РЕШЕНИЕ
№ 15427
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110108842 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК, от И. В. В. срещу „К.К.М.“ ЕАД за прогласяване на нищожност на Договор
за предоставяне на потребителски кредит №50197708/16.05.2023г., и осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 19,80 лева, представляваща
платена при липса на основание възнаградителна лихва по Договор за
предоставяне на потребителски кредит №50197708/16.05.2023г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК, от И. В. В. срещу „К.Г.“ ЕООД за прогласяване на нищожност на Договор
за възлагане на поръчителство от 16.05.2023 г. и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 160,20 лева, представляващо платено при липса
на основание възнаграждение по Договор за възлагане на поръчителство от
16.05.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане.
Ответниците признават исковете. Поддържат, че е налице хипотезата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ищецът не прави искане по чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, че всички правнорелевантни факти за възникване
на спорното материално право по всеки иск и срещу всеки ответник. При това
положение исковете подлежат на уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
1
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Предпоставки за недължимост на разноските от ответника, когато искът е
уважен, са кумулативни, но следва да се преценяват във връзка с предмета по
конкретното дело. Ако сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Нищожност на клауза или на целия
договор може да се установи чрез предявяване на самостоятелен иск или чрез
възражение по вече предявен от кредитора иск, като и в двата случая нейното
установяване може да стане само по съдебен ред, а не и извънсъдебно. Съдът
отчита, че ответната страна не спори, че процесните съглашения са сключени в
противоречие с императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Търговецът е
предложил финансови услуги във вреда на потребителя, в нарушение на
изискването за добросъвестност, което е довело до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Договаряйки с тези
условия търговецът винаги става повод за водене на дело от потребителя за
защита на правата и интересите му в съответствие със ЗПК и ЗЗП. Ето защо
ответната страна трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за
платена държавна такса общо 200 лв. или всеки един по 100 лв. Отв. „К.К.М.“
ЕАД следва да заплати и сумата 900 лв.- платено адвокатско възнаграждение за
защита по предявените искове, или общо 1000 лв. Отв. „К.Г.“ ЕООД с отговор на
искова молба сезира съда с възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на платеното за правна помощ от ищеца, доколкото се претендира 500 лв. за
защита по установителния иск (в договора за правна помощ не е разграничено 1000
лв. по кой иск колко се дължи,поради което съдът приема, че е поравно) и 400 лв. за
осъдителната претенция. Възражението е основателно. Съдът, като взе предвид
защитавания материален интерес по всеки иск, фактическата и правна сложност
на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени от адвоката; като съобрази разясненията с Определение №
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ т. о., и че защитата по
осъдителния иск включва и тази по установителния иск, чиято основателност е
правнорелевантен факт за възникване на правото по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД,
намира, че необходимата и разумна разноска за правна помощ в производството,
която отв. „К.Г.“ ЕООД следва да заплати е сумата 400 лв., или общо 500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от И. В. В., с ЕГН:**********,
срещу „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК:*********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
22 от ЗПК, на Договор за предоставяне на потребителски кредит
№50197708/16.05.2023 г.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК:*********, да заплати на И. В. В., с
ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 19,80 лева,
представляваща платена възнаградителна лихва при липса на основание -
нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№50197708/16.05.2023 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
12.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от И. В. В., с ЕГН:**********,
срещу „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК:**********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22
от ЗПК, на Договор за възлагане на поръчителство от 16.05.2023 г.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на И. В. В., с
2
ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 160,20 лева,
представляваща платено възнаграждение при липса на основание - нищожен
Договор за възлагане на поръчителство от 16.05.2023 г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 12.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК:*********, да заплати на И. В. В., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1000,00 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на И. В. В., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 500,00 лева –
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „К.К.М.“ ЕАД и „К.Г.“
ЕООД по банкова сметка №IBAN:**********, BIC:********, при „О. б. б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3