95 във връзка с чл. 98 от ЗТСУ /отм./ от Председателя на ИК на
СГНС, е било осъществено отчуждаване на имота в полза на Академията за
обществени науки и социално управление /АОНСУ/ при ЦК на БКП, чийто
правоприемник е ответното дружество. Фактът, че
процесният имот е бил отчужден в полза на държавата се доказва и от останалите
представени и приети по делото пред СРС доказателства: протокол № 111 по
преписка № РГ 111 от 1974 г. на Комисия по чл. 265 от ППЗТСУ /л. 161-162 от
делото на СРС/ и оценка от 16.12.1975 г. на отчуждения имот. Неоснователни са
изложените във въззивната жалба доводи, че Заповед № 4985/03.12.1976 г. не е
била съобщена на Б.Х.Д. - наследодател на ищцата – въззивник С.Б.А.. В
представената пред СРС от Столична община – район „Овча Купел“ отчуждителна
преписка е налична молба от 18.01.1980 г., депоизрана от Б.Х.Д. до ИК на
Кирковски РНС, в която същият е посочил, че е собстветник на процесния имот от
2000 кв.м., за който е заявил, че е бил отчужден с процесната Заповед № ИК 4985
от 03.12.1976 г. Отделно от това, на една от молбите на Б.Д.от 14.09.1979 г., е
налице и неоспорена от ищцата – въззивник саморъчна ръкописна отметка, положена
от съищцата й Т.М., с дата 19.12.1980 г., която е удостоверила обратно
получаване на документи по отчуждителната процедура. От представените Удостоверение
№ ОС-9200-142/24.01.2011 г., издадено от Столична община, район „Овча купел“
/л. 83 от делото на СРС/ и Удостоверение № ВС-01-1111-1 от 07.12.2011 г.,
издадено от Министерството на земеделието и храните, областна дирекция
„Земеделие“ – София – град, Общинска служба по земеделие – Овча Купел /л. 84 от
делото на СРС/, се установява, че за процесния имот, представляващ УПИ V-232а
от кв. 520 /стар кв. 50/ по АДС № 545/1990 г., с площ от 2400 кв.м. по плана на
м. „Овча купел“ – кв. 50, одобрен с решение № 114 по пртокол № 24/30.01.2001 г.
на СОС, не е имало реституционни претенции. Ето защо следва да се приеме, че Б.Х.Д.
е бил уведомен за издадената Заповед № ИК 4985 от 03.12.1976 г. и предвид
липсата на данни за обжалване и отмяна на цитираната заповед по надлежния ред,
съдът намира, че същата е влязла в сила. С оглед на гореизложеното настоящата
инстанция счита, че фактическият състав на отчуждителната процедура е бил завършен.
На следващо място, фактът, че държавата е придобила собствеността върху
процесния имот се установява и от отбелязаното в горепосочения Акт за държавна
собственост № 545/1990 г. Действително самият акт за държавна собственост няма
правопораждащо действие и не създава вещни права, но това отбелязване в
актовете за държавна собственост се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно удостоверените с него факти /Решение № 71 от 28.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6943/2014 г., I г. о., ГК/.
Доколкото
от представените пред СРС доказателства се установява, че ответното дружество е
правоприемник на Академия за обществени науки и социално управление /АОНСУ/ при
ЦК на БКП, то правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
собственик на процесните имоти, за които на 23.12.2011 г. е бил съставен и
Нотариален акт № 13, том IX, peг. № 15366, дело № 1470 от 2011 г. на Нотариус И.Н.,
№ 40 в регистъра на НК. Липсват данни след придобиването на собствеността върху
имота ответното дружество-собственик да е загубило правата си върху имота.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателката, че описаният в процесната Заповед
№ 4985/03.12.1976 г. имот не е бил идентичен с имота на наследодателя й. Както
се изясни, от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява,
че: имоти с идентификатори 68134.4333.9746, 68134.4333.9747 и 68134.4333.9748,
които били получени чрез разделянето на имот с идентификатор 68134.4333.1232,
са идентични с имота, описан в документите, представени от ищците, както и са
идентични с имот с идентификатор 68134.4333.1232, описан в нот.акт № 13 т.9 от
2011 г. на нотариус И.Н.. Имот с пл. № 38а по кадастралния план от 1965 г. е
идентичен с процесните по делото имоти с идентификатори 68134.4333.9746,
68134.4333.9747, 68134.4333.9748, имот с планоснимачен номер 38а е идентичен и
с УПИ V-232a от кв. 520, а имоти с идентификатори 68134.4333.9746,
68134.4333.9747, 68134.4333.9748 също са идентични с УПИ V-232a от кв. 520.
При
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна „О.К.“
ЕООД. Във въззивното производство същата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв., уговорени в представения договор от 15.01.2019
г. и заплатени по банков път. Същевременно, в проведеното на 12.02.2020 г.
открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
авокатско възнаграждение, което се явява неоснователно. В разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от
страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Видно от приложеното на
л. 54 от първоинстанционното дело удостоверение, данъчната оценка на процесния
имот с идентификатор № 68134.4333.9747 е в размер на 39 250,30 лева,
респективно на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК това е цената на иска по отношение на
имота с този идентификатор. В представеното на л. 54 удостоверение е посочено,
че в масива на отдел „Овча купел“, Дирекция „Общински приходи“ към Столична
община, няма данни за имот с идентификатор № 68134.4333.9748. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение за защита по предявения иск относно процесния имот
с идентификатор № 68134.4333.9747, съгласно действащата редакция на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 1 707,50 лв. С оглед на гореизложеното и предвид
обстоятелството, че процесуалните представители на въззиваемата страна са
поддържали активно процесуално поведение, включително и във въззвиното производство
като са подали отговор на въззивната жалба против първоинстанционното решение и
са се явили в открито съдебно заседание, в което са изразили становище по
основателността на жалбата, не може да се приеме, че претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, поради което следва да бъде присъдено изцяло.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 527921 от 07.11.2018 г., постановено по гр. дело № 333/2017 г., СГС,
ГО, 85 с-в, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, С.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „О.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Р.М., сумата от 2000 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.